Министър Кирилов коментира трябва ли да отпадне съкратеното съдебно производство
С измененията в Наказателния кодекс ограничаваме опцията да се редуцира наказването. Това сподели министърът на правораздаването Данаил Кирилов в утринния блок на Българска национална телевизия.
„ Промените в Наказателния кодекс, касаещи съкратеното правосъдно произвеждане, са резултат от публичен спор и считам, че са навременни. Друг въпрос е до каква степен са уместни в подтекста на развиването на българското наказателно право. Българското общество стартира да изпитва реактивност, когато има тежки закононарушения.
Общественият спор би трябвало да бъде задоволително сериозен и изчерпателен и да се основава на едни кардинални ситуации на българската наказателна политика “, уточни той.
„ В нашия законопроект, който внесохме на 5 септември, сме дали съответни отговори кои закононарушения са тежки и кои не. Те няма да затруднят правоприлагането. Два са критериите в предлагането ни за смяна на член 58А от Наказателен кодекс. Първата е справедлива във връзка с типа закононарушения. В предлагането са визирани 4 групи незаконни действия – тежка телесна щета, ликвидиране, обезчестяване и блудничество “, сподели още Кирилов.
По думите му при тях може да има кратко произвеждане, само че се лимитират последствията. „ Ограничаваме опцията да се редуцира наказването. Сега е допустимо да се редуцира с една трета от размера на наказването. Ние сме предложили това да не е повече от една пета “, добави министърът.
„ Във всеки обособен случай Съдът дефинира съответно дали се предлага понижаване на наказването с до една пета, или не. Това е решение на Съда и следва да бъде резултат от позицията и на Прокуратурата, и на всички други участници в процеса “. Допълни той.
По думите му, Прокуратурата пледира на една равнопоставена основа т.в мнението й тежи и се равнопоставя на мнението на другите участници.
„ Имам доверие на Съда и считам, че като общество би трябвало да му се доверяваме “, сподели още Кирилов.
„ Промените в Наказателния кодекс, касаещи съкратеното правосъдно произвеждане, са резултат от публичен спор и считам, че са навременни. Друг въпрос е до каква степен са уместни в подтекста на развиването на българското наказателно право. Българското общество стартира да изпитва реактивност, когато има тежки закононарушения.
Общественият спор би трябвало да бъде задоволително сериозен и изчерпателен и да се основава на едни кардинални ситуации на българската наказателна политика “, уточни той.
„ В нашия законопроект, който внесохме на 5 септември, сме дали съответни отговори кои закононарушения са тежки и кои не. Те няма да затруднят правоприлагането. Два са критериите в предлагането ни за смяна на член 58А от Наказателен кодекс. Първата е справедлива във връзка с типа закононарушения. В предлагането са визирани 4 групи незаконни действия – тежка телесна щета, ликвидиране, обезчестяване и блудничество “, сподели още Кирилов.
По думите му при тях може да има кратко произвеждане, само че се лимитират последствията. „ Ограничаваме опцията да се редуцира наказването. Сега е допустимо да се редуцира с една трета от размера на наказването. Ние сме предложили това да не е повече от една пета “, добави министърът.
„ Във всеки обособен случай Съдът дефинира съответно дали се предлага понижаване на наказването с до една пета, или не. Това е решение на Съда и следва да бъде резултат от позицията и на Прокуратурата, и на всички други участници в процеса “. Допълни той.
По думите му, Прокуратурата пледира на една равнопоставена основа т.в мнението й тежи и се равнопоставя на мнението на другите участници.
„ Имам доверие на Съда и считам, че като общество би трябвало да му се доверяваме “, сподели още Кирилов.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ