Съгласна съм с мнението на г-н Теодор Тодоров, че скандалът

Съгласна съм с мнението на господин Теодор Тодоров, че абсурдът към “принтерите ” заглуши информацията за евентуална злокобна корупция, изнесена от господин Тошко Йорданов. Г-н Йорданов замесва името на министър Александър Йоловски и мисля, че органите би трябвало неотложно да се самосезират и да ревизират това извънредно съществено обвиняване, а самият министър Йоловски незабавно да отхвърли или удостовери думите на господин Йорданов. Напомням, че министър Йоловски е назначен от самите господин Кирил Петков и господин Божидар Божанов, и в случай че той в действителност ги упреква в напън да насочи 640 милиона лв. до избрани лица, това би следвало да направи поръчителите дългогодишни клиенти на профилирано заведение със непоколебим режим. Ето думите на господин Тошко Йорданов: “Министърът на електронното ръководство Александър Йоловски си призна, че му е оказван напън, с цел да може през публични поръчки 640 млн. лева да стигнат до “едни хора ”. Попитахме министър Александър Йоловски дали е имало политически напън върху него и той сподели: “Да. Върху мен е имало политически напън. Беше ми обяснено по какъв начин парите, които са 640 млн. за електронно ръководство в България, не може аз да направя публични поръчки, а би трябвало да отидат в едни други хора ”. “Кой те накара, кой те заплашва? “Кирил Петков и същият този Божидар Божанов ”. Повтарям – следва господин Йоловски неотложно да удостовери или отхвърли изнесената от господин Йорданов информация. А ето и публикацията на господин Тодоров: Автор: Теодор Тодоров за “Гласове ”, дълготраен експерт в региона на IT технологиите с сполучлив бизнес. Наблюдавам изумените от „ Кодгейт “ абсурда, или по-точно техните пиари от дриймтийма, да спускат интензивно опорката, че нищо ужасно няма в машините, тъй като „ те са просто едни принтери “ (Денков, Асен Василев, Божидар Божанов и сума ти знайни и незнайни профили и страници във Фейсбук), които единствено отпечатват едни почтени бележки. Това обаче не е тъкмо по този начин. Машината за гласоподаване в действителност е пълностоен компютър с процесор, оперативна памет, флаш памет (или корав диск, в случай че е някой доста остарял модел) и екран + тъч скрийн (или „ сензорен екран “ на български, с цел да не се сърдят почитателите на „ Възраждане “), през който хората вкарват своя легален избор. Ако би трябвало да съм почтен, тези машини не са просто компютри, а доста от тях са едни калпави компютри със слаби процесори, малко оперативна памет и като цяло съставляват купчина муден хардуер, който несъмнено се вписва идеално в техническите условия на Венецуела, с цел да са и по-евтини, въпреки всичко. Какво е особено обаче за всеки компютър? Характерно е това, че той не може да работи без операционна система. Такъв е казусът и с нашите машини, които използват… профилирана (орязана) версия на операционната система Microsoft Windows. Точно по този начин, тези „ елементарни принтери “ работят с нещо, което го има на милиарди компютри и преносими компютри по света. Ядрото е безусловно същото, като са отстранени избрани функционалности, които не са нужни при употребата на компютъра-изборна машина. Сега, мисля, няма потребност да изяснявам какво тъкмо съставлява тази операционна система, има ли опасности при нейната приложимост, какви са дупките в сигурността ѝ и така нататък Мисля, че множеството дейни хора в България са чували десетките вицове за другите версии на този над 30-годишен софтуерен артикул, както и, че може би е добре да се употребява и спомагателна антивирусна стратегия с него. Както се споделя: случайност? Не мисля. Като всеки един „ Уиндоус “, и този на компютрите-изборни машини има опцията да извършва най-различни стратегии (или приложения, както е по-модерно да се назовават в последните години), а интерфейсът, посредством който всички ние всички гласуваме, е тъкмо това – едно приложение, което се основава авансово от програмисти и се пригажда за приложимост по отношение на съответните избори. Най-малкото в това приложение би трябвало да се вкарат всички претенденти за кметове, общински съветници, президенти, депутати; би трябвало да се вкарат имената на партиите, номерата им в цифровата бюлетина, поредността им и прочие и прочие данни. А когато всичко това бъде въведено, с цел да може тази стратегия да бъде функционираща за операционната система “Уиндоус “, нейният програмен код (или първоначален код, както го назовават тези дни) е належащо да се „ компилира “ или „ построи “, както този развой е наименуван в изтеклия абсурден отчет на ДАНС. Дотук аз персонално не виждам нищо скандално – общоприета процедура по основаване на стратегия за компютър, нали по този начин? Да, но не. Не е редно служител, определен от ръководещата партия, да инициира процеса по основаване на програмата, да го снима с телефона си, да снима може би и самия код на програмата, и де факто да изнася цялата тази информация със себе си отвън институциите. Не е редно действието на машините и основаването на кода да не бъдат одитирани по никакъв метод от никакви самостоятелни регулатори. Тези дни чух концепцията, че е добре машините да бъдат тествани от интернационално приети разработчици на приложения и специалисти по сигурност. Защо това не се прави до момента, за какво сякаш приет от гилдията специалист като Божидар Божанов побърза да извади опорката, че доста от тези експерти гледат да си вършат пиар с такива проби? Лично съгласно мен, това държание на ръководещите сега от „ демократичната “ част на сглобката способстват още повече за подозренията по отношение на машините. Аз ще задам единствено един въпрос, пък дано всеки от вас си отговори самичък за себе си. Каква е вероятността представителите на ръководещата власт, които провеждат и изборите, да заложат в кода на програмата функционалност, която при избрана последователност от въведените гласове, да записва неверно въведен от гласоподавателя резултат в паметта и върху разписките? Напълно е допустимо. А какъв брой от вас си поглеждат разписките, откакто са дали своят вот? Убеден съм, че множеството хора напряко ги сгъват и ги пускат в урната, просто тъй като са били сигурни в машините. Все отново, това е машина, просто принтер, и няма по какъв начин да сгреши, няма по какъв начин да ни излъже. Но истината е, че може и даже може да се направи елементарно от техническа позиция. Особено, в случай че никой не си прави труда да пита, да тества и да изисква самостоятелни инспекции на тези устройства. И единствено не ми излизайте с номера за морала и съвестта на държавниците ни. Тази теза неведнъж е изгубила валидността си през годините. Няма политик в България (а и по принцип), който не би се възползвал от това да придобие преимущество по време на избори, в случай че му падне такава опция. В тази догадка има и още един напълно действителен проблем. Ако инцидентно прочетете принтираната хартия и написаното в нея не отговоря на метода, по който сте дали своят вот на машината, нямате право да гласувате още веднъж. Такъв е законът. Просто хвърляте листчето в коша, прибирате си персоналната карта и си отивате у дома като негласувал жител. Между другото, в отчета на ДАНС има едно изречение, което ми направи доста мощно усещане: „ На 25.10.2023 година към 14,00 часа е било разпоредено от заместник-министър Михаил Стойнов да се организира още веднъж процедурата по създаване от първоначален код на софтуера на машините за гласоподаване в зала 344 на МЕУ. “ „ Отново “. Програмата на изборните машини е построена (компилирана) още веднъж. А за какво още веднъж? Тя е била подготвена, а са се налагали промени ли? Хубаво е някой публицист да попита ДАНС точно това, а може и отрасловия зам.-министър, който е забъркал цялата тази каша. Защо се е наложило програмата да се основава още веднъж, в случай, че претендентите, партиите и номерата са ясни от седмици. P. S. Без да звучи подмолно, само че е добре да го отбележим – бизнесът на един от претендентите за кмет се занимава със основаването на приложения и принадлежности за Windows Тоест той има купчина програмисти, които вероятно биха могли да напишат всевъзможни стратегии за тези машини. Целият звук към машините заглушава и другото нещо, което разкри Тошко Йорданов след председателската среща при Росен Желязков – Божидар Божанов и Кирил Петков са притискали министъра на МЕУ да наруши разпоредбите и процедурите за поръчки на стойност 600 млн. Това е извънредно скандално и е мотив за мигновено следствие и разпити на забърканите лица. Ирини Зикидис – дописник на Труд и притежател на Self-Employed – коментар във Фейсбук.