175 г. Петко Войвода - slava.bg
С редица начинания през днешния ден, 18 декември Тракийското сдружение във Варна отбелязва 175 години от рождението на Капитан Петко челник, научи Moreto.net.
Петко Кирков (Каракирков, Киряков) Калоянов, по-известен като Капитан Петко челник, е български хайдушки челник и бунтовник, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединяването им с България, бранител на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя.
Петко челник е роден на 18 декември (6 декември остарял стил) 1844 година в българското село Доганхисар, ситуирано на 26 километра от Дедеагач в Беломорска Тракия. В родното му село при даскал Лефтер, 15-годишният Петко се научава да написа и чете на български с гръцки букви. Майка му се споделя Груда от прилежащото на Доганхисар село Тахтаджик, от известния жанр на Калояновци, а татко му е Кирко Каракирков. Има 8 братя и сестри. Бил доста висок, с наедрял кокал, мощно чевръст, само че разумен и с мирен манталитет. Често пеел родопската ария за Делю челник и обичал да играе хоро.
Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май (Гергьовден) 1861 година оставя фамилията и излиза лидер на чета хайдути в гората, с цел да мъсти. Скоро 7-те момчета хайдути унищожават убийците на Матю и Вълчо и основния провинен бахшибейскйя чифликчия Мехмед Кеседжи бей. На 16 юни 1861 година, при село Бахшибей разрушават турската полицейска потеря, водена от прочут в околията с жестокостта си кърагалар, като убиват 2-ма и тежко раняват още неколцина турци. Османците са по този начин респектирани от въоръжените българи, че дълго време не смеят да излизат от Бахшибей. След още две сполучливи борби с потерите през месец август, четата им става именита.
На 6 януари 1863 година една потеря от 130 души заптиета и башибозуци открива и загражда станалите към този момент деветима хайдути край село Исьорен в Еноската кааза. Двама са убити, а Войводата (Голям Петко), Петко Радев (Малък Петко), Комньо Стоянов от Доганхисар и Стоил Атанасов от Исьорен са ранени пленени от турците и хвърлени в пандиза в Гелибол. Организират бягство, само че са хванати и преместени в Солун в пандиза „ Канлъкуле “ (Кървава кула), известна през днешния ден като Бялата кула. След като устояват на инквизициите и отхвърлят всичко, турците вземат решение да ги трансферират в Драма. По пътя хайдутите напиват заптиетата и съумяват да се освободят, само че скоро при една турска засада всички с изключение на войводата са пленени.
През 1864 година новата чета завързва едно след друго кървави сражения: на 10 юни при остарялата Момчилова цитадела Буруград и езерото Буругьол, Ксантийско, девет дни по-късно – в планината Саръкая, Маронийско, четата освен дава отпор и отблъсква потерите, само че ги и преследва. Одринският Вали паша, мощно смутен, праща против четата Осман ага, кърагасъ в Одрин, получил своя бинбашийски чин за успеха си над на Ангел челник. Въпреки че превъзхожда в жива мощ 20 пъти хайдутите, Осман е обичай и компрометиран от Петко челник и пашата го хвърля в пандиза. Следват сполучливи сражения с турците в планините Карлък и Шапкъна, в покрайнините на Гюмюрджина – на 30 август и на 28 септември.
През 1880 година той се заселва във Варна, където година по-късно се оженва за повторно за Рада Кравкова от Казанлък от котленския жанр на известния капитан Георги Мамарчев, сестра на известния казанлъшки литератор и държавник Иван Кравков. Голяма е ролята и значимостта на Капитан Петко Войвода и за тракийското придвижване, и за тракийската организация. На 12 май 1896 година по самодейност на Капитан Петко челник и други родолюбиви българи в град Варна за отбрана ползите на останалото в рамките на Турция българско население се основава тракийско (Одринско) емигрантско сдружение „ Странджа “, с което се слага началото на освободителната организация на българите бежанци от Тракия. Днес тази организация носи неговото име. Петко челник е и измежду създателите на Демократическата партия във Варна.[2]
През 1891 година Петко челник е оклеветен за опит за атентат против министър-председателя Стефан Стамболов. Синът му от първия брак, който фамилията приело драговолно и устроило във Варна, е екстрадиран от България, а парцелите, купени с парите на татко му, са иззети. При обиск в дома им градоначалникът Спас Турчев заграбва и спестяванията на войводата – 110 акции на стойност 44 000 златни лв. и още скъпи бумаги за към 16 000 златни лв., добити от продажбата на имението, с които войводата е подсигурил старините си. Хвърлен е и е изтезаван 100 и четиридесет дни, от 27 юли до 15 декември 1892 година, във варненската цитадела Ичкале (наричана и Барутхане, неправилно асоциирана с подземията на Римските терми), след което е интерниран в Трявна. След рухването на Стамболов на 18 май 1894 година той се връща във Варна. В началото на юни 1895 година Петко челник и Георги Христов Маламата идват в Станимака, изпратени от Македонския комитет, с цел да набират доброволци за чета. В града е образувана Пловдивско-Станимашката чета, която под командването на Маламата взе участие в Четническата акция, взаимодействайки с Трета серска тайфа на поручик Тома Давидов.
Капитан Петко челник умира на 7 февруари 1900 година и е заровен във Варна. Признателното поданство му издига монумент на площад „ Тракия “ пред постройката на тракийските сдружения.
Програма:
11.00 ч. Поклонение пред паметника на капитан Петко Войвода на площад „ Тракия “с тържествено поднасяне на венци и цветя и военни почести.
12.00 ч. Откриване на документална галерия „ 175 години от рождението на капитан Петко Войвода – място Дом „ Тракия “
18.00 ч. Музикално живописен театър – място Дом „ Тракия “
С присъединяване на Гайдарска школа „ Тракия “, ДФГ „ Тракийче “, Формация Магда Пушкарова, НХ „ Тракия “, националните реализатори - Калина Германова и Георги Германов, клуб „ Приятели “ и АТТ при ВСУ „ Черноризец Храбър “. Водещ на спектакъла е артиста Свилен Стоянов.
Петко Кирков (Каракирков, Киряков) Калоянов, по-известен като Капитан Петко челник, е български хайдушки челник и бунтовник, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединяването им с България, бранител на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османската империя.
Петко челник е роден на 18 декември (6 декември остарял стил) 1844 година в българското село Доганхисар, ситуирано на 26 километра от Дедеагач в Беломорска Тракия. В родното му село при даскал Лефтер, 15-годишният Петко се научава да написа и чете на български с гръцки букви. Майка му се споделя Груда от прилежащото на Доганхисар село Тахтаджик, от известния жанр на Калояновци, а татко му е Кирко Каракирков. Има 8 братя и сестри. Бил доста висок, с наедрял кокал, мощно чевръст, само че разумен и с мирен манталитет. Често пеел родопската ария за Делю челник и обичал да играе хоро.
Турците убиват брат му Матю и братовчед му Вълчо. На 6 май (Гергьовден) 1861 година оставя фамилията и излиза лидер на чета хайдути в гората, с цел да мъсти. Скоро 7-те момчета хайдути унищожават убийците на Матю и Вълчо и основния провинен бахшибейскйя чифликчия Мехмед Кеседжи бей. На 16 юни 1861 година, при село Бахшибей разрушават турската полицейска потеря, водена от прочут в околията с жестокостта си кърагалар, като убиват 2-ма и тежко раняват още неколцина турци. Османците са по този начин респектирани от въоръжените българи, че дълго време не смеят да излизат от Бахшибей. След още две сполучливи борби с потерите през месец август, четата им става именита.
На 6 януари 1863 година една потеря от 130 души заптиета и башибозуци открива и загражда станалите към този момент деветима хайдути край село Исьорен в Еноската кааза. Двама са убити, а Войводата (Голям Петко), Петко Радев (Малък Петко), Комньо Стоянов от Доганхисар и Стоил Атанасов от Исьорен са ранени пленени от турците и хвърлени в пандиза в Гелибол. Организират бягство, само че са хванати и преместени в Солун в пандиза „ Канлъкуле “ (Кървава кула), известна през днешния ден като Бялата кула. След като устояват на инквизициите и отхвърлят всичко, турците вземат решение да ги трансферират в Драма. По пътя хайдутите напиват заптиетата и съумяват да се освободят, само че скоро при една турска засада всички с изключение на войводата са пленени.
През 1864 година новата чета завързва едно след друго кървави сражения: на 10 юни при остарялата Момчилова цитадела Буруград и езерото Буругьол, Ксантийско, девет дни по-късно – в планината Саръкая, Маронийско, четата освен дава отпор и отблъсква потерите, само че ги и преследва. Одринският Вали паша, мощно смутен, праща против четата Осман ага, кърагасъ в Одрин, получил своя бинбашийски чин за успеха си над на Ангел челник. Въпреки че превъзхожда в жива мощ 20 пъти хайдутите, Осман е обичай и компрометиран от Петко челник и пашата го хвърля в пандиза. Следват сполучливи сражения с турците в планините Карлък и Шапкъна, в покрайнините на Гюмюрджина – на 30 август и на 28 септември.
През 1880 година той се заселва във Варна, където година по-късно се оженва за повторно за Рада Кравкова от Казанлък от котленския жанр на известния капитан Георги Мамарчев, сестра на известния казанлъшки литератор и държавник Иван Кравков. Голяма е ролята и значимостта на Капитан Петко Войвода и за тракийското придвижване, и за тракийската организация. На 12 май 1896 година по самодейност на Капитан Петко челник и други родолюбиви българи в град Варна за отбрана ползите на останалото в рамките на Турция българско население се основава тракийско (Одринско) емигрантско сдружение „ Странджа “, с което се слага началото на освободителната организация на българите бежанци от Тракия. Днес тази организация носи неговото име. Петко челник е и измежду създателите на Демократическата партия във Варна.[2]
През 1891 година Петко челник е оклеветен за опит за атентат против министър-председателя Стефан Стамболов. Синът му от първия брак, който фамилията приело драговолно и устроило във Варна, е екстрадиран от България, а парцелите, купени с парите на татко му, са иззети. При обиск в дома им градоначалникът Спас Турчев заграбва и спестяванията на войводата – 110 акции на стойност 44 000 златни лв. и още скъпи бумаги за към 16 000 златни лв., добити от продажбата на имението, с които войводата е подсигурил старините си. Хвърлен е и е изтезаван 100 и четиридесет дни, от 27 юли до 15 декември 1892 година, във варненската цитадела Ичкале (наричана и Барутхане, неправилно асоциирана с подземията на Римските терми), след което е интерниран в Трявна. След рухването на Стамболов на 18 май 1894 година той се връща във Варна. В началото на юни 1895 година Петко челник и Георги Христов Маламата идват в Станимака, изпратени от Македонския комитет, с цел да набират доброволци за чета. В града е образувана Пловдивско-Станимашката чета, която под командването на Маламата взе участие в Четническата акция, взаимодействайки с Трета серска тайфа на поручик Тома Давидов.
Капитан Петко челник умира на 7 февруари 1900 година и е заровен във Варна. Признателното поданство му издига монумент на площад „ Тракия “ пред постройката на тракийските сдружения.
Програма:
11.00 ч. Поклонение пред паметника на капитан Петко Войвода на площад „ Тракия “с тържествено поднасяне на венци и цветя и военни почести.
12.00 ч. Откриване на документална галерия „ 175 години от рождението на капитан Петко Войвода – място Дом „ Тракия “
18.00 ч. Музикално живописен театър – място Дом „ Тракия “
С присъединяване на Гайдарска школа „ Тракия “, ДФГ „ Тракийче “, Формация Магда Пушкарова, НХ „ Тракия “, националните реализатори - Калина Германова и Георги Германов, клуб „ Приятели “ и АТТ при ВСУ „ Черноризец Храбър “. Водещ на спектакъла е артиста Свилен Стоянов.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ