Спри съчувствието
Съчувствието е като извор измежду пустинята на тъгата. Съчувствието не лекува болката, само че ни дава сили да продължим нататък. Съчувствието е рамото, на което се облягаме в сложен миг. То е част от фантазията на писателя Джани Родари да отвори магазинче, в което да „ продава вяра за всички “, само че не може да се купи с пари.
Но… дотук с лирическите отклонения. Съчувствието ни не е за всеки. Или най-малко не всеки го заслужава. Въпреки че има хора, които считат, че имат изключителни права над него. Това е и част от разбирането им, че всичко хубаво на този свят им се поставя. За тях единствено цветя и рози, а за другите… каквото пристигна. Този вид в никакъв случай не се интересува по какъв начин се усеща индивидът против тях и с лекост бълват проблемите си, без значение дали излизате от бракоразводно дело или се връщате от заравяне. Важните са те. Някой се е отнесъл неприятно с тях в фамилията, приятелския кръг, работата или даже в магазина. Те са гневни, желаят правдивост и схващане. Веднага.
Представете си следните обстановки:
Мъжът ти се връща късно от работа и не ти обръща внимание – за какво да не се оплачеш пред другарка, която даже няма гадже и към този момент рискува да остане остаряла мома…В офиса те нервира шефът, колежките са мързеливи, по този начин и не получаваш мечтаното нарастване на заплатата – за какво да не съсипеш вечерта на някоя безработна клетница, която преди малко е получила следващия отвод на изявление за работа... Децата не слушат, изтощена си от грижа за тях, ядосваш се, че не са задоволително усърдни – в този момент е моментът да се разхленчиш пред съученичка, която едвам сдържа сълзите си след следващия провален ин витро опит...Нямаш пари, изхарчила си всичко за нови облекла, екскурзия и мебели в хола – покажи какъв брой ти е тежко на някоя, събрала стотинките, с цел да излезе на кафе с теб и да те изслуша. И по този начин всякога. Да слуша твоите „ проблеми “ и внезапно да отклонява тематиката, щом ти намекнеш за своите.
Проблеми ли споделих? Защо се заблуждаваме? На някои хора въобще не има пука за нас и не заслужават и секунда от скъпото ни време. Това са егоисти, които не виждат по-далече от личния си пъп. Дори светът към тях да рухва с всичка мощ бъдете сигурни, че те ще се качат върху руините му и ще крещят, че някой им е спрял Интернет, примерно. В този миг незабавно се сещам за една българска туристка, която директно след цунамито на остров Пукет през 2004 година – тогава стихията лиши живота на над 10 000 души, стенеше по малкия екран, че са ѝ унищожили почивката. И в действителност търсеше състрадание за казуса си!
С годините хората се трансформират, както и целите им. Някои си взимат поука и в последна сметка отхвърлят да играят ролята на „ кошчета за душевни боклуци “. Едни го декларират ясно и изрично, тъй като им е пристигнало до гуша, други избират пътя на пасивната опозиция и просто стартират да заобикалят срещи с човеци, които се интересуват единствено от себе си. Затова внимавайте на кого се оплаквате, така индивидът против вас може да е даже по-зле от вас. Ако пък решите да изслушате другар за следващ път, пробвайте се след това и вие да вземете думата. Ако от това последват цялостна незаинтересованост и липса на интерес… идващия път без скрупули си догледайте сериала.
Автор: Здравка Миткова /woman.bg
Но… дотук с лирическите отклонения. Съчувствието ни не е за всеки. Или най-малко не всеки го заслужава. Въпреки че има хора, които считат, че имат изключителни права над него. Това е и част от разбирането им, че всичко хубаво на този свят им се поставя. За тях единствено цветя и рози, а за другите… каквото пристигна. Този вид в никакъв случай не се интересува по какъв начин се усеща индивидът против тях и с лекост бълват проблемите си, без значение дали излизате от бракоразводно дело или се връщате от заравяне. Важните са те. Някой се е отнесъл неприятно с тях в фамилията, приятелския кръг, работата или даже в магазина. Те са гневни, желаят правдивост и схващане. Веднага.
Представете си следните обстановки:
Мъжът ти се връща късно от работа и не ти обръща внимание – за какво да не се оплачеш пред другарка, която даже няма гадже и към този момент рискува да остане остаряла мома…В офиса те нервира шефът, колежките са мързеливи, по този начин и не получаваш мечтаното нарастване на заплатата – за какво да не съсипеш вечерта на някоя безработна клетница, която преди малко е получила следващия отвод на изявление за работа... Децата не слушат, изтощена си от грижа за тях, ядосваш се, че не са задоволително усърдни – в този момент е моментът да се разхленчиш пред съученичка, която едвам сдържа сълзите си след следващия провален ин витро опит...Нямаш пари, изхарчила си всичко за нови облекла, екскурзия и мебели в хола – покажи какъв брой ти е тежко на някоя, събрала стотинките, с цел да излезе на кафе с теб и да те изслуша. И по този начин всякога. Да слуша твоите „ проблеми “ и внезапно да отклонява тематиката, щом ти намекнеш за своите.
Проблеми ли споделих? Защо се заблуждаваме? На някои хора въобще не има пука за нас и не заслужават и секунда от скъпото ни време. Това са егоисти, които не виждат по-далече от личния си пъп. Дори светът към тях да рухва с всичка мощ бъдете сигурни, че те ще се качат върху руините му и ще крещят, че някой им е спрял Интернет, примерно. В този миг незабавно се сещам за една българска туристка, която директно след цунамито на остров Пукет през 2004 година – тогава стихията лиши живота на над 10 000 души, стенеше по малкия екран, че са ѝ унищожили почивката. И в действителност търсеше състрадание за казуса си!
С годините хората се трансформират, както и целите им. Някои си взимат поука и в последна сметка отхвърлят да играят ролята на „ кошчета за душевни боклуци “. Едни го декларират ясно и изрично, тъй като им е пристигнало до гуша, други избират пътя на пасивната опозиция и просто стартират да заобикалят срещи с човеци, които се интересуват единствено от себе си. Затова внимавайте на кого се оплаквате, така индивидът против вас може да е даже по-зле от вас. Ако пък решите да изслушате другар за следващ път, пробвайте се след това и вие да вземете думата. Ако от това последват цялостна незаинтересованост и липса на интерес… идващия път без скрупули си догледайте сериала.
Автор: Здравка Миткова /woman.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ