Дивата круша на Нури Билге Джейлан - да се слееш със самотата на селото
С наслаждение споделяме, че най-новият филм на НУРИ БИЛГЕ ДЖЕЙЛАН - " ДИВАТА КРУША " може да бъде забелязан на кино от 29 март 2019. Разпространява АРТ ФЕСТ.
За някои хора селото е място за бягство, където всички очаквания се сливат със самотата. Това е едно безгранично пространство, в което фантазии и стремежи стават едно с отчаянието, също като орисите на всички татковци и синове...
Синан е буен фен на литературата и постоянно е желал да стане публицист. Той се връща в селото, в което е роден, с цел да се посвети на това да събере нужните му пари, с цел да издаде свое произведение. Уви, задълженията на татко му го застигат...
„ Дивата круша “ е гальовен, прелестно изработен и изумително изигран филм на турския режисьор и притежател на „ Златна палма “ Нури Билге Джейлан. Приказлив, занимателен и печален посредством разпознаваемия и мощно инфекциозен жанр на режисьора, филмът е отегчителен взор към концепцията за детството и родния дом – и по какъв начин връщането и към двете носи сладко-горчив усет. “
Питър Брадшоу, The Guardian
„ За да откри връзка с другите, човек би трябвало да излезе от пещерата си и да поеме някакъв риск. Ако отиде прекомерно надалеч, може да изгуби ориентацията и идентичността си. И в случай че се опасява прекомерно доста, той ще стартира да отхвърля да излиза, ще се самоограничава и отстъпва, прекратявайки личния си напредък и развиване. Особено в случай че човек се усеща белязан от значително разграничение, което е малко евентуално да бъде одобрено от обществото, то волята му ще бъде морално прекършена. Човекът ще има компликации да разбере несъгласията, изникващи от непрекъснато и неизбежно разграничавания му живот, който се люшка сред неспособността да трансформира тези несъгласия в изобретателни изходи и неспособността да ги отхвърли.
Този филм споделя историята на юноша, който с възприятие за виновност усеща, че е друг по метод, който не може да приеме; че е понесен към орис, която не може да прегърне по този начин, както и богатата мозайка от хора към него, без да предизвиква или да е неправдив към някого.
Както се споделя: „ Това, което бащата крие се разкрива в сина “. Няма по какъв начин човек да не наследи избрани черти от татко си: недостатъци, привички, тикове. Филмът споделя историята на момче, което е повлечено към същата орис като на татко си в сюжет, зареден с мъчителни прекарвания. “
Нури Билге Джейлан
Нури Билге Джейлан е роден в Истанбул през 1959 година. Първите му игрални филми са „ Градчето “, „ Облаци през май “ и „ Отчуждение “ (Grand Prix и наградата за най-хубав артист в Кан). „ Климати “ (2006) печели премията на ФИПРЕССИ в Кан, още веднъж там „ Три маймуни “ е с наградата за постановка. Джейлан печели Grand Prix в Кан и за „ Имало едно време в Анадола “ (2011). „ Зимен сън “ (2014) е почетен със „ Златната палма “ – най-авторитетното кино отличие на фестивала в Кан.
За някои хора селото е място за бягство, където всички очаквания се сливат със самотата. Това е едно безгранично пространство, в което фантазии и стремежи стават едно с отчаянието, също като орисите на всички татковци и синове...
Синан е буен фен на литературата и постоянно е желал да стане публицист. Той се връща в селото, в което е роден, с цел да се посвети на това да събере нужните му пари, с цел да издаде свое произведение. Уви, задълженията на татко му го застигат...
„ Дивата круша “ е гальовен, прелестно изработен и изумително изигран филм на турския режисьор и притежател на „ Златна палма “ Нури Билге Джейлан. Приказлив, занимателен и печален посредством разпознаваемия и мощно инфекциозен жанр на режисьора, филмът е отегчителен взор към концепцията за детството и родния дом – и по какъв начин връщането и към двете носи сладко-горчив усет. “
Питър Брадшоу, The Guardian
„ За да откри връзка с другите, човек би трябвало да излезе от пещерата си и да поеме някакъв риск. Ако отиде прекомерно надалеч, може да изгуби ориентацията и идентичността си. И в случай че се опасява прекомерно доста, той ще стартира да отхвърля да излиза, ще се самоограничава и отстъпва, прекратявайки личния си напредък и развиване. Особено в случай че човек се усеща белязан от значително разграничение, което е малко евентуално да бъде одобрено от обществото, то волята му ще бъде морално прекършена. Човекът ще има компликации да разбере несъгласията, изникващи от непрекъснато и неизбежно разграничавания му живот, който се люшка сред неспособността да трансформира тези несъгласия в изобретателни изходи и неспособността да ги отхвърли.
Този филм споделя историята на юноша, който с възприятие за виновност усеща, че е друг по метод, който не може да приеме; че е понесен към орис, която не може да прегърне по този начин, както и богатата мозайка от хора към него, без да предизвиква или да е неправдив към някого.
Както се споделя: „ Това, което бащата крие се разкрива в сина “. Няма по какъв начин човек да не наследи избрани черти от татко си: недостатъци, привички, тикове. Филмът споделя историята на момче, което е повлечено към същата орис като на татко си в сюжет, зареден с мъчителни прекарвания. “
Нури Билге Джейлан
Нури Билге Джейлан е роден в Истанбул през 1959 година. Първите му игрални филми са „ Градчето “, „ Облаци през май “ и „ Отчуждение “ (Grand Prix и наградата за най-хубав артист в Кан). „ Климати “ (2006) печели премията на ФИПРЕССИ в Кан, още веднъж там „ Три маймуни “ е с наградата за постановка. Джейлан печели Grand Prix в Кан и за „ Имало едно време в Анадола “ (2011). „ Зимен сън “ (2014) е почетен със „ Златната палма “ – най-авторитетното кино отличие на фестивала в Кан.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ