С течение на времето ще се стигне до момента, когато

...
С течение на времето ще се стигне до момента, когато
Коментари Харесай

Антропология на изкуствения интелект: новата наука

С течение на времето ще се стигне досега, когато машините стартират да демонстрират държания, които са напълно нови за индивида, непознати, непредвидени

Машините въздействат на нашия живот и с изкуствения разсъдък те от ден на ден имат самобитна лична воля (снимка: CCO Public Domain)

Алгоритмите, които са в основата на огромна част от актуалните технологии, станаха толкоз комплицирани, че не постоянно можем да предвиждаме какво ще решат да вършат. Радикалната концепция на един академик гласи: най-хубавият метод да ги разберем е да следим тяхното държание. Накратко, антропология на изкуствения разсъдък.

Ияд Рахуан, шеф на Центъра за хора и машини в Института за човешко развиване „ Макс Планк ”, твърди, че „ машините въздействат на нашия живот и с изкуствения разсъдък те от ден на ден имат самобитна лична воля ”. Рахуан е уверен, че светът през днешния ден има потребност от нова просвета: антропология на изкуствения разсъдък.

Въпроси

Идеята се заражда през октомври 2017 година, когато той и Мануел Чебриан – сътрудник от медийната лаборатория на MIT – седят в Харвард Ярд и разискват по какъв начин най-добре да опишат желаната от тях категория мултидисциплинарни проучвания. Бързият напредък на технологиите за изкуствен интелект към този момент е породил редица нови въпроси за връзката сред хората и машините.

Младите учени желаят да проучат тези въпроси, споделя Quanta Magazine. Рахуан, да вземем за пример, е заинтригуван от въпроса за етичното държание на автомобила със независимо ръководство – би трябвало ли да се отклони, с цел да избегне идващия отсреща джип, в случай че това значи да се удари с велосипедист?

„ Бях положителни другари с Аййн Кузин, един от най-големите международни експерти по животинско държание. Помислих си, а той за какво не учи онлайн ботове? Защо единствено компютърни учени учат логаритмите на изкуствения разсъдък? ”. Тогава му хрумва, че неговите размисли в действителност допускат проучването на „ държанието в нова екосистема ”.

Днес Рахуан в този момент управлява Центъра за хора и машини към Института за развиване на индивида „ Макс Планк ” дружно с екип от 22 сътрудници. Те са пристигнали от толкоз разнородни дисциплини – роботика, компютърни науки, социология, когнитивна логика на психиката, еволюционна биология, изкуствен интелект, антропология и стопанска система. Рахван и екипът му приканват за откриването на ново поле в науката, наречено „ машинно държание ”.

Задачи

Пряко въодушевено от четирите въпроса на биолога Николай Тинберген, притежател на Нобелова премия – който проучва държанието на животните във връзка с техните функционалности, механизми, биологично развиване и еволюционна история – „ машинното държание ” ще има за цел емпирично да изследва по какъв начин машините с неестествен разсъдък взаимодействат „ в природата ” с хората, със своята среда и между тях.

Специалистът по машинно държание може да учи детска играчка, захранвана от ИИ, логаритъм за класиране на вести в обществена мрежа или парк от самостоятелни транспортни средства. Но за разлика от инженерите, които проектират и построяват тези системи, с цел да усъвършенстват тяхната работа, експертът по машинно държание ще ги учи извън във вътрешността – тъкмо както теренният биолог изследва държанието при ято птици, или както икономист следи по какъв начин хората пестят пари за пенсия.

„ Причината, заради която одобрявам термина „ машинно държание ”, в това, че се акцентира, че най-важното е следените, а не незабележимите характерности на тези създания ”, сподели Рахуан.

Основания

Той счита, че проучването на държанието на машината е неотложно заради две аргументи. Първо, самостоятелните системи засягат от ден на ден аспекти от живота на хората. Те въздействат на всичко – от самостоятелните кредитни оценки до възхода на екстремизма в политика.

Но в това време „ поведенческите ” резултати от работата на тези системи – като да вземем за пример бързото разпространяване на дезинформация в обществените медии – са сложни за предугаждане за хората, в случай че се основаваме единствено на машинния код или структурата.

„ Това е извънредно значим аспект при машините – той който няма нищо общо с това по какъв начин са построени ”, споделя Рахуан. „ Въпросът е не по какъв начин са замислени, а по какъв начин и какво вършат ”.

„ С този термин – „ машинно държание ” – ние споделяме на света, че машините в този момент са значими участници в всекидневието. Може би те нямат свободна воля или някакви законови права, каквито ние приписваме на хората, само че все пак са участници – те въздействат на света по способи, които би трябвало да разберем “.

Поведение или функционалност

Някои експерти оспорват потреблението на понятието „ държание ”. Според тях, тази дума е подобаваща в случаите, когато става дума за съзнателни съществуват с разсъдък и свободна воля.

„ Но за мен държанието не значи, че има пълноправност [в смисъла на свободна воля]. Можем да учим държанието на едноклетъчните организми или мравките – „ държание ” не значи безусловно, че става дума за нещо супер интелигентно.

Това просто значи, че нашият обект на проучване не е неподвижен – това е динамичността на обекта, по какъв начин той взаимодейства със света и какви са факторите, които дефинират тази динамичност. Той получава сигнали от околната среда, възприема близките параметри, научава се на някакви неща ”, споделя Рахуан.

Сигурен е, че с течение на времето ще се стигне досега, когато машините стартират да демонстрират типове държание, което са напълно нови за индивида, непознати, непредвидени. Тогава „ машинното държание ” ще е значима просвета, тъй като ще следи тези прояви и ще ги учи по този начин, както биолозите учат държанието на пчелите, да вземем за пример.
Източник: technews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР