Предприемачът Стефан Шарлопов пред „Труд“: Бизнесът трябва да се научи да плаща по-високи заплати
С водните си запаси България може да се трансформира в рехабилитационен център на Европа
Кой е главният проблем на стопанската система на България? Защо не се употребяват дейно водните запаси на страната? Как се развива спа промишлеността у нас? Какви са тласъците за активизиране на хората, които нито учат, нито работят, с цел да се включат интензивно в пазара на труда? Кои са провокациите пред туризма ни? Отговорите на всички тези въпроси дава топ предприемачът Стефан Шарлопов , който е ръководител на Управителния съвет на Българския съюз по балнеология и спа туризъм.
– Г-н Шарлопов, икономическите индикатори на страната, в по-голямата си част, са позитивни. Какъв е вашият прочит на обстановката в края на годината, като човек, развивал сполучлив бизнес в разнообразни посоки през годините?
– Наблюдавам доста деликатно икономическите и обществените процеси в България и върша прочут аналог с развиването на Полша. Ако съпоставяме пътя на двете страни през последните години, ще забележим, че след известни разтърсвания обстановката стартира да се възстановява. Вече е ясно, че след интервала на международната финансова рецесия оцеляват бизнесите, които са крепко стъпили на земята. Логично е да се покачват заплатите и да се осветляват бизнеси. Извън цифровите индикатори виждам един доста положителен развой – от ден на ден млади българи, работили в Англия, Германия, Франция, Испания и други развити страни, се връщат да живеят и да се развиват у нас. Те осъзнават, че на открито постоянно ще бъдат втора употреба. В същото време обаче над 300 хиляди души в трудоспособна възраст в България нито работят, нито учат, нито са регистрирани в бюрата по труда. Всичко това се случва на фона на публична статистика, съгласно която безработицата в страната е на рекордно ниски равнища. Не мога да намеря икономическа логичност сред двата процеса. И без такава обаче е ясно, че тази група генерира голям трудов запас, който може да бъде върнат на пазара единствено с верни политики и тласъци, които би трябвало да бъдат следени от страната.
– Как може да се случи това?
– Тези хора би трябвало да се подтикват с гратис обучение или специализация. Дисбалансът на пазара на труда е икономическият детайл, който липсва за ускорението на растежа на брутния вътрешен артикул (БВП) на България. Регистрираме растеж на Брутният вътрешен продукт с близо 4%, има остатък в бюджета, безработицата понижава, усвояването на еврофондовете се реализира с положителни темпове. Сега идва и председателството на България на Европейския съюз от 1 януари 2018 година Това е голям късмет за нас. Сигурен съм, че стопанската система може още да вдигне оборотите, само че това минава и през решаването на казуса с демотивацията на младите и с намирането на квалифицирани фрагменти по браншове.
– Вие развивате спа промишлеността отдавна. Има ли проблем с неналичието на работна ръка в бранша?
– Проблемът с работната ръка при нас не е огромен, за разлика от другите типове туризъм, тъй като чиновниците ни получават заплата 12 месеца в годината, а освен за сезон, както е при летния и зимния туризъм. Собствениците на спа хотели нямат текучество на фрагменти. Стремим се деликатно да усилваме заплащането в бранша, тъй като услугата, която предлагаме, е на европейско равнище, а заплащането за нея не е европейско и това ни държи в обстановка, в която не може да си позволим доста по-висок разход от настоящия. Трябва да се върви в посока на гладко нарастване на цените на продукта, паралелно с повишаване на заплатите на чиновниците в бранша. В противоположен случай ще стане като с ол инклузива.
– Какво имате поради?
– Спомняте си какъв „ взрив ” имаше преди години, макар че беше ясно, че всичко е една дъмпингова скица. Ясно ни беше, че с правилото „ всичко в цената “ ще влошим качеството на туристическата услуга и го направихме. И в този момент се оказва, че не е толкоз съвременно да предлагаш ол инклузив, тъй като при всички случаи неговото качество не е положително. По-важното е да предлагаме качество на спа услугите в България и деликатно да стигаме европейските цени, което ще се случи сигурно през идните няколко години. В този смисъл и нарастването на минималната работна заплата е законосъобразен развой, макар че нашите чиновници получават над този индикатор. В бюджета за следващата година е заложено и нарастване на осигуровките, което е един спомагателен разход. Но рано или късно бизнесът в България би трябвало да се научи да заплаща по-високи заплати, включително и работодателите в туризма. Ако желаеме България да не е евтина туристическа дестинация, какъвто имидж направихме през последните години, би трябвало да подобрим продукта си посредством правилна цена за предложение. Защото евтиният артикул сега води до размер, който обаче не може да покрие разноските, а в случай че имаш заеми, попадаш в още по-неприятна обстановка.
– И министър председателят Бойко Борисов прикани бизнеса да подвига заплатите. Разбраха ли го всички работодатели?
– По-лошо за тези, които не са го разбрали. Няма по какъв начин да постигнеш добра мотивация с ниски заплати. В нашия бранш, с изключение на заплатата, има и „ бакшиш “. И размерът му зависи от обслужването – колкото си по-добър, толкоз по-голяма признателност от клиента получават. Това също е спомагателен приход, който никой не вижда, с изключение на положителният служащ, само че и това не значи, че заплатата му би трябвало да бъде прекомерно ниска. Ако е по този начин, той стартира да си търси работа отвън България. И в множеството случаи я намира на доста по-добри условия.
– Как се развива спа секторът в България през 2017 година?
– Всяка година туристите, които избират спа бранша, се усилват с сред 7 и 10%, спрямо миналата. Ръстът обаче е доста по-ускорен в Европа, където се регистрира нарастване от по 20% всяка година. С водните си запаси България може да се трансформира в място за рехабилитация на цяла Европа и освен. Знаете, че сме втори след Исландия по находища на минерални води, само че това благосъстояние не се употребява пълноценно. За разлика от Исландия, тук има и неповторими климатични зони – море, планини, кални залежи и климатични зони. Тези запаси би трябвало да се употребяват с дейната роля на страната и общините. Местните управляващи би трябвало да основат общински басейни и атракции, които да са на по-приемлива цена от тази на хотелите, с цел да могат да се употребяват и от хората от районите, в които се намират. В целия свят общините са принципалът, който дава позволение за потребление на минерални води, те са тези, които вършат концепцията за развиването на едно населено място. Логично е, откакто дават позволение на избрани хотелиери да влагат в бази, да мислят и за общинска инфраструктура, която да се употребява от всички посетители на обитаемото място и локалните хора. И с цел да не става несъгласие, защото услугата в един петзвезден хотел е прекомерно скъпа за местото население. Точно по тази причина би трябвало да има безвъзмезден достъп до минерални води. Давам ви образец с община Девин. Там, откакто страната обезпечи средства за рехабилитирането на водопровода, от пресъхналата чешма в центъра на града към този момент тече изворна и високоминерализирана вода. Това е методът, по който би трябвало да демонстрираме какво би трябвало да стане. Не може в градове като Сандански, Девин или Велинград от чешмите да тече друга вода, с изключение на минерална.
– Каква е оценката ви за развиването на туризма у нас през последните години?
– Наличието на Министерството на туризма има своето значение. Убеден съм, че институционализирането на сектора е верният път. В момента тече развой по сливане на неправителствените организации в конфедерации или камара, което също е правилен развой. Не е обикновено у нас да съществуват 200-300 НПО-та, тъй като това нарушава връзката сред тях и страната. По този метод ще се вземат решение много повече въпроси. Споделям ви и една концепция, върху която мисля от няколко дни – би трябвало да има настрана Министерство на минералната вода, тъй като това е един голям запас, който заради голямата натовареност на общините и институциите, не се развива дейно. Защо частният бранш да е този, който да развива този бизнес? Имаме вода в големи количества, който в огромен % не се употребява.
– Каква би трябвало да бъде политиката към държавните рехабилитационни центрове?
– Първо, би трябвало да се промени Законът за публично-частното партньорство, тъй като в този му тип не мисля, че е най-работещият. Ако има смяна, държавните санаториуми може да станат работещи заведения, в които хората да се рехабилитират, а страната с изключение на да се грижи за тях, с инвестицията си също да печели.
– В началото на годината повдигнахте въпроса за регулация на апарт хотелите. Какво се случи по този въпрос?
– Не виждам регулация на апарт хотелите. Държавата би трябвало да откри верен правилник. Дали ще е посредством регистрация, с цел да се заплаща налог или нещо друго, нужна е стъпка в посока надзор.
– Как ще коментирате и акциите „ Тишина “ през лятото и заканата на вицепремиера Валери Симеонов, че такива следват и в зимните курорти?
– Не мисля, че пик сезонът е времето, в което би трябвало да си изключваме кабелите, тъй като това стресира вложителите. Тези въпроси са решени в други страни напълно просто – в 12 часа шумът прекъсва или се обособява място за шумни заведения отвън центъра на курорта. Говорим за регламенти. Давам ви образец, мои другари в Слънчев бряг ми споделят – страната има един правилник, локалната власт – различен. Ние имаме позволение да работим до 4:00 часа след среднощ, а ни гонят за това, че работим. Освен това в доста наши курорти има разбъркване на типовете туристи – един до различен са фамилни места за настаняване и заведения за празненство. Необходимо е най-сетне на една маса да седнат бизнесът, страната и месната власт, с цел да се откри решение. В противоположен случай ще има телевизионни репортажи за кавги сред тях, а конкуретните пазари единствено това чакат.
Нашият посетител
Стефан Шарлопов е български бизнесмен, роден през 1962 година в Бургас. Започва бизнеса си с търговия, минал е през промишленост, все още е сполучлив хотелиер и вложител в туризма. Шарлопов е основател на марките “Девин ” и “Роял кейк ”. Основател е на първата частна хотелиерска верига “Шарлопов хотелс ”. Начело е на гражданско съдружие “Майка България ”. Председател е на Управителния съвет на Българския съюз по балнеология и спа туризъм. Баща на 5 деца, а неотдавна е и горделив дядо.
Кой е главният проблем на стопанската система на България? Защо не се употребяват дейно водните запаси на страната? Как се развива спа промишлеността у нас? Какви са тласъците за активизиране на хората, които нито учат, нито работят, с цел да се включат интензивно в пазара на труда? Кои са провокациите пред туризма ни? Отговорите на всички тези въпроси дава топ предприемачът Стефан Шарлопов , който е ръководител на Управителния съвет на Българския съюз по балнеология и спа туризъм.
– Г-н Шарлопов, икономическите индикатори на страната, в по-голямата си част, са позитивни. Какъв е вашият прочит на обстановката в края на годината, като човек, развивал сполучлив бизнес в разнообразни посоки през годините?
– Наблюдавам доста деликатно икономическите и обществените процеси в България и върша прочут аналог с развиването на Полша. Ако съпоставяме пътя на двете страни през последните години, ще забележим, че след известни разтърсвания обстановката стартира да се възстановява. Вече е ясно, че след интервала на международната финансова рецесия оцеляват бизнесите, които са крепко стъпили на земята. Логично е да се покачват заплатите и да се осветляват бизнеси. Извън цифровите индикатори виждам един доста положителен развой – от ден на ден млади българи, работили в Англия, Германия, Франция, Испания и други развити страни, се връщат да живеят и да се развиват у нас. Те осъзнават, че на открито постоянно ще бъдат втора употреба. В същото време обаче над 300 хиляди души в трудоспособна възраст в България нито работят, нито учат, нито са регистрирани в бюрата по труда. Всичко това се случва на фона на публична статистика, съгласно която безработицата в страната е на рекордно ниски равнища. Не мога да намеря икономическа логичност сред двата процеса. И без такава обаче е ясно, че тази група генерира голям трудов запас, който може да бъде върнат на пазара единствено с верни политики и тласъци, които би трябвало да бъдат следени от страната.
– Как може да се случи това?
– Тези хора би трябвало да се подтикват с гратис обучение или специализация. Дисбалансът на пазара на труда е икономическият детайл, който липсва за ускорението на растежа на брутния вътрешен артикул (БВП) на България. Регистрираме растеж на Брутният вътрешен продукт с близо 4%, има остатък в бюджета, безработицата понижава, усвояването на еврофондовете се реализира с положителни темпове. Сега идва и председателството на България на Европейския съюз от 1 януари 2018 година Това е голям късмет за нас. Сигурен съм, че стопанската система може още да вдигне оборотите, само че това минава и през решаването на казуса с демотивацията на младите и с намирането на квалифицирани фрагменти по браншове.
– Вие развивате спа промишлеността отдавна. Има ли проблем с неналичието на работна ръка в бранша?
– Проблемът с работната ръка при нас не е огромен, за разлика от другите типове туризъм, тъй като чиновниците ни получават заплата 12 месеца в годината, а освен за сезон, както е при летния и зимния туризъм. Собствениците на спа хотели нямат текучество на фрагменти. Стремим се деликатно да усилваме заплащането в бранша, тъй като услугата, която предлагаме, е на европейско равнище, а заплащането за нея не е европейско и това ни държи в обстановка, в която не може да си позволим доста по-висок разход от настоящия. Трябва да се върви в посока на гладко нарастване на цените на продукта, паралелно с повишаване на заплатите на чиновниците в бранша. В противоположен случай ще стане като с ол инклузива.
– Какво имате поради?
– Спомняте си какъв „ взрив ” имаше преди години, макар че беше ясно, че всичко е една дъмпингова скица. Ясно ни беше, че с правилото „ всичко в цената “ ще влошим качеството на туристическата услуга и го направихме. И в този момент се оказва, че не е толкоз съвременно да предлагаш ол инклузив, тъй като при всички случаи неговото качество не е положително. По-важното е да предлагаме качество на спа услугите в България и деликатно да стигаме европейските цени, което ще се случи сигурно през идните няколко години. В този смисъл и нарастването на минималната работна заплата е законосъобразен развой, макар че нашите чиновници получават над този индикатор. В бюджета за следващата година е заложено и нарастване на осигуровките, което е един спомагателен разход. Но рано или късно бизнесът в България би трябвало да се научи да заплаща по-високи заплати, включително и работодателите в туризма. Ако желаеме България да не е евтина туристическа дестинация, какъвто имидж направихме през последните години, би трябвало да подобрим продукта си посредством правилна цена за предложение. Защото евтиният артикул сега води до размер, който обаче не може да покрие разноските, а в случай че имаш заеми, попадаш в още по-неприятна обстановка.
– И министър председателят Бойко Борисов прикани бизнеса да подвига заплатите. Разбраха ли го всички работодатели?
– По-лошо за тези, които не са го разбрали. Няма по какъв начин да постигнеш добра мотивация с ниски заплати. В нашия бранш, с изключение на заплатата, има и „ бакшиш “. И размерът му зависи от обслужването – колкото си по-добър, толкоз по-голяма признателност от клиента получават. Това също е спомагателен приход, който никой не вижда, с изключение на положителният служащ, само че и това не значи, че заплатата му би трябвало да бъде прекомерно ниска. Ако е по този начин, той стартира да си търси работа отвън България. И в множеството случаи я намира на доста по-добри условия.
– Как се развива спа секторът в България през 2017 година?
– Всяка година туристите, които избират спа бранша, се усилват с сред 7 и 10%, спрямо миналата. Ръстът обаче е доста по-ускорен в Европа, където се регистрира нарастване от по 20% всяка година. С водните си запаси България може да се трансформира в място за рехабилитация на цяла Европа и освен. Знаете, че сме втори след Исландия по находища на минерални води, само че това благосъстояние не се употребява пълноценно. За разлика от Исландия, тук има и неповторими климатични зони – море, планини, кални залежи и климатични зони. Тези запаси би трябвало да се употребяват с дейната роля на страната и общините. Местните управляващи би трябвало да основат общински басейни и атракции, които да са на по-приемлива цена от тази на хотелите, с цел да могат да се употребяват и от хората от районите, в които се намират. В целия свят общините са принципалът, който дава позволение за потребление на минерални води, те са тези, които вършат концепцията за развиването на едно населено място. Логично е, откакто дават позволение на избрани хотелиери да влагат в бази, да мислят и за общинска инфраструктура, която да се употребява от всички посетители на обитаемото място и локалните хора. И с цел да не става несъгласие, защото услугата в един петзвезден хотел е прекомерно скъпа за местото население. Точно по тази причина би трябвало да има безвъзмезден достъп до минерални води. Давам ви образец с община Девин. Там, откакто страната обезпечи средства за рехабилитирането на водопровода, от пресъхналата чешма в центъра на града към този момент тече изворна и високоминерализирана вода. Това е методът, по който би трябвало да демонстрираме какво би трябвало да стане. Не може в градове като Сандански, Девин или Велинград от чешмите да тече друга вода, с изключение на минерална.
– Каква е оценката ви за развиването на туризма у нас през последните години?
– Наличието на Министерството на туризма има своето значение. Убеден съм, че институционализирането на сектора е верният път. В момента тече развой по сливане на неправителствените организации в конфедерации или камара, което също е правилен развой. Не е обикновено у нас да съществуват 200-300 НПО-та, тъй като това нарушава връзката сред тях и страната. По този метод ще се вземат решение много повече въпроси. Споделям ви и една концепция, върху която мисля от няколко дни – би трябвало да има настрана Министерство на минералната вода, тъй като това е един голям запас, който заради голямата натовареност на общините и институциите, не се развива дейно. Защо частният бранш да е този, който да развива този бизнес? Имаме вода в големи количества, който в огромен % не се употребява.
– Каква би трябвало да бъде политиката към държавните рехабилитационни центрове?
– Първо, би трябвало да се промени Законът за публично-частното партньорство, тъй като в този му тип не мисля, че е най-работещият. Ако има смяна, държавните санаториуми може да станат работещи заведения, в които хората да се рехабилитират, а страната с изключение на да се грижи за тях, с инвестицията си също да печели.
– В началото на годината повдигнахте въпроса за регулация на апарт хотелите. Какво се случи по този въпрос?
– Не виждам регулация на апарт хотелите. Държавата би трябвало да откри верен правилник. Дали ще е посредством регистрация, с цел да се заплаща налог или нещо друго, нужна е стъпка в посока надзор.
– Как ще коментирате и акциите „ Тишина “ през лятото и заканата на вицепремиера Валери Симеонов, че такива следват и в зимните курорти?
– Не мисля, че пик сезонът е времето, в което би трябвало да си изключваме кабелите, тъй като това стресира вложителите. Тези въпроси са решени в други страни напълно просто – в 12 часа шумът прекъсва или се обособява място за шумни заведения отвън центъра на курорта. Говорим за регламенти. Давам ви образец, мои другари в Слънчев бряг ми споделят – страната има един правилник, локалната власт – различен. Ние имаме позволение да работим до 4:00 часа след среднощ, а ни гонят за това, че работим. Освен това в доста наши курорти има разбъркване на типовете туристи – един до различен са фамилни места за настаняване и заведения за празненство. Необходимо е най-сетне на една маса да седнат бизнесът, страната и месната власт, с цел да се откри решение. В противоположен случай ще има телевизионни репортажи за кавги сред тях, а конкуретните пазари единствено това чакат.
Нашият посетител
Стефан Шарлопов е български бизнесмен, роден през 1962 година в Бургас. Започва бизнеса си с търговия, минал е през промишленост, все още е сполучлив хотелиер и вложител в туризма. Шарлопов е основател на марките “Девин ” и “Роял кейк ”. Основател е на първата частна хотелиерска верига “Шарлопов хотелс ”. Начело е на гражданско съдружие “Майка България ”. Председател е на Управителния съвет на Българския съюз по балнеология и спа туризъм. Баща на 5 деца, а неотдавна е и горделив дядо.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ