US експерт: Дали НАТО не подтиква Русия към отмъщение?
Съединените щати и техните съдружници от НАТО не престават да намират способи да се опълчват на Русия. Последната провокация е искане от страна на Норвегия да усили повече от два пъти числеността на американските войски на своята територия и да ги разположи още по-близо до границата с Русия, разяснява в публикация, озаглавена „ Is NATO Pushing Russia Towards Retaliation?” в National Interest, американският специалист Тед Гален Карпентър.
Обявените числа не са огромни. Понастоящем в страната има 330 души американски боен личен състав на ротационен принцип. Новото искане на Осло ще усили броя на 700. Ако норвежкото държавно управление успее, новите войски ще бъдат ситуирани в далечния север, на към 260 благи от Русия, за разлика от съществуващото състояние в централната част на Норвегия на няколкостотин благи от съветската територия.
Ротационният аспект теоретично подхожда на обещанието на Норвегия към Москва през 1949 година, когато се причисли към НАТО, че Осло няма да разреши американски бази на своя територия. Всъщност външният министър Ине Мари Ериксен Сорийде още веднъж удостовери по отношение на настояването за нови войски,че няма да има " американски бази на норвежка земя ". Осъществяването на ротационен статус значи, че войските са там единствено краткотрайно. Това е цинично укриване, което е очевидно за Владимир Путин и сътрудниците му в Кремъл.
Норвежки публични представители също настояха, че новото разрастване не е ориентирано против Русия. Това увещание буди още по-малко доверие от ротационното мотивиране. Искането от Осло пристигна единствено дни, откакто девет народи по източния фланг на НАТО, в това число Полша, балтийските републики и Румъния, приканиха за по-голямо военно наличие на Алианса (което значително значи САЩ) в техния район.
В допълнение към придвижването за увеличение броя на американските войски в Норвегия, основните военни учения на НАТО, наречени Trident Junction 18, са планувани за октомври. Фокусът на тези извършения ще бъде централна и северна Норвегия и ще включват 35 хиляди бойци, 70 кораба и 130 самолета. Въпреки това Сорийде твърди, че не може да види " сериозна причина Русия да реагира " на предлагането на Осло за засилено американско военно наличие.
Може би е трябвал мандат, с цел да може да се направи такова изказване от първо лице. Но такава транспарантна непочтеност е дългогодишна характерност на държанието на НАТО по отношение на Москва. Дори по време на Студената война западните длъжностни лица постоянно упорстваха, че Алиансът не е ориентиран против Съветския съюз. В по-откровените си моменти обаче те признаваха очевидното - че НАТО е боен механизъм за ограничение на руската власт. Разбира се, това не беше единствената цел. Лорд Хейстингс Исмай, първият общоприет секретар на НАТО, съобщи, че НАТО е основан, с цел да " изгони Съветския съюз, американците и германците ". Първата цел обаче, изглеждаше най-важната.
Закриването на Съветския съюз имаше смисъл да държи демократичната Европа надалеч от геополитическата орбита на Москва, а НАТО е значим съставен елемент на тази тактика. Западните водачи обаче продължиха да ползват този модел към не комунистическа Русия, откакто Студената война завърши. Всъщност те ускориха обосновката за ограничение, като прибавиха нови членове в цяла Източна Европа и разшириха Алианса до границата на Русия. Тези дейности бяха подхванати макар устните уверения от държавния секретар Джеймс Бейкър и западногерманския външен министър Ханс-Дитрих Геншер по време на обединяването на Германия, че НАТО няма да се разшири оттатък немската източна граница.
По време на неумолимото напредване на Алианса на изток западни публични лица и специалисти отново упорстваха, че разширението на НАТО не е ориентирано против Русия. Всъщност някои членове на западната външнополитическа общественост обявиха, че това ще бъде от изгода за Русия, като изтрие разделящите линии на Студената война и усили политическата и икономическата непоклатимост в Източна Европа. Човек се пита дали западняците считат, че руснаците са толкоз наивни, че да повярват на такива неуместни причини, или че поддръжниците фактически имат вяра в личната си агитация.
Лидерите на НАТО не престават да упорстват, че Алиансът няма офанзивни планове против Русия или че Алиансът се стреми да подкопае ползите на Москва. Но държанието на НАТО се опълчва на такива уверения. Интервенциите в Босна и Косово, които отслабиха и в последна сметка разпокъсаха Югославия, дълготраен съветски съдружник, сигурно не бяха другарски дейности. Постоянно пребиваващите там сили (най-вече САЩ) и оръжейните системи в най-източните елементи на НАТО (процес, който се ускори доста след анексирането на Крим през 2014 г.), също е провокативен.
И въпреки всичко западните водачи и общественици работят по този начин, че Русия да няма основателна причина да реагира негативно на такива дейности, както Сорийде категорично съобщи по отношение на препоръчаното за нарастване на наличието на американските войски в страната. НАТО организира няколко огромни военни учения в Полша и други държави-членки, както и военноморски маневри в Черно море край значимата военноморска база на Русия в Севастопол. Отново руснаците явно бъркат като смятат сходни дейности за провокативни и заплашителни.
Лидерите на Съединени американски щати и НАТО би трябвало да възприемат доста по-реалистично отношение. Всяка нация счита, че държанието на НАТО е несъмнено неприятелско и даже заплашително, в случай че се прави на границите му. Продължаването на тези дейности, до момента в който цинично се отхвърля враждебното желание, може елементарно да докара до неправилна преценка и пагубна борба. Като първа стъпка към подсилване на връзките с Москва, администрацията на Тръмп би трябвало да отхвърли непотребното искане на Норвегия за повече американски войски на своя територия.
Превод БЛИЦ
Обявените числа не са огромни. Понастоящем в страната има 330 души американски боен личен състав на ротационен принцип. Новото искане на Осло ще усили броя на 700. Ако норвежкото държавно управление успее, новите войски ще бъдат ситуирани в далечния север, на към 260 благи от Русия, за разлика от съществуващото състояние в централната част на Норвегия на няколкостотин благи от съветската територия.
Ротационният аспект теоретично подхожда на обещанието на Норвегия към Москва през 1949 година, когато се причисли към НАТО, че Осло няма да разреши американски бази на своя територия. Всъщност външният министър Ине Мари Ериксен Сорийде още веднъж удостовери по отношение на настояването за нови войски,че няма да има " американски бази на норвежка земя ". Осъществяването на ротационен статус значи, че войските са там единствено краткотрайно. Това е цинично укриване, което е очевидно за Владимир Путин и сътрудниците му в Кремъл.
Норвежки публични представители също настояха, че новото разрастване не е ориентирано против Русия. Това увещание буди още по-малко доверие от ротационното мотивиране. Искането от Осло пристигна единствено дни, откакто девет народи по източния фланг на НАТО, в това число Полша, балтийските републики и Румъния, приканиха за по-голямо военно наличие на Алианса (което значително значи САЩ) в техния район.
В допълнение към придвижването за увеличение броя на американските войски в Норвегия, основните военни учения на НАТО, наречени Trident Junction 18, са планувани за октомври. Фокусът на тези извършения ще бъде централна и северна Норвегия и ще включват 35 хиляди бойци, 70 кораба и 130 самолета. Въпреки това Сорийде твърди, че не може да види " сериозна причина Русия да реагира " на предлагането на Осло за засилено американско военно наличие.
Може би е трябвал мандат, с цел да може да се направи такова изказване от първо лице. Но такава транспарантна непочтеност е дългогодишна характерност на държанието на НАТО по отношение на Москва. Дори по време на Студената война западните длъжностни лица постоянно упорстваха, че Алиансът не е ориентиран против Съветския съюз. В по-откровените си моменти обаче те признаваха очевидното - че НАТО е боен механизъм за ограничение на руската власт. Разбира се, това не беше единствената цел. Лорд Хейстингс Исмай, първият общоприет секретар на НАТО, съобщи, че НАТО е основан, с цел да " изгони Съветския съюз, американците и германците ". Първата цел обаче, изглеждаше най-важната.
Закриването на Съветския съюз имаше смисъл да държи демократичната Европа надалеч от геополитическата орбита на Москва, а НАТО е значим съставен елемент на тази тактика. Западните водачи обаче продължиха да ползват този модел към не комунистическа Русия, откакто Студената война завърши. Всъщност те ускориха обосновката за ограничение, като прибавиха нови членове в цяла Източна Европа и разшириха Алианса до границата на Русия. Тези дейности бяха подхванати макар устните уверения от държавния секретар Джеймс Бейкър и западногерманския външен министър Ханс-Дитрих Геншер по време на обединяването на Германия, че НАТО няма да се разшири оттатък немската източна граница.
По време на неумолимото напредване на Алианса на изток западни публични лица и специалисти отново упорстваха, че разширението на НАТО не е ориентирано против Русия. Всъщност някои членове на западната външнополитическа общественост обявиха, че това ще бъде от изгода за Русия, като изтрие разделящите линии на Студената война и усили политическата и икономическата непоклатимост в Източна Европа. Човек се пита дали западняците считат, че руснаците са толкоз наивни, че да повярват на такива неуместни причини, или че поддръжниците фактически имат вяра в личната си агитация.
Лидерите на НАТО не престават да упорстват, че Алиансът няма офанзивни планове против Русия или че Алиансът се стреми да подкопае ползите на Москва. Но държанието на НАТО се опълчва на такива уверения. Интервенциите в Босна и Косово, които отслабиха и в последна сметка разпокъсаха Югославия, дълготраен съветски съдружник, сигурно не бяха другарски дейности. Постоянно пребиваващите там сили (най-вече САЩ) и оръжейните системи в най-източните елементи на НАТО (процес, който се ускори доста след анексирането на Крим през 2014 г.), също е провокативен.
И въпреки всичко западните водачи и общественици работят по този начин, че Русия да няма основателна причина да реагира негативно на такива дейности, както Сорийде категорично съобщи по отношение на препоръчаното за нарастване на наличието на американските войски в страната. НАТО организира няколко огромни военни учения в Полша и други държави-членки, както и военноморски маневри в Черно море край значимата военноморска база на Русия в Севастопол. Отново руснаците явно бъркат като смятат сходни дейности за провокативни и заплашителни.
Лидерите на Съединени американски щати и НАТО би трябвало да възприемат доста по-реалистично отношение. Всяка нация счита, че държанието на НАТО е несъмнено неприятелско и даже заплашително, в случай че се прави на границите му. Продължаването на тези дейности, до момента в който цинично се отхвърля враждебното желание, може елементарно да докара до неправилна преценка и пагубна борба. Като първа стъпка към подсилване на връзките с Москва, администрацията на Тръмп би трябвало да отхвърли непотребното искане на Норвегия за повече американски войски на своя територия.
Превод БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ