Антируската истерия в САЩ: На кого служи?
Съединените щати имат дълга история на увеличаване съществуващите предубеждения под прикритието на военна нервност, с цел да създават единодушие за своите дейности
Изминаха две седмици от началото на военната интервенция в Украйна. Peoples Dispatch неведнъж и в детайли е писал за ролята на НАТО и на Съединени американски щати по-специално, в подготвянето на сюжета за сегашния спор. Въпреки централната роля на НАТО в основаването на този спор, в страните от НАТО хората са бомбардирани от новинарските медии, че единствената виновност е на Русия.
Резултатите от тази непрекъсната агитация върху хората са явни. В Канада съветско читалище, което не е обвързвано с съветското държавно управление, беше вандализирано с цветовете на украинското знаме. В Уелс, филхармонията в Кардиф забрани Чайковски в бъдещите си осъществявания. А в Съединените щати, страна с грозна история на свързани с войни нервности и расизъм, антируските настроения доближиха до равнищата от времето на Студената война.
Руски ресторант беше разрушен във Вашингтон. На служащите и притежателите на първокласен съветски коктейл бар в Ню Йорк, доста от които са украинци, беше казано да се „ прибират вкъщи “. Метрополитън опера в Ню Йорк разгласи, че съветска оперна певица е била отстранена поради „ несъблюдение на изискването на Метрополитен да се откаже от публичната си поддръжка за Владимир Путин “ и сменена от украинска певица. Щати като Охайо, Пенсилвания, Юта, Ню Хемпшир, Орегон и Тексас не разрешиха съветската водка. Мета платформите Фейсбук и Instagram на процедура отстраниха рестриктивните мерки против апели за принуждение и закани за убийства на „ съветските нашественици “ и съветските водачи. Работниците в руско-американски компании са изправени пред дискриминация, а съветските имигранти, доста от които от генерации са в Съединени американски щати, са принуждавани да осъждат дейностите на държавно управление, което не управляват.
Предишни талази на ненавист
Огромната вълна на русофобия в Съединени американски щати има известни прилики с предходни талази на обществена ненавист към тези, които масмедиите нарочват за „ врагове “. Peoples Dispatch беседва с египетско-американската музикантка Омния Хегази, която искрено показа за фанатизма, който е претърпяла като мюсюлманка в Стейтън Айлънд след офанзивите на 11 септември. Хегази, която е била в шести клас, когато бе атакуван Световния търговски център, разказа физическия принудителен тормоз върху други мюсюлмани, които е познавала, по какъв начин са били оплювани, късали са им хиджабите, а дружно с нейната сестра близначка са ги наричали „ терористи “ и „ дъщери на Бин Ладен “.
Хегази също разказа натиска за демонстриране на национализъм след терористичните офанзиви. „ С горделивост бих била американка, с цел да карам другите да се усещат по-добре и да бъдат по-малко заплашвани. “ Хегази разказа по какъв начин фамилията ѝ е трябвало да сложи американско знаме на балкона си. „ Зная, че беше шоу, само че трябваше да го създадем поради съседите да се усещат по-добре за нас “, споделя тя. Днес порасналата Хегази се дефинира като антиимпериалист, само че което е мъчно заради събитието, че е мюсюлманка в Съединените щати. „ Наистина е мъчно, тъй като към момента се чака от мен да демонстрирам този тип национализъм, а аз не се придържам към него. Така че хората доста се нервират, когато съм сериозна към американското държавно управление и американския империализъм. Докато бял немюсюлманин може да споделя същото и не се сблъсква с сходен отпор. “
Както демонстрира казусът със забележителни фигури като Анна Нетребко и съветската диаспора, от руснаците и съветските американци се изисква да осъждат дейностите на съветското държавно управление и Путин. Разпространяват се информации за това по какъв начин руско-американците в действителност не поддържат дейностите на Путин. „ Украинските и съветските американци поддържат жертвите на нашествието “, гласи едно заглавие. Друго – „ Ние сме ужасени: съветските американци осъждат нашествието в Украйна “. Но, означи Хегази, сходен модел имаше в отношението към американските араби и мюсюлмани след 11 септември. „ Спомням си, че чувах и противоположното: „ Ислямът е вяра на мира “. Това сподели Буш, с цел да се опита да успокои някои, че всички мюсюлмани не са неприятни, което беше хубава насочна точка за диалог. Но беше ясно, дали това трябваше да се каже?”
Подобен прийом за утешение и защитно отменяне на „ неприятните “ детайли на дадена просвета, като тероризма или Путин, напомня един от най-екстремистките моменти на военна нервност в историята на Съединени американски щати. След като японската войска нападна американска база в Пърл Харбър по време на Втората международна война, държавното управление на Съединени американски щати интернира над 120 000 японо-американци в лагери. В тези лагери доста пандизчии минаха „ проби за преданост “, като: „ Ще се закълнете ли в безусловна честност към Съединените американски щати и правилно ще защитавате Съединени американски щати от всевъзможни офанзиви на непознати и вътрешни сили; и ще се откажете ли от каквато и да е форма на честност или непокорство на японския император или на друго непознато държавно управление, мощ или организация? “
Много японо-американци не попълниха въпросника в символ на митинг против тежките условия на изолираност. Тези, които отхвърлиха, бяха отделени от другите пандизчии, разделяйки по подобен метод японо-американските общности в категориите „ лоялни “ и „ нелоялни “.
Ислямофобията и антиарабският расизъм ескалира в голям мащаб след 11 септември, до какъвто русофобските настроения към момента не са достигнали. Изследване на университета Brown сочи, че „ Общият брой на докладваните престъпленияот ненавист в Съединени американски щати е намалял с над 18% сред 2000 и 2009 година, само че през същия интервал процентът на закононарушенията, стимулирани от ненавист, ориентирани към мюсюлмани, се е нараснал с над 500%. “ Ислямофобското придвижване набъбна в политическия живот след избирането на Доналд Тръмп за президент. Той се издигна до политическа популярност, като допусна, че Барак Обама е скришен мохамеданин. Правителството на Съединени американски щати арестува и/или депортира над 1000 мюсюлмани по подправени обвинявания в тероризъм.
Все още не е ясно какво ще е въздействието от дрънкането на оръжие по отношение на съветските общности в чужбина. Военната интервенция в Украйна е единствено от няколко седмици, само че към този момент се обрисуват сходни модели. Руско-американката Елена Брансън неотдавна беше упрекната в шпионаж. Макар да е единствено упрекната, медиите разтръбиха, че Брансън работила като разузнавач, като че ли към този момент е наказана: „ Брансън е работила от името на съветското държавно управление и за съветски служби, с цел да прокарва съветските ползи в Съединени американски щати “, сочат писанията. Не е ясно дали ще има нови обвинявания против руско-американци и дали тези обвинявания ще ескалират в задържане или депортиране.
Русофобия та : На кого служи?
Медиите играят основна роля в разпалването на фанатизма, обвързван с войната, както и поп културата. Известният детски създател доктор Сюс нарисува някои от най-расистките антияпонски облици по време на Втората международна война, а известни анимационни филми като Popeye включват антияпонски епизоди.
От историческа позиция, фанатизмът, като ислямофобията или антияпонския расизъм, не съществува във вакуум. Всъщност всеобхватният подтекст е, че с тези форми се оправдават някои от най-насилствените дейности, осъществени в човешката история: десетилетните „ войни против терора “ и пагубните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки.
Активистката и публицист Морган Артюкина сподели пред Peoples Dispatch: „ Когато споделих за какво считам, че възбраната на Байдън за импорт на съветски нефт ще бъде неприятна, освен тъй като ще навреди на елементарните руснаци, защото знаем кои най-вече ще пострадат, само че също ще навреди и на американските трудови хора… на мен ми споделиха: „ Защо не се изправиш против Путин? Трябва да го направиш, с цел да го обвиним и за това. “ Е, това споделяха преди 25 и преди 30 години, когато глобиха Саддам Хюсеин, а 600 000 деца на възраст под пет години в Ирак бяха тези, които заплатиха цената.”
Докъде ще докара днешната русофобия? Сега Русия е най-санкционираната страна в света, като освен трудещите се руснаци, само че и трудовите хора в Съединени американски щати понасят тежестта на тези наказания. Естествено, глобите са непопулярни измежду трудовите хора на всички места по света. Въпреки това медиите приканват служащите да одобряват най-високите цени на газа в историята на Съединени американски щати като „ нужната жертва. “
Концепцията за директна военна интервенция остава непопулярна измежду хората в Съединените щати, даже след съветската инвазия. Правителството на Съединени американски щати в този момент интензивно се пробва да нарочва Русия и Путин като единствените злодеи в спора и последвалото покачване на цените на газа, замъглявайки по-широкия подтекст на агресивното разширение на НАТО. Дали това, съчетано с възходящата русофобия, насърчавана от медиите, ще бъде задоволително, с цел да промени публичното мнение в интерес на войната?
Много е допустимо: разнообразни анкети сочат, че обилни групи, даже болшинството в Съединени американски щати поддържат въвеждане от НАТО на зона, неразрешена за полети над Украйна. Организираха се и митинги с искане Съединени американски щати и НАТО да вкарат зона, неразрешена за полети.
Въпреки че обилни групи в Съединени американски щати поддържат концепцията за неразрешена за полети зона, неотдавнашно изследване на YouGovAmerica откри, множеството не поддържат концепцията американските военни да смъкват съветски самолети, което ще се получи, в случай че бъде наложена зона, неразрешена за полети. Както написа FiveThirtyEight: „ Възможно е зоната, неразрешена за полети, да звучи за доста американци като щастливо решение сред двете крайни варианти, за които анкетите свидетелстват, че и двете са непопулярни, точно, война с Русия или да не се прави нищо. Затова първичната поддръжка записва такава известност. “
По подобен метод хората в Съединени американски щати стават както жертва на пропагандата, по този начин и на неинформираността. Как миролюбивите хора ще завоюват борбата на концепциите в тази среда на преобладаваща русофобия? Според Хегази „ държавно управление знае, че хората имат положителни сърца и са загрижени за другите, тъй че ще употребява тези настройки против тях, с цел да създаде публично единодушие за война “.
Тя предлага: „ Ако демонизираме Русия като зло и не посочваме какво са създали Съединени американски щати, просто липсват доста знания… Мисля, че в действителност би трябвало да образоваме хората какво е империализъм, тъй като доста не знаят какво е или не осъзнават какво към момента се случва в 21-ви век. И в случай че го създадат, това несъмнено ще промени публичното мнение. Ще стартират да виждат света по различен метод. Вече няма положително против неприятно. Нещата не са толкоз елементарни и мисля, че в действителност би трябвало да го създадем. “
Превод: доктор Радко Ханджиев
Изминаха две седмици от началото на военната интервенция в Украйна. Peoples Dispatch неведнъж и в детайли е писал за ролята на НАТО и на Съединени американски щати по-специално, в подготвянето на сюжета за сегашния спор. Въпреки централната роля на НАТО в основаването на този спор, в страните от НАТО хората са бомбардирани от новинарските медии, че единствената виновност е на Русия.
Резултатите от тази непрекъсната агитация върху хората са явни. В Канада съветско читалище, което не е обвързвано с съветското държавно управление, беше вандализирано с цветовете на украинското знаме. В Уелс, филхармонията в Кардиф забрани Чайковски в бъдещите си осъществявания. А в Съединените щати, страна с грозна история на свързани с войни нервности и расизъм, антируските настроения доближиха до равнищата от времето на Студената война.
Руски ресторант беше разрушен във Вашингтон. На служащите и притежателите на първокласен съветски коктейл бар в Ню Йорк, доста от които са украинци, беше казано да се „ прибират вкъщи “. Метрополитън опера в Ню Йорк разгласи, че съветска оперна певица е била отстранена поради „ несъблюдение на изискването на Метрополитен да се откаже от публичната си поддръжка за Владимир Путин “ и сменена от украинска певица. Щати като Охайо, Пенсилвания, Юта, Ню Хемпшир, Орегон и Тексас не разрешиха съветската водка. Мета платформите Фейсбук и Instagram на процедура отстраниха рестриктивните мерки против апели за принуждение и закани за убийства на „ съветските нашественици “ и съветските водачи. Работниците в руско-американски компании са изправени пред дискриминация, а съветските имигранти, доста от които от генерации са в Съединени американски щати, са принуждавани да осъждат дейностите на държавно управление, което не управляват.
Предишни талази на ненавист
Огромната вълна на русофобия в Съединени американски щати има известни прилики с предходни талази на обществена ненавист към тези, които масмедиите нарочват за „ врагове “. Peoples Dispatch беседва с египетско-американската музикантка Омния Хегази, която искрено показа за фанатизма, който е претърпяла като мюсюлманка в Стейтън Айлънд след офанзивите на 11 септември. Хегази, която е била в шести клас, когато бе атакуван Световния търговски център, разказа физическия принудителен тормоз върху други мюсюлмани, които е познавала, по какъв начин са били оплювани, късали са им хиджабите, а дружно с нейната сестра близначка са ги наричали „ терористи “ и „ дъщери на Бин Ладен “.
Хегази също разказа натиска за демонстриране на национализъм след терористичните офанзиви. „ С горделивост бих била американка, с цел да карам другите да се усещат по-добре и да бъдат по-малко заплашвани. “ Хегази разказа по какъв начин фамилията ѝ е трябвало да сложи американско знаме на балкона си. „ Зная, че беше шоу, само че трябваше да го създадем поради съседите да се усещат по-добре за нас “, споделя тя. Днес порасналата Хегази се дефинира като антиимпериалист, само че което е мъчно заради събитието, че е мюсюлманка в Съединените щати. „ Наистина е мъчно, тъй като към момента се чака от мен да демонстрирам този тип национализъм, а аз не се придържам към него. Така че хората доста се нервират, когато съм сериозна към американското държавно управление и американския империализъм. Докато бял немюсюлманин може да споделя същото и не се сблъсква с сходен отпор. “
Както демонстрира казусът със забележителни фигури като Анна Нетребко и съветската диаспора, от руснаците и съветските американци се изисква да осъждат дейностите на съветското държавно управление и Путин. Разпространяват се информации за това по какъв начин руско-американците в действителност не поддържат дейностите на Путин. „ Украинските и съветските американци поддържат жертвите на нашествието “, гласи едно заглавие. Друго – „ Ние сме ужасени: съветските американци осъждат нашествието в Украйна “. Но, означи Хегази, сходен модел имаше в отношението към американските араби и мюсюлмани след 11 септември. „ Спомням си, че чувах и противоположното: „ Ислямът е вяра на мира “. Това сподели Буш, с цел да се опита да успокои някои, че всички мюсюлмани не са неприятни, което беше хубава насочна точка за диалог. Но беше ясно, дали това трябваше да се каже?”
Подобен прийом за утешение и защитно отменяне на „ неприятните “ детайли на дадена просвета, като тероризма или Путин, напомня един от най-екстремистките моменти на военна нервност в историята на Съединени американски щати. След като японската войска нападна американска база в Пърл Харбър по време на Втората международна война, държавното управление на Съединени американски щати интернира над 120 000 японо-американци в лагери. В тези лагери доста пандизчии минаха „ проби за преданост “, като: „ Ще се закълнете ли в безусловна честност към Съединените американски щати и правилно ще защитавате Съединени американски щати от всевъзможни офанзиви на непознати и вътрешни сили; и ще се откажете ли от каквато и да е форма на честност или непокорство на японския император или на друго непознато държавно управление, мощ или организация? “
Много японо-американци не попълниха въпросника в символ на митинг против тежките условия на изолираност. Тези, които отхвърлиха, бяха отделени от другите пандизчии, разделяйки по подобен метод японо-американските общности в категориите „ лоялни “ и „ нелоялни “.
Ислямофобията и антиарабският расизъм ескалира в голям мащаб след 11 септември, до какъвто русофобските настроения към момента не са достигнали. Изследване на университета Brown сочи, че „ Общият брой на докладваните престъпленияот ненавист в Съединени американски щати е намалял с над 18% сред 2000 и 2009 година, само че през същия интервал процентът на закононарушенията, стимулирани от ненавист, ориентирани към мюсюлмани, се е нараснал с над 500%. “ Ислямофобското придвижване набъбна в политическия живот след избирането на Доналд Тръмп за президент. Той се издигна до политическа популярност, като допусна, че Барак Обама е скришен мохамеданин. Правителството на Съединени американски щати арестува и/или депортира над 1000 мюсюлмани по подправени обвинявания в тероризъм.
Все още не е ясно какво ще е въздействието от дрънкането на оръжие по отношение на съветските общности в чужбина. Военната интервенция в Украйна е единствено от няколко седмици, само че към този момент се обрисуват сходни модели. Руско-американката Елена Брансън неотдавна беше упрекната в шпионаж. Макар да е единствено упрекната, медиите разтръбиха, че Брансън работила като разузнавач, като че ли към този момент е наказана: „ Брансън е работила от името на съветското държавно управление и за съветски служби, с цел да прокарва съветските ползи в Съединени американски щати “, сочат писанията. Не е ясно дали ще има нови обвинявания против руско-американци и дали тези обвинявания ще ескалират в задържане или депортиране.
Русофобия та : На кого служи?
Медиите играят основна роля в разпалването на фанатизма, обвързван с войната, както и поп културата. Известният детски създател доктор Сюс нарисува някои от най-расистките антияпонски облици по време на Втората международна война, а известни анимационни филми като Popeye включват антияпонски епизоди.
От историческа позиция, фанатизмът, като ислямофобията или антияпонския расизъм, не съществува във вакуум. Всъщност всеобхватният подтекст е, че с тези форми се оправдават някои от най-насилствените дейности, осъществени в човешката история: десетилетните „ войни против терора “ и пагубните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки.
Активистката и публицист Морган Артюкина сподели пред Peoples Dispatch: „ Когато споделих за какво считам, че възбраната на Байдън за импорт на съветски нефт ще бъде неприятна, освен тъй като ще навреди на елементарните руснаци, защото знаем кои най-вече ще пострадат, само че също ще навреди и на американските трудови хора… на мен ми споделиха: „ Защо не се изправиш против Путин? Трябва да го направиш, с цел да го обвиним и за това. “ Е, това споделяха преди 25 и преди 30 години, когато глобиха Саддам Хюсеин, а 600 000 деца на възраст под пет години в Ирак бяха тези, които заплатиха цената.”
Докъде ще докара днешната русофобия? Сега Русия е най-санкционираната страна в света, като освен трудещите се руснаци, само че и трудовите хора в Съединени американски щати понасят тежестта на тези наказания. Естествено, глобите са непопулярни измежду трудовите хора на всички места по света. Въпреки това медиите приканват служащите да одобряват най-високите цени на газа в историята на Съединени американски щати като „ нужната жертва. “
Концепцията за директна военна интервенция остава непопулярна измежду хората в Съединените щати, даже след съветската инвазия. Правителството на Съединени американски щати в този момент интензивно се пробва да нарочва Русия и Путин като единствените злодеи в спора и последвалото покачване на цените на газа, замъглявайки по-широкия подтекст на агресивното разширение на НАТО. Дали това, съчетано с възходящата русофобия, насърчавана от медиите, ще бъде задоволително, с цел да промени публичното мнение в интерес на войната?
Много е допустимо: разнообразни анкети сочат, че обилни групи, даже болшинството в Съединени американски щати поддържат въвеждане от НАТО на зона, неразрешена за полети над Украйна. Организираха се и митинги с искане Съединени американски щати и НАТО да вкарат зона, неразрешена за полети.
Въпреки че обилни групи в Съединени американски щати поддържат концепцията за неразрешена за полети зона, неотдавнашно изследване на YouGovAmerica откри, множеството не поддържат концепцията американските военни да смъкват съветски самолети, което ще се получи, в случай че бъде наложена зона, неразрешена за полети. Както написа FiveThirtyEight: „ Възможно е зоната, неразрешена за полети, да звучи за доста американци като щастливо решение сред двете крайни варианти, за които анкетите свидетелстват, че и двете са непопулярни, точно, война с Русия или да не се прави нищо. Затова първичната поддръжка записва такава известност. “
По подобен метод хората в Съединени американски щати стават както жертва на пропагандата, по този начин и на неинформираността. Как миролюбивите хора ще завоюват борбата на концепциите в тази среда на преобладаваща русофобия? Според Хегази „ държавно управление знае, че хората имат положителни сърца и са загрижени за другите, тъй че ще употребява тези настройки против тях, с цел да създаде публично единодушие за война “.
Тя предлага: „ Ако демонизираме Русия като зло и не посочваме какво са създали Съединени американски щати, просто липсват доста знания… Мисля, че в действителност би трябвало да образоваме хората какво е империализъм, тъй като доста не знаят какво е или не осъзнават какво към момента се случва в 21-ви век. И в случай че го създадат, това несъмнено ще промени публичното мнение. Ще стартират да виждат света по различен метод. Вече няма положително против неприятно. Нещата не са толкоз елементарни и мисля, че в действителност би трябвало да го създадем. “
Превод: доктор Радко Ханджиев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ