България спечели две дела пред Европейския съд по правата на човека
Съдът отхвърли да присъди 607 710 евро обезщетение на предприемач, построил хотел върху свлачище
С две решения от 25 септември т.г. Европейски съд по правата на човека намира, че жалбите по делата „ Владимиров против България “ и „ Георгиев против България “ са очевидно голословни, оповестиха от пресцентъра на Министерството на правораздаването.
По първото дело Европейски съд по правата на човека отхвърля желае против България за обезщетение от 607 710 евро на предприемач, построил хотел и заведение върху свлачище.
Дело е заведено от предприемача Владимиров, който купува земя в региона на свлачище покрай спирка „ Журналист " във Варна. Свлачището е записано през 1972 година, само че все пак жалбоподателя взема решение да построи хотел и ресторант на мястото. През 2005 година и 2008 година свлачището се засилва и постройките претърпяват основни увреждания. Собственикът завежда иск по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ), за вреди, претърпени заради непредприемане от националните управляващи на укрепителни дейности в региона. Искът е отритнат с дефинитивно решение на Върховния административен съд (ВАС) с констатацията, че претърпените от жалбоподателя вреди не са в директна причинна връзка с изказванието за безучастие на страната, а с естествените естествени процеси.
По-късно жалбоподателят се оплаква и пред Европейски съд по правата на човека, че страната не е подхванала нужните ограничения, с цел да предотврати вреди върху собствеността му, като претендира 582 710 евро за претърпени загуби и пропуснати изгоди и с още 25 000 евро за неимуществени вреди, общо 607 710 евро.
След като държавните сътрудници от Министерство на правораздаването дават на Европейски съд по правата на човека мнение по проблема, подкрепено с доказателства, Съдът афишира жалбата на Владимиров за очевидно голословна. Магистратите означават, че правото на едно лице спокойно да се употребява от притежанията си не е безусловно и не се простира оттатък рационалното съгласно събитията. В случаите на естествени бедствия, които са по същността си отвън човешкия надзор, задължението на страната за предприемане на ограничения не се разгръща толкоз необятно, както да вземем за пример в случаите на имуществени вреди, настъпили вследствие на произшествия, свързани с рискови човешки действия, сочи съдът. И добавя, че жалбоподателят е купил земята за реализиране на комерсиална активност, бил е информиран за свлачищните процеси и е следвало да реши самичък риска за вложенията си.
Европейски съд по правата на човека се съгласява и с изводите на националните съдилища в производството по ЗОДОВ, че вредите за жалбоподателя са настъпили вследствие на бедствието и биха могли да настъпят без значение от предприемането на укрепителни мероприятия от държавните управляващи.
По делото „ Георгиев против България “ жалбоподателя се оплаква от полицейско принуждение, както и че по случая му не е извършено дейно следствие.
През 2012 година при опит да му бъде връчен акт за административно нарушаване, жалбоподателят отхвърля да го получи и се скрива в дома си. За подпомагане са извикани двама полицейски чиновници. Жалбоподателят твърди, че служителите на реда са използвали принуждение по отношение на него, като са го удряли и ритали, притиснали са го към земята и са му сложили белезници.
Жалбоподателят подава недоволство до началника на полицията в Бургас. Образувани са дисциплинарни производства, вследствие на които на чиновниците са наложени дисциплинарни санкции. Г-н Георгиев подава тъжба и в прокуратурата. След голям брой осъществени следствени дейности през 2015 година прокуратурата приключва досъдебното произвеждане. Постановлението за преустановяване е дефинитивно доказано от окръжния съд, който намира, че използването на мощ е била нужна и оправдана от държанието на жалбоподателя.
Европейски съд по правата на човека показва, че в сегашния случай прокуратурата е образувала наказателно произвеждане, като изводите, до които е стигнала, са били напълно възприети от съдилищата. От друга страна, изказванията на жалбоподателя не са подкрепени от никакви доказателства. Ето за какво Съдът намира, че използваната от служителите на реда мощ е била пропорционална и недоволството на господин Георгиев е очевидно голословно.
Оплакването от неналичието на дейно следствие също е отхвърлено като очевидно голословно. Съдът смята, че органите са подхванали голям брой дейности за определяне на събитията по случая; жалбоподателят, подпомаган от юрист, е имал опция да взе участие интензивно в производството; на последно място, изводите на прокуратурата и съдилищата са били в детайли стимулирани. Поради това Европейски съд по правата на човека приема, че осъщественото следствие е било дейно.
С две решения от 25 септември т.г. Европейски съд по правата на човека намира, че жалбите по делата „ Владимиров против България “ и „ Георгиев против България “ са очевидно голословни, оповестиха от пресцентъра на Министерството на правораздаването.
По първото дело Европейски съд по правата на човека отхвърля желае против България за обезщетение от 607 710 евро на предприемач, построил хотел и заведение върху свлачище.
Дело е заведено от предприемача Владимиров, който купува земя в региона на свлачище покрай спирка „ Журналист " във Варна. Свлачището е записано през 1972 година, само че все пак жалбоподателя взема решение да построи хотел и ресторант на мястото. През 2005 година и 2008 година свлачището се засилва и постройките претърпяват основни увреждания. Собственикът завежда иск по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ), за вреди, претърпени заради непредприемане от националните управляващи на укрепителни дейности в региона. Искът е отритнат с дефинитивно решение на Върховния административен съд (ВАС) с констатацията, че претърпените от жалбоподателя вреди не са в директна причинна връзка с изказванието за безучастие на страната, а с естествените естествени процеси.
По-късно жалбоподателят се оплаква и пред Европейски съд по правата на човека, че страната не е подхванала нужните ограничения, с цел да предотврати вреди върху собствеността му, като претендира 582 710 евро за претърпени загуби и пропуснати изгоди и с още 25 000 евро за неимуществени вреди, общо 607 710 евро.
След като държавните сътрудници от Министерство на правораздаването дават на Европейски съд по правата на човека мнение по проблема, подкрепено с доказателства, Съдът афишира жалбата на Владимиров за очевидно голословна. Магистратите означават, че правото на едно лице спокойно да се употребява от притежанията си не е безусловно и не се простира оттатък рационалното съгласно събитията. В случаите на естествени бедствия, които са по същността си отвън човешкия надзор, задължението на страната за предприемане на ограничения не се разгръща толкоз необятно, както да вземем за пример в случаите на имуществени вреди, настъпили вследствие на произшествия, свързани с рискови човешки действия, сочи съдът. И добавя, че жалбоподателят е купил земята за реализиране на комерсиална активност, бил е информиран за свлачищните процеси и е следвало да реши самичък риска за вложенията си.
Европейски съд по правата на човека се съгласява и с изводите на националните съдилища в производството по ЗОДОВ, че вредите за жалбоподателя са настъпили вследствие на бедствието и биха могли да настъпят без значение от предприемането на укрепителни мероприятия от държавните управляващи.
По делото „ Георгиев против България “ жалбоподателя се оплаква от полицейско принуждение, както и че по случая му не е извършено дейно следствие.
През 2012 година при опит да му бъде връчен акт за административно нарушаване, жалбоподателят отхвърля да го получи и се скрива в дома си. За подпомагане са извикани двама полицейски чиновници. Жалбоподателят твърди, че служителите на реда са използвали принуждение по отношение на него, като са го удряли и ритали, притиснали са го към земята и са му сложили белезници.
Жалбоподателят подава недоволство до началника на полицията в Бургас. Образувани са дисциплинарни производства, вследствие на които на чиновниците са наложени дисциплинарни санкции. Г-н Георгиев подава тъжба и в прокуратурата. След голям брой осъществени следствени дейности през 2015 година прокуратурата приключва досъдебното произвеждане. Постановлението за преустановяване е дефинитивно доказано от окръжния съд, който намира, че използването на мощ е била нужна и оправдана от държанието на жалбоподателя.
Европейски съд по правата на човека показва, че в сегашния случай прокуратурата е образувала наказателно произвеждане, като изводите, до които е стигнала, са били напълно възприети от съдилищата. От друга страна, изказванията на жалбоподателя не са подкрепени от никакви доказателства. Ето за какво Съдът намира, че използваната от служителите на реда мощ е била пропорционална и недоволството на господин Георгиев е очевидно голословно.
Оплакването от неналичието на дейно следствие също е отхвърлено като очевидно голословно. Съдът смята, че органите са подхванали голям брой дейности за определяне на събитията по случая; жалбоподателят, подпомаган от юрист, е имал опция да взе участие интензивно в производството; на последно място, изводите на прокуратурата и съдилищата са били в детайли стимулирани. Поради това Европейски съд по правата на човека приема, че осъщественото следствие е било дейно.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ