Събудих се с адско главоболие, отворих очи и разбрах, че

Събудих се с адско главоболие, отворих очи и разбрах, че съм изцяло кьорав.
Вечерта пих някакво уиски, за което сервитьорът ми се кълнеше, че било обичаното на сър Уинстън Чърчил.
Не че му повярвах, само че не си представях чак да ослепея. Към края на вечерта ми се стори, че сервитьорът се е трансформирал в еднокракия Джон Силвър, само че не съм сигурен дали не беше алкохолна илюзия - във всеки случай малко по-късно нямах стотинка в себе си, нито пък телефон, а Джон Силвър сподели, че “всичко е тъкмо ”. С подобен самоувереност го произнесе, че се тормозих за половата си цялост.
По-нататък нищо не помня, а не щеш ли и се разсъниха кьорав.
Нямах време и да преживея както би трябвало шока, тъй като пих едно хапче за главоболие.
Главата ме заболя още повече, само че за сметка на това прогледнах - очевидно менте хапчето влезе в някакво взаимоотношение с менте уискито на Джон Силвър и Чърчил, при което зрението ми се възвърна, само че като се видях на какво наподобявам, несъзнателно простенах:
- Пази Боже сляпо да прогледа!
Излязох да подишам въздух, блъсна ме кола, която беше толкоз зле, че се разпадна от конфликта, на мен нищо ми нямаше, само че водачът пострада от някаква манивела, която се оказа на най-печално място.
Побързах да избягам от тази юдол на скръбта и налетях на Джон Силвър от предната вечер - имаше два крайници, само че ходеше с тъмни очила и тояжка на слепец - очевидно и той се беше натровил от обичаното уиски на сър Уинстън Чърчил.
Хванах го за тояжката и му рекох - върни ми телефона и парите, аз ще ти върна зрението.
Спазарихме се, дадох му от подправеното хапче за глава, обаче той прогледна единствено с едното око и ми върна телефона без парите.
Защо ли ми трябваше тоя телефон, в който погледнах и на часа попаднах на вест, че преди малко, в границите на огромното междучасие, са прокарали промяна, която вади от читанките Балканджи Йово, с цел да се вкарат часове по джендър-нестабилност и флуидност на ануса!
Затичах се оглупял към учебното заведение на децата ми и влетях в учителската стая разгърден, чорлав, свиреп…
Изчакаха ме да утихна и в първата пауза учителка със синя коса и няколко зъба в устата си ме отрезви.
- Господине, Вие сте болен! - тя ми мери температурата и пулса с взор. - Всичко си е наред с образованието. Днеска си имаме както нормално постоянни часове по Стратегия на незнанието и безхаберието, а Балканджи Йово никой не може да го смъкна от програмата, тъй като персонално министър председателят всяка година го избавя с голи ръце!
Що ли трябваше да ме подсещат за премиера!
Пуснах си последния му лайвстрийм от Facebook и се облещих. Премиерът напълно съществено разправяше на група публицисти, че цяла Европа разчита на неговата персонална номинация за шпиценкандидат - Лиляна Павлова заема пол-позишън кандидатура за ръководител на Еврокомисията, също така поема договарянията с Чък Норис, който за момента е водещ кандидат-инвеститор в “Белене ”...
След тая дрънканица към този момент действителност и чудо дефинитивно ми се смесиха като в най-чистото детство, аз се разплаках от трогване и се напих с някакво уиски, за което ми споделиха, че е обичаното на Жан-Клод Юнкер.
Вечерта отидох на галерия с подправени картини, само че ми беше безразлично - ослепях от обичаното уиски на Юнкер и всичките картини ми бяха изцяло идентични.


Автор: Фалшимент Петров, ПРАС-ПРЕС