Целенасочен тормоз срещу съдия Мирослава Тодорова за назидание на останалите
Съдия Мирослава Тодорова
© Надежда Чипева Последната седмица даде нов образец по какъв начин криминализираните елити във властта и в частност - в правосъдната власт, работят в синхрон, с цел да трансфорат съда в сходство на прокуратурата – черна дупка извън и казарма от вътрешната страна. Няколко поредни дейности разкриха институциите на правосъдната власт като профайлъри, които обществено отстрелват неуместните и нежелаещите да станат част от схемата, а толерират хора с тежки прегрешения и зависимости.
Единият образец е целенасоченото издание на декларацията на арбитър Мирослава Тодорова за имущество и спор на ползи с незаличени персонални данни – нейни и на фамилията й. В заглавието на файла, качен на уеб страницата на Инспектората към Висшия правосъден съвет, е добавено " NE SE CHISTIIIIIIIIIIIIIIIIII ", чието значение е недвусмислено – арбитър Тодорова е обект на умишлен тормоз. Няма друга декларация на магистрат оповестена по този метод, написа " Капитал " през вчерашния ден. Вече повече от десетилетие някогашната председателка на Съюза на съдиите в България (ССБ) Мирослава Тодорова остава едно от лицата на борбата за самостоятелност на съда, който е финален рубеж за преодоляването на страната.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Атестиране с двоен критерий
Два дни по-рано, във вторник, Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет удостои съдийката от Софийски градски съд Петя Крънчева с извънредно висока препоръка – 98 точки от 100 вероятни. Срещу Петя Крънчева повече от две години има висящо дисциплинарно произвеждане за тежки нарушавания, граничещи с закононарушения, което този Висш съдебен съвет, а и предходният, умишлено протака. Други дисциплинарки против нея, отново за тежки нарушавания, бяха прекъснати на процедурни учредения (виж в карето най-долу). Но пък единствено месец и половина по-рано арбитър Крънчева произнесе скандална присъда против журналиста от " Капитал " Росен Босев, осъждайки го на санкция за клюка, изразена с мнение. Петя Крънчева отхвърли да се води от делото, макар, че неведнъж е била воин на изявленията на Росен Босов тъкмо поради тези прегрешения, поради които бяха формирани дисциплинарните производства против нея. Мирослава Тодорова: Ще диря отбрана на правата си
Възнамерявам да защитя правата си и в двата случая – както по отношение на огласените персонални данни от декларацията ми, по този начин и по отношение на понижението на оценката в атестацията ми - откакто получа дубликат от протокола и се срещна с претекстовете. Това, което беше отразено в медиите, не би могло да съставлява легален претекст за понижаване на точките, тъй като все още нямам статут на дисциплинарно осъдена, разяснява Тодорова.
На същото съвещание във вторник Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет намали оценката на арбитър Мирослава Тодорова от 94 точки на 89, което смъква оценката за работата ѝ от " доста добра " на " добра ". Основанието за това, изтъкнато от члена на Висш съдебен съвет Боян Новански, е че има формирана дисциплинарка против Тодорова. Парадоксалното е, че сега арбитър Тодорова не е със статут на дисциплинарно осъдена. Предишното ѝ дисциплинарно наказване е със заличено деяние, защото е минало повече от година от налагането му. А на 2 април т.г. Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет отхвърли да ѝ наложи дисциплинарно наказване за забавени каузи след блестяща нейна отбрана и откакто откри с обстоятелства, че тя още веднъж е прекалено натоварена с каузи.
По-същественото е, че това дисциплинарно дело беше формирано по сигнал на основния прокурор Сотир Цацаров, последван от инспекция на Инспектората към Висш съдебен съвет – същият инспекторат, който преднамерено разгласява декларацията ѝ без заличени данни. Още тогава медиите написаха, че Мирослава Тодорова е единственият арбитър, за който има дисциплинарно поризводство по сигнал на основния прокурор, което слага доста въпроси за независимостта на съда. Инспекторътът към Висш съдебен съвет апелира отхвърли на съдийската гилдия да накаже Тодорова и в този момент той е обект на висящо дело пред Върховен административен съд.
" NE SE CHISTIIIIIIIIIIIIIIIIII " е същото като " Да се удари "
Това са единствено част от множеството обстоятелства в поддръжка на тезата за проведено профайлърство и целенасочени показни акции в системата, реализирани в синхрон с овладяните институции - Висш съдебен съвет, инспектората, Върховен административен съд и други
Пред " Капитал " в петък съдии направиха прилика сред заглавието на файла с декларацията на Тодорова " Не се чистиииии " и сходния случай с тефтерчето на одиозния ръководител на Комисията по спор на ползи Филип Златанов. В тефтерчето имаше графа " Да се удари ", която започваше с имената на съдии – Мирослава Тодорова, Калин Калпакчиев – тогава член на така наречен реформаторско малцинство във Висш съдебен съвет, Таня Маринова – тогава ръководител на Съюза на съдиите в България и други
Всъщност повода за показната акция против арбитър Тодорова е ясна. Тя не е единствено в нагледния урок за всички съдии какво става с съперниците на статуквото, само че и в подтекста на идния избор на основен прокурор наесен. Висшият правосъден съвет към този момент няколко месеца не дава отговор на две поредни заявления на ССБ, които слагат въпроса има ли извънсъдебни фактори, които реализират нелегитимно въздействие върху назначението на управителните длъжности в правосъдната система. Първото писмо е от началото на май, а в него се упорства Висш съдебен съвет да прегледа изказванията на някогашния ръководител на СРС Методи Лалов, в подтекста на по-раншни изказвания на някогашния ръководител на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, че процедурите по предопределение на ръководители в правосъдната система се предхождат от неофициални срещи с Делян Пеевски, който " заповядва на основния ", а също по този начин – прави опити да въздейства върху съда при решаването на съответни каузи.
Пак за нелегитимно въздействие и напън върху съдии беше и позиция на съюза от края на май във връзка на отрицателната медийна акция против съдиите от Върховния административен съд Николай Гунчев и Светослав Славов. Гунчев беше докладчик по делото " Цумгейт ", обвързвано с основния прокурор, и анулира отхвърли на Инспектората за инспекцията, отново той е докладчик и по делото за уволнението на Румяна Ченалова, основно настоящо лице в записите " Яневагейт ".
Демонстрираната показност на акцията против арбитър Тодорова обаче извикна напълно основателни опасения до каква степен може да се стигне в тази тенденция. Извън този подтекст са другите базисни въпроси като да вземем за пример за девалвацията на атестирането, което трябваше да убеди хората, че оценяването в правосъдната система е без значение и обективно, способността на Висш съдебен съвет да извършва функционалностите си на надзорен орган по отбрана на персоналните данни в системата на правораздаването и така нататък Съдия Петя Крънчева дисциплинарка не я лови
Преди две години, при започване на юли 2017 година тогавашният ръководител на Софийски градски съд Калоян Топалов изиска от предходния Висш съдебен съвет образуването на дисциплинарно произвеждане против арбитър Петя Крънчева поради голям брой установени нарушавания. Проверка в съда открила, че тя подменяла протоколи от правосъдни съвещания по 2-3 пъти без да изясни за какво се постанова това, присъединявала протоколи с месеци, даже с години забавяне, умишлено е лишавала страни от достъп до материали по каузи, като прибирала делата в деловоството директно преди съвещанията, отлагала съвещания поради здравословни проблеми, като не всеки път представяла документ за това. Тогава стана известно, че да вземем за пример по делото за пране на пари против Валентин Димитров – Вальо Топлото, не бил прибавен протокол отпреди 7 години. От извършени 56 съвещания, протоколите от 42 от тях са добавени със забавяне - от месец до 3 години. В различен случай пък Крънчева включила протокол чак откакто изчела присъда и така нататък Това дисциплинарно произвеждане още чака решение, явно Висш съдебен съвет чака да почине по отминалост, както прочее прави с доста други дисциплинарки от началото на мандата си.
Срещу Крънчева имаше и други оферти за дисциплинарни санкции, които Висш съдебен съвет провали. Едното от тях е поради фрапантни нарушавания при издаването на позволения за подслушване по Закона за специфичните разузнаватени средства, осъществени от Петя Крънчева и другите зам. ръководители на Софийски градски съд по времето на Владимира Янева. Предложението бе направено от ръководителя на Върховния касационен съд Лозан Панов и стимулирано с отчет от инспекцията на Софийски градски съд за използването на закона и издаването на позволения за СРС. Висш съдебен съвет отхвърли образуването на дисциплинарно поризводство по това предложение с процедурни съображения – съдът нямал пълномощия да ревизира и прави отчети за използването на СРС, трябвало да се позаве на отчета на Националното бюро за СРС, но не направил това. Панов апелира пред Върховния административен съд, който обаче удостовери отхвърли.
През януари м.г. Върховен административен съд анулира наказване от 15 % понижение на заплатата, наложено на Крънчева през 2016 година по друго дисциплинарно произвеждане за позволени редица нарушавания при инцидентното систематизиране на делата до момента в който е зам.-председател на съда. Съдът и тук се базира на процедурни нарушавания - еднакъв член на предходния Висш съдебен съвет е взел участие и в дисциплинарния състав по производството против Крънчева, а преди този момент е бил член и на Временната комисия, направила инспекция на Софийски градски съд, въз основата на чийто отчет се е сезирал ръководителят на Върховен касационен съд, с цел да направи предложение за производството.
© Надежда Чипева Последната седмица даде нов образец по какъв начин криминализираните елити във властта и в частност - в правосъдната власт, работят в синхрон, с цел да трансфорат съда в сходство на прокуратурата – черна дупка извън и казарма от вътрешната страна. Няколко поредни дейности разкриха институциите на правосъдната власт като профайлъри, които обществено отстрелват неуместните и нежелаещите да станат част от схемата, а толерират хора с тежки прегрешения и зависимости.
Единият образец е целенасоченото издание на декларацията на арбитър Мирослава Тодорова за имущество и спор на ползи с незаличени персонални данни – нейни и на фамилията й. В заглавието на файла, качен на уеб страницата на Инспектората към Висшия правосъден съвет, е добавено " NE SE CHISTIIIIIIIIIIIIIIIIII ", чието значение е недвусмислено – арбитър Тодорова е обект на умишлен тормоз. Няма друга декларация на магистрат оповестена по този метод, написа " Капитал " през вчерашния ден. Вече повече от десетилетие някогашната председателка на Съюза на съдиите в България (ССБ) Мирослава Тодорова остава едно от лицата на борбата за самостоятелност на съда, който е финален рубеж за преодоляването на страната.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Атестиране с двоен критерий
Два дни по-рано, във вторник, Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет удостои съдийката от Софийски градски съд Петя Крънчева с извънредно висока препоръка – 98 точки от 100 вероятни. Срещу Петя Крънчева повече от две години има висящо дисциплинарно произвеждане за тежки нарушавания, граничещи с закононарушения, което този Висш съдебен съвет, а и предходният, умишлено протака. Други дисциплинарки против нея, отново за тежки нарушавания, бяха прекъснати на процедурни учредения (виж в карето най-долу). Но пък единствено месец и половина по-рано арбитър Крънчева произнесе скандална присъда против журналиста от " Капитал " Росен Босев, осъждайки го на санкция за клюка, изразена с мнение. Петя Крънчева отхвърли да се води от делото, макар, че неведнъж е била воин на изявленията на Росен Босов тъкмо поради тези прегрешения, поради които бяха формирани дисциплинарните производства против нея. Мирослава Тодорова: Ще диря отбрана на правата си
Възнамерявам да защитя правата си и в двата случая – както по отношение на огласените персонални данни от декларацията ми, по този начин и по отношение на понижението на оценката в атестацията ми - откакто получа дубликат от протокола и се срещна с претекстовете. Това, което беше отразено в медиите, не би могло да съставлява легален претекст за понижаване на точките, тъй като все още нямам статут на дисциплинарно осъдена, разяснява Тодорова.
На същото съвещание във вторник Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет намали оценката на арбитър Мирослава Тодорова от 94 точки на 89, което смъква оценката за работата ѝ от " доста добра " на " добра ". Основанието за това, изтъкнато от члена на Висш съдебен съвет Боян Новански, е че има формирана дисциплинарка против Тодорова. Парадоксалното е, че сега арбитър Тодорова не е със статут на дисциплинарно осъдена. Предишното ѝ дисциплинарно наказване е със заличено деяние, защото е минало повече от година от налагането му. А на 2 април т.г. Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет отхвърли да ѝ наложи дисциплинарно наказване за забавени каузи след блестяща нейна отбрана и откакто откри с обстоятелства, че тя още веднъж е прекалено натоварена с каузи.
По-същественото е, че това дисциплинарно дело беше формирано по сигнал на основния прокурор Сотир Цацаров, последван от инспекция на Инспектората към Висш съдебен съвет – същият инспекторат, който преднамерено разгласява декларацията ѝ без заличени данни. Още тогава медиите написаха, че Мирослава Тодорова е единственият арбитър, за който има дисциплинарно поризводство по сигнал на основния прокурор, което слага доста въпроси за независимостта на съда. Инспекторътът към Висш съдебен съвет апелира отхвърли на съдийската гилдия да накаже Тодорова и в този момент той е обект на висящо дело пред Върховен административен съд.
" NE SE CHISTIIIIIIIIIIIIIIIIII " е същото като " Да се удари "
Това са единствено част от множеството обстоятелства в поддръжка на тезата за проведено профайлърство и целенасочени показни акции в системата, реализирани в синхрон с овладяните институции - Висш съдебен съвет, инспектората, Върховен административен съд и други
Пред " Капитал " в петък съдии направиха прилика сред заглавието на файла с декларацията на Тодорова " Не се чистиииии " и сходния случай с тефтерчето на одиозния ръководител на Комисията по спор на ползи Филип Златанов. В тефтерчето имаше графа " Да се удари ", която започваше с имената на съдии – Мирослава Тодорова, Калин Калпакчиев – тогава член на така наречен реформаторско малцинство във Висш съдебен съвет, Таня Маринова – тогава ръководител на Съюза на съдиите в България и други
Всъщност повода за показната акция против арбитър Тодорова е ясна. Тя не е единствено в нагледния урок за всички съдии какво става с съперниците на статуквото, само че и в подтекста на идния избор на основен прокурор наесен. Висшият правосъден съвет към този момент няколко месеца не дава отговор на две поредни заявления на ССБ, които слагат въпроса има ли извънсъдебни фактори, които реализират нелегитимно въздействие върху назначението на управителните длъжности в правосъдната система. Първото писмо е от началото на май, а в него се упорства Висш съдебен съвет да прегледа изказванията на някогашния ръководител на СРС Методи Лалов, в подтекста на по-раншни изказвания на някогашния ръководител на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, че процедурите по предопределение на ръководители в правосъдната система се предхождат от неофициални срещи с Делян Пеевски, който " заповядва на основния ", а също по този начин – прави опити да въздейства върху съда при решаването на съответни каузи.
Пак за нелегитимно въздействие и напън върху съдии беше и позиция на съюза от края на май във връзка на отрицателната медийна акция против съдиите от Върховния административен съд Николай Гунчев и Светослав Славов. Гунчев беше докладчик по делото " Цумгейт ", обвързвано с основния прокурор, и анулира отхвърли на Инспектората за инспекцията, отново той е докладчик и по делото за уволнението на Румяна Ченалова, основно настоящо лице в записите " Яневагейт ".
Демонстрираната показност на акцията против арбитър Тодорова обаче извикна напълно основателни опасения до каква степен може да се стигне в тази тенденция. Извън този подтекст са другите базисни въпроси като да вземем за пример за девалвацията на атестирането, което трябваше да убеди хората, че оценяването в правосъдната система е без значение и обективно, способността на Висш съдебен съвет да извършва функционалностите си на надзорен орган по отбрана на персоналните данни в системата на правораздаването и така нататък Съдия Петя Крънчева дисциплинарка не я лови
Преди две години, при започване на юли 2017 година тогавашният ръководител на Софийски градски съд Калоян Топалов изиска от предходния Висш съдебен съвет образуването на дисциплинарно произвеждане против арбитър Петя Крънчева поради голям брой установени нарушавания. Проверка в съда открила, че тя подменяла протоколи от правосъдни съвещания по 2-3 пъти без да изясни за какво се постанова това, присъединявала протоколи с месеци, даже с години забавяне, умишлено е лишавала страни от достъп до материали по каузи, като прибирала делата в деловоството директно преди съвещанията, отлагала съвещания поради здравословни проблеми, като не всеки път представяла документ за това. Тогава стана известно, че да вземем за пример по делото за пране на пари против Валентин Димитров – Вальо Топлото, не бил прибавен протокол отпреди 7 години. От извършени 56 съвещания, протоколите от 42 от тях са добавени със забавяне - от месец до 3 години. В различен случай пък Крънчева включила протокол чак откакто изчела присъда и така нататък Това дисциплинарно произвеждане още чака решение, явно Висш съдебен съвет чака да почине по отминалост, както прочее прави с доста други дисциплинарки от началото на мандата си.
Срещу Крънчева имаше и други оферти за дисциплинарни санкции, които Висш съдебен съвет провали. Едното от тях е поради фрапантни нарушавания при издаването на позволения за подслушване по Закона за специфичните разузнаватени средства, осъществени от Петя Крънчева и другите зам. ръководители на Софийски градски съд по времето на Владимира Янева. Предложението бе направено от ръководителя на Върховния касационен съд Лозан Панов и стимулирано с отчет от инспекцията на Софийски градски съд за използването на закона и издаването на позволения за СРС. Висш съдебен съвет отхвърли образуването на дисциплинарно поризводство по това предложение с процедурни съображения – съдът нямал пълномощия да ревизира и прави отчети за използването на СРС, трябвало да се позаве на отчета на Националното бюро за СРС, но не направил това. Панов апелира пред Върховния административен съд, който обаче удостовери отхвърли.
През януари м.г. Върховен административен съд анулира наказване от 15 % понижение на заплатата, наложено на Крънчева през 2016 година по друго дисциплинарно произвеждане за позволени редица нарушавания при инцидентното систематизиране на делата до момента в който е зам.-председател на съда. Съдът и тук се базира на процедурни нарушавания - еднакъв член на предходния Висш съдебен съвет е взел участие и в дисциплинарния състав по производството против Крънчева, а преди този момент е бил член и на Временната комисия, направила инспекция на Софийски градски съд, въз основата на чийто отчет се е сезирал ръководителят на Върховен касационен съд, с цел да направи предложение за производството.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ