Суджукгейт завърши с 2 г. условно за бивш депутат
Сагата, при която локален производител на салами от Добрич бе притискан от някогашния народен представител и районен водач на ГЕРБ Живко Мартинов да му дава без пари продукция сякаш за премиера Бойко Борисов, приключи на висша инстанция. Върховен касационен съд удостоверява присъдата от 2 година условно с 4 година изпитателен период за индивида, апетитен за " локален феодал " в Добричко.
Историята бе обявена не от какъв да е, а персонално от основния прокурор Сотир Цацаов преди време, който на брифинг дебело акцентира, че е безспорно е открито по какъв начин никакви суджуци не са дошли до министър-председателя тогава - Бойко Борисов.
Мартинов бе приет още на първа инстанция за отговорен, че е употребявал насила посредством заплашване по отношение на месаря Антон Проданов. Така го принудил да му даде 1 звук недопечен суджук на стойност 8870 лева, като с това предизвикал на Проданов обилни имуществени вреди в размер на 7070 лева Не можа да се потвърди принудата - и надлежно бе оневинен за още 30 кг филе „ Елена “ на стойност 230,40 лева и 30 кг телешка пастърма на стойност 407,40 лева Делото се гледаше в Специализирания съд, който е способен, защото причинителят бе народен представител. И който му даде тъкмо 2 година условно.
Апелативният спецсъд даже анулира оправдателната присъда в частта й за прословутите филе " Елена " и пастърма. Но даде същото наказване.
Мартинов обаче показва пред Върховен касационен съд, че показанията на изнудвания се менили през годините. Аргумент, който висшият съд не почита - тъй като очевидецът не може да помни точно всичко в толкоз нескончаем интервал от време.
" Отделен е въпросът, че самият Антон П. не е желаел в точния момент да се оплаче за осъществено по отношение на него противоправно държание пред съответните институции, страхувайки се от повлияването им от подсъдимия като локален изтъкнат функционер на избрана политическа партия, за което приказва очевидецът Х.
В тази тенденция не трябва да се подценява и събитието, че пострадалият е приел заканите за цялостно очистване на бизнеса му като елементарно изпълними, заради което и се е поддал покорно на изнудването ", пишат висшите съдии.
Дали това е по този начин пролича, когато на локална почва Антон Проданов за прочут интервал даже бе задържан.
Окончателното решение идва 11 години след действията - които са от февруари до ноември 2011 година И Върховен касационен съд приема, че Мартинов е изнудвал локалния малък предприемач " за себе си ".
Ето и днешното известие на пресслужбата на Върховен касационен съд в оигинал:
След дефинитивно решение на Върховен касационен съд Живко Мартинов ще изтърпява наказване „ отнемане от независимост “ за период от 2 година, чието осъществяване е отсрочено за период от 4 година
С Решение № 36/10.03.2022 година по наказателно дело № 1056/2021 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие решението на Апелативния профилиран углавен съд (АСНС) по в.н.о.х.д. № 12/2021 година
Делото е формирано по митинг и по тъжби на подсъдимия Живко Мартинов, бранителите му и частния обвинител и цивилен просител против решението на АСНС.
С присъда на Специализирания углавен съд (СНС) подсъдимият е приет за отговорен в това, че от м. февруари до м. ноември 2011 година, за да набави за себе си имотна полза, принудил Антон П. посредством заплашване да извърши нещо обратно на волята му – да му даде 1 звук недопечен суджук на стойност 8870 лева, като с това предизвикал на Антон П. обилни имуществени вреди в размер на 7070 лева На Мартинов е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за период от 2 година, чието осъществяване е отсрочено за период от 4 година Оправдан е за това да е принудил Антон П. да даде 30 кг филе „ Елена “ на стойност 230,40 лева и 30 кг телешка пастърма на стойност 407,40 лева, за това забележителните имуществени вреди да са над сумата от 7070 лева до размера от 36 047,80 лева, както и за това действието да е осъществено от м. декември 2011 година до м. Февруари 2012 година и да е осъществено при изискванията на продължавано закононарушение.
С въззивното решение на АСНС присъдата е променена, като е анулирана в оправдателната ѝ част по отношение на това подсъдимият „ да е принудил Антон П. да даде 30 кг телешка пастърма на стойност 407,40 лева и 30 кг филе „ Елена “ на стойност 230,40 лева “. В останалата част е доказана.
В жалбите на подсъдимия е отправено искане да бъде оневинен. Върховните съдии напомнят, че оправдаването е допустимо при първо постоянно разглеждане на делото пред Върховен касационен съд, само че единствено в случаите, когато признатата фактология от страна на съда всъщност, чийто акт е предмет на проверка, не употребява незаконен състав, само че все пак подсъдимият е наказан. В случая, видно от наличието на атакуваното решение, е признато съществуване на незаконно държание.
В митинга и в жалбите по кое време очевидно, по кое време прикрити под формата на недоволства за позволени нарушавания на процесуалните правила, са въздигнати откровени искания за недоказаност. Според член 348, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс необосноваността не е касационно съображение. Учудващ за подсъдимия е методът на въззивния съд да дава религия на непрекъснато изменящите се показания на Антон П. В този ред на мисли, без да се визира съществото на самите показания, Върховен касационен съд си разрешава да посочи, че не може да се изисква от едно лице да бъде безкрайно тъкмо във възпроизвеждане на фактология, която е протекла преди към 8 години все още на снемане на неговите показания пред първоинстанционния съд. Отделен е въпросът, че самият Антон П. не е желаел в точния момент да се оплаче за осъществено по отношение на него противоправно държание пред съответните институции, страхувайки се от повлияването им от подсъдимия като локален изтъкнат функционер на избрана политическа партия, за което приказва очевидецът Х. В тази тенденция не трябва да се подценява и събитието, че пострадалият е приел заканите за цялостно очистване на бизнеса му като елементарно изпълними, заради което и се е поддал покорно на изнудването.
Правото на отбрана на Мартинов не е нарушено, както той твърди, тъй като освен е бил осведомен с съответните параметри на законосъобразно позволеното изменение на обвиняването, освен е декларирал, че го схваща, само че и му е предоставена опция да се приготви за него, в случай че желае. Съставът на Върховен касационен съд се съгласява с позицията на АСНС, че Живко Мартинов не е наказан за закононарушение, за което не е бил упрекнат. Ясно е, че подсъдимият е предаден на съд за изнудване със съставомерен симптом „ за себе си “, както и е позволен въпросът. Според висшите съдии и най-простият прочит на диспозитива на обвинителния акт открива цялостна изясненост по съставомерните признаци на незаконното държание на Мартинов и дава мотив за извод, че описаните обстоятелства по вмененото му противоправно държание в коментираната част са задоволително разбираеми, с цел да се одобри, че става дума за искане от подсъдимия за безплатно предписание на Антон П. по отношение на инкриминираните тонове месо.
Съдилищата са разполагали с препоръчаните им от държавното обвиняване очевидци и са уважавали претенции на страните за допускане на други такива, написа в решението на Върховен касационен съд. Те не могат да носят отговорност за липса на осъществяване на задължението за доказване, според възражението, отправено от бранителя на подсъдимия в правосъдно съвещание пред Върховен касационен съд – в смисъл, че не били разпитани всички служащи от цеха, с цел да се откри, че Антон П. не приказва истината. Разпитани са тези, за чието съответно битие съдът е имал знание. Свидетелката Д. е съобщила, че „ един звук суджук при квалифицирани и доста положителни пълначки може да се изпълни най-вече за два часа “. Това, наред с информацията, дадена от останалите очевидци, е предпоставило заключението на решаващите съдилища за опция да се създаде и съобщи на подсъдимия количеството суджук, за което подсъдимият е наказан да е изнудвал частния обвинител.
Престъпната фактология, възприета от решаващите съдилища, разкрива, че от месец февруари 2011 година насетне подсъдимият е заплашвал Антон П., с цел да го принуди да извърши нещо обратно на волята му, а през месец ноември същата година вследствие точно на тази осъществена насила, частният обвинител се е разпоредил с движимостта – предмет на незаконно посягане. По този метод е изпълнен съставът на закононарушението по член 214 от Наказателен кодекс – изявена насила, във връзка която е настъпил противоправен резултат.
В митинга на прокурора се оспорва избраното на подсъдимия наказване „ отнемане от независимост “ за период от 2 година, решено по реда на член 55 от Наказателен кодекс (при изключителни или многочислени смекчаващи условия, когато и най-лекото, планувано в закона наказване, се окаже несъразмерно тежко), като се излагат причини за какво е належащо индивидуализацията да бъде осъществена по общия ред. Посоченото наказване е несъмнено още в първоинстанционната присъда. Видно от въззивния митинг, държавният обвинител е направил искане за използване на нормата на член 54 от Наказателен кодекс, без да отрази обосновка в какво се състои незаконосъобразността, осъществена от СНС, при решение на въпроса за налагане на дължимото на подсъдимия наказване. Не участва нито една дума, очертаваща противоречие със правосъдните претекстове на първата инстанция в обсъжданата тенденция и в допълнението към въззивния митинг. При по този начин посоченото държание на представителите на държавното обвиняване, в касационния митинг са обсъждани обстойно и нашироко голям брой условия, които не били регистрирани от решаващите съдилища на плоскостта на отегчаващи фактори и в тази връзка не били довели до откриване на дееца като персона с негативни характеристични данни. Преценявайки същността на изложените несъставомерни обстоятелства, Върховен касационен съд би намерил укора за изцяло понятен и състоятелен, в случай че същите бяха релевирани пред втората инстанция и тя или ги бе подминала, или ги бе оценила погрешно. Те обаче в никакъв случай не са били поставяни на обзор пред АСНС и той няма по какъв начин да бъде упрекван, че не ги е преценявал.
Ясно е отношението на въззивната инстанция по разбиране на тезата на първата, че от осъществяване на действието до сегашния миг е изминал забележителен времеви интервал, който, наред с неналичието на предходна съдимост на Мартинов, е съображение за приложение на наредбата на член 55 от Наказателен кодекс. Действително, не може да се отхвърли изложеното в митинга, че производството е формирано години по-късно и не по сигнал на потърпевшия, поради основаната конюнктура на боязън на локално равнище в Добрич от подсъдимия, заради явните му удобни позиции измежду ръководещата тогава политическа партия. Наред с казаното, според дълготрайната процедура на Европейски съд по правата на човека и на Върховен касационен съд следва да се съобрази и държанието на ръководещите процеса органи, както и размерът и качеството на събирания доказателствен материал. В този аспект се открива, че проблеми се установяват най-много в хода на правосъдното произвеждане, само че заради компликацията при събиране на доказателствата, огромна част от които самите страни, в това число и прокуратурата, са поискали за набиране в хода на правосъдното разследване. Въпреки казаното, забавата на разрешаването на проблема е справедлив факт. Затова висшите съдии намират, че наложеното наказване е законосъобразно индивидуализирано и вярно равномерно. Не се постанова и анулация на условното наказание.
Историята бе обявена не от какъв да е, а персонално от основния прокурор Сотир Цацаов преди време, който на брифинг дебело акцентира, че е безспорно е открито по какъв начин никакви суджуци не са дошли до министър-председателя тогава - Бойко Борисов.
Мартинов бе приет още на първа инстанция за отговорен, че е употребявал насила посредством заплашване по отношение на месаря Антон Проданов. Така го принудил да му даде 1 звук недопечен суджук на стойност 8870 лева, като с това предизвикал на Проданов обилни имуществени вреди в размер на 7070 лева Не можа да се потвърди принудата - и надлежно бе оневинен за още 30 кг филе „ Елена “ на стойност 230,40 лева и 30 кг телешка пастърма на стойност 407,40 лева Делото се гледаше в Специализирания съд, който е способен, защото причинителят бе народен представител. И който му даде тъкмо 2 година условно.
Апелативният спецсъд даже анулира оправдателната присъда в частта й за прословутите филе " Елена " и пастърма. Но даде същото наказване.
Мартинов обаче показва пред Върховен касационен съд, че показанията на изнудвания се менили през годините. Аргумент, който висшият съд не почита - тъй като очевидецът не може да помни точно всичко в толкоз нескончаем интервал от време.
" Отделен е въпросът, че самият Антон П. не е желаел в точния момент да се оплаче за осъществено по отношение на него противоправно държание пред съответните институции, страхувайки се от повлияването им от подсъдимия като локален изтъкнат функционер на избрана политическа партия, за което приказва очевидецът Х.
В тази тенденция не трябва да се подценява и събитието, че пострадалият е приел заканите за цялостно очистване на бизнеса му като елементарно изпълними, заради което и се е поддал покорно на изнудването ", пишат висшите съдии.
Дали това е по този начин пролича, когато на локална почва Антон Проданов за прочут интервал даже бе задържан.
Окончателното решение идва 11 години след действията - които са от февруари до ноември 2011 година И Върховен касационен съд приема, че Мартинов е изнудвал локалния малък предприемач " за себе си ".
Ето и днешното известие на пресслужбата на Върховен касационен съд в оигинал:
След дефинитивно решение на Върховен касационен съд Живко Мартинов ще изтърпява наказване „ отнемане от независимост “ за период от 2 година, чието осъществяване е отсрочено за период от 4 година
С Решение № 36/10.03.2022 година по наказателно дело № 1056/2021 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие решението на Апелативния профилиран углавен съд (АСНС) по в.н.о.х.д. № 12/2021 година
Делото е формирано по митинг и по тъжби на подсъдимия Живко Мартинов, бранителите му и частния обвинител и цивилен просител против решението на АСНС.
С присъда на Специализирания углавен съд (СНС) подсъдимият е приет за отговорен в това, че от м. февруари до м. ноември 2011 година, за да набави за себе си имотна полза, принудил Антон П. посредством заплашване да извърши нещо обратно на волята му – да му даде 1 звук недопечен суджук на стойност 8870 лева, като с това предизвикал на Антон П. обилни имуществени вреди в размер на 7070 лева На Мартинов е наложено наказване „ отнемане от независимост “ за период от 2 година, чието осъществяване е отсрочено за период от 4 година Оправдан е за това да е принудил Антон П. да даде 30 кг филе „ Елена “ на стойност 230,40 лева и 30 кг телешка пастърма на стойност 407,40 лева, за това забележителните имуществени вреди да са над сумата от 7070 лева до размера от 36 047,80 лева, както и за това действието да е осъществено от м. декември 2011 година до м. Февруари 2012 година и да е осъществено при изискванията на продължавано закононарушение.
С въззивното решение на АСНС присъдата е променена, като е анулирана в оправдателната ѝ част по отношение на това подсъдимият „ да е принудил Антон П. да даде 30 кг телешка пастърма на стойност 407,40 лева и 30 кг филе „ Елена “ на стойност 230,40 лева “. В останалата част е доказана.
В жалбите на подсъдимия е отправено искане да бъде оневинен. Върховните съдии напомнят, че оправдаването е допустимо при първо постоянно разглеждане на делото пред Върховен касационен съд, само че единствено в случаите, когато признатата фактология от страна на съда всъщност, чийто акт е предмет на проверка, не употребява незаконен състав, само че все пак подсъдимият е наказан. В случая, видно от наличието на атакуваното решение, е признато съществуване на незаконно държание.
В митинга и в жалбите по кое време очевидно, по кое време прикрити под формата на недоволства за позволени нарушавания на процесуалните правила, са въздигнати откровени искания за недоказаност. Според член 348, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс необосноваността не е касационно съображение. Учудващ за подсъдимия е методът на въззивния съд да дава религия на непрекъснато изменящите се показания на Антон П. В този ред на мисли, без да се визира съществото на самите показания, Върховен касационен съд си разрешава да посочи, че не може да се изисква от едно лице да бъде безкрайно тъкмо във възпроизвеждане на фактология, която е протекла преди към 8 години все още на снемане на неговите показания пред първоинстанционния съд. Отделен е въпросът, че самият Антон П. не е желаел в точния момент да се оплаче за осъществено по отношение на него противоправно държание пред съответните институции, страхувайки се от повлияването им от подсъдимия като локален изтъкнат функционер на избрана политическа партия, за което приказва очевидецът Х. В тази тенденция не трябва да се подценява и събитието, че пострадалият е приел заканите за цялостно очистване на бизнеса му като елементарно изпълними, заради което и се е поддал покорно на изнудването.
Правото на отбрана на Мартинов не е нарушено, както той твърди, тъй като освен е бил осведомен с съответните параметри на законосъобразно позволеното изменение на обвиняването, освен е декларирал, че го схваща, само че и му е предоставена опция да се приготви за него, в случай че желае. Съставът на Върховен касационен съд се съгласява с позицията на АСНС, че Живко Мартинов не е наказан за закононарушение, за което не е бил упрекнат. Ясно е, че подсъдимият е предаден на съд за изнудване със съставомерен симптом „ за себе си “, както и е позволен въпросът. Според висшите съдии и най-простият прочит на диспозитива на обвинителния акт открива цялостна изясненост по съставомерните признаци на незаконното държание на Мартинов и дава мотив за извод, че описаните обстоятелства по вмененото му противоправно държание в коментираната част са задоволително разбираеми, с цел да се одобри, че става дума за искане от подсъдимия за безплатно предписание на Антон П. по отношение на инкриминираните тонове месо.
Съдилищата са разполагали с препоръчаните им от държавното обвиняване очевидци и са уважавали претенции на страните за допускане на други такива, написа в решението на Върховен касационен съд. Те не могат да носят отговорност за липса на осъществяване на задължението за доказване, според възражението, отправено от бранителя на подсъдимия в правосъдно съвещание пред Върховен касационен съд – в смисъл, че не били разпитани всички служащи от цеха, с цел да се откри, че Антон П. не приказва истината. Разпитани са тези, за чието съответно битие съдът е имал знание. Свидетелката Д. е съобщила, че „ един звук суджук при квалифицирани и доста положителни пълначки може да се изпълни най-вече за два часа “. Това, наред с информацията, дадена от останалите очевидци, е предпоставило заключението на решаващите съдилища за опция да се създаде и съобщи на подсъдимия количеството суджук, за което подсъдимият е наказан да е изнудвал частния обвинител.
Престъпната фактология, възприета от решаващите съдилища, разкрива, че от месец февруари 2011 година насетне подсъдимият е заплашвал Антон П., с цел да го принуди да извърши нещо обратно на волята му, а през месец ноември същата година вследствие точно на тази осъществена насила, частният обвинител се е разпоредил с движимостта – предмет на незаконно посягане. По този метод е изпълнен съставът на закононарушението по член 214 от Наказателен кодекс – изявена насила, във връзка която е настъпил противоправен резултат.
В митинга на прокурора се оспорва избраното на подсъдимия наказване „ отнемане от независимост “ за период от 2 година, решено по реда на член 55 от Наказателен кодекс (при изключителни или многочислени смекчаващи условия, когато и най-лекото, планувано в закона наказване, се окаже несъразмерно тежко), като се излагат причини за какво е належащо индивидуализацията да бъде осъществена по общия ред. Посоченото наказване е несъмнено още в първоинстанционната присъда. Видно от въззивния митинг, държавният обвинител е направил искане за използване на нормата на член 54 от Наказателен кодекс, без да отрази обосновка в какво се състои незаконосъобразността, осъществена от СНС, при решение на въпроса за налагане на дължимото на подсъдимия наказване. Не участва нито една дума, очертаваща противоречие със правосъдните претекстове на първата инстанция в обсъжданата тенденция и в допълнението към въззивния митинг. При по този начин посоченото държание на представителите на държавното обвиняване, в касационния митинг са обсъждани обстойно и нашироко голям брой условия, които не били регистрирани от решаващите съдилища на плоскостта на отегчаващи фактори и в тази връзка не били довели до откриване на дееца като персона с негативни характеристични данни. Преценявайки същността на изложените несъставомерни обстоятелства, Върховен касационен съд би намерил укора за изцяло понятен и състоятелен, в случай че същите бяха релевирани пред втората инстанция и тя или ги бе подминала, или ги бе оценила погрешно. Те обаче в никакъв случай не са били поставяни на обзор пред АСНС и той няма по какъв начин да бъде упрекван, че не ги е преценявал.
Ясно е отношението на въззивната инстанция по разбиране на тезата на първата, че от осъществяване на действието до сегашния миг е изминал забележителен времеви интервал, който, наред с неналичието на предходна съдимост на Мартинов, е съображение за приложение на наредбата на член 55 от Наказателен кодекс. Действително, не може да се отхвърли изложеното в митинга, че производството е формирано години по-късно и не по сигнал на потърпевшия, поради основаната конюнктура на боязън на локално равнище в Добрич от подсъдимия, заради явните му удобни позиции измежду ръководещата тогава политическа партия. Наред с казаното, според дълготрайната процедура на Европейски съд по правата на човека и на Върховен касационен съд следва да се съобрази и държанието на ръководещите процеса органи, както и размерът и качеството на събирания доказателствен материал. В този аспект се открива, че проблеми се установяват най-много в хода на правосъдното произвеждане, само че заради компликацията при събиране на доказателствата, огромна част от които самите страни, в това число и прокуратурата, са поискали за набиране в хода на правосъдното разследване. Въпреки казаното, забавата на разрешаването на проблема е справедлив факт. Затова висшите съдии намират, че наложеното наказване е законосъобразно индивидуализирано и вярно равномерно. Не се постанова и анулация на условното наказание.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ