ВАС отхвърли жалба на съдийка от РC-Благоевград
Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (СК на ВСС) не е задължена по закон да дефинира най-старшия магистрат за краткотраен ръководител на съд, а кадровиците имат право на преценка.
Това споделя тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) в решението си, с което отхвърля тъжба на съдийка от районния съд в Благоевград. Миналата година Комисията за атестирането и състезанията (КАК) предложи за и.ф. ръководител на Районен съд-Благоевград да бъде избрана Калинка Иванова, съобщи news.lex.bg.
Предложението беше съобразено с разпоредбите на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет, признати през 2018 година Според тях, при отвод от досегашния началник, за и.ф. началник се показва заместител или най-старшият арбитър. В РС-Благоевград нямаше зам.-председатели, а най-старшият магистрат – Екатерина Николова, също отхвърли да поеме краткотрайно съда.
След нея по старшинство е Калинка Иванова и тя беше дала своето единодушие. Когато въпросът се обсъждаше на съвещание на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет на 26 октомври м.г. стана ясно, че седем от магистратите в РС-Благоевград поддържат Иванова, само че други петима оферират Гюние Яхова, която е на девето място по старшинство в съда. След напрегната полемика, Семеен кодекс на Висш съдебен съвет дефинира Яхова за и.ф. началник на съда (виж повече за разногласията тук). Калинка Иванова апелира решението пред Върховен административен съд.
Тримата висши съдии – Георги Георгиев (председател на състава), Юлия Тодорова и Десислава Стоева (докладчик) обаче отхвърлят жалбата ѝ като показват, че решението е взето в осъществяване на пълномощията на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет и че колегията има оперативна автономия да преценя кой магистрат да бъде изпълняващ функционалностите на ръководител, а не е длъжен от закона да дефинира най-старшия, както твърдяла Иванова в жалбата си (виж решението тук). Върховен административен съд акцентира, че старшинството на магистратите е въведено от закона като аршин, въз основата на който да бъде избран и.ф. ръководител, само че то не би могло да размени правото на преценка на Висш съдебен съвет.
Това, съгласно висшите съдии, би трябвало да се извърши след разбор на данните от кадровото досие на съответния арбитър, както и на друга служебна информация, известна на колегията.
„ Логиката, възприета от жалбоподателката сочи, че изпълняващ функционалностите на административен началник на орган на правосъдната власт, при положение като сегашния, учреден единствено на критерия на старшинството, се дефинира непосредствено по силата на закона, а със своя акт Семеен кодекс на Висш съдебен съвет единствено установи това събитие.
Тази теза не може да бъде възприета минимум заради обстоятелството, че е нужно категорично единодушие от страна на магистрата за заемането на длъжността. Това е видно даже и в цитираното в жалбата решение на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет, което планува за изпълняващ функционалностите на административен началник, при липса на заместител, да бъде избран арбитър по старшинство, след изразено единодушие, без да предрешава волята на кадровия орган във всеки обособен случай и без да го лишава от практикуване на пълномощието му в изискванията на оперативна автономия.
Тази логичност опонира и на едно главните пълномощия на Висш съдебен съвет – да дефинира състава и организацията на работата на съдилищата – член 16, алинея 1 от Закон за съдебната власт “, заключава Върховен административен съд. Решението е дефинитивно.
