Ето за какво известен пловдивски адвокат осъди България!
С решение от през днешния ден, 21.06.2018 година, Европейският съд по правата на индивида се произнесе с решение по делото " Гьошев и други против България “ /жалба № 46257/11/, с което страната ни беше наказана за нарушаване на чл.6 §1 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи. Делото е формирано по тъжба на известният в близкото минало правист и сегашен юрист - Кристиан Гьошев от Пловдив, специализира се в региона на административното и трудовото право, който още като възпитаник дружно с родители завоюва през 2003 година делото за анулация на ученическите матури, написа Plovdiv24.bg.
В жалбата си до Съда в Страсбург юристът е бил представляван от адв.Стоян Стойчев и адв.Елена Кожухарова, като твърди, че на 20 януари 2011 година, към 00:00 часа в среднощ, в региона на Самоков /в курорт " Боровец “/ му бил формиран акт за определяне на административно нарушаване, защото по изказване на полицейски чиновници, употребявал халогенни светлини на автомобила си при ясно време. Недоволен от констатацията, Кристиан Гьошев обжалвал формираният акт пред Началника на Районното ръководство на полицията в Самоков, който не приел възражението му и му издал наказателно разпореждане с санкция от 30 лева и лишаване на 5 контролни точки от контролния ваучър към шофьорската брошура.
При тогава настоящото законодателство /Закон за придвижване по пътищата/, в случай че наложената санкция е под 50 лева, същата не е могла да се апелира пред съда. Въпреки това, базирайки се на директното приложение на чл.6 §1 от Европейската спогодба над българския закон, напористият правист подава тъжба против наказателното разпореждане в Районен съд – Самоков.
Съдебният състав обаче не признава директното приложение на европейската норма и приключва делото, като оставя жалбата без разглеждане като неприемлива. В тази връзка и Административен съд – София-област удостоверява това определение, с което се изчерпват вътрешноправните средства за отбрана на жалбоподателя.
И по този начин на 29.04.2011 година, Кристиан Гьошев подава жалбата си до Европейския съд, като претендира едно само нарушаване от българския съд – това на чл.6 §1 от Конвенцията, а точно, че не му е разрешено да апелира санкцията си пред съд и казусът му да бъде прегледан всъщност.
Докато делото към момента е било висящо пред Съда в Страсбург, Конституционният съд на Република България с докладчик Красен Стойчев се произнася по искане на тогавашния Омбудсман Константин Пенчев за оповестяване противоконституционност на чл.189 ал.1 от Закона за придвижване по пътищата и с решение от 01.03.2012 година признава законовия текст, ограничителен обжалването пред съд на санкции до 50 лева за противоконституционен.
Въпреки това, Съдът в Страсбург е на мнение, че решението на Конституционния съд няма назад деяние за жалбоподателя и той към момента има статуса на " жертва “ по смисъла на Конвенцията, въпреки отстраняването на този текст от правния мир.
И по този начин с решението от през днешния ден България се осъжда да заплати на юрист Кристиан Гьошев сумата от 1000 евро за разноските, сторени пред Съда, а признаването за нарушаване на чл.6§1 от Конвенцията съгласно правосъдния състав се смятало за задоволително задоволство за породените му неимуществени вреди.
Делото сплотява в себе си и тъжби на още четирима жалбоподатели със сходни случаи – Денислава Пейчева, Иво Ташев, Теодор Русанов и Михаил Миланов, като единствено на последният, съдът присъжда обезщетение от 504 евро – разходи пред Съда.
В жалбата си до Съда в Страсбург юристът е бил представляван от адв.Стоян Стойчев и адв.Елена Кожухарова, като твърди, че на 20 януари 2011 година, към 00:00 часа в среднощ, в региона на Самоков /в курорт " Боровец “/ му бил формиран акт за определяне на административно нарушаване, защото по изказване на полицейски чиновници, употребявал халогенни светлини на автомобила си при ясно време. Недоволен от констатацията, Кристиан Гьошев обжалвал формираният акт пред Началника на Районното ръководство на полицията в Самоков, който не приел възражението му и му издал наказателно разпореждане с санкция от 30 лева и лишаване на 5 контролни точки от контролния ваучър към шофьорската брошура.
При тогава настоящото законодателство /Закон за придвижване по пътищата/, в случай че наложената санкция е под 50 лева, същата не е могла да се апелира пред съда. Въпреки това, базирайки се на директното приложение на чл.6 §1 от Европейската спогодба над българския закон, напористият правист подава тъжба против наказателното разпореждане в Районен съд – Самоков.
Съдебният състав обаче не признава директното приложение на европейската норма и приключва делото, като оставя жалбата без разглеждане като неприемлива. В тази връзка и Административен съд – София-област удостоверява това определение, с което се изчерпват вътрешноправните средства за отбрана на жалбоподателя.
И по този начин на 29.04.2011 година, Кристиан Гьошев подава жалбата си до Европейския съд, като претендира едно само нарушаване от българския съд – това на чл.6 §1 от Конвенцията, а точно, че не му е разрешено да апелира санкцията си пред съд и казусът му да бъде прегледан всъщност.
Докато делото към момента е било висящо пред Съда в Страсбург, Конституционният съд на Република България с докладчик Красен Стойчев се произнася по искане на тогавашния Омбудсман Константин Пенчев за оповестяване противоконституционност на чл.189 ал.1 от Закона за придвижване по пътищата и с решение от 01.03.2012 година признава законовия текст, ограничителен обжалването пред съд на санкции до 50 лева за противоконституционен.
Въпреки това, Съдът в Страсбург е на мнение, че решението на Конституционния съд няма назад деяние за жалбоподателя и той към момента има статуса на " жертва “ по смисъла на Конвенцията, въпреки отстраняването на този текст от правния мир.
И по този начин с решението от през днешния ден България се осъжда да заплати на юрист Кристиан Гьошев сумата от 1000 евро за разноските, сторени пред Съда, а признаването за нарушаване на чл.6§1 от Конвенцията съгласно правосъдния състав се смятало за задоволително задоволство за породените му неимуществени вреди.
Делото сплотява в себе си и тъжби на още четирима жалбоподатели със сходни случаи – Денислава Пейчева, Иво Ташев, Теодор Русанов и Михаил Миланов, като единствено на последният, съдът присъжда обезщетение от 504 евро – разходи пред Съда.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ