Турски сестри на първа линия срещу пандемия от коронавирус
С риск за живота си турските медицински сестри не престават да избавят живота на другите, до момента в който се борят на първа линия с ковид.
Репортери на Анадолската организация станаха очевидци на компликациите, които 300 медицински сестри би трябвало да преодоляват всеки ден в държавната болница „ Тюркан Йозилхан “ в провинция Измир.
Тези „ бели ангели “ означават тази година Международния ден на медицинските сестри на 12 май, като прекарват по-голяма част от времето на дежурство.
Грижата за пациентите изисква медицинският личен състав да не остава встрани, по тази причина медицинските сестри постоянно би трябвало да носят защитни средства. Всяка сирена на кола за спешна помощ значи живот за избавяне, който медицинските сестри се втурват да поддържат.
След вземането на проби, медицинските сестри изпращат пациентите с COVID-19 в съответното поделение, където да получат нужното лекуване.
Въпреки всички защитни средства, рискът от зараза е действителен. Оценявайки всички шансове, медицинските сестри не престават да си правят работата с цялата сила, която имат. Те успокояват инфектираните си сътрудници и вършат всичко допустимо да ги развеселят. Дори остават в студентските общежития, опасявайки се, че в случай че си отидат у дома, околните им може да се заразят.
В отделението за интензивно лекуване (ICU) обстановката е още по-напрегната. Медицинските сестри обличат в допълнение защитно облекло, преди да влязат там.
Една от медицинските сестри, която преди този момент е била инфектирана с вируса, 27-годишната Гизем Темелташ, съобщи, че упоритата битка и защитните ограничения против COVID-19 са довели до понижаване на случаите.
„ Когато видях, че случаите понижават, се почувствах стимулирана. Дори един пациент по-малко значи вяра за нас. Едва в този момент разбрах за следващ път, какъв брой свята (изискваща посвещение) е нашата работа. Хората ми носят храна и ми отстъпват място в градския превоз. Всичко това неизбежно ни кара да бъдем сантиментални “, добавя тя.
Друга здравна сестра – Кезбан Дениз, акцентира какъв брой ѝ е мъчно да стои надалеч от родителите и детето си.
„ Толкова ми липсва да прегърна детето си “, сподели тя.
Кезбан споделя за интубиран пациент с COVID-19.
„ Ти си прекомерно млад, бъди мощен ”, му споделих. Знаех, че той чува гласа ми, по-късно го видях да мига. Моите другари и аз го аплодирахме за това “, споделя здравната сестра.
Сабире Яман, здравна сестра-ветеран, работеща в региона 26 години, съобщи, че мечтае да прегърне сина си.
„ Един ден синът ми искаше да ме прегърне и аз му споделих, че не можем поради вируса. „ Как може да има вирус сред майка и наследник? “, попита ме той. Избухнах в сълзи. Това, което желая от хората, е да останат у дома, до момента в който тази пандемия не свърши. Те би трябвало да останат у дома и да подсигуряват, че скоро ще се съберем с децата си “, заключи тя.
31-годишният медицински брат Ахмет Гьокхан показа, че е избрал тази работа, с цел да „ направи хората щастливи “.
Той акцентира, че специалността на здравната сестра не би трябвало да се възприема като занятие единствено за дами, и счита, че това разбиране значително се е трансформирало.
„ Ние, сестрите, виждаме пандемията като война. Отначало изпаднахме в суматоха на бойното поле, само че по-късно се приспособихме “, сподели той. /БГНЕС
Репортери на Анадолската организация станаха очевидци на компликациите, които 300 медицински сестри би трябвало да преодоляват всеки ден в държавната болница „ Тюркан Йозилхан “ в провинция Измир.
Тези „ бели ангели “ означават тази година Международния ден на медицинските сестри на 12 май, като прекарват по-голяма част от времето на дежурство.
Грижата за пациентите изисква медицинският личен състав да не остава встрани, по тази причина медицинските сестри постоянно би трябвало да носят защитни средства. Всяка сирена на кола за спешна помощ значи живот за избавяне, който медицинските сестри се втурват да поддържат.
След вземането на проби, медицинските сестри изпращат пациентите с COVID-19 в съответното поделение, където да получат нужното лекуване.
Въпреки всички защитни средства, рискът от зараза е действителен. Оценявайки всички шансове, медицинските сестри не престават да си правят работата с цялата сила, която имат. Те успокояват инфектираните си сътрудници и вършат всичко допустимо да ги развеселят. Дори остават в студентските общежития, опасявайки се, че в случай че си отидат у дома, околните им може да се заразят.
В отделението за интензивно лекуване (ICU) обстановката е още по-напрегната. Медицинските сестри обличат в допълнение защитно облекло, преди да влязат там.
Една от медицинските сестри, която преди този момент е била инфектирана с вируса, 27-годишната Гизем Темелташ, съобщи, че упоритата битка и защитните ограничения против COVID-19 са довели до понижаване на случаите.
„ Когато видях, че случаите понижават, се почувствах стимулирана. Дори един пациент по-малко значи вяра за нас. Едва в този момент разбрах за следващ път, какъв брой свята (изискваща посвещение) е нашата работа. Хората ми носят храна и ми отстъпват място в градския превоз. Всичко това неизбежно ни кара да бъдем сантиментални “, добавя тя.
Друга здравна сестра – Кезбан Дениз, акцентира какъв брой ѝ е мъчно да стои надалеч от родителите и детето си.
„ Толкова ми липсва да прегърна детето си “, сподели тя.
Кезбан споделя за интубиран пациент с COVID-19.
„ Ти си прекомерно млад, бъди мощен ”, му споделих. Знаех, че той чува гласа ми, по-късно го видях да мига. Моите другари и аз го аплодирахме за това “, споделя здравната сестра.
Сабире Яман, здравна сестра-ветеран, работеща в региона 26 години, съобщи, че мечтае да прегърне сина си.
„ Един ден синът ми искаше да ме прегърне и аз му споделих, че не можем поради вируса. „ Как може да има вирус сред майка и наследник? “, попита ме той. Избухнах в сълзи. Това, което желая от хората, е да останат у дома, до момента в който тази пандемия не свърши. Те би трябвало да останат у дома и да подсигуряват, че скоро ще се съберем с децата си “, заключи тя.
31-годишният медицински брат Ахмет Гьокхан показа, че е избрал тази работа, с цел да „ направи хората щастливи “.
Той акцентира, че специалността на здравната сестра не би трябвало да се възприема като занятие единствено за дами, и счита, че това разбиране значително се е трансформирало.
„ Ние, сестрите, виждаме пандемията като война. Отначало изпаднахме в суматоха на бойното поле, само че по-късно се приспособихме “, сподели той. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ