САЩ са виновни или Европа завижда?
С всеки минал ден студът обгръща Европа. Икономиката се свива. Жителите са неспокойни. Когато се потърси отговор за протичащото се, може да се прочете следното: Обвинете Америка, написа Politico.
Според изданието хвърлянето на виновността зад Атлантическия океан от дълго време е обичана тактичност за похищение на вниманието на европейските политически елити, когато нещата на Стария континент стартират да стават рискови.
Независимо дали става въпрос за войната в Украйна или естествени бедствия, Америка неизбежно е виновникът. Сега европейските управляващи се пробват да обвинят алчните американци за сегашната рецесия на континента.
Въпреки това, в случай че се замислите, трезвата преценка демонстрира, че най-вече от войната печелят Съединени американски щати. Те продават повече газ и на по-високи цени. Продават и повече оръжие, споделя почитан европейски чиновник.
Когато обаче обвинителят е неизвестен, трезвият взор не е нещо безспорно.
Като оставим настрани обстоятелството, че Украйна щеше да рухне преди месеци, в случай че Съединени американски щати не се бяха намесили, директното влияние на войната на Русия върху американската стопанска система от 26 трилиона $ от продажбата на природен газ и оръжие е капка в морето, написа Politico.
От една страна, Съединени американски щати изнасят по-малко от 10% от производството на природен газ. През 2021 година цената на този експорт беше към 27 милиарда $. Докато европейците са разбираемо смутени, че цените на газа са четири пъти по-високи от тези в Съединени американски щати, никой не им е споделил да станат подвластни от съветския газ или да изключат съвършено работещите атомни електроцентрали (всъщност Вашингтон им споделяше години наред да не го правят).
Обвинението за хипотетично военно печалбарство от оръжия е не по-малко кухо. От почти 30 милиарда $ военна помощ, предоставена до момента от Съединени американски щати на Украйна, по-голямата част от оборудването е дарено. Докато американските отбранителни реализатори могат да се възползват от подмяната на запасите и от по-голямото търсене на оръжия измежду съдружниците от НАТО, същото би трябвало да се случи и с европейските им сътрудници.
И тук идва казусът. И европейските, и американските компании може да се възползват, само че не го вършат. Причината за това е, че Старият континент не е вложил задоволително в своята отбранителна промишленост.
Първият образец идва от Германия. Неотдавна страната реши да закупи американски изтребители F-35, ръководейки се от елементарния факт, че няма европейски други възможности. План от Франция, Германия и Испания за създаване на „ бъдеща бойна въздушна система “ беше фиктивен през 2001 година, само че към момента не е сбъднат на фона на непрекъснати вътрешни битки. Политическата опозиция в няколко европейски страни против износа на оръжия в допълнение спъна оръжейната промишленост в района. Вземете главния военен танк Leopard 2, създаден от немската Krauss-Maffei и считан от мнозина за най-хубавия в света. Въпреки тази известност, германците изгубиха от Южна Корея, когато съдружникът на НАТО Полша неотдавна поръча близо 1000 нови танка.
Докато цената е един фактор, политическата неустановеност е различен, споделя човек, осведомен с решението, цитирайки решението на Берлин да блокира продажбата на изведени от употреба бойни машини на пехотата и бойни танкове на Украйна.
В момента един от главните проблеми на Европа със Съединени американски щати е така наречен набор от зелени дотации, въведени от администрацията на Байдън, които облагодетелстват американските компании. По този мотив Еманюел Макрон е на посещаване в Съединени американски щати, с цел да реализира намаляване на наредбите в Закона за понижаване на инфлацията (IRA) на Байдън - широкообхватна законодателна самодейност, обхващаща всичко от климата до здравето. Европейски чиновници го разказват като преобразяване на Закона Смут-Хоули, митнически цени във Вашингтон, въведени през 1930 година, които историците упрекват за утежняване на Голямата меланхолия. Европейците се опасяват от великодушното „ Made in U.S.A. “, защото дотациите ще подкопаят тяхната промишленост и заплашват с комерсиална война.
Междувременно европейските държавни управления не могат да накарат личните си компании да влагат на родна земя. Те са се съсредоточили върху субсидирането на сметките за газ на семействата, в сравнение с да оказват помощ на промишлеността в района да преодолее рецесията.
„ Европа не е конкурентоспособна в доста области, изключително що се отнася до разноските за електричество и газ “, споделя Томас Шефер, който ръководи марката Volkswagen, в обява в обществените медии, критикуваща индустриалната политика на Европа.
„ Ако не успеем бързо да понижим цените на силата в Германия и Европа, тогава вложенията в енергоемко произвеждане или в нови заводи за батерийни кафези в Германия и в целия Европейски Съюз към този момент няма да бъдат осъществими “, добавя той.
“САЩ следват солидна индустриална политика с протекционистични трендове “, сподели предходната седмица пред Die Welt Ларс Клингбайл, сълидер на социалдемократите на немския канцлер Олаф Шолц.
По думите му, икономическата политика на Съединени американски щати не би трябвало да е ориентирана към европейците.
Тъжната действителност е, че администрацията на Байдън евентуално даже не е взела поради Европа, когато е взела решение за дотациите. Само този факт би трябвало да накара европейците да се замислят. Въпросът не е, че Европа няма значение за Съединени американски щати, а по-скоро, че няма толкоз огромно значение, колкото европейците биха желали да имат вяра.
Що се отнася до нововъведенията, Европа е пустиня. Няма европейски Apple, Гугъл или Tesla. Всъщност пазарната стойност на Tesla е четири пъти по-висока от цялата немска автомобилна промишленост. Ето за какво е мъчно да не се заключи, че виновността на Европа в действителност е обвързвана с нещо друго - завистта, написа Politico.
Съединени американски щати момента в никакъв случай преди не са били по-силни във връзка с военната си мощност или икономическите си мускули. Междувременно Европа стана по-зависима от Съединени американски щати, в сравнение с е била след Студената война, събитие, което подхранва както недоволството, по този начин и играта на обвинение.
В Германия книга, озаглавена “Ami, It’s Time to Go! ” (Ami е немски диалект за американците) се трансформира в бестселър. Авторът ѝ - Оскар Лафонтен, е някогашен министър на финансите. Някога той е управлявал социалдемократите.
„ Трябва да се освободим от настойничеството на Съединени американски щати “, написа Лафонтен, описвайки Америка като корена на множеството несгоди и потвърждавайки, че Европа би трябвало да проправя своя личен път. Съдейки по предишния век, европейците биха постъпили умно да го пренебрегват и да одобряват, че единствено себе си могат да обвинят за настоящето си неразположение.
Според изданието хвърлянето на виновността зад Атлантическия океан от дълго време е обичана тактичност за похищение на вниманието на европейските политически елити, когато нещата на Стария континент стартират да стават рискови.
Независимо дали става въпрос за войната в Украйна или естествени бедствия, Америка неизбежно е виновникът. Сега европейските управляващи се пробват да обвинят алчните американци за сегашната рецесия на континента.
Въпреки това, в случай че се замислите, трезвата преценка демонстрира, че най-вече от войната печелят Съединени американски щати. Те продават повече газ и на по-високи цени. Продават и повече оръжие, споделя почитан европейски чиновник.
Когато обаче обвинителят е неизвестен, трезвият взор не е нещо безспорно.
Като оставим настрани обстоятелството, че Украйна щеше да рухне преди месеци, в случай че Съединени американски щати не се бяха намесили, директното влияние на войната на Русия върху американската стопанска система от 26 трилиона $ от продажбата на природен газ и оръжие е капка в морето, написа Politico.
От една страна, Съединени американски щати изнасят по-малко от 10% от производството на природен газ. През 2021 година цената на този експорт беше към 27 милиарда $. Докато европейците са разбираемо смутени, че цените на газа са четири пъти по-високи от тези в Съединени американски щати, никой не им е споделил да станат подвластни от съветския газ или да изключат съвършено работещите атомни електроцентрали (всъщност Вашингтон им споделяше години наред да не го правят).
Обвинението за хипотетично военно печалбарство от оръжия е не по-малко кухо. От почти 30 милиарда $ военна помощ, предоставена до момента от Съединени американски щати на Украйна, по-голямата част от оборудването е дарено. Докато американските отбранителни реализатори могат да се възползват от подмяната на запасите и от по-голямото търсене на оръжия измежду съдружниците от НАТО, същото би трябвало да се случи и с европейските им сътрудници.
И тук идва казусът. И европейските, и американските компании може да се възползват, само че не го вършат. Причината за това е, че Старият континент не е вложил задоволително в своята отбранителна промишленост.
Първият образец идва от Германия. Неотдавна страната реши да закупи американски изтребители F-35, ръководейки се от елементарния факт, че няма европейски други възможности. План от Франция, Германия и Испания за създаване на „ бъдеща бойна въздушна система “ беше фиктивен през 2001 година, само че към момента не е сбъднат на фона на непрекъснати вътрешни битки. Политическата опозиция в няколко европейски страни против износа на оръжия в допълнение спъна оръжейната промишленост в района. Вземете главния военен танк Leopard 2, създаден от немската Krauss-Maffei и считан от мнозина за най-хубавия в света. Въпреки тази известност, германците изгубиха от Южна Корея, когато съдружникът на НАТО Полша неотдавна поръча близо 1000 нови танка.
Докато цената е един фактор, политическата неустановеност е различен, споделя човек, осведомен с решението, цитирайки решението на Берлин да блокира продажбата на изведени от употреба бойни машини на пехотата и бойни танкове на Украйна.
В момента един от главните проблеми на Европа със Съединени американски щати е така наречен набор от зелени дотации, въведени от администрацията на Байдън, които облагодетелстват американските компании. По този мотив Еманюел Макрон е на посещаване в Съединени американски щати, с цел да реализира намаляване на наредбите в Закона за понижаване на инфлацията (IRA) на Байдън - широкообхватна законодателна самодейност, обхващаща всичко от климата до здравето. Европейски чиновници го разказват като преобразяване на Закона Смут-Хоули, митнически цени във Вашингтон, въведени през 1930 година, които историците упрекват за утежняване на Голямата меланхолия. Европейците се опасяват от великодушното „ Made in U.S.A. “, защото дотациите ще подкопаят тяхната промишленост и заплашват с комерсиална война.
Междувременно европейските държавни управления не могат да накарат личните си компании да влагат на родна земя. Те са се съсредоточили върху субсидирането на сметките за газ на семействата, в сравнение с да оказват помощ на промишлеността в района да преодолее рецесията.
„ Европа не е конкурентоспособна в доста области, изключително що се отнася до разноските за електричество и газ “, споделя Томас Шефер, който ръководи марката Volkswagen, в обява в обществените медии, критикуваща индустриалната политика на Европа.
„ Ако не успеем бързо да понижим цените на силата в Германия и Европа, тогава вложенията в енергоемко произвеждане или в нови заводи за батерийни кафези в Германия и в целия Европейски Съюз към този момент няма да бъдат осъществими “, добавя той.
“САЩ следват солидна индустриална политика с протекционистични трендове “, сподели предходната седмица пред Die Welt Ларс Клингбайл, сълидер на социалдемократите на немския канцлер Олаф Шолц.
По думите му, икономическата политика на Съединени американски щати не би трябвало да е ориентирана към европейците.
Тъжната действителност е, че администрацията на Байдън евентуално даже не е взела поради Европа, когато е взела решение за дотациите. Само този факт би трябвало да накара европейците да се замислят. Въпросът не е, че Европа няма значение за Съединени американски щати, а по-скоро, че няма толкоз огромно значение, колкото европейците биха желали да имат вяра.
Що се отнася до нововъведенията, Европа е пустиня. Няма европейски Apple, Гугъл или Tesla. Всъщност пазарната стойност на Tesla е четири пъти по-висока от цялата немска автомобилна промишленост. Ето за какво е мъчно да не се заключи, че виновността на Европа в действителност е обвързвана с нещо друго - завистта, написа Politico.
Съединени американски щати момента в никакъв случай преди не са били по-силни във връзка с военната си мощност или икономическите си мускули. Междувременно Европа стана по-зависима от Съединени американски щати, в сравнение с е била след Студената война, събитие, което подхранва както недоволството, по този начин и играта на обвинение.
В Германия книга, озаглавена “Ami, It’s Time to Go! ” (Ami е немски диалект за американците) се трансформира в бестселър. Авторът ѝ - Оскар Лафонтен, е някогашен министър на финансите. Някога той е управлявал социалдемократите.
„ Трябва да се освободим от настойничеството на Съединени американски щати “, написа Лафонтен, описвайки Америка като корена на множеството несгоди и потвърждавайки, че Европа би трябвало да проправя своя личен път. Съдейки по предишния век, европейците биха постъпили умно да го пренебрегват и да одобряват, че единствено себе си могат да обвинят за настоящето си неразположение.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ