Съдия Надя Иванова от Монтана се пенсионира със златен почетен знак
Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет на съвещание, извършено на 10 декември 2019 година, насърчи Надя Иванова – арбитър в Окръжен съд – Монтана, с отличие „ Личен почетен знак първа степен – златен “, както и с парична премия в размер на 1 000 лв. за проявен висок професионализъм, безупречно и образцово осъществяване на служебните отговорности и високи нравствени качества.
След повече от четвърт век работа в Окръжен съд – Монтана и стотици прегледани и решени административни, наказателни и цивилен каузи, арбитър Надя Иванова излиза в пенсия. Тя е родена в предбалканското село Замфирово и е приключила гимназия в Берковица. Сред преподавателите, оформилите я като персона и насочили я към филантропичните науки, е известният в целия Северозапад преподавател по история Геройко Милчев - любим на няколко генерации, признава юристката.
„ Той беше доста грамотен човек, с необикновено лъчение и съобщи на мен и доста младежи величието и мъдростта на историята, благосъстоянието на българския език и литература и ни отвори път в живота “, спомня си Иванова.
През 1978 година тя приключва Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, компетентност право, и стартира работа по систематизиране като юрист на община Берковица. След 17 години работа в общинската администрация в Берковица през 1994 година кандидатства и заема място на арбитър в Окръжен съд – Монтана. Била е ръководител на Административното поделение на съда и зам.-председател от 2004 до 2009 година През 2003 година е получила сан „ Съдия във Върховния касационен съд “ – най-високия сан за арбитър в Окръжен съд. В професионалния си път Надя Иванова е минала образование в над 40 семинари по гражданско и европейско право в Националния институт по правораздаване – София.
“Разглеждала съм доста и всевъзможни каузи, само че от психическа позиция наказателните каузи са доста натоварващи, избирам гражданско право! “, споделя дългогодишната юристка.
„ Обичам специалността си. Съдията не е някаква митична фигура, както си я показват някои. Образът на същинския арбитър, който носи това предопределение в себе си, е различим в сътрудниците ми в Окръжен съд- Монтана и в съдилищата в цялата страна. Това са умни, почтени и упорити хора, които обичат специалността си, упражняват я на драго сърце и отговорност и знаят, че образованието на съдията продължава през целия живот. Съдийството е тежко задължение, което обаче съм носила с горделивост! “, споделя Надя Иванова.
Освен с професионалните си триумфи тя се гордее и с щерка – икономистка и внук – седмокласник, който към този момент демонстрира интерес към правото.
„ Напускам правосъдната система и давам път на младите, само че съдията в мен няма да ме напусне! “, съобщи на разлъка с сътрудниците си в съда Иванова и пожела на юристите, които ще облекат съдийските тоги, да се управляват от правилата, обрисували и нейния професионален път – да бъдат умни, почтени и упорити.
След повече от четвърт век работа в Окръжен съд – Монтана и стотици прегледани и решени административни, наказателни и цивилен каузи, арбитър Надя Иванова излиза в пенсия. Тя е родена в предбалканското село Замфирово и е приключила гимназия в Берковица. Сред преподавателите, оформилите я като персона и насочили я към филантропичните науки, е известният в целия Северозапад преподавател по история Геройко Милчев - любим на няколко генерации, признава юристката.
„ Той беше доста грамотен човек, с необикновено лъчение и съобщи на мен и доста младежи величието и мъдростта на историята, благосъстоянието на българския език и литература и ни отвори път в живота “, спомня си Иванова.
През 1978 година тя приключва Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, компетентност право, и стартира работа по систематизиране като юрист на община Берковица. След 17 години работа в общинската администрация в Берковица през 1994 година кандидатства и заема място на арбитър в Окръжен съд – Монтана. Била е ръководител на Административното поделение на съда и зам.-председател от 2004 до 2009 година През 2003 година е получила сан „ Съдия във Върховния касационен съд “ – най-високия сан за арбитър в Окръжен съд. В професионалния си път Надя Иванова е минала образование в над 40 семинари по гражданско и европейско право в Националния институт по правораздаване – София.
“Разглеждала съм доста и всевъзможни каузи, само че от психическа позиция наказателните каузи са доста натоварващи, избирам гражданско право! “, споделя дългогодишната юристка.
„ Обичам специалността си. Съдията не е някаква митична фигура, както си я показват някои. Образът на същинския арбитър, който носи това предопределение в себе си, е различим в сътрудниците ми в Окръжен съд- Монтана и в съдилищата в цялата страна. Това са умни, почтени и упорити хора, които обичат специалността си, упражняват я на драго сърце и отговорност и знаят, че образованието на съдията продължава през целия живот. Съдийството е тежко задължение, което обаче съм носила с горделивост! “, споделя Надя Иванова.
Освен с професионалните си триумфи тя се гордее и с щерка – икономистка и внук – седмокласник, който към този момент демонстрира интерес към правото.
„ Напускам правосъдната система и давам път на младите, само че съдията в мен няма да ме напусне! “, съобщи на разлъка с сътрудниците си в съда Иванова и пожела на юристите, които ще облекат съдийските тоги, да се управляват от правилата, обрисували и нейния професионален път – да бъдат умни, почтени и упорити.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ