Големият страх на ГЕРБ е от истински избори! Вижте как се опитват да ги провалят
С разразяването на пандемията стана пределно ясно, че всичко, което вършим оттатък прага на дома си – работа, учене, развлечение, социална активност – ще би трябвало да се промени. Политиката, изключително най-масовото й проявяване – провеждането на избори, не можеше да бъде изключение. Това беше въпрос на здрав разсъдък, какъвто обаче по този начин и не се прояви измежду ръководещите от ГЕРБ.
За какво иде тирада? Извънредното състояние беше оповестено през март 2020 година Още тогава се знаеше, че година по-късно би трябвало да проведем постоянни парламентарни избори, а през есента на 2021 година – и президентски. Имаше премного време за необятна полемика върху изборните правила, както и да се реализира политически и публичен консенсус какво в тях да се промени, с цел да се пригодят към спешното състояние. Бойко Борисов и хората му обаче се замотаха в тромавите си старания да трансферират страната на изключителни релси, а политическата си сила хвърлиха в нелепия план за нова конституция, който целеше да отвлече вниманието от настояванията за оставка, идващи от протестиращата улица. В последна сметка до изборния закон Народното събрание стигна едвам през септември, а основни проблеми, като гласуването на изолираните вкъщи жители, останаха за януари т.г. – по-малко от три месеца преди вота.
Трудно може да приемем, че всичко беше уредено приемливо и има въпреки всичко задоволително време до вота. Не е подобен казусът.
Може да стартираме от това, че държавното управление, така и така наплашено от политическия напън, на който го подлагаха президентството, опозицията и протестиращите, счете за прекомерно рисковано да се занимава директно с уреждането на машинното гласоподаване. Затова реши да го трансферира на нежните плещи на Централната изборна комисия (ЦИК). Така провокира кадрова рецесия в комисията – усетила, че може да изгори поради непознати грехове, шефката на комисията Стефка Стоева (избрана от ГЕРБ!) превантивно хвърли оставката си още преди тази концепция на ръководещите да се материализира в Изборния кодекс. Трябваше да мине повече от месец, преди да бъде одобрен новият ръководител на ЦИК Александър Андреев, който покорно се съгласи да ползва закона подобен, какъвто е – другояче казано, какъвто го създадат герберите.
А ГЕРБ се постара оптимално да затрудни цялата организация на изборите
През септември по искане на ръководещата партия Народното събрание реши, че за първи път машини за гласоподаване би трябвало да има в цялата страна. Години наред Борисов и хората му отлагаха това решение, а в този момент внезапно го постановиха – освен това в една полупарализирана от рецесията страна, че от горната страна на всичко едвам 6 месеца преди вота! И за най-непредубедения наблюдаващ не остана никакво подозрение, че става дума за чисто политически стимулиран ход. Толкова време герберите обясняваха, че машинното гласоподаване е скъпо, ненадеждно и непопулярно. Когато обаче митингите ги изправиха до стената, а опозицията безспирно повтаряше: „ Машини, машини, машини!”, взеха, че ги вкараха на всички места – без оглед на „ дребни” съображения, като това дали имаме време и опция да се подготвим за сходна огромна оригиналност в сегашната ненормална обстановка.
И това не им стигна, а взеха решение към машинното гласоподаване да оставят и хартиеното. В началото на 2020 година вицепремиерът Томислав Дончев, който движи изборната подготовка от страна на държавното управление, говореше по този начин: „ Глупаво е да се поддържат две паралелни системи, това прави изборите скъпи.” Точна прогноза – вотът ще излезе към 110 млн. лева В дебатите по Изборния кодекс през септември обаче ръководещите избраха да поддържат „ глупавата” (по Дончев) теза, че хартията оставя на жителите опция, в случай че се боят да гласоподават с машини или устройствата сдадат багажа по механически аргументи. „ В офиса на ГЕРБ в Кърджали идват доста гласоподаватели на Българска социалистическа партия и споделят: „ Г-жо Караянчева,
вразумете ги нашите, тъй като ние не желаеме машини “
И оня ден, когато се прибрах, същите баби пристигнаха да ме поздравят за това, което ще се случи”, обосноваваше запазването на хартиените бюлетини шефът на Народното събрание Цвета Караянчева в оня миг. А за какво изобщо тогава се занимаваме с машинно гласоподаване? Защо не си останахме единствено с хартията и за тези избори в изключителни условия? Само с цел да кажат ръководещите: „ Искахте го – въведохме го!” А и нали горката ЦИК поръчва устройствата, прави цялата организация и най-после ще носи отговорност. Защо тогава герберите да не усложнят изборите колкото и както желаят, откакто различен ще се мъчи да ги провежда и организира?
Трябва ли изобщо да загатваме какъв брой доста се забавиха ръководещите с уреждането на въпроса за гласуването на жителите под карантина или в изолираност? Колко му беше още преди месеци да се запише в закона, че това ще става с мобилни секции, които да обикалят по домовете? И надлежно да се изготви нужният здравен протокол? Така изборната администрация щеше да има повече време да се приготви за всевъзможни възможни неприятности и затруднения към характерната организация на сходно гласоподаване в изискванията на пандемия.
Открит остава сериозният въпрос
дали ще се попълнят съставите на изборните комисии
На парламентарен избор имаме над 12 000 секции в цялата страна, всяка от които е с най-малко 5-има души. Отделно от това ще имаме доста преносими секции – най-малко с 3-ма души състав. Това е цяла войска от десетки хиляди хора, които би трябвало да бъдат подготвени и предпазени. Тази войска ще би трябвало да разполага и със солидни запаси – и в естествени условия съставите на комисиите се променят от партиите дори в последния миг, тъй като членовете им отпадат по най-различни аргументи или просто зарязват поетото обвързване. Да не приказваме какво ще бъде в този момент, когато всички са наплашени от болестта. Защо на казуса не му беше обърнато внимние доста по-рано?
Отгоре на всичко герберите направиха по този начин, че по-трудно да бъдат регистрирани и оценени данните от гласуването. Под предлога че би трябвало да се опростят протоколите с резултатите, които изготвят секционните изборни комисии (СИК), ръководещите взеха решение, че голям брой данни, които преди се отчитаха поотделно, в този момент ще се събират дружно или напряко ще отпаднат от документите. Някои от тези индикатори интересуват единствено анализаторите – като да вземем за пример другите типове недействителни и сбъркани бюлетини. Други обаче са значими за коректността на самите избори – като броя на гласоподавателите, дописани в изборния лист в самия избирателен ден. Тази информация дава визия до каква степен (не)адекватни са описите с гласоподавателите – тематика, която толкоз години подхранва подозренията в общественото пространство за измами и операции на вота. Сега неналичието на такива данни ще сгъсти още повече мрака в недрата на българската изборна система.
Да обобщим – страната се запътва към едни от най-важните парламентарни избори в най-новата си история, без да бъде сигурна, че ще може да ги организира както би трябвало. И отговорността за това състояние пада напълно върху ръководещите от ГЕРБ и присъдружните им обединения в Народното събрание. Това е реалност, който гласоподавателите би трябвало да вземат поради.
Людмил Илиев, "Сега "
За какво иде тирада? Извънредното състояние беше оповестено през март 2020 година Още тогава се знаеше, че година по-късно би трябвало да проведем постоянни парламентарни избори, а през есента на 2021 година – и президентски. Имаше премного време за необятна полемика върху изборните правила, както и да се реализира политически и публичен консенсус какво в тях да се промени, с цел да се пригодят към спешното състояние. Бойко Борисов и хората му обаче се замотаха в тромавите си старания да трансферират страната на изключителни релси, а политическата си сила хвърлиха в нелепия план за нова конституция, който целеше да отвлече вниманието от настояванията за оставка, идващи от протестиращата улица. В последна сметка до изборния закон Народното събрание стигна едвам през септември, а основни проблеми, като гласуването на изолираните вкъщи жители, останаха за януари т.г. – по-малко от три месеца преди вота.
Трудно може да приемем, че всичко беше уредено приемливо и има въпреки всичко задоволително време до вота. Не е подобен казусът.
Може да стартираме от това, че държавното управление, така и така наплашено от политическия напън, на който го подлагаха президентството, опозицията и протестиращите, счете за прекомерно рисковано да се занимава директно с уреждането на машинното гласоподаване. Затова реши да го трансферира на нежните плещи на Централната изборна комисия (ЦИК). Така провокира кадрова рецесия в комисията – усетила, че може да изгори поради непознати грехове, шефката на комисията Стефка Стоева (избрана от ГЕРБ!) превантивно хвърли оставката си още преди тази концепция на ръководещите да се материализира в Изборния кодекс. Трябваше да мине повече от месец, преди да бъде одобрен новият ръководител на ЦИК Александър Андреев, който покорно се съгласи да ползва закона подобен, какъвто е – другояче казано, какъвто го създадат герберите.
А ГЕРБ се постара оптимално да затрудни цялата организация на изборите
През септември по искане на ръководещата партия Народното събрание реши, че за първи път машини за гласоподаване би трябвало да има в цялата страна. Години наред Борисов и хората му отлагаха това решение, а в този момент внезапно го постановиха – освен това в една полупарализирана от рецесията страна, че от горната страна на всичко едвам 6 месеца преди вота! И за най-непредубедения наблюдаващ не остана никакво подозрение, че става дума за чисто политически стимулиран ход. Толкова време герберите обясняваха, че машинното гласоподаване е скъпо, ненадеждно и непопулярно. Когато обаче митингите ги изправиха до стената, а опозицията безспирно повтаряше: „ Машини, машини, машини!”, взеха, че ги вкараха на всички места – без оглед на „ дребни” съображения, като това дали имаме време и опция да се подготвим за сходна огромна оригиналност в сегашната ненормална обстановка.
И това не им стигна, а взеха решение към машинното гласоподаване да оставят и хартиеното. В началото на 2020 година вицепремиерът Томислав Дончев, който движи изборната подготовка от страна на държавното управление, говореше по този начин: „ Глупаво е да се поддържат две паралелни системи, това прави изборите скъпи.” Точна прогноза – вотът ще излезе към 110 млн. лева В дебатите по Изборния кодекс през септември обаче ръководещите избраха да поддържат „ глупавата” (по Дончев) теза, че хартията оставя на жителите опция, в случай че се боят да гласоподават с машини или устройствата сдадат багажа по механически аргументи. „ В офиса на ГЕРБ в Кърджали идват доста гласоподаватели на Българска социалистическа партия и споделят: „ Г-жо Караянчева,
вразумете ги нашите, тъй като ние не желаеме машини “
И оня ден, когато се прибрах, същите баби пристигнаха да ме поздравят за това, което ще се случи”, обосноваваше запазването на хартиените бюлетини шефът на Народното събрание Цвета Караянчева в оня миг. А за какво изобщо тогава се занимаваме с машинно гласоподаване? Защо не си останахме единствено с хартията и за тези избори в изключителни условия? Само с цел да кажат ръководещите: „ Искахте го – въведохме го!” А и нали горката ЦИК поръчва устройствата, прави цялата организация и най-после ще носи отговорност. Защо тогава герберите да не усложнят изборите колкото и както желаят, откакто различен ще се мъчи да ги провежда и организира?
Трябва ли изобщо да загатваме какъв брой доста се забавиха ръководещите с уреждането на въпроса за гласуването на жителите под карантина или в изолираност? Колко му беше още преди месеци да се запише в закона, че това ще става с мобилни секции, които да обикалят по домовете? И надлежно да се изготви нужният здравен протокол? Така изборната администрация щеше да има повече време да се приготви за всевъзможни възможни неприятности и затруднения към характерната организация на сходно гласоподаване в изискванията на пандемия.
Открит остава сериозният въпрос
дали ще се попълнят съставите на изборните комисии
На парламентарен избор имаме над 12 000 секции в цялата страна, всяка от които е с най-малко 5-има души. Отделно от това ще имаме доста преносими секции – най-малко с 3-ма души състав. Това е цяла войска от десетки хиляди хора, които би трябвало да бъдат подготвени и предпазени. Тази войска ще би трябвало да разполага и със солидни запаси – и в естествени условия съставите на комисиите се променят от партиите дори в последния миг, тъй като членовете им отпадат по най-различни аргументи или просто зарязват поетото обвързване. Да не приказваме какво ще бъде в този момент, когато всички са наплашени от болестта. Защо на казуса не му беше обърнато внимние доста по-рано?
Отгоре на всичко герберите направиха по този начин, че по-трудно да бъдат регистрирани и оценени данните от гласуването. Под предлога че би трябвало да се опростят протоколите с резултатите, които изготвят секционните изборни комисии (СИК), ръководещите взеха решение, че голям брой данни, които преди се отчитаха поотделно, в този момент ще се събират дружно или напряко ще отпаднат от документите. Някои от тези индикатори интересуват единствено анализаторите – като да вземем за пример другите типове недействителни и сбъркани бюлетини. Други обаче са значими за коректността на самите избори – като броя на гласоподавателите, дописани в изборния лист в самия избирателен ден. Тази информация дава визия до каква степен (не)адекватни са описите с гласоподавателите – тематика, която толкоз години подхранва подозренията в общественото пространство за измами и операции на вота. Сега неналичието на такива данни ще сгъсти още повече мрака в недрата на българската изборна система.
Да обобщим – страната се запътва към едни от най-важните парламентарни избори в най-новата си история, без да бъде сигурна, че ще може да ги организира както би трябвало. И отговорността за това състояние пада напълно върху ръководещите от ГЕРБ и присъдружните им обединения в Народното събрание. Това е реалност, който гласоподавателите би трябвало да вземат поради.
Людмил Илиев, "Сега "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ