Д-р Владимир Владов, началник на „Съдебна медицина“ – Шумен, пред „Труд“: Съдебната медицина е ничия
Съдебната медицина е от изключителна значимост за правораздаването у нас, а е ничия, с неразбираеми стандарти и куп проблеми, които се натрупат от години насам. Това декларира доктор Владимир Владов , който единственият правосъден доктор в Шумен – експерт с богат опит и престиж след гилдията, която се е стопила до 67 души за цяла България. Той споделя пред „ Труд “ за гибелта, с която в никакъв случай не се привиква в аутопсионните зали и за сътрудниците си, които работят с трупове, а напълно не са оперирани от усеща.
– Д-р Владов, на правосъдните медици в последно време се отвори много работа. Имаше за 9 дни 9 натрупа – едно шесторно ликвидиране от ревнивост, поръчков разстрел, умря данъчен след атентат.
– В такива моменти проверяващите органи не могат без нас. Повечето проблеми – всеки от които е характерен, изискват взаимна работа на правосъдни лекари, криминолози, биолози, токсиколози, дори антрополози от време на време. Основната задача на правосъдната медицина е освен да обясни повода за гибелта, а и по какъв начин е настъпила, по какъв механизъм, с какви темпове. Като става дума за разстрели, дано да кажа, че и в Шумен имахме класическо поръчково ликвидиране – на предприемача Румен Рачев (ликвидиран от „ Килърите “ през 2009 г.) В такива случаи е доста значимо да се дефинират броят, посоката, дистанцията на изстрелите, типът и калибърът на оръжието и прочие Изследването на облеклата, на входните и изходни рани, на раневите канали, може да даде скъпа информация. Намирането на проектилите при огнестрелни пострадвания, на микроследите от железни частици и други може да способства за изясняване на случая и да подкрепи доста проверяващите.
– При поръчкови убийства, допускам, действате по-експедитивно, в сравнение с при битови? Общественото мнение е нетърпеливо след дръзките проведени закононарушения, нали?
-Не мисля, че има основни разлики. Винаги бързаме. Някои споделят, че нашите пациенти към този момент не бързат заникъде, то тази теза е в областта на фолклора. Ние участваме в така наречен неотложни следствени дейности – огледи на местъпрестъпления. Всяко съдебномедицинско поделение се стреми навреме да отговори на главните въпроси, свързани с експертизата – каква е причина за гибелта, какъв е методът на настъпването, времето – това е значимо изискване криминалистите да разкрият килъра.
– Какъв е най-краткият период за отговор на тия въпроси?
– Зависи. По предписание изцяло изследване на тялото лишава не по-малко от 4-6 часа, преди да се появяват първите резултати. Лошото е, че актуалната организация на съдебномедицинските служби в страната не разрешава непрекъсната работа – 24-часово обезпечаване на тази диагностична активност. За университетските клиники не знам.
– Как, вие не сте ли непрекъснато разполагаем на криминалистите?
– Аз персонално ли? Да съм 24 часа разполагаем? Това опонира и на Кодекса на труда, и на Конституцията, и на възрастта ми, в случай че щете. Въпреки това и аз, и сътрудниците ми в страната демонстрираме схващане и посещаваме допустимо най-вече местопроизшествия, изключително в диагностично сложни случаи – на убийства и произшествия, изключително, когато е избягал причинителят, а също и на пожари, запалени коли, когато има мощно изгорели тела, което затруднява доста обследването им. Но в последно време, за жалост, все по-рядко навестявам огледите на местопрестъпления.
– Защо?
– Защото не е по силите на един човек да “огрее ” цяла област. Това се отнася освен за шуменска област, където аз съм единственият правосъден доктор. И в цяла Североизточна България е по този начин. И в Силистра е един колеге, и в Добрич, и в Разград, и в Търговище, и в Сливен. В област Ямбол май въобще няма правосъден доктор, в Русе до неотдавна беше един, в този момент май наззаначиха двама.
– Защо е по този начин? Нима не е ясно, че проверяващите са обречени на крах без помощта на правосъдните медици?
-Защото последната написана норма във връзка с правосъдната медицина е от 1994 година, когато е признато, че на 100 000 души се поставят 0,9 медици – т.е., по-малко от цяла щатна численост. А от този момент престъпността набъбна в пъти. Ако се сътвори съдебномедицинска работа, която поддържа непрекъснато дежурство взаимно с полиция, прокуратура и съд, са нужни най-малко 4-5 души на окръг.
– Гледате ли кино лентата “От мястото на престъплението ”? Там вашият сътрудник работи в блестящи условия, каквито не виждам при вас.
– Нямам време да го виждам тоя филм, само че допускам, че е по този начин. Въпреки напъните на управлението на шуменската болница, сега материалната база на отделението „ Съдебна медицина “ оправдава неприятния смисъл на понятието морга. Като постъпих тук през 1998 година, заварих служащи, които шпакловаха, боядисваха. Оттогава тук занаятчия не е влизал. Сградата ни е панелна колиба, покривът й тече. От две години имаме предложение да се преместим. Може би ще стане, не знам. Иначе инструментариумът за секционна активност ни е задоволителен. Знам от медиите, че има сътрудници, които употребяват при аутопсиите лозарски ножици, кухненски ножове и овощарски триони.
– Проблеми…?
– Проблемите идват оттова, че ние сме ничии. Водим се на щат към лечебните заведения и това е вярно, само че те са търговски сдружения, а ние, въпреки да изпълняваме активност с извънредно висока обществена значителност, не носим доходи. С изключение на таксите за издаване на медицински удостоверения (по 35 лева) и разноските за аутопсии (по 80-90 лева), плащани от възложителя на експертизата, ние нямаме други приходи. Болницата ни дотира със средства, заработени от други отделения. Тя няма директен интерес да влага в нашата активност, а Министерство на вътрешните работи и прокуратурата, които я употребяват, нямат законово съображение да оказват помощ доста, тъй като не сме техни чиновници. За да подкрепям релативно положително професионално равнище, аз си закупувам самичък електронните термометри за установяване отминалост на гибелта, фотоапарата, изчезналата офис техника.
– Знам, че в края на 2017 година се състоя Първи конгрес по правосъдна медицина. Обсъдихте ли тези тематики?
-Обсъждаха се главно научни въпроси. Темата беше “Съвременни съдебномедицински тълкования на телесните повреди ”. Оказва се, че едни и същи контузии се преценят друго от специалистите в страната. Нужен е логаритъм за уеднаквяване на критериите. Дружеството на правосъдните медици смята, че някои от индикаторите на телесните повреди са остарели, те са от първия углавен закон от 1896 година, а медицината се развива бързо. Съвременните способи за лекуване на пострадвания и счупвания на кости имат висок % успеваемост и доста по-къси периоди за възобновяване. Преди 40 година единствено бяхме чували за изкуствени стави, само че в този момент те са всеобщо прилагани и контузиите, свързани с тях, пораждат напълно нови въпроси за експертна оценка. Трябва да желаяме посредством Министерство на здравеопазването от законодателите някои критерии да бъдат изменени или анулирани. При мозъчно разтърсване с безсъзнателно положение в този момент е процедура да се събират показания от очевидци, които не са медици и нямат знания, а на база на техните повърхностни усещания се постанова да се вършат заключения, което е причина за груба диагностична неточност, а оттова за допустима правосъдна неточност. Още Гьоте е споделил, че човек вижда това, което знае. Но откакто някой е виждал човек в дълбока кома единствено по малкия екран, по какъв начин ще го реши?
– Вие споделихте ли теоретичен опит с сътрудниците си?
– Нашето поделение взе участие с научно известие, взаимно със незабавното поделение при МБАЛ-Шумен. В него бяха разказани два случая на Синдрома на раздрусаното дете. Той се среща нерядко, само че мъчно се диагностицира. Най-общо, от време на време родители или детегледачи, изнервени от детския рев, раздрусват мощно детето, а това може да докара до развиване на вътремозъчни кръвоизливи и гибел. Доказването на такава причина на гибелта е мъчно, тъй като родителите не споделят обстоятелства за принуждение, осъществено от самите тях или не ги знаят, в случай че насилието е осъществено от детегледачка, а също така водят късно детето на доктор. В шуменската реанимация починаха две бебета – на 50 дни и на 6 месеца след разтърсване. С доктор Петко Загорчев заострихме вниманието на сътрудниците върху някои клинични и морфологични критерии, които улесняват слагането на такава диагноза. Другият ни теоретичен отчет беше за необичаен случай с декапитация (отделяне) на глава при обесване. Предизвика интерес. Намерихме единствено един сходен случай, разказан в старите съветски правосъдни журнали.
– По какъв брой експертизи на мъртъвци ви се постанова да изготвяте годишно?
-При мен са над 300. Някои ги върша по медицински документи. 0Една трета са рутинни, само че някои са много комплицирани. Не допускамколичеството да се отрази на качеството. Щом усетя, че броят на експертизите по документи ме претрупва, спирам да одобрявам нови.
– Кой е най-тежкият ви случай?
– Като размер работа – влаковата злополука със седем жертви в Хитрино на 10 декември 2016 година Тежък случай беше и тоя с дамата, нарязана с моторна резачка от някогашния си брачен партньор и нахвърляна в чували ( 2016 г.) Там реконструкцията на тялото и изясняването на повода за гибелта в изискванията на напреднало разлагане на натрупа лиши доста време на екипа, в който участваха сътрудници от Медицинския университет във Варна. Аутопсиите на жертвите от Хитрино върших самичък. Масите в залата ми са три, презареждахме ги. Две денонощия не се прибрах у дома. Тягостно. Със гибелта в никакъв случай не се привиква. Но въпреки това, правосъдният доктор би трябвало да прояви воля, с цел да огледа всичко и да не пропусне елементи при проучване на тялото, които може да са доста значими за следствието.
-Миналата година по пътищата на Шуменско починаха 23-ма души. Сигурно са страшни обезобразените след такава нелепа гибел тела…
-Най-ужасното е, че още при огледа на място виждам, че е загубен живот в следствие от драстичино неспазване на Закона за придвижване по пътищата, на самоуверено неуважение на разпоредбите. И през разум не ми минава да наставлявам някого. Преди време полицията сложи размазани коли по пътищата за наставление, само че имам възприятието, че всички гледат и си споделят: “Това на мен не може да случи! ” Какъв е смисълът да се приказва поучително? За да се понижат злополуките, е належащо с напъните на цялата страна да се подобрят пътищата, да се вкара по-строг надзор върху водачите и да бъдат затегнати условията за техническите прегледи – да не се вършат официално.
– А за самоубийците какво мислите? Отчаяна храброст или безумие?
-Много самоубийци съм видял – и обесени, и отровени, и смазани след скокове от високи етажи…Напоследък с огромно удивление виждам, че в интернет има справочник – по какъв начин да се самоубия. Четох, че една жена търсила в Google по какъв начин да усъвършенства пресолен сос и попадрала на подобен справочник. Проверих по този начин ли е – да, отрих го. Депресиите са нещо, което върви с човешкия жанр. Преди смятахме, че има сезонност в замоубийствата – зачестяват ранна пролет и късна есен. Но в този момент самоубиват през всички сезони, интервалите не са по този начин отчетливи.
-Кой е най-нелепият мотив за самоубийство, стигал до ушите ви?
-Беше преди много години, когато двама съседи се бяха скарали за плодно дърво на синора сред два парцела. Дървото било в земята на единия, част от клоните влизали през оградата на другия. Комшията отишъл да си набере плодове, само че чул забележка, изпокарали се и афектираният се обесил. Отидохме в селото, взехме натрупа и таман влизахме в града, когато ни се обадиха да се връщаме, тъй като се обесил и другият. Казал на жена си “ей в този момент ще ме проверяват, ще ме дърпат ”, станало му съзнателно.
-Освидетелствате и биячи, убийци, изнасилвачи. Как се отнасяте към тях?
-Длъжен съм да се сдържа, устремявам се да не демонстрирам страсти. Въпреки че ги изпитвам, като всеки естествен човек.
– Кое ви задържа в тая специалност?
-Повечето правосъдни лекари сме ветерани на доизживяване. Чудя се какво задържа младите. Имаме и няколко сътрудници към 30- годишни, питайте тях. По вратите на някои аутопсионни зали ще срещнете остарели сентенции: “В правосъдната медицина гибелта оказва помощ на живота ”, “Мъртвите учат живите ”, “Тук е мястото, където гибелта се радва, че оказва помощ на живота ”. Това изяснява смисъла и смисъла на специалността на патолога и правосъдния доктор.
Нашият посетител
Д-р Владимир Владов е роден на 2 октомври 1959 година Завършва Медицинския университет във Варна, има две специалности – патологоанатом и правосъден доктор. Завежда отделението “Съдебна медицина ” към МБАЛ-Шумен, където сега работи самичък. Лекарският му стаж стартира в казармата, като втори доктор в поделението в Елхово. Над 3 години е практикувал и в Либия. По неговите стъпки върви щерка му доктор Лили Владова, специализант по патология в “Пирогов ”. Разтоварва се от напрежението в напрегнатата специалност с пътешествия. Последните му завършения са в слънчевия остров Пукет, който е посетил измежду зима.
– Д-р Владов, на правосъдните медици в последно време се отвори много работа. Имаше за 9 дни 9 натрупа – едно шесторно ликвидиране от ревнивост, поръчков разстрел, умря данъчен след атентат.
– В такива моменти проверяващите органи не могат без нас. Повечето проблеми – всеки от които е характерен, изискват взаимна работа на правосъдни лекари, криминолози, биолози, токсиколози, дори антрополози от време на време. Основната задача на правосъдната медицина е освен да обясни повода за гибелта, а и по какъв начин е настъпила, по какъв механизъм, с какви темпове. Като става дума за разстрели, дано да кажа, че и в Шумен имахме класическо поръчково ликвидиране – на предприемача Румен Рачев (ликвидиран от „ Килърите “ през 2009 г.) В такива случаи е доста значимо да се дефинират броят, посоката, дистанцията на изстрелите, типът и калибърът на оръжието и прочие Изследването на облеклата, на входните и изходни рани, на раневите канали, може да даде скъпа информация. Намирането на проектилите при огнестрелни пострадвания, на микроследите от железни частици и други може да способства за изясняване на случая и да подкрепи доста проверяващите.
– При поръчкови убийства, допускам, действате по-експедитивно, в сравнение с при битови? Общественото мнение е нетърпеливо след дръзките проведени закононарушения, нали?
-Не мисля, че има основни разлики. Винаги бързаме. Някои споделят, че нашите пациенти към този момент не бързат заникъде, то тази теза е в областта на фолклора. Ние участваме в така наречен неотложни следствени дейности – огледи на местъпрестъпления. Всяко съдебномедицинско поделение се стреми навреме да отговори на главните въпроси, свързани с експертизата – каква е причина за гибелта, какъв е методът на настъпването, времето – това е значимо изискване криминалистите да разкрият килъра.
– Какъв е най-краткият период за отговор на тия въпроси?
– Зависи. По предписание изцяло изследване на тялото лишава не по-малко от 4-6 часа, преди да се появяват първите резултати. Лошото е, че актуалната организация на съдебномедицинските служби в страната не разрешава непрекъсната работа – 24-часово обезпечаване на тази диагностична активност. За университетските клиники не знам.
– Как, вие не сте ли непрекъснато разполагаем на криминалистите?
– Аз персонално ли? Да съм 24 часа разполагаем? Това опонира и на Кодекса на труда, и на Конституцията, и на възрастта ми, в случай че щете. Въпреки това и аз, и сътрудниците ми в страната демонстрираме схващане и посещаваме допустимо най-вече местопроизшествия, изключително в диагностично сложни случаи – на убийства и произшествия, изключително, когато е избягал причинителят, а също и на пожари, запалени коли, когато има мощно изгорели тела, което затруднява доста обследването им. Но в последно време, за жалост, все по-рядко навестявам огледите на местопрестъпления.
– Защо?
– Защото не е по силите на един човек да “огрее ” цяла област. Това се отнася освен за шуменска област, където аз съм единственият правосъден доктор. И в цяла Североизточна България е по този начин. И в Силистра е един колеге, и в Добрич, и в Разград, и в Търговище, и в Сливен. В област Ямбол май въобще няма правосъден доктор, в Русе до неотдавна беше един, в този момент май наззаначиха двама.
– Защо е по този начин? Нима не е ясно, че проверяващите са обречени на крах без помощта на правосъдните медици?
-Защото последната написана норма във връзка с правосъдната медицина е от 1994 година, когато е признато, че на 100 000 души се поставят 0,9 медици – т.е., по-малко от цяла щатна численост. А от този момент престъпността набъбна в пъти. Ако се сътвори съдебномедицинска работа, която поддържа непрекъснато дежурство взаимно с полиция, прокуратура и съд, са нужни най-малко 4-5 души на окръг.
– Гледате ли кино лентата “От мястото на престъплението ”? Там вашият сътрудник работи в блестящи условия, каквито не виждам при вас.
– Нямам време да го виждам тоя филм, само че допускам, че е по този начин. Въпреки напъните на управлението на шуменската болница, сега материалната база на отделението „ Съдебна медицина “ оправдава неприятния смисъл на понятието морга. Като постъпих тук през 1998 година, заварих служащи, които шпакловаха, боядисваха. Оттогава тук занаятчия не е влизал. Сградата ни е панелна колиба, покривът й тече. От две години имаме предложение да се преместим. Може би ще стане, не знам. Иначе инструментариумът за секционна активност ни е задоволителен. Знам от медиите, че има сътрудници, които употребяват при аутопсиите лозарски ножици, кухненски ножове и овощарски триони.
– Проблеми…?
– Проблемите идват оттова, че ние сме ничии. Водим се на щат към лечебните заведения и това е вярно, само че те са търговски сдружения, а ние, въпреки да изпълняваме активност с извънредно висока обществена значителност, не носим доходи. С изключение на таксите за издаване на медицински удостоверения (по 35 лева) и разноските за аутопсии (по 80-90 лева), плащани от възложителя на експертизата, ние нямаме други приходи. Болницата ни дотира със средства, заработени от други отделения. Тя няма директен интерес да влага в нашата активност, а Министерство на вътрешните работи и прокуратурата, които я употребяват, нямат законово съображение да оказват помощ доста, тъй като не сме техни чиновници. За да подкрепям релативно положително професионално равнище, аз си закупувам самичък електронните термометри за установяване отминалост на гибелта, фотоапарата, изчезналата офис техника.
– Знам, че в края на 2017 година се състоя Първи конгрес по правосъдна медицина. Обсъдихте ли тези тематики?
-Обсъждаха се главно научни въпроси. Темата беше “Съвременни съдебномедицински тълкования на телесните повреди ”. Оказва се, че едни и същи контузии се преценят друго от специалистите в страната. Нужен е логаритъм за уеднаквяване на критериите. Дружеството на правосъдните медици смята, че някои от индикаторите на телесните повреди са остарели, те са от първия углавен закон от 1896 година, а медицината се развива бързо. Съвременните способи за лекуване на пострадвания и счупвания на кости имат висок % успеваемост и доста по-къси периоди за възобновяване. Преди 40 година единствено бяхме чували за изкуствени стави, само че в този момент те са всеобщо прилагани и контузиите, свързани с тях, пораждат напълно нови въпроси за експертна оценка. Трябва да желаяме посредством Министерство на здравеопазването от законодателите някои критерии да бъдат изменени или анулирани. При мозъчно разтърсване с безсъзнателно положение в този момент е процедура да се събират показания от очевидци, които не са медици и нямат знания, а на база на техните повърхностни усещания се постанова да се вършат заключения, което е причина за груба диагностична неточност, а оттова за допустима правосъдна неточност. Още Гьоте е споделил, че човек вижда това, което знае. Но откакто някой е виждал човек в дълбока кома единствено по малкия екран, по какъв начин ще го реши?
– Вие споделихте ли теоретичен опит с сътрудниците си?
– Нашето поделение взе участие с научно известие, взаимно със незабавното поделение при МБАЛ-Шумен. В него бяха разказани два случая на Синдрома на раздрусаното дете. Той се среща нерядко, само че мъчно се диагностицира. Най-общо, от време на време родители или детегледачи, изнервени от детския рев, раздрусват мощно детето, а това може да докара до развиване на вътремозъчни кръвоизливи и гибел. Доказването на такава причина на гибелта е мъчно, тъй като родителите не споделят обстоятелства за принуждение, осъществено от самите тях или не ги знаят, в случай че насилието е осъществено от детегледачка, а също така водят късно детето на доктор. В шуменската реанимация починаха две бебета – на 50 дни и на 6 месеца след разтърсване. С доктор Петко Загорчев заострихме вниманието на сътрудниците върху някои клинични и морфологични критерии, които улесняват слагането на такава диагноза. Другият ни теоретичен отчет беше за необичаен случай с декапитация (отделяне) на глава при обесване. Предизвика интерес. Намерихме единствено един сходен случай, разказан в старите съветски правосъдни журнали.
– По какъв брой експертизи на мъртъвци ви се постанова да изготвяте годишно?
-При мен са над 300. Някои ги върша по медицински документи. 0Една трета са рутинни, само че някои са много комплицирани. Не допускамколичеството да се отрази на качеството. Щом усетя, че броят на експертизите по документи ме претрупва, спирам да одобрявам нови.
– Кой е най-тежкият ви случай?
– Като размер работа – влаковата злополука със седем жертви в Хитрино на 10 декември 2016 година Тежък случай беше и тоя с дамата, нарязана с моторна резачка от някогашния си брачен партньор и нахвърляна в чували ( 2016 г.) Там реконструкцията на тялото и изясняването на повода за гибелта в изискванията на напреднало разлагане на натрупа лиши доста време на екипа, в който участваха сътрудници от Медицинския университет във Варна. Аутопсиите на жертвите от Хитрино върших самичък. Масите в залата ми са три, презареждахме ги. Две денонощия не се прибрах у дома. Тягостно. Със гибелта в никакъв случай не се привиква. Но въпреки това, правосъдният доктор би трябвало да прояви воля, с цел да огледа всичко и да не пропусне елементи при проучване на тялото, които може да са доста значими за следствието.
-Миналата година по пътищата на Шуменско починаха 23-ма души. Сигурно са страшни обезобразените след такава нелепа гибел тела…
-Най-ужасното е, че още при огледа на място виждам, че е загубен живот в следствие от драстичино неспазване на Закона за придвижване по пътищата, на самоуверено неуважение на разпоредбите. И през разум не ми минава да наставлявам някого. Преди време полицията сложи размазани коли по пътищата за наставление, само че имам възприятието, че всички гледат и си споделят: “Това на мен не може да случи! ” Какъв е смисълът да се приказва поучително? За да се понижат злополуките, е належащо с напъните на цялата страна да се подобрят пътищата, да се вкара по-строг надзор върху водачите и да бъдат затегнати условията за техническите прегледи – да не се вършат официално.
– А за самоубийците какво мислите? Отчаяна храброст или безумие?
-Много самоубийци съм видял – и обесени, и отровени, и смазани след скокове от високи етажи…Напоследък с огромно удивление виждам, че в интернет има справочник – по какъв начин да се самоубия. Четох, че една жена търсила в Google по какъв начин да усъвършенства пресолен сос и попадрала на подобен справочник. Проверих по този начин ли е – да, отрих го. Депресиите са нещо, което върви с човешкия жанр. Преди смятахме, че има сезонност в замоубийствата – зачестяват ранна пролет и късна есен. Но в този момент самоубиват през всички сезони, интервалите не са по този начин отчетливи.
-Кой е най-нелепият мотив за самоубийство, стигал до ушите ви?
-Беше преди много години, когато двама съседи се бяха скарали за плодно дърво на синора сред два парцела. Дървото било в земята на единия, част от клоните влизали през оградата на другия. Комшията отишъл да си набере плодове, само че чул забележка, изпокарали се и афектираният се обесил. Отидохме в селото, взехме натрупа и таман влизахме в града, когато ни се обадиха да се връщаме, тъй като се обесил и другият. Казал на жена си “ей в този момент ще ме проверяват, ще ме дърпат ”, станало му съзнателно.
-Освидетелствате и биячи, убийци, изнасилвачи. Как се отнасяте към тях?
-Длъжен съм да се сдържа, устремявам се да не демонстрирам страсти. Въпреки че ги изпитвам, като всеки естествен човек.
– Кое ви задържа в тая специалност?
-Повечето правосъдни лекари сме ветерани на доизживяване. Чудя се какво задържа младите. Имаме и няколко сътрудници към 30- годишни, питайте тях. По вратите на някои аутопсионни зали ще срещнете остарели сентенции: “В правосъдната медицина гибелта оказва помощ на живота ”, “Мъртвите учат живите ”, “Тук е мястото, където гибелта се радва, че оказва помощ на живота ”. Това изяснява смисъла и смисъла на специалността на патолога и правосъдния доктор.
Нашият посетител
Д-р Владимир Владов е роден на 2 октомври 1959 година Завършва Медицинския университет във Варна, има две специалности – патологоанатом и правосъден доктор. Завежда отделението “Съдебна медицина ” към МБАЛ-Шумен, където сега работи самичък. Лекарският му стаж стартира в казармата, като втори доктор в поделението в Елхово. Над 3 години е практикувал и в Либия. По неговите стъпки върви щерка му доктор Лили Владова, специализант по патология в “Пирогов ”. Разтоварва се от напрежението в напрегнатата специалност с пътешествия. Последните му завършения са в слънчевия остров Пукет, който е посетил измежду зима.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ