Събличай се, полека се събличай със грацията дивна на русалка! От себе

Събличай се, бавно се събличай
със грацията дивна на нимфа!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, но дребни
на свойта плът свенлива, само че греховна.
Нима е грях така да те виждам, блага?
Нали от този безконечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този „ грях “, по този начин наименуван,
започва в действителност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е безконечен,
безсмъртен като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което…
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая…
На този свят горчив и толкова тъмен
по-сладко знамение от това не зная:
жена, която се съблича в здрача…
Събличай се и ми свети със безкрайност.