- Съдия Дечев, ви сте един от над 300 съдии, подписали

- Съдия Дечев, ви сте един от над 300 съдии, подписали се под обръщението към жителите в отговор на реакцията против определението на Софийския апелативен съд за предварителното освобождение на Джок Полфрийман. Реакцията, която за мен най-малко потегли от политиците и прокуратурата, срещу правосъдния акт ли е или против правосъдния състав и ръководителя му Калин Калпакчиев?

- Напълно обикновено беше да има реакция от бащата на убитото момче. Но не може по този начин да се схване реакцията на политиците и на главния прокурор. Тяхното институционално състояние е такова, че за разлика от роднините на убити хора, би трябвало по-хладнокръвно и обективно да се вглеждат във всеки правосъден проблем. Те са обществени персони и всяко тяхно изявление има голямо значение. А може да докара и до юридически резултат. Като да вземем за пример настояването за обновяване на делото по освобождението, направено от основния прокурор. Не разясня дали такова искане е възможно и основателно, следва да се произнесе Върховният касационен съд. Но бих призовал всички сътрудници адвокати най-малко да си създадат труда да ревизират какво написа в Наказателно-процесуален кодекс в главата за обновяване на наказателни каузи. А също и да се срещнат дали въобще има процедура на ВКС по обновяване на каузи за предварително освобождение. И в случай че е имало такива каузи, по какъв начин са завършили.

Не съм последовател на концепцията, че правосъдните актове не се разясняват, а би трябвало да се извършват. Нормално е да се разискват в обществото, те постоянно въздействат на доста хора, освен на страните по делата. Въпросът е какво е качеството на дебата. В България дебатът по правосъдните актове не постоянно е на задоволително високо равнище, постоянно той се употребява не с цел да се види някаква правна неточност, неточност в процедурата или в тълкуването на закона, а за оклеветяване на съда, за отрицателна агитация против съда като институция, или против обособени съдилища и магистрати, които са засегнали ползи на политици и авторитетни предприемачи. Жалко е, че хората, които вземат участие в такива диспути, не са чели делото или най-малко самия правосъден акт, който осъждат като погрешен и незаконосъобразен.

- А ръководителят на правосъдния състав тъкмо по това дело се оказа и ръководител на ССБ, член на предходния Висш съдебен съвет и критик на статуквото...

- По един неповторим метод през това правосъдно определение се пречупиха няколко сюжетни линии. През него разнообразни среди в обществото преследват своите цели. На първо място е реакцията на родителите на починалия Андрей Монов. Нормално е те да са неудовлетворени от това правосъдно определение и от съдиите. На последващо място обаче прави усещане, че този правосъден акт беше употребен от някои политици по отношение на наближаващата предизборна акция. И доста бързо бяха свикани манифестации пред Съдебната палата, бяха извършени шествия, в които избрани партии преследваха своите цели.

Има и друга цел - колкото се може повече да се употребява този правосъден акт по отношение на избора на предстоящ основен прокурор и по някакъв метод да бъде обезвреден сътрудника Калпакчиев. В предишния Висш съдебен съвет той беше индивидът, който намерено подлагаше на критика основния прокурор Сотир Цацаров. Още когато той беше претендент за поста, Калпакчиев му зададе неуместни въпроси по отношение на негови имотни покупко-продажби. Затова в този момент посредством рецензията към съдиите, към по-изтъкнати представители на ССБ, каквато е и арбитър Иванова (Весислава Иванова, вторият член на състава и докладчик по делото, б.а.), се цели да бъде неутрализирана бъдеща тяхна рецензия, свързана с избора на идващия основен прокурор.

Не мога да пропусна и сюжетната линия, че убитият е български жител, а наказаният - непознат. В последните десетина години все по-често се употребява патриотичната реторика. Тя се харесва на немалка част от обществото и определени среди се възползват и от това. Обръщам внимание и на изявление от този вторник от член на Съдийската колегия от парламентарната квота (Вероника Имова, б.а.), който натъртваше на обстоятелството, че е била пролята българска кръв, спомена се понятието " българска майка " и това явно не е инцидентно.

- Чакам и формалния отговор от прокуратурата, само че вие в практиката си попадали ли сте различен път на искане на основния прокурор за обновяване на дело за условно предварително освобождение.

- По мои каузи в никакъв случай не е имало такова искане за обновяване. След този случай, който взриви обществото, се постарах да прегледам процедура. Точно по този тип каузи съвсем няма претенции за обновяване. В редките случаи на такива каузи Върховен касационен съд е приемал, че са процесуално неприемливо.

- Цацаров надали не знае, че тези каузи не подлежат на обновяване. Какво цели тогава?

- Имайки поради какъв брой е претенциозен и добре осведомен, сигурно е знаел, че до този миг практиката на ВКС не позволява обновяване. Какво е целял, той би трябвало най-добре да знае. Мога единствено да допускам. Цялата история с Полфрийман е парещ картоф, който с искането за възобновяване се връща в съда. И каквото и решение да вземе той, то ще бъде употребявано и по-нататък от разнообразни среди. Ако не бъде позволена процедура за обновяване, акцията против съда ще продължи и ще се съсредоточи против ВКС и няма да е учудващо, в случай че се насочи и към неговия ръководител. Можем да се досетим и от кое място ще дойдат рецензиите, какви ще бъдат, по какъв начин това ще се употреби в процедурата за избор на основен прокурор.

И още един подробност. Цацаров 20 години е бил арбитър в Пловдивския регион. Има 2 мандата като ръководител на Окръжния съд. Всеобщо знае се, че като ръководител държи да знае какво се случва в неговия съд, само че и в другите съдилища от региона. Публично призна, че когато Цветан Цветанов беше даден на съд от арбитър Мирослава Тодорова и делото беше разпределено в Районния съд в Пловдив, той е изискал делото, с цел да го прочете, преди то да бъде разпределено. Затова прави усещане, че в никакъв случай от господин Цацаров не сме чували коментар за какво Апелативният съд в Пловдив по каузи за предварително избавление постоянно се произнася с определение, а не с решение. Както Цацаров твърди, че би трябвало в настояването си за обновяване.

- Ако бяхте член на Висш съдебен съвет, какво щяхте да кажете на сътрудниците си, инициирали мнението, че с стартирането на Полфрийман е нарушен салдото сред правото и справедливостта?

- Нямаше да поддържа тази позиция по една доста естествена причина. Как може да се вземе толкоз изрично мнение, в случай че гласуващите не са прочели делото?! Не единствено в съвета, само че и измежду присъединилите се в публичния спор имаше хора, които даже не се притесняваха да кажат - аз не съм чел делото, само че по този начин и по този начин.

Да вземем и изявлението по Българска национална телевизия с някогашния арбитър Антон Станков и следователя и и някогашен член на Висш съдебен съвет Ясен Тодоров. В едно от най-гледаните времена бяха поканени двама души, които вместо да дебатират между тях, говореха едно и също. При това Тодоров няма никакъв опит с такива каузи.

На някогашния основен прокурор Никола Филчев се даде трибуната няколко пъти. Въобще методът, по който се дирижираше полемиката, е заслужен за дипломни работи на студенти по публицистика. Дори за докторантура. Как се подхваща един спор, по какъв начин се манипулира и насочва, тъй че някои обстоятелства да се прикрият, други да се изкривят и обществото да не разбере за какво става дума и каква е същинската фактическа конюнктура по делото, въз основа на която сътрудниците са взели своето правно решение.

- След като наляха масло в огъня, от Висш съдебен съвет излязоха с второ мнение – какъв брой е рисково улицата да диктува на съда. Какво значи такова шизофренично поведение? При това имаше членове, които гласоподаваха срещу, и такива, които си направиха отказ.

- Не съм разговарял с тях. Вероятно след първото им послание най-малко част от тях са си дали сметка, че в действителност нервността и апелите надали не за физическа кавга с част от членовете на състава, квалифицирането им като " неприятен материал " в тв ефир, което ми напомни за времето на националния социализъм, че е неуместно да не осъдят такива апели и озлобление в обществото. Жалко, че в началото се зае позиция на страната на критикуващите. 

Нормално е Боян Магдалинчев като татко на третия арбитър от състава да си направи отказ. Но не разбирам за какво Стефан Гроздев и Боян Новански са дали своят вот срещу. Не знам какво би трябвало да се случи, че да реагират.

- Ще останат ли съдии, които да се произнасят, без да мислят за политическия и махленски резонанс?

- Негативната и нападателна реакция на авторитетни хора, потреблението от тях на медии с огромно покритие за основаване на един опетнен облик на съда като институция и на обособени съдии, ще има дълготраен резултат. Има реална заплаха в бъдеще сътрудници да се тормозят да вземат решения по свое вътрешно разбиране въз основа на фактите по делото и след разбор на доказателствата и съгласно закона. При тази невероятна социална нервност, в която имаше призив улицата да се намеси, не би било учудващо, в случай че някой сътрудник би се огънал и предпочел да резервира своето успокоение и физическо здраве освен персонално, само че и на членовете на фамилията си.

Ако в областта на политиката е ненапълно разбираемо и обичайно представители на партии да се заиграват с улицата и настроенията на масите, в съда това е извънредно рисково. Съдийски популизъм значи съдията да спре да се съобразява със закона.

- След апелите за линч виновните институции трябваше ли да се задействат за отбрана на правосъдния състав?

- Беше редно да се предложи някаква форма на протекция, с цел да се покаже на съдиите, които бяха подложени на тази експанзия, че законите за протекция не съществуват единствено официално, а се ползват за всички магистрати. Това щеше да е и знак към обществото, че не може да се позволява такава експанзия, и против нея ще има институционален отпор.