Бунтът на съдиите
Съдиите избраха един представител във Висш съдебен съвет от първи тур
Съдията от Върховния касационен съд Цветинка Пашкунова събра рекордна поддръжка
18 юни 2017
Как Движение за права и свободи номинира членове на Висш съдебен съвет....
...партията употребява една и съща бланка за предложенията си
16 юни 2017
ГЕРБ хареса заместника на Георги Колев за член на Висш съдебен съвет
Движение за права и свободи номинира предан към ползите на Пеевски арбитър и наследничката на Петьо Еврото
16 юни 2017
Бунт. Така магистрати, взели участие във вчерашния избор на членове на Висшия правосъден съвет (ВСС) от съдийската квота, дефинираха крайните резултати от гласуването, които бяха оповестени късно вечерта в неделя.
Шестте места, които съдиите имат в колегията в съвета, бяха запълнени от петима висши съдии и Боряна Димитрова, ръководител на Окръжен съд - Бургас. С вота си магистратите се опълчиха на опитите на правосъдната номенклатура да наложи свои креатури за идващия състав на съвета. В същото време представителите на новаторски настроения Съюз на съдиите в България, който от месеци е подложен на клеветническа акция, не съумяха да съберат задоволително гласове.
Висш съдебен съвет се състои от 25 членове, които са разграничени на две колегии - съдийска (14 членове) и прокурорска (11 членове). Единадесет от членовете на съвета (т.нар. професионална квота) към този момент бяха определени директно от магистратите на обособени общи събрания, а единадесетте от парламентарната квота би трябвало да бъдат определени от Народното събрание в края на лятото. Тримата огромни (председателите на двете висши съдилища и основният прокурор) са членове на съвета по право.
Избраните
От 2238 съдии в България в изборите на два тура участваха близо 90%, които гласоподаваха за 27 претенденти. Още на първи тур в събота с над 50% от гласовете беше определена наказателният арбитър от Върховния касационен съд (ВКС) Цветинка Пашкунова. На идващия ден магистратите избраха сътрудника й Красимир Шекерджиев (835 гласа), съдията от Върховния административен съд (ВАС), Атанаска Дишева (809 гласа), Олга Керелска от гражданската гилдия на Върховен касационен съд (709 гласа), председателката на Бургаския областен съд Боряна Димитрова (690 гласа) и наказателния арбитър от Върховен касационен съд Севдалин Мавров (576 гласа).
Високата изборна интензивност и налагането на авторитетни претенденти демонстрираха, че конституционните промени от края на 2015 година, които вкараха правилото " един магистрат - един глас ", са имали смисъл. Досега редовите магистрати избираха представителите си опосредствано. Първо по региони се избираха делегати, които след това гласоподаваха за членовете на Висш съдебен съвет от професионалната квота. Резултатът от този заобиколен избор беше, че административните ръководители в съдилищата и прокуратурите имаха значима роля в процеса (много постоянно точно те и заместниците им бяха избирани за делегати). Така се получаваше един затворен кръг, в който порочно конституираното болшинство във Висш съдебен съвет назначаваше правосъдни шефове по собствен облик и сходство, които след това избираха членове на правосъдния съвет по собствен облик и сходство.
Фактът, че съдиите избраха техни сътрудници от висшите правосъдни инстанции за свои представители, може да се пояснява точно като протест против правосъдната номенклатура, основана от този и предходния Висш съдебен съвет. Избраните претенденти от съдийската квота са точна диаметралност на фрагментите, които следеното от основния прокурор болшинство на съвета постановяваше през последните пет години - те са минали през всички стъпала на професионалната подчиненост, имат административен опит, само че никога не са " безконечните " началници.
Показателно в това отношение е двойното бламиране на ръководителя на Върховен административен съд Георги Колев. Първо той се опита да наложи общ претендент на всички административни съдии - ръководителя на административния съд в Габрово Светозар Рачев. Кандидатурата беше спусната от началника на кабинета на Колев до ръководителите на административните съдилища, които трябваше да събират " достоверна " поддръжка. В последна сметка Рачев не беше припознат от съдиите и остана обратно в класирането (304 гласа на втория тур). Подобна орис споделят и други претенденти, за които преди изборите се появи информация, че са били част от лист, спуснат от правосъдни началници.
В същото време впечатляваща поддръжка получи Атанаска Дишева, която е измежду дребното съдии във Върховен административен съд, противопоставящи се на Георги Колев (и вследствие на това стана обект на отрицателна акция в медиите, обгрижващи правосъдната номенклатура).
На този декор изборите от квотите на прокурорите и на следователите протекоха по напълно друг метод - там опозиция против статуквото нямаше. Следователите избираха от един претендент (директора на следствието Евгени Диков, който по принцип се употребява с висок престиж и без подозрения в интегритета), а прокурорите - сред някогашни и сегашни началници.
Какво следва
След като професионалната квота организира изборите си, на ход е Народното събрание. Изборът на членове на съвета от квотата на Народното събрание става с квалифицирано болшинство от 2/3 (минимум 160 депутати), което значи, че с цел да има избор, би трябвало да има някакъв тип единодушие сред политическите партии в Народното събрание. Практиката до момента демонстрира, че такова единодушие се реализира посредством предварителна делба на парламентарната квота сред обособените партии, при което ангажимента се съблюдава твърдо, без значение от качествата на обособените претенденти - те на практика не се разискват. Предвид топлата връзка сред ръководещите, основния прокурор и ръководителя на Върховен административен съд, както и очевидното отвращение на главните политически сили и измежду ръководещите, и измежду опозицията да разбутват статуквото в правосъдната система, е прекомерно евентуално изборът на квотата на Народно събрание да бъде трансфорат в противотежест на съдийското заседание. Така на определените през вчерашния ден магистрати да се противодейства с послушни претенденти, подкрепящи ползите на разнообразни политически и бизнес лобита. Именно в тази посока са и първите кандидатури, които станаха известни предходната седмица.
Крайният период за издигане на номинации в Народното събрание изтича в сряда (21 юни), само че изборът ще се организира след лятната почивка. Така ГЕРБ и Движение за права и свободи, които от години си партнират в опита за завземане на правосъдната власт, имат задоволително време да намерят подобаващата за тях композиция.
Съдията от Върховния касационен съд Цветинка Пашкунова събра рекордна поддръжка
18 юни 2017
Как Движение за права и свободи номинира членове на Висш съдебен съвет....
...партията употребява една и съща бланка за предложенията си
16 юни 2017
ГЕРБ хареса заместника на Георги Колев за член на Висш съдебен съвет
Движение за права и свободи номинира предан към ползите на Пеевски арбитър и наследничката на Петьо Еврото
16 юни 2017
Бунт. Така магистрати, взели участие във вчерашния избор на членове на Висшия правосъден съвет (ВСС) от съдийската квота, дефинираха крайните резултати от гласуването, които бяха оповестени късно вечерта в неделя.
Шестте места, които съдиите имат в колегията в съвета, бяха запълнени от петима висши съдии и Боряна Димитрова, ръководител на Окръжен съд - Бургас. С вота си магистратите се опълчиха на опитите на правосъдната номенклатура да наложи свои креатури за идващия състав на съвета. В същото време представителите на новаторски настроения Съюз на съдиите в България, който от месеци е подложен на клеветническа акция, не съумяха да съберат задоволително гласове.
Висш съдебен съвет се състои от 25 членове, които са разграничени на две колегии - съдийска (14 членове) и прокурорска (11 членове). Единадесет от членовете на съвета (т.нар. професионална квота) към този момент бяха определени директно от магистратите на обособени общи събрания, а единадесетте от парламентарната квота би трябвало да бъдат определени от Народното събрание в края на лятото. Тримата огромни (председателите на двете висши съдилища и основният прокурор) са членове на съвета по право.
Избраните
От 2238 съдии в България в изборите на два тура участваха близо 90%, които гласоподаваха за 27 претенденти. Още на първи тур в събота с над 50% от гласовете беше определена наказателният арбитър от Върховния касационен съд (ВКС) Цветинка Пашкунова. На идващия ден магистратите избраха сътрудника й Красимир Шекерджиев (835 гласа), съдията от Върховния административен съд (ВАС), Атанаска Дишева (809 гласа), Олга Керелска от гражданската гилдия на Върховен касационен съд (709 гласа), председателката на Бургаския областен съд Боряна Димитрова (690 гласа) и наказателния арбитър от Върховен касационен съд Севдалин Мавров (576 гласа).
Високата изборна интензивност и налагането на авторитетни претенденти демонстрираха, че конституционните промени от края на 2015 година, които вкараха правилото " един магистрат - един глас ", са имали смисъл. Досега редовите магистрати избираха представителите си опосредствано. Първо по региони се избираха делегати, които след това гласоподаваха за членовете на Висш съдебен съвет от професионалната квота. Резултатът от този заобиколен избор беше, че административните ръководители в съдилищата и прокуратурите имаха значима роля в процеса (много постоянно точно те и заместниците им бяха избирани за делегати). Така се получаваше един затворен кръг, в който порочно конституираното болшинство във Висш съдебен съвет назначаваше правосъдни шефове по собствен облик и сходство, които след това избираха членове на правосъдния съвет по собствен облик и сходство.
Фактът, че съдиите избраха техни сътрудници от висшите правосъдни инстанции за свои представители, може да се пояснява точно като протест против правосъдната номенклатура, основана от този и предходния Висш съдебен съвет. Избраните претенденти от съдийската квота са точна диаметралност на фрагментите, които следеното от основния прокурор болшинство на съвета постановяваше през последните пет години - те са минали през всички стъпала на професионалната подчиненост, имат административен опит, само че никога не са " безконечните " началници.
Показателно в това отношение е двойното бламиране на ръководителя на Върховен административен съд Георги Колев. Първо той се опита да наложи общ претендент на всички административни съдии - ръководителя на административния съд в Габрово Светозар Рачев. Кандидатурата беше спусната от началника на кабинета на Колев до ръководителите на административните съдилища, които трябваше да събират " достоверна " поддръжка. В последна сметка Рачев не беше припознат от съдиите и остана обратно в класирането (304 гласа на втория тур). Подобна орис споделят и други претенденти, за които преди изборите се появи информация, че са били част от лист, спуснат от правосъдни началници.
В същото време впечатляваща поддръжка получи Атанаска Дишева, която е измежду дребното съдии във Върховен административен съд, противопоставящи се на Георги Колев (и вследствие на това стана обект на отрицателна акция в медиите, обгрижващи правосъдната номенклатура).
На този декор изборите от квотите на прокурорите и на следователите протекоха по напълно друг метод - там опозиция против статуквото нямаше. Следователите избираха от един претендент (директора на следствието Евгени Диков, който по принцип се употребява с висок престиж и без подозрения в интегритета), а прокурорите - сред някогашни и сегашни началници.
Какво следва
След като професионалната квота организира изборите си, на ход е Народното събрание. Изборът на членове на съвета от квотата на Народното събрание става с квалифицирано болшинство от 2/3 (минимум 160 депутати), което значи, че с цел да има избор, би трябвало да има някакъв тип единодушие сред политическите партии в Народното събрание. Практиката до момента демонстрира, че такова единодушие се реализира посредством предварителна делба на парламентарната квота сред обособените партии, при което ангажимента се съблюдава твърдо, без значение от качествата на обособените претенденти - те на практика не се разискват. Предвид топлата връзка сред ръководещите, основния прокурор и ръководителя на Върховен административен съд, както и очевидното отвращение на главните политически сили и измежду ръководещите, и измежду опозицията да разбутват статуквото в правосъдната система, е прекомерно евентуално изборът на квотата на Народно събрание да бъде трансфорат в противотежест на съдийското заседание. Така на определените през вчерашния ден магистрати да се противодейства с послушни претенденти, подкрепящи ползите на разнообразни политически и бизнес лобита. Именно в тази посока са и първите кандидатури, които станаха известни предходната седмица.
Крайният период за издигане на номинации в Народното събрание изтича в сряда (21 юни), само че изборът ще се организира след лятната почивка. Така ГЕРБ и Движение за права и свободи, които от години си партнират в опита за завземане на правосъдната власт, имат задоволително време да намерят подобаващата за тях композиция.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ