"Нощната смяна" на Командарев продължава
С към този момент пет игрални кино лентата зад тила си, част от тях ( " Светът е огромен ", " Посоки " ) със съществено интернационално самопризнание, плюс голям брой документални, Стефан Командарев е измежду най-активно работещите наши режисьори. В неговия случай упоритият труд се отплаща и всеки филм надгражда постигнатото от предходните. Такъв е казусът с " В кръг " - втора част от неговата " нощна градска " трилогия. Подобно други двама надарени наши кинематографисти - Петър Вълчанов и Кристина Грозева, които към този момент приключиха своя троен цикъл обществени разкази ( " Урок ", " Слава " и " Бащата " ), и Командарев черпи ентусиазъм от днешната прозаична и некрасива родна реалност, без да изпада рисково в клишета и размахване на пръст.
И в случай че таксиметровият му предходник " Посоки " бе прекомерно печален, мазохистичен и фестивално насочен, то полицейският " В кръг " (доскоро прочут и с работното си заглавие " Патрулки " ) не е тези три неща. В него Командарев благодарение на съсценариста Симеон Венциславов ( " Ага " ) съумява да реализира неща, които до неотдавна ми се костваха немислими за български филм.
В първата патрулираща кола пътуват Иван Бърнев и Асен Блатечки. Диалогът сред тях е безсрамен, комичен и достоверен. Това просто изречение синтезира нещо, непостигнато от наш филм в последните 30 години, а може би и преди този момент. Диалозите в българското кино всекидневно звучат подправено, не на място, жалко, произнесени с неправилната дикция, неприятно озвучени... (ако не вярвате, идете и чуйте в другата премиера за седмицата). Това е лекият случай. Понякога от разговорите в българското кино ти иде да си прережеш вените. Е, този път се е получило. Рецензията би могла да спре дотук, тъй като този комплимент би трябвало да е задоволителна препоръка за всеки измъчен труженик на родната кинематография. Хуморът е оригиналност и за творчеството на самия Командарев - това е пътят оттук насетне.
Във втората кола пътуват Стефан Денолюбов и Ирини Жамбонас, в третата - Зуека и младият Стоян Дойчев ( " Възвишение " ). Всички те са служители на реда - доста или малко негативни герои, скатаващи, корумпирани, изнервени, мързи ги " да пишат ". Когато преди време Командарев загатна, че работи в тясно съдействие с Министерство на вътрешните работи върху кино лентата, се тревожех, че той ще стане неискрено положителен. Слава богу, никой в " В кръг " не е целият в бяло, няма и състрадание към системата.
Както в " Посоки ", и тук по време на нощната промяна е показан целият трагичен набор на живота - принуждение, гибел, избавление, горест, загуба, носталгия и вяра за бъдещето. Мизерията на старешки дом, камион с незаконни мигранти, пребито момче, самозабравил се политик, нежелателен мъртвец на наркоман и мъж, който желае да се самозапали, са единствено част от случките, с които униформените се сблъскват през работно време. (Най-трогателната е с присъединяване на Павел Поппандов и едно затворено кино.)
Те са, общо взето, неприятни служители на реда, само че филмът се интересува по-слабо от това и повече - от извънсистемните им прояви на човещина. Честното му наблюдаване е, че въпросните прояви са вероятни единствено в нарушаване на разпоредбите. И отново сходно на " Посоки " филмът приключва със знак, този път по-силен и по-сложен - " мъртвият " Лазар се надига, едвам види, че цялостният безпорядък в битието ни е завладял даже гробищата.
" В кръг " ситуира описа на 9 против 10 ноември 2019 година, 30-годишнината от рухването на Берлинската стена, най-младият от служителите на реда е даже връстник на тези събития. Този детайл само стои като кръпка в сюжета - полицейските истории на Командарев можеха да бъдат разказани във всяка една нощ, месец и година от безконечния ни преход и в заключението, че " 30 години се въртим в кръг " няма кой знае каква мъдрост.
Но пък няма и подозрение, че това е българският режисьор, овладял най-добре ритъма и работата с актьорите, и за повторно ансамбловото му " комбиниране " сработва безупречно. " В кръг " прибавя и нещо ново към хроничния скептицизъм, обзел съществуването и киното ни - доза парадокс. Ако до момента черният комизъм бе запазена марка най-вече на румънските или сръбските филми, към този момент е подходящо използван и у нас. Не единствено поради броя псувни на минута.
И в случай че таксиметровият му предходник " Посоки " бе прекомерно печален, мазохистичен и фестивално насочен, то полицейският " В кръг " (доскоро прочут и с работното си заглавие " Патрулки " ) не е тези три неща. В него Командарев благодарение на съсценариста Симеон Венциславов ( " Ага " ) съумява да реализира неща, които до неотдавна ми се костваха немислими за български филм.
В първата патрулираща кола пътуват Иван Бърнев и Асен Блатечки. Диалогът сред тях е безсрамен, комичен и достоверен. Това просто изречение синтезира нещо, непостигнато от наш филм в последните 30 години, а може би и преди този момент. Диалозите в българското кино всекидневно звучат подправено, не на място, жалко, произнесени с неправилната дикция, неприятно озвучени... (ако не вярвате, идете и чуйте в другата премиера за седмицата). Това е лекият случай. Понякога от разговорите в българското кино ти иде да си прережеш вените. Е, този път се е получило. Рецензията би могла да спре дотук, тъй като този комплимент би трябвало да е задоволителна препоръка за всеки измъчен труженик на родната кинематография. Хуморът е оригиналност и за творчеството на самия Командарев - това е пътят оттук насетне.
Във втората кола пътуват Стефан Денолюбов и Ирини Жамбонас, в третата - Зуека и младият Стоян Дойчев ( " Възвишение " ). Всички те са служители на реда - доста или малко негативни герои, скатаващи, корумпирани, изнервени, мързи ги " да пишат ". Когато преди време Командарев загатна, че работи в тясно съдействие с Министерство на вътрешните работи върху кино лентата, се тревожех, че той ще стане неискрено положителен. Слава богу, никой в " В кръг " не е целият в бяло, няма и състрадание към системата.
Както в " Посоки ", и тук по време на нощната промяна е показан целият трагичен набор на живота - принуждение, гибел, избавление, горест, загуба, носталгия и вяра за бъдещето. Мизерията на старешки дом, камион с незаконни мигранти, пребито момче, самозабравил се политик, нежелателен мъртвец на наркоман и мъж, който желае да се самозапали, са единствено част от случките, с които униформените се сблъскват през работно време. (Най-трогателната е с присъединяване на Павел Поппандов и едно затворено кино.)
Те са, общо взето, неприятни служители на реда, само че филмът се интересува по-слабо от това и повече - от извънсистемните им прояви на човещина. Честното му наблюдаване е, че въпросните прояви са вероятни единствено в нарушаване на разпоредбите. И отново сходно на " Посоки " филмът приключва със знак, този път по-силен и по-сложен - " мъртвият " Лазар се надига, едвам види, че цялостният безпорядък в битието ни е завладял даже гробищата.
" В кръг " ситуира описа на 9 против 10 ноември 2019 година, 30-годишнината от рухването на Берлинската стена, най-младият от служителите на реда е даже връстник на тези събития. Този детайл само стои като кръпка в сюжета - полицейските истории на Командарев можеха да бъдат разказани във всяка една нощ, месец и година от безконечния ни преход и в заключението, че " 30 години се въртим в кръг " няма кой знае каква мъдрост.
Но пък няма и подозрение, че това е българският режисьор, овладял най-добре ритъма и работата с актьорите, и за повторно ансамбловото му " комбиниране " сработва безупречно. " В кръг " прибавя и нещо ново към хроничния скептицизъм, обзел съществуването и киното ни - доза парадокс. Ако до момента черният комизъм бе запазена марка най-вече на румънските или сръбските филми, към този момент е подходящо използван и у нас. Не единствено поради броя псувни на минута.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ