С военна церемония и полагане на венци и цветя Пловдив

С военна гала и полагане на венци и цветя Пловдив празнувана 175 години от рождението на Христо Ботев.

Строят одобри генерал-майор Явор Матеев – пълководец на „ Съвместното командване на специфичните интервенции “ и пълководец на пловдивския гарнизон.

Слово за Ботев произнесе Десислава Шишманова – дълготраен началник на Регионален ефирен център на  Българската национална телевизия в град Пловдив.

Водещ бе артистът от Драматичен спектакъл Пловдив Симеон Алексиев, който откри честването с декламация на стихотворението „ Майце си “ от Христо Ботев – една от първите произведения на Ботев и първото обнародвано негово стихотворение, оповестено във вестник „ Гайда “ през 1867 година

На церемонията участваха Кметът на Община Пловдив Здравко Димитров, Председателят на ОбС-  Пловдив инж. Александър Държиков, генерал-майор Явор Матеев – пълководец на „ Съвместното командване на специфичните интервенции “ и пълководец на пловдивския гарнизон, Георги Янев – Главен секретар на Областна администрация Пловдив, заместник-кметовете Пламен Панов, Тодор Чонов, Йордан Ставрев, кметовете на регион „ Централен “ Георги Стаменов, на „ Северен “ Стоян Алексиев, на „ Западен “ Димитър Колев общински съветници, шефове на общински предприятия, представители на ПФК „ Ботев “ Пловдив и фенклуба на тима,  на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и запаса, представители на общинската администрация, политически партии и публични организации, медии и жители.

Церемонията приключи с осъществяване на Химна на Република България ” и “Ботев Марш ”.

Вижте цялостния текст на словото за Христо Ботев на Десислава Шишманова:

Няма елементарен метод да се приказва за Ботев.  Освен клишетата – страшните клопки на автоматизирания и изхабен от приложимост ученически „ прочит “ на личността му, съществува още една справедлива компликация. Да преразкажем мита за Героя, тъй като всяко време има потребност от герои, които да го въодушевяват и възвисяват.  И  да  не стигнем оттатък мита, където се открива същинската видимост:  това, което вдъхва живот на всеки Ботев жест, останал във вечността, е неговата неистовата креативна природа. Тя ще се материализира в 20-те стихотворения, които задават модела на модерната лирика в българската литература и остават недостигнати в градусите и висотата на поетизма си. Същата неистова креативна природа кипи в блестящото му публицистично слово – фейлетони, публикации, памфлети. Публицистика, изиграла ролята на  кърваво писмо, което цивилизованият свят разчита и осмисля. Инстинктивен и емоционален, талантлив с изключителна харизма и дарба да увлича с силата си, Ботев е дете на романтическия 19 век. Векът на революциите и екстатизма на духовете, на театрализираното преживяване на протеста, най-накрая:  векът, който ражда съвременна Европа.

В историята на Европа има голям брой значими персони с основен принос за осъзнаването на обособените нации като единни народи. Онова, което ги трансформира в надрегионални герои, е изповядването на всемирен полезности. Ботевата визия за свободата е такава полезност. Не е единствено политическо избавление.  Идеалът му е свободата на личността. На всеки един. Повече от разпадащата се турска империя той ненавижда примирения, латентен и неготов за свободата си българин.  И го атакува  със мощно ценностно опълчване. Във всеки негов текст  пулсира алтернативата на избора: самун или свинец! Човек или скот! Гигант или дребосък? Свобода или гибел! Ботев умишлено разпъва света на българите сред тези избори, до един крайни. Впрочем в античността „ свободен “ значи оня, който има право на избор. И куража да следва избора си. Страстна натура, пределно отдадена на концепциите си, целият му гений да бъде друг, да разрушава клишетата на всекидневието е насочен към идеала. Словото и делото – при него алтернатива не съществува. В дейностите си на бунтовник той е това, което е с думите в поезията си, в пламенното и безкомпромисно публицистично слово.

 Ботев се пробва да направи от спящия, потиснат, с притъпени сетива народ един различен народ. Създава и умишлено построява целия си лиричен свят  обитаем с облици на герои. На техния заплашителен, само че прочут път. Герои, юнаци – това са неговите облици, на готовите да се жертват за идеята. Хаджи Димитър, Левски-страшната мощ на тези герои е това, което Ботев завещава на българите. С интуицията на популярен създател поезията му разказва личния му път.

Първият  му огромен биограф – Захари Стоянов, написа: „ Онова, което елементарният смъртен вижда през целия си живот и пипа като нещо мъртво и напълно напразно, за невероятните и поетическите натури съставлява живот, битка и изобилен източник на храна. Нека един път вечно да престанем да мерим хора като Христо Ботьов с аршина на елементарните смъртни. Да не се съпоставяме ние с Ботьова, който е от невероятните хора, каквито България рядко ражда. Хора като Ботьова не са подсъдими на елементарните, за всекиго съдилища. Тях съди историята и потомството. “

През краткия  и плевел живот креативната природа на Ботев съвсем непрекъснато изпитва тежестта и несгодите на бита. Известен е казусът, когато в Букурещ се обръща към Христо Георгиев (един от братята Георгиеви, огромните донори на Софийския университет) – за няколко лири, с които да си купи облекла. И Христо Георгиев му отхвърля, дори изрича безпокойството си, че „ не знае какво ще излезе от него “. Съдбата или оня, чийто делегат тук, на земята е Ботев, обаче е знаела. Известни са паралелите на интерпретаторите на живота и творчеството му сред Ботев и  Спасителя. За някои датата на раждането му – 25 декември и името са началото на страшния път към неговата Голгота. Величието и на  Ботев, както  и на Левски, е в осъзнатата всеотдайност. Синовете, които жертват себе си,  с цел да спасят народа си.

В разгара на Априлското въстание Ботев издава единствения брой на в „ Нова България “.

Публицистът оповестява на света, че българската гражданска война се случва. С убеждението, че единствено по този начин саможертвата не би била безрезултатна и  би постигнала политически резултат. Едва по-късно стартира организирането на четническата си акция. Дали Ботев и четниците са имали чувството за съдбовността на момента? Твърде евентуално. И с театрализирани жестове  – като преобличането и празничното – в силата си – завладяване на кораба, са отбелязвали това очакване. Фактът, че когато акцията стартира, въстанието е потушено, е прочут. Ботев е наясно с това, само че за него е значимо цивилизованият свят да прочете в тази всеотдайност високата цена, която са подготвени да заплатят българите в името на националния си блян.

На 13 май 1876 година се сбогува с Венета и фамилията си и се насочва към Гюргево.От тук на 16 май се качва на „ Радецки “ и ден по-късно, със своите 205 четници слиза на българска земя. Преди да поеме пътя, предава някои документи и персоналния си бележник на Димитър Горов, пътувал със същия транспортен съд. Поръчва му да съобщи документите и бележника на Тодор Пеев. По това време деловодител на Българското книжовно сдружение в Браила. На последната страница остава недописаната тирада на Ботев. И последните думи:

“ Доброто, което коствам на близък си – коствам го на Бога. Приятели! Днес, час по 9 ще целунеме на нашето родно място свещената земя! Благодаря ви за доверието, което имахте към мен и за любовта, която показахте към своето нещастно родно място.Живи или мъртви, вие ще БЪДЕТЕ! “

Думите и делата на Ботев през днешния ден ми напомнят, напълно неслучайно, стих от  Александър Секулов, актуален български стихотворец, роден на днешната дата, в нашия град: „ Поезията не губи борбата за живота! “. Цитатът е от спектакъла „ Дебелянов и Ангелите “, донесъл на основателите си награди и справедливо самопризнание. Всеки ден създателите в невероятната духовна обител – Пловдив печелят тази борба и ни напомнят скромната човешка опция да бъдем почитатели на Ботевия блян:  дано пазим свободата и хората, чиято креативна природа е единственият ни заслужен път към вечността.