Защо операция „Гризман + Неймар” може да срине Барса
Съчетаването на Лионел Меси с новото попълнение Антоан Гризман и завърнал се Неймар вълнува мнозина на и отвън „ Камп Ноу”. При състояние че финансите на Барселона са допълнително от обезпокоително положение още преди заплащането на 120 млн. евро за Гризман предходната седмица, концепцията за в допълнение натискане за Неймар би трябвало да лишава от сън всеки угрижен за дълготрайното финансово здраве на клуба човек.
Покупката на французина от Атлетико Мадрид докара общия летен масраф за прехвърляния на „ блаугранас” до съвсем 240 млн. евро, като броим и 75-те милиона за Френки де Йонг от Аякс. Макар че бяха продадени играчи за към 100 млн. евро, особеното финансово положение на клуба отново накара борда предходната седмица да лази срамно по стомах в търсене на пари.
Директорите пробваха в последния миг да предоговорят заплащанията за Гризман, предизвиквайки гневна реакция от Атлетико. Нужните 120 млн. евро за задействане на клаузата за анулиране на контракта на нападателя в последна сметка бяха обезпечени посредством неконвенционална комбинация от източници. Призна го самичък президентът Джосеп Мария Бартомеу при представянето на французина пред зяпналите го с отворени уста кореспонденти и почитатели: „ Взехме необезпечен шестмесечен заем за 35 млн. евро, а останалите 85 млн. идват от предплатено получени суми от продажбите на играчи.”
Потърсихме човек с повече схващане на финансовите елементи на сходни огромни прехвърляния и открихме Естеве Калсада – изпълнителен шеф на Прайм Тайм Спорт и началник на отдел „ Маркетинг и търговия” на Барса сред 2002 и 2007 година. „ Обичайно нямате 120 млн. евро в банката – сподели Калсада. – Не мисля и че от Барса са звънели на дължащите им пари от прехвърляния клубове. Не можете да вземем за пример да се обърнете към Евертън и да изискате всички уговорени траншове за Андре Гомеш вкупом на момента. Така не стават работите. Вместо това желаете от финансово сдружение предплатено погашение на сумите, обещани ви от третата страна.”
След като такива предварителни стъпки са се претендирали за покупката на Гризман, заплащането на желаните от Пари Сен Жермен 300 млн. евро за Неймар наподобява просто невероятно. Това изяснява за какво от Барса оферират съгласно разнообразни информации и Филипе Коутиньо, и Усман Дембеле плюс доплащане, което от Париж отхвърлят. Според Калсада и двамата гореспоменати пристигнали против рекордни суми играчи би трябвало да бъдат продадени, с цел да има реален късмет Неймар да пристигна още в този момент.
„ Барса се показва доста добре в приходната част и в продажбата на футболисти, само че покупка по едно и също време на Гризман и Неймар е допустима единствено при продажба за огромни суми и на Коутиньо, и на Дембеле – споделя Калсада. – Друг вид е да се дадат на ПСЖ титуляри като Иван Ракитич или Самюел Юмтити, на които обаче след това би трябвало да се купуват заместници, а това не е по никакъв начин елементарно. Няма решение с вълшебна пръчка като нов спонсор. Това просто няма по какъв начин да се случи.”
Приходите на Барса порастват доста в последните години. През октомври м.г. бе разгласен растеж от 29% до рекордните 914 млн. евро за финансовата година 2017/18, а предвижданията за 2018/19 са за скок до 960 млн. евро. Проблемът е, че разноските паралелно нарастват със същата скорост. Сметките демонстрират явна потребност от непрекъснато текучество на идващи и заминаващи играчи за балансиране на счетоводните бумаги, защото плащаните суми се амортизират в течение на контракта на новите попълнения.
С интерес и опит в тази област следи събитията Виктор Фонт – създател и изпълнителен шеф на основаната в Дубай инвеститорска компания Делта Партнърс. Фонт е сосио (член) на Барса и възнамерява да се кандидатира за президент на клуба на идващите избори. „ Когато се вгледате във финансовите следствия от един огромен трансфер, постоянно има две неща: общото влагане и метода на заплащане – споделя той. – Всеки един клуб в света би имал проблем да извади кеш 120 млн. евро, при все това от чиста „ облага и загуба” вероятност тази сума може да се амортизира в течение на годините на деяние на контракта на купения състезател. Другият доста важен фактор е по какъв начин това заплащане въздейства на годишните ти оперативни разноски.”
Ключовото тук е това, че перото „ заплати” на Барса се повиши над двойно в последните четири години и се трансформира в най-високото в международния футбол. Според последните публични данни растежът е над 40% до 529 млн. евро във финансовата 2017/18 – съвсем със 100 млн. евро повече от същото перо при огромния противник Реал Мадрид. Съотношението „ заплати към оборот” за 2017/18 също набъбна от 52% до 70%, което, съвпадане или не, е навръх оторизации най-много от 70%. За съпоставяне това съответствие при „ лос бланкос” е 53%.
Дошлите по-късно раздели с добре платените ветерани Андрес Иниеста и Хавиер Масчерано ще да са помогнали в това отношение, но възможното завръщане на Неймар плюс покупката на Гризман може да изстрелят съотношението „ заплати към оборот” оттатък сериозната точка.
„ Барселона е най-викокоплатената спортна оранизация в света – споделя Фонт. – Цели 81% от нормалните доходи, без тези от продажбата на играчи, отиват за заплати на наличните футболисти. Това е доста основна точка във връзка с клубните финанси. Купуването на Гризман и на Неймар по едно и също време – двама от най-добре платените играчи в света – ще има своите последици. Във всяка от последните години, а евентуално и през идната, няма излизане на чист плюс при доходи против разноски, в случай че не се изкарат доста пари от продажбата на футболисти. Проблем е това, че клубът не е изцяло транспарантен по отношение на уговорките си за заплащания в близкото бъдеще и това по какъв начин структурирането на разноските ще бъде ръководено.”
Следящите от близко финансите на Барса ще да са наясно с член 67 от клубния правилник, който задължава да бъде дадена оставка от борда на шефовете, в случай че задълженията на клуба надвишават двойно приходите (преди налозите, лихвите и амортизацията). Има разнообразни тълкувания към това по какъв начин тъкмо се мери сходно съответствие, но сигурното е, че уставът ограничи опциите на Барса на трансферния пазар в последните сезони. Затова и бяха докарвани евтини разновидности за запълване на дупки в състава като Хейсон Мурийо и Кевин Принс Боатенг.
„ Бордът не скача оттатък опциите си, това е очевидно – споделя Калсада. – Зная сигурно, че преди няколко години управата имаше опция да купи някои забавни играчи, само че нямаше по какъв начин, защото разходът щеше да докара до надхвърляне на заложения от устава предел.” Ходенето по ръба значи, че шефовете от борда, отпред с инженера по специалност Бартомеу, постоянно вземат доста комплицирани трансферни решения на основата на комбинация сред футболна и финансова експертиза. „ За да стигнеш до борда, би трябвало да си доста сполучлив предприемач, няма различен метод – продължава Калсада. – Въпросът е дали опитът от друга промишленост е използван в спорта, в частност в Барса. Хората в борда обаче явно са се потвърдили, инак нямаше да са там.”
Според Фонт пък директното присъединяване на президента и шефовете в трансферните договаряния може да бъде лимитирано в бъдеще посредством смяна в процеса на взимане на решения в клуба. „ Управленският модел, работил в нашата вековна история, през днешния ден към този момент не е годен – споделя той. – Когато се прави доста влагане, да вземем за пример прехвърлянето на Неймар, бордът би трябвало да го утвърждава като стратегическо решение. Изпълнението на тактиката – да вземем за пример договарянията като част от нея, обаче би трябвало да бъде аутсорсвано на най-хубавия вероятен изпълнителен екип. Точно този метод се вижда през днешния ден във всяка една професионална организация.”
Ето за какво сложността на обстановката, в комбиниране с надалеч по-прекия модел на ръководство и взимане на решения на ПСЖ, значи, че съвсем не съществува опция Неймар да последва Гризман към „ Камп Ноу” най-малко през това лято.
Дори обаче самото покачване на тази опция размахва аления байрак за паника поради сериозните въпросителни към финансите и организационната конструкция на Барса. А те явно ще продължат да витаят и след края на този летен трансферен прозорец.
Дърмът Кориган, „ Индипендънт”
Покупката на французина от Атлетико Мадрид докара общия летен масраф за прехвърляния на „ блаугранас” до съвсем 240 млн. евро, като броим и 75-те милиона за Френки де Йонг от Аякс. Макар че бяха продадени играчи за към 100 млн. евро, особеното финансово положение на клуба отново накара борда предходната седмица да лази срамно по стомах в търсене на пари.
Директорите пробваха в последния миг да предоговорят заплащанията за Гризман, предизвиквайки гневна реакция от Атлетико. Нужните 120 млн. евро за задействане на клаузата за анулиране на контракта на нападателя в последна сметка бяха обезпечени посредством неконвенционална комбинация от източници. Призна го самичък президентът Джосеп Мария Бартомеу при представянето на французина пред зяпналите го с отворени уста кореспонденти и почитатели: „ Взехме необезпечен шестмесечен заем за 35 млн. евро, а останалите 85 млн. идват от предплатено получени суми от продажбите на играчи.”
Потърсихме човек с повече схващане на финансовите елементи на сходни огромни прехвърляния и открихме Естеве Калсада – изпълнителен шеф на Прайм Тайм Спорт и началник на отдел „ Маркетинг и търговия” на Барса сред 2002 и 2007 година. „ Обичайно нямате 120 млн. евро в банката – сподели Калсада. – Не мисля и че от Барса са звънели на дължащите им пари от прехвърляния клубове. Не можете да вземем за пример да се обърнете към Евертън и да изискате всички уговорени траншове за Андре Гомеш вкупом на момента. Така не стават работите. Вместо това желаете от финансово сдружение предплатено погашение на сумите, обещани ви от третата страна.”
След като такива предварителни стъпки са се претендирали за покупката на Гризман, заплащането на желаните от Пари Сен Жермен 300 млн. евро за Неймар наподобява просто невероятно. Това изяснява за какво от Барса оферират съгласно разнообразни информации и Филипе Коутиньо, и Усман Дембеле плюс доплащане, което от Париж отхвърлят. Според Калсада и двамата гореспоменати пристигнали против рекордни суми играчи би трябвало да бъдат продадени, с цел да има реален късмет Неймар да пристигна още в този момент.
„ Барса се показва доста добре в приходната част и в продажбата на футболисти, само че покупка по едно и също време на Гризман и Неймар е допустима единствено при продажба за огромни суми и на Коутиньо, и на Дембеле – споделя Калсада. – Друг вид е да се дадат на ПСЖ титуляри като Иван Ракитич или Самюел Юмтити, на които обаче след това би трябвало да се купуват заместници, а това не е по никакъв начин елементарно. Няма решение с вълшебна пръчка като нов спонсор. Това просто няма по какъв начин да се случи.”
Приходите на Барса порастват доста в последните години. През октомври м.г. бе разгласен растеж от 29% до рекордните 914 млн. евро за финансовата година 2017/18, а предвижданията за 2018/19 са за скок до 960 млн. евро. Проблемът е, че разноските паралелно нарастват със същата скорост. Сметките демонстрират явна потребност от непрекъснато текучество на идващи и заминаващи играчи за балансиране на счетоводните бумаги, защото плащаните суми се амортизират в течение на контракта на новите попълнения.
С интерес и опит в тази област следи събитията Виктор Фонт – създател и изпълнителен шеф на основаната в Дубай инвеститорска компания Делта Партнърс. Фонт е сосио (член) на Барса и възнамерява да се кандидатира за президент на клуба на идващите избори. „ Когато се вгледате във финансовите следствия от един огромен трансфер, постоянно има две неща: общото влагане и метода на заплащане – споделя той. – Всеки един клуб в света би имал проблем да извади кеш 120 млн. евро, при все това от чиста „ облага и загуба” вероятност тази сума може да се амортизира в течение на годините на деяние на контракта на купения състезател. Другият доста важен фактор е по какъв начин това заплащане въздейства на годишните ти оперативни разноски.”
Ключовото тук е това, че перото „ заплати” на Барса се повиши над двойно в последните четири години и се трансформира в най-високото в международния футбол. Според последните публични данни растежът е над 40% до 529 млн. евро във финансовата 2017/18 – съвсем със 100 млн. евро повече от същото перо при огромния противник Реал Мадрид. Съотношението „ заплати към оборот” за 2017/18 също набъбна от 52% до 70%, което, съвпадане или не, е навръх оторизации най-много от 70%. За съпоставяне това съответствие при „ лос бланкос” е 53%.
Дошлите по-късно раздели с добре платените ветерани Андрес Иниеста и Хавиер Масчерано ще да са помогнали в това отношение, но възможното завръщане на Неймар плюс покупката на Гризман може да изстрелят съотношението „ заплати към оборот” оттатък сериозната точка.
„ Барселона е най-викокоплатената спортна оранизация в света – споделя Фонт. – Цели 81% от нормалните доходи, без тези от продажбата на играчи, отиват за заплати на наличните футболисти. Това е доста основна точка във връзка с клубните финанси. Купуването на Гризман и на Неймар по едно и също време – двама от най-добре платените играчи в света – ще има своите последици. Във всяка от последните години, а евентуално и през идната, няма излизане на чист плюс при доходи против разноски, в случай че не се изкарат доста пари от продажбата на футболисти. Проблем е това, че клубът не е изцяло транспарантен по отношение на уговорките си за заплащания в близкото бъдеще и това по какъв начин структурирането на разноските ще бъде ръководено.”
Следящите от близко финансите на Барса ще да са наясно с член 67 от клубния правилник, който задължава да бъде дадена оставка от борда на шефовете, в случай че задълженията на клуба надвишават двойно приходите (преди налозите, лихвите и амортизацията). Има разнообразни тълкувания към това по какъв начин тъкмо се мери сходно съответствие, но сигурното е, че уставът ограничи опциите на Барса на трансферния пазар в последните сезони. Затова и бяха докарвани евтини разновидности за запълване на дупки в състава като Хейсон Мурийо и Кевин Принс Боатенг.
„ Бордът не скача оттатък опциите си, това е очевидно – споделя Калсада. – Зная сигурно, че преди няколко години управата имаше опция да купи някои забавни играчи, само че нямаше по какъв начин, защото разходът щеше да докара до надхвърляне на заложения от устава предел.” Ходенето по ръба значи, че шефовете от борда, отпред с инженера по специалност Бартомеу, постоянно вземат доста комплицирани трансферни решения на основата на комбинация сред футболна и финансова експертиза. „ За да стигнеш до борда, би трябвало да си доста сполучлив предприемач, няма различен метод – продължава Калсада. – Въпросът е дали опитът от друга промишленост е използван в спорта, в частност в Барса. Хората в борда обаче явно са се потвърдили, инак нямаше да са там.”
Според Фонт пък директното присъединяване на президента и шефовете в трансферните договаряния може да бъде лимитирано в бъдеще посредством смяна в процеса на взимане на решения в клуба. „ Управленският модел, работил в нашата вековна история, през днешния ден към този момент не е годен – споделя той. – Когато се прави доста влагане, да вземем за пример прехвърлянето на Неймар, бордът би трябвало да го утвърждава като стратегическо решение. Изпълнението на тактиката – да вземем за пример договарянията като част от нея, обаче би трябвало да бъде аутсорсвано на най-хубавия вероятен изпълнителен екип. Точно този метод се вижда през днешния ден във всяка една професионална организация.”
Ето за какво сложността на обстановката, в комбиниране с надалеч по-прекия модел на ръководство и взимане на решения на ПСЖ, значи, че съвсем не съществува опция Неймар да последва Гризман към „ Камп Ноу” най-малко през това лято.
Дори обаче самото покачване на тази опция размахва аления байрак за паника поради сериозните въпросителни към финансите и организационната конструкция на Барса. А те явно ще продължат да витаят и след края на този летен трансферен прозорец.
Дърмът Кориган, „ Индипендънт”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ