ВКС: 3 години и 6 месеца затвор за бившия кмет на Исперих Бейсим Шукри
С Решение № 237/2018 година по наказателно дело № 753/2018 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие определението от 21.06.2018 година на Апелативен съд – Варна, с което е прекъснато производството по в.н.о.х.д. № 164/2018 година Решението не предстои на обжалване, съолщиха от кабинета на ръководителя на Върховен касационен съд.
Делото е формирано по частен митинг на Апелативна прокуратура – Варна против определение от 21.06.2018 година за преустановяване на производството по в.н.о.х.д. № 164/2018 година на Апелативен съд – Варна, формирано по митинг на Окръжна прокуратура – Разград против присъда от 30.06.2015 година на Окръжен съд – Разград.
Производството по в.н.о.х.д. № 164/2018 година е трето подред пред Апелативен съд – Варна, откакто с решение от 10.05.2018 година по к.н.д. № 113/2018 година Върховен касационен съд анулира въззивна присъда от 26.10.2017 година по в.н.о.х.д. № 94/2017 година в частта, с която подсъдимият е приет за отговорен и наказан за закононарушение по член 116, алинея 1, т. 1 вр. член 18, алинея 1 от Наказателен кодекс (опит за ликвидиране на длъжностно лице при осъществяване на службата му – водач на охранително звено при „ Северноцентрално държавно дружество “ Габрово), както и в частта по отношение на приложението на член 23, алинея 1 от Наказателен кодекс, и връща делото за ново разглеждане в отменителната му част от различен състав на въззивния съд. В останалата ú част, с която подсъдимият е приет за отговорен да е използвал заплашване за да принуди орган на власт – ловни надзиратели и водач, да пропуснат нещо по работа – да осуети задължението им по залавянето му като извършител и нарушител (престъпление по член 269, алинея 1 от НК) присъдата е оставена в действие. Наложено му е наказване „ отнемане от независимост “ за период от 3 години и 6 месеца.
С атакуваното пред Върховен касационен съд определение по в.н.о.х.д. № 164/2018 година Апелативен съд – Варна приключва производството, като приема, че не е сезиран със подобаващ митинг за наказание на подсъдимия по обвиняването за опит за ликвидиране на длъжностно лице.
Тричленният състав на Върховен касационен съд приема частния митинг за безпочвен. В претекстовете се показва, че Апелативен съд – Варна, изпълнявайки напътствията в отменителното касационно решение, вярно е приел, че митингът на Разградската окръжна прокуратура не е кадърен да инициира въззивно произвеждане за инспекция на присъдата в частта, обвързвана с оправдаването на подсъдимия по обвиняването за опит за ликвидиране на длъжностно лице при осъществяване на службата му. Правомощието на въззивната инстанция да осъди оневинен обвиняем по повдигнатото му обвиняване е обвързано с избрани предпоставки – то може да се осъществя единствено при съществуване на подобаващ митинг от прокурора или тъжба на частния обвинител. Както в правната доктрина, по този начин и в правосъдната процедура понятието „ подобаващ митинг “ се пояснява като митинг, в който е направено еднопосочно искане за утежняване ситуацията на подсъдимия.
Апелативният съд деликатно е анализирал наличието на подадения въззивен митинг. В диспозитивната му част прокурорът е дефинирал две претенции: за постановяване на нова присъда с наказание на подсъдимия по първичното му обвиняване по член 269, алинея 1 от Наказателен кодекс, в това число и за действието по обвиняването по член 116, алинея 1 от Наказателен кодекс, като се наложи наказване „ отнемане от независимост “ към междинния размер; за изменение на присъдата, като се приложи закон за закононарушението по член 270, алинея 1 от Наказателен кодекс и за действието по обвиняването по член 116, алинея 1 от Наказателен кодекс и се усили наказването за него.
Върховните съдии изцяло споделят заключението на втората инстанция, че в подадения въззивен митинг не са изложени доводи и не е направено ясно и недвусмислено искане за наказание на подсъдимия по член 116, алинея 1 от Наказателен кодекс. Неясната, неточна и юридически непрецизна обосновка на митинга, която се признава и от прокурора, изготвил частния митинг, е наложила въззивният съд да го пояснява в неговата целокупност, с цел да откри волята на представителя на обвиняването. Сам по себе си, този факт е задоволителен за извода, че въззивният съд не е бил сезиран със „ подобаващ митинг “, в който е изложено недвусмислено искане за утежняване ситуацията на подсъдимия. Поради това съдът не е в положение да извърши пълномощието си по член 336, алинея 1, т. 2 от Наказателно-процесуален кодекс и да осъди подсъдимия Шукри по член 116, алинея 1, т. 1 и т. 2 вр. член 18, алинея 1 от Наказателен кодекс. Той не може да удовлетвори и претенцията в митинга по повод осъждането по член 269, алинея 1 от Наказателен кодекс, тъй като в тази част присъдата е оставена в действие с решението на Върховен касационен съд, безапелационни са висшите съдии.
Делото е формирано по частен митинг на Апелативна прокуратура – Варна против определение от 21.06.2018 година за преустановяване на производството по в.н.о.х.д. № 164/2018 година на Апелативен съд – Варна, формирано по митинг на Окръжна прокуратура – Разград против присъда от 30.06.2015 година на Окръжен съд – Разград.
Производството по в.н.о.х.д. № 164/2018 година е трето подред пред Апелативен съд – Варна, откакто с решение от 10.05.2018 година по к.н.д. № 113/2018 година Върховен касационен съд анулира въззивна присъда от 26.10.2017 година по в.н.о.х.д. № 94/2017 година в частта, с която подсъдимият е приет за отговорен и наказан за закононарушение по член 116, алинея 1, т. 1 вр. член 18, алинея 1 от Наказателен кодекс (опит за ликвидиране на длъжностно лице при осъществяване на службата му – водач на охранително звено при „ Северноцентрално държавно дружество “ Габрово), както и в частта по отношение на приложението на член 23, алинея 1 от Наказателен кодекс, и връща делото за ново разглеждане в отменителната му част от различен състав на въззивния съд. В останалата ú част, с която подсъдимият е приет за отговорен да е използвал заплашване за да принуди орган на власт – ловни надзиратели и водач, да пропуснат нещо по работа – да осуети задължението им по залавянето му като извършител и нарушител (престъпление по член 269, алинея 1 от НК) присъдата е оставена в действие. Наложено му е наказване „ отнемане от независимост “ за период от 3 години и 6 месеца.
С атакуваното пред Върховен касационен съд определение по в.н.о.х.д. № 164/2018 година Апелативен съд – Варна приключва производството, като приема, че не е сезиран със подобаващ митинг за наказание на подсъдимия по обвиняването за опит за ликвидиране на длъжностно лице.
Тричленният състав на Върховен касационен съд приема частния митинг за безпочвен. В претекстовете се показва, че Апелативен съд – Варна, изпълнявайки напътствията в отменителното касационно решение, вярно е приел, че митингът на Разградската окръжна прокуратура не е кадърен да инициира въззивно произвеждане за инспекция на присъдата в частта, обвързвана с оправдаването на подсъдимия по обвиняването за опит за ликвидиране на длъжностно лице при осъществяване на службата му. Правомощието на въззивната инстанция да осъди оневинен обвиняем по повдигнатото му обвиняване е обвързано с избрани предпоставки – то може да се осъществя единствено при съществуване на подобаващ митинг от прокурора или тъжба на частния обвинител. Както в правната доктрина, по този начин и в правосъдната процедура понятието „ подобаващ митинг “ се пояснява като митинг, в който е направено еднопосочно искане за утежняване ситуацията на подсъдимия.
Апелативният съд деликатно е анализирал наличието на подадения въззивен митинг. В диспозитивната му част прокурорът е дефинирал две претенции: за постановяване на нова присъда с наказание на подсъдимия по първичното му обвиняване по член 269, алинея 1 от Наказателен кодекс, в това число и за действието по обвиняването по член 116, алинея 1 от Наказателен кодекс, като се наложи наказване „ отнемане от независимост “ към междинния размер; за изменение на присъдата, като се приложи закон за закононарушението по член 270, алинея 1 от Наказателен кодекс и за действието по обвиняването по член 116, алинея 1 от Наказателен кодекс и се усили наказването за него.
Върховните съдии изцяло споделят заключението на втората инстанция, че в подадения въззивен митинг не са изложени доводи и не е направено ясно и недвусмислено искане за наказание на подсъдимия по член 116, алинея 1 от Наказателен кодекс. Неясната, неточна и юридически непрецизна обосновка на митинга, която се признава и от прокурора, изготвил частния митинг, е наложила въззивният съд да го пояснява в неговата целокупност, с цел да откри волята на представителя на обвиняването. Сам по себе си, този факт е задоволителен за извода, че въззивният съд не е бил сезиран със „ подобаващ митинг “, в който е изложено недвусмислено искане за утежняване ситуацията на подсъдимия. Поради това съдът не е в положение да извърши пълномощието си по член 336, алинея 1, т. 2 от Наказателно-процесуален кодекс и да осъди подсъдимия Шукри по член 116, алинея 1, т. 1 и т. 2 вр. член 18, алинея 1 от Наказателен кодекс. Той не може да удовлетвори и претенцията в митинга по повод осъждането по член 269, алинея 1 от Наказателен кодекс, тъй като в тази част присъдата е оставена в действие с решението на Върховен касационен съд, безапелационни са висшите съдии.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ