7 психологически факти, които разкриват много за нас
С течение на годините учените разкриха доста от мистериите и минусите на човешкия мозък, които бяха несъмнено скрити в нашата душeвност.
Днес ви каним на едно пътешестване вътре в личната ви глава, с цел да разберете какво кара вашето схващане да работи.
1. Променяме непрекъснато спомените си
Склонни сме да виждаме нашите мемоари като дребни филми или видеоклипове. Нещата, които лежат на някакъв " рафт " в нашия мозък, са безвредни и непроменени. Но, както се оказва, спомените за минали събития се трансформират всякога, когато минават пред очите на мозъка ни.
Тяхното наличие е повлияно от привършване на паметта и от събития, настъпили в по-близкото минало. Например, нямате ясни мемоари от всички хора, които са се включили към едно семейство преди няколко години, само че защото вашата вуйна в никакъв случай не пропуща сходни събития, мозъкът ви в последна сметка я включва в спомените - даже в случай че тя отсъства в този съответен случай.
2. Можем да имаме единствено стеснен брой другари
Психолози и социолози са измислили нещо, наречено цифрата на Дънбар - оптималният брой хора, с които човек може да поддържа близки връзки. Така че, даже в случай че имате хиляди " другари " във Фейсбук, можете да имате смислена връзка единствено с 50-200 от тях.
3. Чувстваме се по-щастливи, когато сме заети
Представете си, че сте на летището и би трябвало да вземете багажа. След 10 минути достигате до зоната за искане и неотложно събирате куфара си.
И в този момент, малко по-различна обстановка. Намирате директен път и успявате да стигнете до въртележката на багажа единствено за две минути. След това оставите останалите осем минути, до момента в който чакате куфара да се появи.
И в двата случая не ви нужни повече от 10 минути, с цел да вземете багажа. Във втория сюжет обаче евентуално сте се чувствали по-нетърпеливи и недоволни. Това се дължи на обстоятелството, че нашият мозък не харесва да бъде празен и избира да остане ангажиран вместо това. И за всяка приключена задача, той ни възнаграждава с допамина, хормона на щастието.
4. Можем да запомним единствено 3-4 неща едновременно
Изследванията демонстрират, че нашият мозък не може да съхранява повече от 3-4 броя информация едновременно. Освен това тази информация може да бъде непокътната единствено за 20-30 секунди. След това, ние я забравяме, в случай че не си го припомняме още веднъж и още веднъж.
Например, вие шофирате и говорите по телефона (не правете това!). Лицето на другия край ви дава номер, само че не можете да го напишете, по тази причина опитате да го запомните. Вие повтаряте номера още веднъж и още веднъж, с цел да го запазите във вашата краткотрайна памет, до момента в който не можете да го изключите и да го запишете.
Между другото, фактът, че намираме по-лесно да си спомним 3-4 броя информация едновременно, изяснява за какво толкоз доста неща се състоят от 3-4 числа или линии. Това важи за номерата на телефонните и кредитни карти и даже към параграфа, който четете!
5. Нашето образно усещане на нещата се разграничава от действителния им тип
Мозъкът ни непрестанно обработва информацията, получена от сетивните органи. Той проучва образни облици и ги интерпретира в налична за нас форма. Например, повода, заради която можем бързо да четем текст, е фактът, че в действителност не го четем. Ние просто виждаме първата и последната писмен знак от всяка дума и интуитивно попълняме останалите, въз основа на наше минало прекарване.
6. Прекарваме 30% от времето си мечтаейки
Представете си, че работите, като изучавате значим документ. Изведнъж осъзнавате, че сте прочели едно и също изречение три пъти поред. Вместо да анализирате текста, мозъкът ви се скита някъде.
Учени от Калифорнийския университет споделят, че всеки ден прекарваме 30% от времето си да мечтаейки. Понякога (например, по време на дълги пътувания) този дял се усилва до 70%, само че няма нищо неприятно в него. Изследванията демонстрират, че хората, които обичат да се скитат в облаците, са по-креативни. Също по този начин, те са по-добри в решаването проблемите и избавяне от напрежението.
7. Не можем да пренебрегнем 3 неща в живота: храна, стрес и заплаха
Чудили ли сте се за какво хората постоянно стопират да гледат след пътнотранспортно произшествие? Въпреки че наблюдаващите откриват, че гледката е изтощителна, те не престават да гледат.
Такова любознание се задейства от нашия " античен мозък " - част, виновна за оцеляването. Нейната функционалност е непрестанно да сканира околната среда, поставяйки (и отговаряйки) на 3 въпроса: " Мога ли да хапвам това? Мога ли да върша секс с това? Мога ли да бъда погубен от това? " Храната, сексът и заплахата са към момента нещата, които са от главно значение за това, да останем живи, по тази причина не можем да не им обръщаме внимание.
Станете част от Jenite.bg във Фейсбук!
Днес ви каним на едно пътешестване вътре в личната ви глава, с цел да разберете какво кара вашето схващане да работи.
1. Променяме непрекъснато спомените си
Склонни сме да виждаме нашите мемоари като дребни филми или видеоклипове. Нещата, които лежат на някакъв " рафт " в нашия мозък, са безвредни и непроменени. Но, както се оказва, спомените за минали събития се трансформират всякога, когато минават пред очите на мозъка ни.
Тяхното наличие е повлияно от привършване на паметта и от събития, настъпили в по-близкото минало. Например, нямате ясни мемоари от всички хора, които са се включили към едно семейство преди няколко години, само че защото вашата вуйна в никакъв случай не пропуща сходни събития, мозъкът ви в последна сметка я включва в спомените - даже в случай че тя отсъства в този съответен случай.
2. Можем да имаме единствено стеснен брой другари
Психолози и социолози са измислили нещо, наречено цифрата на Дънбар - оптималният брой хора, с които човек може да поддържа близки връзки. Така че, даже в случай че имате хиляди " другари " във Фейсбук, можете да имате смислена връзка единствено с 50-200 от тях.
3. Чувстваме се по-щастливи, когато сме заети
Представете си, че сте на летището и би трябвало да вземете багажа. След 10 минути достигате до зоната за искане и неотложно събирате куфара си.
И в този момент, малко по-различна обстановка. Намирате директен път и успявате да стигнете до въртележката на багажа единствено за две минути. След това оставите останалите осем минути, до момента в който чакате куфара да се появи.
И в двата случая не ви нужни повече от 10 минути, с цел да вземете багажа. Във втория сюжет обаче евентуално сте се чувствали по-нетърпеливи и недоволни. Това се дължи на обстоятелството, че нашият мозък не харесва да бъде празен и избира да остане ангажиран вместо това. И за всяка приключена задача, той ни възнаграждава с допамина, хормона на щастието.
4. Можем да запомним единствено 3-4 неща едновременно
Изследванията демонстрират, че нашият мозък не може да съхранява повече от 3-4 броя информация едновременно. Освен това тази информация може да бъде непокътната единствено за 20-30 секунди. След това, ние я забравяме, в случай че не си го припомняме още веднъж и още веднъж.
Например, вие шофирате и говорите по телефона (не правете това!). Лицето на другия край ви дава номер, само че не можете да го напишете, по тази причина опитате да го запомните. Вие повтаряте номера още веднъж и още веднъж, с цел да го запазите във вашата краткотрайна памет, до момента в който не можете да го изключите и да го запишете.
Между другото, фактът, че намираме по-лесно да си спомним 3-4 броя информация едновременно, изяснява за какво толкоз доста неща се състоят от 3-4 числа или линии. Това важи за номерата на телефонните и кредитни карти и даже към параграфа, който четете!
5. Нашето образно усещане на нещата се разграничава от действителния им тип
Мозъкът ни непрестанно обработва информацията, получена от сетивните органи. Той проучва образни облици и ги интерпретира в налична за нас форма. Например, повода, заради която можем бързо да четем текст, е фактът, че в действителност не го четем. Ние просто виждаме първата и последната писмен знак от всяка дума и интуитивно попълняме останалите, въз основа на наше минало прекарване.
6. Прекарваме 30% от времето си мечтаейки
Представете си, че работите, като изучавате значим документ. Изведнъж осъзнавате, че сте прочели едно и също изречение три пъти поред. Вместо да анализирате текста, мозъкът ви се скита някъде.
Учени от Калифорнийския университет споделят, че всеки ден прекарваме 30% от времето си да мечтаейки. Понякога (например, по време на дълги пътувания) този дял се усилва до 70%, само че няма нищо неприятно в него. Изследванията демонстрират, че хората, които обичат да се скитат в облаците, са по-креативни. Също по този начин, те са по-добри в решаването проблемите и избавяне от напрежението.
7. Не можем да пренебрегнем 3 неща в живота: храна, стрес и заплаха
Чудили ли сте се за какво хората постоянно стопират да гледат след пътнотранспортно произшествие? Въпреки че наблюдаващите откриват, че гледката е изтощителна, те не престават да гледат.
Такова любознание се задейства от нашия " античен мозък " - част, виновна за оцеляването. Нейната функционалност е непрестанно да сканира околната среда, поставяйки (и отговаряйки) на 3 въпроса: " Мога ли да хапвам това? Мога ли да върша секс с това? Мога ли да бъда погубен от това? " Храната, сексът и заплахата са към момента нещата, които са от главно значение за това, да останем живи, по тази причина не можем да не им обръщаме внимание.
Станете част от Jenite.bg във Фейсбук!
Източник: jenite.bg
КОМЕНТАРИ