Съдбата отрежда синът на русчуклията Мехмед Ешреф Ефенди да стане

Съдбата отрежда синът на русчуклията Мехмед Ешреф Ефенди да стане един от най-прочутите реформатори на Османската империя. Мидхат паша има и особена роля в нашата история.
Роден е на 18 октомври 1822 година в Цариград. Детството си прекарва в родния град, само че известно време живее във Видин и в Ловеч. Баща му е най-високопоставеният мохамеданин в Русе – кадия (мюсюлмански съдия), тъй че на детето е обезпечено най-хубавото обучение. Задължителното проучване на Корана е съпроводено с познавания по арабски и персийски. По-късно Мидхат паша употребява свободно и няколко европейски езика.
 
Ако погледнем делата на тази персона от положителна за нашата история позиция, то би трябвало да се означи значителната му роля при неуспеха на Цариградската конференция. Това от своя страна довежда до следващата Руско-турска война. Тази война оказва помощ за нашето Освобождение. По това време Мидхат паша е популярен везир, най-важният човек след султана. Предложената от него фрапантна промяна - конституция на Османската империя, е отхвърлена от представителите на Великите сили като ненужна. Англия, Русия, Австро-Унгария, Франция, Италия и Германия оферират свое решение в отговор на зверствата, осъществени по време на Априлското въстание у нас, въстанието в Босна и Херцеговина и войната със Сърбия и Черна гора. Мидхат паша отхвърля предложенията и това дава мотив за последвалата, упомената нагоре, война.

Въпреки позицията на властник (велик везир) на изостаналата в развиването си Османска империя, след години историците на Запад ще нарекат Мидхат – либерал и демократ. Основания за сходни избрания дават освен препоръчаната от него първа конституция, която би довела до най-съвременната форма на държавно ръководство - конституционната монархия, само че и дълбоките промени, които той прави през годините. Животът му предлага благоприятни условия да приложи на дело устрема си към рационализация посредством многочислените управнически постове на всякакви места в обширната империя.

Разбира се, необикновен интерес провокира направеното по нашите земи. Само за по-малко от четири години, като властник на Дунавския вилает, той прави невиждани по мащаба си промени. Докато пие кафето си и беседва на френски с друга спорна персона в българската история, Иванчо Хаджипенчович, Мидхат паша урежда администрацията по европейски пример. Строи хиляди километри пътища и построява мостове. Нарежда да се организират събрания в обитаемоте места, които групово да вземат решение какво да се прави за възстановяване на живота. Във вилаетския съвет за пръв път позволява присъединяване на образовани българи. Българи се уреждат и с постове във висши съдилища. Създава " вътрешни каси ", както и земеделска банка, които да отпускат заеми с дребна рента за стопаните. Осигурява обществени заведения, които да се грижат за изоставени деца и сираци. Нарежда децата да се образоват в умения за шиене и обущарство, че като пораснат да имат специалност. 

През 1886 година e положена телеграфна линия по Дунава. Пуснат е и постоянен ферибот. Валията основава и вестник, който излиза на български и на турски език. Негово дело е и функциониращият до през днешния ден " Образцов чифлик " край Русе, в който се изпитват аграрни машини и нови сортове семена на 1000 декара повърхност. Инициативите му включват и построяването на Беленския мост на Кольо Фичето над река Янтра. Името на Мидхат се свързва и с бързото довеждане докрай на строителството на първата железопътна линия по нашите земи Русе-Варна. Пръв той изминава дистанцията сред крайните гари и афишира линията за открита.

Интересен и индикативен за силата и загрижеността на управника, е специфичният " законник на Мидхат паша ", целящ сигурността на придвижването и сигурността на пасажерите. Предвидени са строги санкции за нарушителите. За развален стоманен път - окови, за породена злополука и починали - гибел. Мръсни, пияни и въоръжени хора не се позволяват да пътуват, а влаковете се движат единствено денем. Жени и мъже са в обособени купета.
 
Активността на Мидхат паша дава отражение в усъвършенстваното събиране на налози и годишният приход на провинцията бележи растеж. Това прави усещане на висшестоящите в Цариград, които вземат решение да приложат промените му и на други места в необятната по това време империя.

Тези положителни каузи в Дунавския вилает приключват ненадейно, евентуално и за самия него. Негативната страна на ръководството му тук е обвързвана със събитията от 1868 година Тогава, през лятото на същата година, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, отпред на 127 въоръжени мъже, минават Дунава. По това време Мидхат паша е в Цариград на нова, по-висока служба и към този момент не е шеф на вилаета. Но султан Абдул Азис го връща назад, с цел да се оправи с революционерите. Управникът бързо провежда османските сили и за двадесет дни ликвидира четата. Националният воин Хаджи Димитър умира в борба при връх Бузлуджа, а Стефан Караджа, тежко ранен, умира в русенския затвор.  Мидхат паша се връща в Цариград. За малко е и популярен везир.

Политическият безпорядък през последните години, като резултат от ръководството на султан Абдул Азис, слага Мидхат паша отпред на искащите промени. Много хора мечтаят да се постави завършек на неограничената власт на султана. Заговорът за свалянето му се оказва сполучлив и през май 1876 година неговото място заема султан Мурат V. Междувременно отстраненият султан умира при съмнителни условия, а новият изпада в духовна рецесия. Обявен е за вманиачен. Всичко това се случва в продължение на няколко месеца и през август същата година Османската империя осъмва с нов султан - Абдул Хамид II. Мидхат паша събира комитет, който написа първата конституция на империята. Отново е популярен везир и конституцията е призната. В столицата се носят клюки, че Мидхат ще разгласи република. Намират се и стачкуващи, които шестват по улиците на столицата, в поддръжка на прочулия се с промените си везир. Но поддръжката за конституцията внезапно спада, когато се схваща, че дава равни права и на немюсюлманите. Великият везир печели бързо толкоз съществени врагове, че за малко не става жертва при пукотевица в имението си. В престрелката губят живота си министърът на външните работи и министърът на войната, както и още няколко индивида. Атентаторът, пехотен офицер, е наказан на гибел.

Очаквано, новите хрумвания във вековната империя не се нравят на султана, който смъква доверието си от Мидхат паша и го прогонва. След две години на заточение в Лондон и други европейски градове, му е открита служба - шеф на Сирия, само че без право да се връща в столицата. Следват повече от две години на познатата към този момент активност на забележителния властник. Реформира се администрацията и интензивно се строят пътища, мостове, учебни заведения. Широките улици в Дамаск, Бейрут и Акка се дължат на неговото ръководство. Триполи се снабдява с трамвайни линии. Популярността му, която още веднъж е обвързвана с потушаване на протест, е причина още веднъж да бъде изместен на нова служба - валия на Айдън. Султанът подозира, че валията се пробва да сътвори самостоятелна страна в Сирия. След края на войната Абдул Хамид II се връща към деспотичното ръководство и реформаторите по никакъв начин не му се нравят.
 
Няколкото месеца ръководство на най-малкия вилает Айдън не се оказва спирачка за силата на Мидхат паша. Строи пътища и учебно заведение, провежда полицейски и жандармерийски сили. Тук управникът научава, че е планувано да бъде погубен дружно със фамилията си. Когато къщата му е заобиколена от военни през май 1881 година, той съумява да избяга във френското консулство. Убежище обаче му е отказано, тъй като по това време Франция не желае да си скапва връзките с Османската империя. Предава се три дни по-късно, когато получава увещание за сигурността на фамилията си. Отведен е в Цариград, където е упрекнат в ликвидиране на Абдул Азис. Уникален случай за някогашен популярен везир. Осъден е от специфичен съд, назначен от султана. Присъдата е гибел, в следствие сменена с пожизнен затвор. Изпратен е в крепост-затвор в Таиф, през днешния ден град в Саудитска Арабия. По-късно, на 26 април 1883 година, умира мистериозно в килията си. Говори се, че е погубен от защитата.

Мадам Мидхат написа не прекратено писма до султана и до британските дипломати в Цариград да освободят брачна половинка й, без да знае, че на 26 април 1883 година, той към този момент е мъртъв.
Хората на султана влизат през нощта в стаята му и без ни минимум противодействие го удушават с въже в леглото. След това Хайрулах ефенди изпраща лицемерно съболезнователно писмо до фамилията на пашата. 

Минават цели 68 години, от трагичния завършек на държавника модернизатор. На 26 юни 1951 година на гала в наличието на президента Джелал Баяр, Мидхат паша бива заровен тържествено на хълма Абиде-и-Хюриет в Истанбул. Днес Мидхад паша се счита за исторически знак на конституционния парламентарен режим в турския политически живот.
Източник: Уикенд