Какво трябва да знаем при отглеждането на домашно порче?
Съдържание:
1. Порчето желае да бъде навсякъде2. Домашните порчета се нуждаят от физическа активност3. Порчетата имат потребност от приятели4. Порчетата би трябвало да бъдат ваксинирани5. Порчето мирише6. Порчето е хищник7. Поровете също задържат косми в стомаха си8. Домашното порче се нуждае от ветеринар
Домашните порчета са сладки, игриви, приблизително огромни животни, които са по-интересни от хамстерите, само че основават по-малко проблеми, в сравнение с кучетата. През последните години развъждането на домашно порче набира известност измежду почитателите на домашни любимци.
Всъщност те са като котките - постоянно игриви, привързани, безумно дейни и енергични.
Но даже очарователните домашни порчета имат своите дефекти. Ето какво би трябвало да знаете, в случай че решите да отглеждате порче вкъщи:
1. Порчето желае да бъде на всички места
Поровете са неспокойни - те би трябвало да дъвчат всичко и би трябвало да се катерят на всички места. Не се надявайте, че затворената врата на шкафа ще го избави от нахлуването на поровете: те ще намерят метод да обхванат там. Ще би трябвало авансово да обезопасите всички кабели и проводници, да поставите отбраната като за деца на контактите и да поставите скъпите си и обичани неща в кутии с ключалки. Премахнете нещата, които животното може да гризе, счупи или преглътне.
2. Домашните порчета се нуждаят от физическа интензивност
Те са като хъскита - могат или да спят, или да се втурнат на някъде, а в случай че нямат къде да се бягат и да играят, те се угояват и депресират. Когато започнете да отглеждате порче, би трябвало да разберете, че е нужно освен да нахраните животното и да почиствате клетката му, само че и да играете с него.
3. Порчетата имат потребност от другари
Порчето е обществено животно, то би трябвало да поддържа връзка или с хора, или с други порчета, или с други животни (приятелски настроени за поровете, схваща се). Ето за какво доста притежатели рано или късно вземат решение да вземат на любимеца си брат или сестра: с цел да не се отегчава. Разбира се, всяко животно е самостоятелно и може да се натъкнете на порчета - социофоби, само че най-често те са тъжни, когато са сами.
4. Порчетата би трябвало да бъдат имунизирани
В това те не се разграничават от котките и кучетата, само че са основно разнообразни от дребните гризачи - мишки и хамстери. Реваксинацията би трябвало да се прави годишно, даже и да не планирате да ходите на поровете на открито с тях, човек придвижва доста вируси у дома посредством облеклата или обувките си.
5. Порчето мирише
Снимка: christels/ pixabay.com В основата на опашката на порчето се намират специфични миризливи жлези. Ако жлезите не се отстранят в млада възраст, тежкият мускусен мирис ще съпътства животното цялостен живот. Ето за какво възрастните порове с цялостен набор от жлези се продават толкоз мъчно - не всеки притежател се съгласява да понася присъща им миризма вкъщи.
Миризмата ще остане даже след премахване на жлезите и кастрацията на животното, просто няма да е толкоз натрапчива. Но порчетата по този начин или другояче миришат - коства си да го знаете авансово.
6. Порчето е див звяр
Не, тези животни не са гризачи. Те даже не са близки родственици на зайците, плъховете и мишките, също така гризачите са естествена плячка за дивите порове в природата. Растителната храна се всмуква от техния корем извънредно едва.
Храната за порчета би трябвало да е високопротеинова, с минимално наличие на въглехидрати. Поради това някои животновъди разрешават си разрешават да им дават храна за котки: храносмилателната система на котките и поровете е сходна. Но кучешката храна не е подобаваща, тъй като кучетата са в положение да усвояват растителни храни в огромни количества.
7. Поровете също задържат косми в стомаха си
Снимка: Sir_Tommy/ pixabay.com Подобно на котките, поровете обичат да се чистят. Козината може да остане в стомаха им на бучки, които запушват стомашно-чревния тракт и водят до съществени болести при порчетата. Има два метода за решение на казуса: или сресвайте животното най-малко два пъти седмично, или му давайте специфична малцова паста, с цел да отстрани козината.
8. Домашното порче се нуждае от ветеринар
Поне един път в годината е належащо да се посещава превантивно ветеринар. Факт е, че тези животни са предразположени към избрани генетични болести: избрани типове рак и сърдечна непълнота. Навременните ветеринарни прегледи ще оказват помощ за разкриване на заболяването в зародиш и привеждане на животното в устойчиво положение.
Порчетата са доста забавни, игриви домашни любимци. Порчетата обичат да играят и разпознават стопаните си, дават отговор на име и могат да бъдат подготвени. Те обаче се нуждаят от доста внимание и също така имат свои лични характерности, с които би трябвало да свикнете. Всеки собственик би трябвало да е осведомен с държанието на домашното порче.
