Съдия Петя Крънчева осъди един журналист за това, че не

...
Съдия Петя Крънчева осъди един журналист за това, че не
Коментари Харесай

От Цацаров зависи дали делото срещу Росен Босев ще стигне да безпристрастен съдия

Съдия Петя Крънчева осъди един публицист за това, че не харесва разсъжденията му

© Надежда Чипева В края на май тази година състав на Софийския градски съд с ръководител арбитър Петя Крънчева осъди журналиста от " Капитал " Росен Босев не за друго, а за това, че разсъждавал погрешно. Босев беше наказан на 1000 лева санкция, че оклеветил някогашния ръководител на Комисията за финансов контрол (КФН) Стоян Мавродиев в изявление пред " Нова телевизия " от 15 януари 2015 година Парадоксът е, че съдът го е оправдал за обстоятелствата, които той твърди, само че го е осъдил за изводите, които той си е направил от тези обстоятелства.

Това е един от причините на юрист Даниела Доковска, бранител на Росен Босев, в молбата ѝ до основния прокурор Сотир Цацаров да изиска обновяване на делото против Босев.

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Присъдата против Росен Босев не предстои на касационно обжалване, доколкото в тази ситуация става въпрос за освобождение от наказателна отговорност с налагане на административно наказване на съображение член 78а от Наказателния кодекс, а в тези случаи касация не се поставя. По тази причина тя е влезнала в действие. Главният прокурор е единственият, който може да направи искане на за обновяване на делото при положение, когато то е стимулирано със основни нарушавания.

В ревюто си до основния прокурор юрист Доковска сочи огромен брой разнородни нарушавания по делото против Босев, които на процедура са уязвили правото му на отбрана и на обективен правосъден развой:журналистът е наказан от противозаконен състав на съда при голословен отвод на арбитър Крънчева да си направи отказ от делото, макар че неведнъж е била обект на негови сериозни публикациирешението е построено върху серия от логичен несъгласия и очевидни изкривявания на законасъдът напълно е пренебрегнал основни доказателства и доводи на отбраната и др.На процедура Росен Босев е приет за отговорен поради два свои израза.
Документ
Молба за обновяване

Първият е: " Стоян Мавродиев употребява КФН, с цел да репресира " Капитал " и " Дневник " . Повод за това са наложените от КФН серия от големи санкции на " Капитал " и " Дневник " и сдружения на техните издатели след изявления в тях, че Мавродиев е свикан като очевидец от прокуратурата по делото за пране на пари против Евелин Банев-Брендо. Причината за това е, че негови подписи попадат под пълномощни за представляване на офшорки. На идващ стадий " Капитал " и " Дневник " стартират и да слагат въпроси за бездействието на регулаторите – Българска народна банка и КФН - по банкрута на КТБ.

Вторият израз, за който е наказан Росен Босев е: " Г-н Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която обвиняем е Евелин Банев. Чрез свои дейности той е улеснил изпирането на сума, добита от наркотрафик " . В същото време съдът го оправдава за първото изречение от същата фраза, където са обстоятелствата: " В едно от правосъдните съвещания стана ясно, че господин Мавродиев – неговите подписи, участват по пълномощни за офшорни сдружения, през които са минавали сумите, които са били изпрани от трафик на опиати ".

Оправдан за обстоятелствата, наказан за изводите

Този абсурд юрист Доковска разяснява по следния метод:

" От цитираните нагоре изрази е видно, че подзащитният ми е оневинен за обстоятелствата, които твърди, и е наказан за извода, който произтича от тях. За да е налице закононарушение " клюка ", деецът следва да популяризира погрешни обстоятелства с позорно наличие за другиго или да му припише закононарушение. След като съдът приема, че обстоятелствата са правилни – че подписите на тъжителя [Мавродиев, б.а.] " участват по пълномощни на офшорни сдружения, през които са минавали сумите, които са били изпрани от трафик на опиати ", действието е несъставомерно.
По създание фразата, за която подсъдимият е наказан (изводът), е продължение на фразата, за която е оневинен (фактите). В случая изводът произтича разумно от обстоятелствата, само че това е безразлично за правото. За правото даже е без значение дали изводът е правилен. Изводът е артикул на мисловна, оценъчна активност, която е изначално несъставомерна. Само на това съображение подсъдимият следва да бъде оневинен. "

В своето решение арбитър Петя Крънчева се базира на правосъдна процедура на българските съдилища от 80-те години, само че пропуща обстоятелството, че в това време европейското и международното право се обогати с значими решения на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) за обсега на допустимата рецензия към политици и обществени персони и функционалността на медиите и публицистите като публичен пазач ( " куче надзирател " ) за обществените ползи. Практиката на Страсбург за свободата на публицистите в доста по-широки граници да подлагат на критика обществените персони е построена преди доста години в знакови каузи като " Лингенс против Австрия " (след като австрийският канцлер Бруно Крайски се почувствал афектиран, когато неговото държание е несъмнено като " аморално и неприлично " ), или " Обершлик против Австрия " - във връзка на публикация, където водачът на Австрийската партия на свободата Йорг Хайдер е наименуван " глупак ". За отзиви и оценъчни съждения, направени добросъвестно в подтекста на практикуване на свободата на изложение, не може да се постанова глоба, тъй като те не подлежат на доказване, безапелационен е Европейски съд по правата на човека. (Подробности за двете каузи вижте в карето по-долу.)

Десетилетия след тези две решения, а и след доста други сходни, в това число и след тълкувателното решение на българския Конституционен съд от 1996г. за свободата на словото, през 2019 година в България, арбитър Петя Крънчева осъди публицист без изобщо да разиска въпроса, че става въпрос за обществена фигура и началник на институция, към чиято активност публицистите по изискване следва да бъдат сериозни.

За съдията и неговата (без)пристрастност

Всъщност казусът с присъединяване на арбитър Крънчева в този развой не е в неразбирането или незачитането на практиката на съда в Страсбург. Процесът против Росен Босев е индикативен за това какво се случва, когато съдът се трансформира в инструмент за принуда. Петя Крънчева беше зам. ръководител на Софийски градски съд в екипа на станалата пословична председателка на съда Владимира Янева. Крънчева е воин в редица изявления на Росен Босев, в които той излага отрицателни за работата ѝ обстоятелства – съмнителна процедура за отсрочване на каузи заради " неочаквани здравословни проблеми ", закъснение на претекстовете на съвсем всички каузи, присъединяване на един и същи правосъдни заседатели по делата, които гледа, сигнал до етичната комисия за антидатирани актове, както и двойния стандарт на Висш съдебен съвет и Инспектората към него, които не вземат насериозно всички тези нарушавания и толерират кариерата на арбитър Крънчева.

Точно затова Росен Босев на два пъти желае отказ на арбитър Крънчева по делото против него, и двата пъти тя отхвърля с претекста, че по никакъв метод не е повлияна от неговите публикации и дори не ги е изчела напълно.

Съдът не е взел поради непрекъснатата процедура на Съда в Страсбург, че с цел да бъде изпълнено условието за безпристрастност е належащо обективно да е очевидно, че съдът е неутрален, разяснява в молбата си юрист Доковска. Всяко основателно подозрение в това е мотив за отказ. А във втората си молба за отказ Босев сочи, че издирването му, с цел да бъде свикан се е трансформирало в тормоз за него и околните му. Бил е потърсен в началото в редакцията на " Капитал " от въоръжени чиновници на ОЗ " Охрана " само че в почивен (неприсъствен) ден, а след това това било употребявано като мотив да бъде издирван при всичките си родственици, в това число майка му, който живее отвън София, и баба му. Толкова по въпроса безпристрастността.

Решението на съда под председателството на арбитър Петя Крънчева слага и доста други въпроси, в това число такива, които имат директно отношение към напълно другата процедура на прокуратурата по някои нашумели каузи. Според арбитър Крънчева, фрапантните имуществени наказания на " Икономедиа " и на други издатели, наложени от КФН, и анулирани от съда като незаконосъобразни, нямат отношение към делото и не са съображение да се твърди, че Мавродиев употребява институцията си за тормоз върху медиите. Аргументът на съда – всички тези наказателни постановления не са издадени от Мавродиев като ръководител на КФН, а от неговия заместител Ангел Джалъзов. И нямало данни Джалъзов да е работил по напътствие на ръководителя Мавродиев.

Но главният въпрос е дали Росен Босев ще получи правдивост в България или това дело ще стигне до Съда в Страсбург. Отговорът на този въпрос към този момент се държи от основния прокурор Цацаров. " Лингенс против Австрия " или Един публицист против австрийския канцлер

През 1975 година австрийският публицист Лингенс написа две остри публикации против тогавашния австрийския канцлер Бруно Крайски и водач на Австрийската социалистическа партия откакто Крайски защитил водача на демократичната партия поради присъединяване му в бригада на Секретен сътрудник през войната. В публикациите се споделя да вземем за пример, че " държанието на господин Крайски... е аморално, неприлично ", " демонстрация на най-долен опортюнизъм ", че той е лишен от такт и така нататък Канцлерът завежда две наказателни каузи от частен темперамент против журналиста с обвиняване, че го е дискредитирал и ги печели – Лингенс е наказан на санкция от 15 000 шилинга, макар, че съдът приема, че става въпрос за политическа рецензия и той е работил добросъвестно. През 1986г. Лингенс печели дело против Австрия в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург (ЕСПЧ), а резултатът е прословутото решение " Лингенс против Австрия " (Lingens v. Austria), първото знаково дело само че Страсбург в материята за клеветата на политици. Тогава за първи път Съдът в Страсбург слага началото на практиката, която трайно поддържа, че:Границите на допустимата рецензия във връзка с политиците и обществените персони в това им качество са по-широки, в сравнение с за частните лица. За разлика от последните, обществените персони умишлено и неизбежно се излагат на близко наблюдаване на всяка своя дума и деяние, както от публицистите, по този начин и от цялото общество. Следователно те би трябвало да демонстрират по-висока степен на приемливост. Без подозрение, те също имат право на отбрана на репутацията си, само че това се преценя през призмата на публичния интерес от открита полемика по политически въпроси. При преценката на тези фактори се взема поради и подтекстът в който са писани публикациите и цялостният обществен спор.За отзиви и оценъчни съждения, направени добросъвестно в подтекста на практикуване на свободата на изложение, не може да се постанова глоба. При преценката на дадена публикация/изявление, съдът би трябвало деликатно да прави разграничаване сред обстоятелства и оценъчни съждения. Съществуването на обстоятелствата може да бъде потвърдено, до момента в който истинността на оценъчните съждения не се поддава на доказване. В тази връзка Европейски съд по правата на човека отбелязва, че обстоятелствата, на които господин Лингенс е основал своята преценка, са били безспорни, както е била безспорна и неговата почтеност. (Според австрийския Наказателен кодекс осъждането може да бъде избегнато, в случай че се потвърди истинността на изказванието. По отношение на оценъчните съждения това условие е невероятно да се извърши и нарушава самата независимост на изложение на мнение.)Въпреки че наложеното на създателя наказване, прецизно видяно, не му е попречило да се изрази, то е представлявало тип цензура, която би го обезкуражила да прави рецензия от подобен тип в бъдеще. В подтекста на политическия спор такава присъда би възпряла публицистите да вземат участие в обществени полемики по въпроси, засягащи публичния живот. Такава глоба би могла да попречи на пресата да извършва задачата си на източник на информация и страж на ползите на обществото ( " куче надзирател " на обществото).
" Обершлик против Австрия " или " Йорг Хайдер не е нацист, само че е глупак "

По една случайност и второто знаково решение на Страсбург за границите на допустимата рецензия на политици от страна публицист е също по нашумял австрийски проблем с изключително известен политик – водачът на Австрийската партия на свободата и губернатор на провинция Каринтия по това време Йорг Хайдер.
През октомври 1990 година водачът на Австрийската партия на свободата и губернатор на провинция Каринтия Йорг Хайдер произнесъл тирада, в която възхвалявал ролята на бойците, взели присъединяване във Втората международна война, в това число и тези от немската войска, за битката за мир и независимост и за построяването на актуалното демократично общество. По мотив на тази тирада австрийският публицист Обершлик, основен редактор на сп. " Форум ", написа публикация, в която в прав текст декларира, че Хайдер е глупак (trottel). Заглавието на публикацията е " P.S.:Идиот вместо Нацист ".
" Аз ще кажа за Йорг Хайдер, първо, че той не е нацист, и второ, че той обаче е глупак. (...) Отричайки на тези от нас, които не са имали щастливата съгласно него орис да рискуват живота си в униформата на достойнството на Третия райх, правото да претендират независимост на възгледите, а камо ли пък политически свободи (а самият той в никакъв случай не е имал щастието да служи в униформата на Секретен сътрудник или на Вермахта), и по този метод изключвайки и себе си дружно с голямото болшинство австрийци от упражняването на тези свободи, той съгласно мен е глупак. " Заедно със публикацията е оповестен цялостният текст на речта на Хайдер.
Хайдер подал просба до наказателния съд за клюка и засегнатост, и Обершлик е наказан на санкция. Австрийският съд приема постулатите на Европейски съд по правата на човека по делото " Лингенс ", само че съгласно него думата " глупак " надвишава границите на допустимата рецензия и има за цел само да унижи политика.
Съдът в Страсбург, обаче, през 1997 година дава друга позиция на това. " Дадени дума или израз, въпреки и да могат да бъдат възприети като противоречиви, не съставляват заради това безпочвена лична офанзива, в случай че създателят е показал обективно разбираемо пояснение за потреблението им в тази ситуация. Свободата на словото е използвана и към " информация " и " хрумвания ", които засягат, шокират или смущават, и това е от особена значимост във връзка с пресата, чиято съществена задача е да популяризира информация и хрумвания по политически и други въпроси от публичен интерес.
Австрийските съдилища се концентрират единствено върху думата " глупак " в заглавието и текста на публикацията, а сходен спор би трябвало да се преглежда в светлината на всички обстоятелства по случая, в това число събитията, при които публикацията е написана. Европейски съд по правата на човека регистрира също по този начин, че речта на Хайдер явно е била замислена да предизвика обществото и да провокира остри реакции, нейният цялостен текст е бил оповестен дружно със публикацията на Обершлик, а създателят е показал обективно разбираемо пояснение за своята реакция, произлизаща от провокативното изявление на Хайдер. Така те са били част от политическата полемика, провокирана от речта на господин Хайдер, и съставляват мнение, чието сходство с истината не се поддава на доказване.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР