Първият сърдечно трансплантиран пациент у нас: Листата намалява, но това е защото хората вече ги няма
С присъединяване си на надпревари и медалите, които печелим, желаеме да покажем, че трансплантираните хора живеем добре и е значимо да има трансплантации. Това сподели в подкаста на БНР „ В центъра на системата “ почетният ръководител на Алианс на трансплантираните и оперираните АТО „ Бъдеще за всички “ Евгени Георгиев. Преди 15 години той стана първият сърдечно трансплантиран българин у нас.
Той обаче изрази страдание, че на последните Световни игри за трансплантирани пациенти в Австралия не е съумял да взе участие, защото в последно време е почнал все по-често да влиза в болница. „ Макар самото сърце да е крепко, артериите ми доста утежниха положението си. Поставят ми се поредност стентове. Аз обаче желая да ви обърна внимание и на още нещо – с цел да има спорт за трансплантирани пациенти, би трябвало да има такива. Същевременно от тях у нас единствено 5-6 трансплантирани пациенти се опитваме да водим някакъв състезателен живот, да поддържаме физическа форма. Въпреки хубавите неща, които се случват на трансплантираните пациенти и можем да живеем, би трябвало да кажем, че имуносупресивните лекарства, които се постанова да одобряваме, постепенно и несъмнено убиват всички органи в тялото. Но няма по какъв начин без тях “, добави Георгиев.
Той посочи, че междинната дълготрайност на живот на сърдечно трансплантираните пациенти е към 15-16 години. „ В България съм един от двамата най-дълго претърпели. През 2003 година 17 индивида чакахме за сърдечна трансплантация, единствено мен съумяха да трансплантират, останалите починаха “, сподели Георгиев и акцентира дребния брой на осъществяваните сърдечни трансплантации у нас.
Към 8 юни 2023 година по данни на ИАМН чакащите за ново сърце са 28 души. Към същата дата за тази година у нас е осъществена една сърдечна трансплантация. Същевременно в Хърватска да вземем за пример единствено за един месец (декември 2022 г.) са осъществени 9.
„ Листата понижава, само че това е тъй като хората към този момент ги няма. Проблемът е в подаването на донора. Хората са подготвени да подаряват, само че казусът е в лечебните заведения. Случвало се е в огромна болница да не могат да се съберат трима лекари, които да удостоверят мозъчна гибел. Големите академични лечебни заведения би трябвало да дават най-малко пет донора на три месеца, а координаторите по донорство не би трябвало да съвместяват тази активност “, добави Георгиев.
Евгени Георгиев е безапелационен, че Изпълнителната организация по трансплантации би трябвало да излезе от надзора на ИАМН и да стане още веднъж независима конструкция.
Целия епизод на подкаста може да чуете
Той обаче изрази страдание, че на последните Световни игри за трансплантирани пациенти в Австралия не е съумял да взе участие, защото в последно време е почнал все по-често да влиза в болница. „ Макар самото сърце да е крепко, артериите ми доста утежниха положението си. Поставят ми се поредност стентове. Аз обаче желая да ви обърна внимание и на още нещо – с цел да има спорт за трансплантирани пациенти, би трябвало да има такива. Същевременно от тях у нас единствено 5-6 трансплантирани пациенти се опитваме да водим някакъв състезателен живот, да поддържаме физическа форма. Въпреки хубавите неща, които се случват на трансплантираните пациенти и можем да живеем, би трябвало да кажем, че имуносупресивните лекарства, които се постанова да одобряваме, постепенно и несъмнено убиват всички органи в тялото. Но няма по какъв начин без тях “, добави Георгиев.
Той посочи, че междинната дълготрайност на живот на сърдечно трансплантираните пациенти е към 15-16 години. „ В България съм един от двамата най-дълго претърпели. През 2003 година 17 индивида чакахме за сърдечна трансплантация, единствено мен съумяха да трансплантират, останалите починаха “, сподели Георгиев и акцентира дребния брой на осъществяваните сърдечни трансплантации у нас.
Към 8 юни 2023 година по данни на ИАМН чакащите за ново сърце са 28 души. Към същата дата за тази година у нас е осъществена една сърдечна трансплантация. Същевременно в Хърватска да вземем за пример единствено за един месец (декември 2022 г.) са осъществени 9.
„ Листата понижава, само че това е тъй като хората към този момент ги няма. Проблемът е в подаването на донора. Хората са подготвени да подаряват, само че казусът е в лечебните заведения. Случвало се е в огромна болница да не могат да се съберат трима лекари, които да удостоверят мозъчна гибел. Големите академични лечебни заведения би трябвало да дават най-малко пет донора на три месеца, а координаторите по донорство не би трябвало да съвместяват тази активност “, добави Георгиев.
Евгени Георгиев е безапелационен, че Изпълнителната организация по трансплантации би трябвало да излезе от надзора на ИАМН и да стане още веднъж независима конструкция.
Целия епизод на подкаста може да чуете
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ