Учреден е Военноисторическият музей в София
С Указ №39 от 1 август 1914 година на цар Фердинанд при Щаба на армията се основава Военно-историческа комисия. В състава ѝ влизат музей, списък и библиотека. Със заповед №391 от 4 юли 1916 година на главнокомандващия настоящата войска, „...за да се запазят за безконечни времена всички предмети, свързани със събитията, които бележат най-важните страници на нашата военна история... “, стартира действителното комплектуване на сбирките на музея.
Военният музей е третата общонационална музейна конструкция след разделянето през 1906 година на първия български Народен музей на два музея – Археологически и Етнографски. Той сплотява основаните след 1879 година военно-исторически къщи-музеи.
Със заповед № 107 от 1 ноември 1918 година на началника на Щаба на Действащата войска, от 1 януари 1919 година музеят е закрит заради общата демобилизация на армията. В края на 1920 година още веднъж се основава Военноисторическата комисия, в чието послушание е Военноисторическия музей. Със заповед № 135 от 8 август 1930 година на министъра на войната, във войската се учредява „ Военно-музейна работа “. По силата на същата заповед, такива служби се основават към всяка обособена войскова част, ръководство и институция, при морската и речната полицейски служби и Дирекцията на въздухоплаването. През 1931 година тези служби се сплотяват и се образува Отделение „ Военни музеи, монументи и гробове “. Неговата активност стартира от 1932 година
Първата експозиция на Главния боен музей е открита едвам на 12 май 1937 година на ул. „ Московска “ №15, в постройка, дарена му от Софийското офицерско заседание. През 1949 година музеят е преименуван в Централен музей на националната войска. През 1950 – 1951 година музеят е изместен на бул. „ Ген. Скобелев “ №23 на доста по-голяма повърхност. През 1952 година открива нова експозиция.
Съгласно заповед № 39 от 17 юни 1954 година на Министъра на националната защита, целият щат на музея минава в послушание на Главно политическо ръководство. Началникът на музея стартира да издава независими заповеди от 3 юли 1954 година От 1956 година в музея стартира работа реставрационно ателие. След конвенция сред държавните управления на България и Унгария през 1967 година колективът на военния музей основава единствения в чужбина Музей на Първа българска войска.
През 1968 година с мостановление на Министерския съвет № 44 музея получава статут на национална институция и трансформира името си на Национален военно-исторически музей. Негови филиали стават Военноморският музей и Парк-музей на бойната дружба „ Владислав Варненчик “ в гр. Варна.
От 1971 година стартира да издава научно списание „ Известия на Националния военно-исторически музей “. През 1975 година за своята активност в региона на науката, просветата и културата Националният военно-исторически музей е награден с I степен на медал „ Св. св. Кирил и Методий “. От април 2001 година НВИМ се реалокира на нов адрес – ул. „ Черковна “ 92, алегорично завръщайки се към началото си през 1916 година, когато при основаването си е бил ситуиран в няколко стаи на Военното на Н.В. учебно заведение.
Военният музей е третата общонационална музейна конструкция след разделянето през 1906 година на първия български Народен музей на два музея – Археологически и Етнографски. Той сплотява основаните след 1879 година военно-исторически къщи-музеи.
Със заповед № 107 от 1 ноември 1918 година на началника на Щаба на Действащата войска, от 1 януари 1919 година музеят е закрит заради общата демобилизация на армията. В края на 1920 година още веднъж се основава Военноисторическата комисия, в чието послушание е Военноисторическия музей. Със заповед № 135 от 8 август 1930 година на министъра на войната, във войската се учредява „ Военно-музейна работа “. По силата на същата заповед, такива служби се основават към всяка обособена войскова част, ръководство и институция, при морската и речната полицейски служби и Дирекцията на въздухоплаването. През 1931 година тези служби се сплотяват и се образува Отделение „ Военни музеи, монументи и гробове “. Неговата активност стартира от 1932 година
Първата експозиция на Главния боен музей е открита едвам на 12 май 1937 година на ул. „ Московска “ №15, в постройка, дарена му от Софийското офицерско заседание. През 1949 година музеят е преименуван в Централен музей на националната войска. През 1950 – 1951 година музеят е изместен на бул. „ Ген. Скобелев “ №23 на доста по-голяма повърхност. През 1952 година открива нова експозиция.
Съгласно заповед № 39 от 17 юни 1954 година на Министъра на националната защита, целият щат на музея минава в послушание на Главно политическо ръководство. Началникът на музея стартира да издава независими заповеди от 3 юли 1954 година От 1956 година в музея стартира работа реставрационно ателие. След конвенция сред държавните управления на България и Унгария през 1967 година колективът на военния музей основава единствения в чужбина Музей на Първа българска войска.
През 1968 година с мостановление на Министерския съвет № 44 музея получава статут на национална институция и трансформира името си на Национален военно-исторически музей. Негови филиали стават Военноморският музей и Парк-музей на бойната дружба „ Владислав Варненчик “ в гр. Варна.
От 1971 година стартира да издава научно списание „ Известия на Националния военно-исторически музей “. През 1975 година за своята активност в региона на науката, просветата и културата Националният военно-исторически музей е награден с I степен на медал „ Св. св. Кирил и Методий “. От април 2001 година НВИМ се реалокира на нов адрес – ул. „ Черковна “ 92, алегорично завръщайки се към началото си през 1916 година, когато при основаването си е бил ситуиран в няколко стаи на Военното на Н.В. учебно заведение.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ