Съдбата ги сближава преди седем години и оттогава са неразделни.

Съдбата ги сближава преди седем години и от този момент са неразделни. Орисани са да обичат, да вършат хората щастливи, да творят красота…

Мария Генова приключва чешка лингвистика в СУ „ Климент Охридски “. Жива енциклопедия - известна както у нас, по този начин и в чужбина като преводач, редактор, рецензент, създател на превъзходните стихосбирки „ Просто Мария “, „ Бъдеща виновност “, „ Греховно стреме “, „ Затворени градини “, „ Следи в сърцето “, „ Другата Мария “… Стихове, родени от любовта, болката, разочарованието и възторга. Изящни, тънки, меланхолични и лирични откровения, обагрени с емоционалност и житейска философия. Любов – разлъка, живот – гибел, другарство – разминаване, деликатност – ревност… самовглеждане и размисъл. Лирическата й героиня е импулсивна – чака нетърпеливо срещата, приема всеки грях в името на възприятието, изпитва мъка при раздялата. Иска й се ту да спре, ту още веднъж да се върне към незнайното, да потъне в анонимността или стремително да излезе от нея… Мария не търси подобаващите прилагателни и метафори – те сами я намират.

Освен лирика, сътворява впечатляващи импресии и есета. Член е на Съюза на самостоятелните писатели, Бохемия клуб, Чешко-българското сдружение за другарство, Италиано – българското сдружение за мир, основател и основател е на Клуба на българските другари на Мърквичка. Освен че разпространява художника, превежда сонетите му, стиховете на най-популярните чешки и словашки майстори на словото. Автор е на голям брой изявления за Франц Кафка и други стойностни журналистически материали. Носител е на влиятелни български и интернационалните награди, в това число и на Пазарджик. През 2010 година получава премия на името на Стоян Бакърджиев (за нейна чест – той й е братовчед) – за превод на книгите на чешкия публицист и сътрудник Владимир Сис за Балканската, Междусъюзническата война и за живота на братя Прошек в България. Създава предприемчив комитет за спасяването на църквата „ Свети Димитър “ в село Паталеница.

Щедър донор е. Секретар е на литературния салон „ Кирил Христов “. Вярна на креативното си Аз, в живота и в поезията слага над всичко човешката добрина, любовта, непрекъснатия блян към красивото…

Роденият в Севлиево живописен създател, възпитаникът на Художествената академия в Прага, Симеон Спиридонов, през днешния ден, дружно с Мария – дамата на живота му, битува в село Дрен, Радомирско, където основава неповторими платна – илюстрации, графики, живопис. Фантазията му е безкрайна като Вселената. Винаги нов, неочакван, в картините си пресътворява един собствен, друг, несравним свят. Неизчерпаемо, многопосочно е тяхното влияние, предизвикващо невероятна възхита, учудване, екстаз. Неслучайно е член на Кралската академия за изящни изкуства, на Световната асоциация на художниците към FIAP – UNESCO и е почетен със званието „ учен на Българската академия за просвета и изкуство “. Носител е на високото българско държавно отличие „ Златен век “. Нобелистът Камило Хосе Села го назовава „ българския Дали “. Отличен е с премията „ Хуан Миро “ във Валенсия. През 1986 година в Гран Пале – Париж, получава приз за графика. Има авторитетно наличие в влиятелната френска ранглиста „ 100 художници енциклопедисти на 20 век “. Участва в изложения под дърво и камък – Съединени американски щати, Русия, Мексико, Испания, Гърция… Автор е на автобиографичната книга „ Шутаранга “. Щастлив съм, че мога да нарека тези двама огромни индивиди и създатели мои другари и да ги поздравявам с добре пристигнали в обичания им Пазарджик.

А в този момент вижте няколко от най-новите произведения на художника! Както и едно вълнуващо четиристишие на Мария Генова, която през днешния ден има рожден ден.

Днес виното е същото, Поете,

красиви са и днешните дами,

даже романтика ще се откри

в някой уебсайт с компютърни игри…