Стара Загора почита паметта на загиналите при опожаряването на града
С вечерна работа от 17 часа енорийския храм „ Света Троица ” и литийно шествие до Мавзолей-костницата „ 19 юлий 1877 ”, което ще тръгне половин час по-късно, на 19 юли Стара Загора ще означи Деня на възпоменание на жертвите-православни християни, починали при опожаряването на града и Старозагорското кръвопролитие през 1877 година В 18 часа на костницата ще бъде отслужена и заупокойна молитва.
В момента обаче липсва кръстът на паметника вид „ надгробна плоча “, както и надписът на фасадата на костницата “, за възобновяване на които общинският консултант от Атака Михаил Михайлов е внесъл предложение. То е в дневния ред на юлската сесия и старозагорските старейшини ще го гласоподават на 25 юли.
След борбата при Стара Загора опълченците и освободителните войски на ген. Гурко се отдръпват в прохода Шипка пред числено превъзхождащия ги съперник към връх Свети Никола в прохода Шипка. Османските войски завземат града, а в трагичните събития живота си губят над 14 хиляди българи от 25 500 души население тогава. От града и селата южно от него са отвлечени към 10 хиляди души, най-вече млади момчета, девойки и дами, които са продадени по робските пазари на Османската империя.
Потърсилите избавление в храмовете хора са обстрелвани с артилерия и изгорени. Само в черквата „ Св. Троица “ са изклани близо 3 хиляди души.
Стара Загора е изгорена до основи и обезлюдена, дребното останали живи българи се избавят, бягайки на север. Една част се връщат чак напролет на 1878 година,а други по този начин и не се завръщат в родния град.
Костите на към 2 хиляди души от жертвите на Старозагорското кръвопролитие, търсени от завърналите се в града хора през 1878-а, са положени в Мавзолея-костница „ 19-и юлий 1877 година “. Според исторически сведения събраните кости на починалите са заровени в общ гроб в дерето около Синджирлията бунар. С времето обаче водата, която се събира в дола при проливни дъждове, стартира да измива пръстта и костите се демонстрират на повърхността. В претекстовете към предлагането си Михайлов напомня, че се появил " енорийски духовник от Карлово, който взема решение да запази паметта на починалите старозагорци. Със съдействието на Георги Клисаров, енорийски духовник при храма „ Света Троица “, костите са изровени, почистени и дезинфекцирани с дейното присъединяване на медицинския фелдшер Иван Гарванов. Събират се средства за създаване на костница, като нейното създаване завършва в края на 1909 година Тленните остатъци са пренесени в нея, а освещаването и откриването на Мавзолея костница „ 19-и юлий 1877 година “ е на 20 юли 1910 година. Няколко години по-късно в двора на Мавзолея-костница е издигнат и непретенциозен монумент от чиновниците на отдел Чистота към Община Стара Загора. "
През 1998-а мавзолеят е разгласен за монумент на културата с национално значение, а през 2006 година постройката и регионът към нея са ремонтирани главно по план „ Красива България “ и в двора е сложена каменна комбинация „ Пиета “.
В момента обаче липсва кръстът на паметника вид „ надгробна плоча “, както и надписът на фасадата на костницата “, за възобновяване на които общинският консултант от Атака Михаил Михайлов е внесъл предложение. То е в дневния ред на юлската сесия и старозагорските старейшини ще го гласоподават на 25 юли.
След борбата при Стара Загора опълченците и освободителните войски на ген. Гурко се отдръпват в прохода Шипка пред числено превъзхождащия ги съперник към връх Свети Никола в прохода Шипка. Османските войски завземат града, а в трагичните събития живота си губят над 14 хиляди българи от 25 500 души население тогава. От града и селата южно от него са отвлечени към 10 хиляди души, най-вече млади момчета, девойки и дами, които са продадени по робските пазари на Османската империя.
Потърсилите избавление в храмовете хора са обстрелвани с артилерия и изгорени. Само в черквата „ Св. Троица “ са изклани близо 3 хиляди души.
Стара Загора е изгорена до основи и обезлюдена, дребното останали живи българи се избавят, бягайки на север. Една част се връщат чак напролет на 1878 година,а други по този начин и не се завръщат в родния град.
Костите на към 2 хиляди души от жертвите на Старозагорското кръвопролитие, търсени от завърналите се в града хора през 1878-а, са положени в Мавзолея-костница „ 19-и юлий 1877 година “. Според исторически сведения събраните кости на починалите са заровени в общ гроб в дерето около Синджирлията бунар. С времето обаче водата, която се събира в дола при проливни дъждове, стартира да измива пръстта и костите се демонстрират на повърхността. В претекстовете към предлагането си Михайлов напомня, че се появил " енорийски духовник от Карлово, който взема решение да запази паметта на починалите старозагорци. Със съдействието на Георги Клисаров, енорийски духовник при храма „ Света Троица “, костите са изровени, почистени и дезинфекцирани с дейното присъединяване на медицинския фелдшер Иван Гарванов. Събират се средства за създаване на костница, като нейното създаване завършва в края на 1909 година Тленните остатъци са пренесени в нея, а освещаването и откриването на Мавзолея костница „ 19-и юлий 1877 година “ е на 20 юли 1910 година. Няколко години по-късно в двора на Мавзолея-костница е издигнат и непретенциозен монумент от чиновниците на отдел Чистота към Община Стара Загора. "
През 1998-а мавзолеят е разгласен за монумент на културата с национално значение, а през 2006 година постройката и регионът към нея са ремонтирани главно по план „ Красива България “ и в двора е сложена каменна комбинация „ Пиета “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ