Съдиите могат да съдят ВСС за пропуснати ползи, ако не им увеличава заплатите, макар че нямат работодател
Съдиите нямат шеф, само че могат да съдят (ВСС) за пропуснати изгоди, в случай че той не актуализира навреме таблицата, в която дефинира заплатите им, написа Lex.bg.
Това излиза наяве от решение на (СГС), с което дефинитивно се поставя точка на разногласието за това кой е шеф на съдиите. Той породи в хода на делото, което Валерия Ватева от Софийския областен съд (СРС) заведе поради преди 6 години.
Процесът се проточи поради няколко отвода и последвали противоположни тези в решенията на няколко съдии. Първоначално Висш съдебен съвет беше наказан да заплати близо 2000 лв. на арбитър Ватева, по-късно решението беше анулирано и делото няколко пъти се прехвърляше сред СРС и Софийски градски съд, според от това дали съгласно правосъдните сформира шеф на съдиите е Висш съдебен съвет, или съдът, в който работят. В началото на тази година СРС отхвърли желае на Ватева, откакто одобри, че работодатели на съдиите са и Висш съдебен съвет, и съдилищата, само че растежът на заплатите е законово избран единствено за младшите, а за останалите съветът взема решение дали и по какъв начин да актуализира възнагражденията им.
В последна сметка искът на арбитър Ватева е отритнат и от Софийски градски съд и тя няма да получи пари поради „ замразените “ заплати преди години, само че не тъй като не са ѝ се полагали.
Искът ѝ беше за недоизплатена заплата от януари 2014 година до август 2015 година, а основанието – член 218 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ). Именно той дефинира минималните магистратски хонорари. Според наредбата „ главното месечно заплащане за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска служба е в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера “. Практиката на Висш съдебен съвет е от време на време да утвърждава промени в Tаблица №1 на Висш съдебен съвет за установяване на оптималните съществени месечни заплати на магистратите. Принципът е, когато има нарастване на междинната заплата в бюджетния бранш, което по закон постанова актуализация на най-ниските магистратски заплати, Висш съдебен съвет да залага съответното нарастване и на останалите хонорари с изменение в таблицата. Именно това не се случи в интервала, поради който арбитър Ватева заведе делото, а тогавашният финансов министър Владислав Горанов беше споделил по този мотив, че „ не е обикновено да се усилват заплати, единствено тъй като го изисква законът “.
Отделно са избрани единствено заплатите на тримата огромни в правосъдната власт и шефа на следствието, които получават 90% от заплатата на ръководителя на Конституционния съд.
За разлика от СРС обаче, съгласно градските съдии Висш съдебен съвет не е свободен да взема решение, а е задължен да издаде този административен акт.
![Съюзът на съдиите приканва Висш съдебен съвет да ревизира основния прокурор]( "Съюзът на съдиите приканва Висш съдебен съвет да ревизира основния прокурор")
Съюзът на съдиите приканва Висш съдебен съвет да ревизира основния прокурор
Съюзът на съдиите прикани Висшия правосъден съвет да реши дали да стартира процедура за предварително освобождение на основния прокурор Ива...
„ Бездействието на Висш съдебен съвет да дефинира нов размер на хонорари при съществуването на нужните предпоставки за това, е нелегално и предизвиква имуществени вреди на засегнатите лица във формата на пропуснати изгоди “, акцентира съдът. В решението Софийски градски съд коментира още, че правосъдният съвет има пълномощия да дефинира заплатите на районните съдии, каквато е и Ватева и възнагражденията би трябвало да бъдат отразени в бюджета на правосъдната власт, за чието осъществяване следи отново кадровият орган.
„ Понеже е в действителност допустимо Висш съдебен съвет да пропусне да провежда осъществяването на тази част от бюджета на правосъдната власт, това обуславя пасивната му легитимация по иск за погашение на възнаграждението на областен арбитър. Затова актуалният правосъден състав приема, че Висш съдебен съвет е надлежна ответна страна по предявения иск с правна подготовка по член 229. от Закон за съдебната власт по отношение на член 128., т. 2. от КТ “, се споделя още в решението.
В случая обаче няма спор, че Висш съдебен съвет въобще не е издал акт за актуализиране на заплати, който по-късно да не е извършил и по тази причина съдът приема, че заплатата на Ватева не е била увеличена, а оттова и няма по какъв начин да се одобри, че е дължима на съображение член 229 от Закон за съдебната власт.
„ Предмет на настрана произвеждане може да бъде събитието дали Висш съдебен съвет е бездействал непозволено, заради което ѝ е предизвикал имуществени вреди (пропуснати ползи) за същия интервал “, акцентира в умозаключение Софийски градски съд, а решението му е дефинитивно и не предстои на обжалване.
Това излиза наяве от решение на (СГС), с което дефинитивно се поставя точка на разногласието за това кой е шеф на съдиите. Той породи в хода на делото, което Валерия Ватева от Софийския областен съд (СРС) заведе поради преди 6 години.
Процесът се проточи поради няколко отвода и последвали противоположни тези в решенията на няколко съдии. Първоначално Висш съдебен съвет беше наказан да заплати близо 2000 лв. на арбитър Ватева, по-късно решението беше анулирано и делото няколко пъти се прехвърляше сред СРС и Софийски градски съд, според от това дали съгласно правосъдните сформира шеф на съдиите е Висш съдебен съвет, или съдът, в който работят. В началото на тази година СРС отхвърли желае на Ватева, откакто одобри, че работодатели на съдиите са и Висш съдебен съвет, и съдилищата, само че растежът на заплатите е законово избран единствено за младшите, а за останалите съветът взема решение дали и по какъв начин да актуализира възнагражденията им.
В последна сметка искът на арбитър Ватева е отритнат и от Софийски градски съд и тя няма да получи пари поради „ замразените “ заплати преди години, само че не тъй като не са ѝ се полагали.
Искът ѝ беше за недоизплатена заплата от януари 2014 година до август 2015 година, а основанието – член 218 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ). Именно той дефинира минималните магистратски хонорари. Според наредбата „ главното месечно заплащане за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска служба е в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера “. Практиката на Висш съдебен съвет е от време на време да утвърждава промени в Tаблица №1 на Висш съдебен съвет за установяване на оптималните съществени месечни заплати на магистратите. Принципът е, когато има нарастване на междинната заплата в бюджетния бранш, което по закон постанова актуализация на най-ниските магистратски заплати, Висш съдебен съвет да залага съответното нарастване и на останалите хонорари с изменение в таблицата. Именно това не се случи в интервала, поради който арбитър Ватева заведе делото, а тогавашният финансов министър Владислав Горанов беше споделил по този мотив, че „ не е обикновено да се усилват заплати, единствено тъй като го изисква законът “.
Отделно са избрани единствено заплатите на тримата огромни в правосъдната власт и шефа на следствието, които получават 90% от заплатата на ръководителя на Конституционния съд.
За разлика от СРС обаче, съгласно градските съдии Висш съдебен съвет не е свободен да взема решение, а е задължен да издаде този административен акт.
Съюзът на съдиите прикани Висшия правосъден съвет да реши дали да стартира процедура за предварително освобождение на основния прокурор Ива...
„ Бездействието на Висш съдебен съвет да дефинира нов размер на хонорари при съществуването на нужните предпоставки за това, е нелегално и предизвиква имуществени вреди на засегнатите лица във формата на пропуснати изгоди “, акцентира съдът. В решението Софийски градски съд коментира още, че правосъдният съвет има пълномощия да дефинира заплатите на районните съдии, каквато е и Ватева и възнагражденията би трябвало да бъдат отразени в бюджета на правосъдната власт, за чието осъществяване следи отново кадровият орган.
„ Понеже е в действителност допустимо Висш съдебен съвет да пропусне да провежда осъществяването на тази част от бюджета на правосъдната власт, това обуславя пасивната му легитимация по иск за погашение на възнаграждението на областен арбитър. Затова актуалният правосъден състав приема, че Висш съдебен съвет е надлежна ответна страна по предявения иск с правна подготовка по член 229. от Закон за съдебната власт по отношение на член 128., т. 2. от КТ “, се споделя още в решението.
В случая обаче няма спор, че Висш съдебен съвет въобще не е издал акт за актуализиране на заплати, който по-късно да не е извършил и по тази причина съдът приема, че заплатата на Ватева не е била увеличена, а оттова и няма по какъв начин да се одобри, че е дължима на съображение член 229 от Закон за съдебната власт.
„ Предмет на настрана произвеждане може да бъде събитието дали Висш съдебен съвет е бездействал непозволено, заради което ѝ е предизвикал имуществени вреди (пропуснати ползи) за същия интервал “, акцентира в умозаключение Софийски градски съд, а решението му е дефинитивно и не предстои на обжалване.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ