Композиторът Хайгашод Агасян: И на 66 съм все още момче по сърце
С присъщата си невзискателност Хайго счита за собствен максимален триумф сина си Азад, който върви по стъпките на татко си. А за брачната половинка си - пианистката Мари, с която го свързва 32-годишен брак, не стопира да приказва с възхита.
- Хайго, ще те запомня като постоянно ухилен, само че и постоянно забързан човек. В какво “междучасие” те намирам сега?
- Намираш ме сред Казанлък и Шумен. На 25 септември гостувах в една прелестна детска градина “Здравец” в Казанлък, където с мои песни открих образователната година. След това погостувах в Дряново на скъпия си другар Валентин Велчев.
И в този момент пътувам към Шумен, където стартират Шуменските есенни вечери. От години ръководя журито в обичаното ми читалище “Добри Войников”. След това за честването на 150 години пък на друго обичано читалище “Съгласие” с Недялко имаме рецитал. Помня доста добре 125-годишнината на това читалище. Може би най-щастливият миг в живота ми на сцената е било точно преди 25 години на това честване.
Първата китара е купена от вуйна му от Армения
- Какво се случи тогава?
- Дълги години ми викаха прислужник на двама господари. Дай Боже всекиму. Аз го усещам това като огромен комплимент, тъй като единият стопанин е Недялко Йорданов, другият - Стефан Цанев. Т. е. аз правех рецитали и с единия, и с другия и продължаваме да вършим.
Обаче тогава се случи по този начин - показа си сцената, един роял в средата, от едната страна на сцената Доротея Тончева и Стефан Цанев, от другата страна - Недялко и брачната половинка му Ивана, а аз по средата изсвирвам на рояла. Стефан рецитира “Птица ми мина път”, отдадено на Недялко, Недялко му връща жеста с “Птицата, която път ми мина”. Доротея - “Това е мъжът на моя живот”, Ивана - “Това е мъжът на моите мечти”.
И по този начин един на различен си подават стихове, а аз пея ту на единия, ту на другия. Винаги съм мечтал за това нещо - да ги събера двамата на сцената. И ето на, това се случи в Плевен преди 25 години. Междувременно към читалището са основали вокална детска група “Арлекино”, за която написах ария на плевенските деца. Предстои ми и състезанието “Северно сияние” в Русе, където съм жури. С една дума, потънал съм в “сладка умора”. Но това е, което ме държи в кондиция - работата с децата, музиката, хората.
- Недялко има един стих: “Ти си мъж по лице, само че момче по сърце...”. На 66 години към момента ли си момче по сърце?
- Това е обичаният ми стих. Като студент в Музикалната академия режисьорът Андрей Калудов ме взе да изсвирвам в спектакъла “Ромео и Жулиета” във ВИТИЗ, в който участваха студентите от класа на Гриша Островски.
Това е 1976 година Така попаднах измежду прелестни хора, които ме одобриха безусловно - Пламена Гетова, Даринка Митова, светла му памет, Траян Янков... 2-3 години просто живеех в техния свят. Четяхме стихове, слушахме музика, ходехме на представления.
Именно при тях усетих, че сцената е наслада, сцената е празник.
Докато при нас, в Консерваторията, на концертите ни идваха единствено близки хора, на спектаклите във ВИТИЗ залата постоянно е цялостна. Един различен се надъхваха - за триумф, за въодушевление. С тези мои другари обичахме да четем стихове и един ден ми подават някакъв лист: “Дявол знае по кое време, ей по този начин - внезапно, през днешния ден си още момче, на следващия ден към този момент си мъж... Но какво от това, че си мъж по лице. Ти си мъж по лице, а момче по сърце...”. Страшно ме впечатли.
Това е просто музика. Ще направя ария. Направих я за себе си, само че животът си подрежда нещата.
Семейство Агасян - Хайгашод, Азад и Мари
След като приключих Консерваторията, вместо да отпътува за чужбина в някой първокласен западен оркестър, както направиха множеството мои сътрудници, аз постъпих на работа в Младежкия спектакъл. Това прекатурна живота ми, тъй като там се срещнах с Недялко Йорданов.
И това е първата ария, която му изпях по негови стихове. След това започнах да пропадам в поезията му. Направих и други песни по негови стихове. После открих Стефан Цанев. Общувал съм с огромни български поети - Павел Матев, Радой Ралин, Дамян Дамянов... Прекрасни хора, различен свят, друга орбита.
Много съм благополучен от това. Лятото на 1983 година бях при роднините си по майчина линия във Варна и един ден отидох до писателската станция на “Журналист”, където знаех, че почиват Недялко и жена му. В диалога той ми подаде един лист и сподели: “Прочети нещо!”. Чета аз, и онемях.
“Не остарявай, любов”, преди малко написано стихотворение във връзка рождения ден на жена му Ивана - 18 юли. Кръвта ми се качи в главата. Казах единствено: “Ако ми разрешите, ще вложа всичко от себе си да напиша почтена музика на тези стихове”. Разреши ми. И по този начин се роди песента “Не остарявай, любов”.
- Любовта може да не остарее, само че за жалост тялото остарява... При теб по какъв начин е?
- Виж в този момент, дребни неща се обаждат. Та, какво да ти кажа за здравето. Аз съм човек, който доста обича и почита лекарите и лекарския труд. Навремето сме правили доста концерти във Военномедицинска академия.
Имаше традиция всеки финален петък да вършим “Музиката и смехът като терапия”. Докарваха заболели на легло, в колички. Участвали са доста хора - Калоянчев, Парцалев, Стоянка Мутафова, музиканти, артисти. Аз бях постоянен на всеки концерт и виждах по какъв начин лекарите ни одобряваха безусловно. Всеки, с каквото може, би трябвало да оказва помощ. Аз това мога.
Хайго с огромния френски артист от арменски генезис Шарл Азнавур
- Преди няколко години претърпя злополука. Какво се случи?
- Това се случи през 2003 година Направих огромна нелепост. Преди рецитал с Недялко в Севлиево минавам аз през Дряново да се видя с моя другар Валентин. Паркирам пред офиса му с опела и, без да дръпна ръчната спирачка, като прочувствен човек изскачам от колата да се прегръщаме. В този миг колата потегля сама по баира надолу, а насреща е учебно заведение, деца. Ужас!
За част от секундата би трябвало да отвръщам. Хвърлих се пред колата, а тя набира скорост, и с ръце и с крайници се пробвам да я спра. Можеш ли да си представиш, безумство. Как ще спреш тази тежка кола?
Премаза ме в друга спряла кола. Излезе ми тазът, всичко, нямам думи. Дойде “Бърза помощ” от Габровската болница. Но Господ ме беше пожалил, в смисъл, че нямах счупено. Да, тазът излезе, само че те го наместиха без никакви интервенции. Нямам думи какво внимание. Това решение да не се оперира е взел доктор Въгленов, който е огромен експерт ортопед. Слава Богу, всичко мина-замина.
Между другото, доста другари пристигнаха да ме видят в Габровската болница. Извървях дълъг път - месец в болничното заведение, четири месеца с проходилка, само че бях жив. Попаднах на доста добра рехабилитаторка и си стъпих на краката. Следващата година станах първенец по тенис на маса.
Румяна СТЕФАНОВА
/вестник "Над 55 "/
- Хайго, ще те запомня като постоянно ухилен, само че и постоянно забързан човек. В какво “междучасие” те намирам сега?
- Намираш ме сред Казанлък и Шумен. На 25 септември гостувах в една прелестна детска градина “Здравец” в Казанлък, където с мои песни открих образователната година. След това погостувах в Дряново на скъпия си другар Валентин Велчев.
И в този момент пътувам към Шумен, където стартират Шуменските есенни вечери. От години ръководя журито в обичаното ми читалище “Добри Войников”. След това за честването на 150 години пък на друго обичано читалище “Съгласие” с Недялко имаме рецитал. Помня доста добре 125-годишнината на това читалище. Може би най-щастливият миг в живота ми на сцената е било точно преди 25 години на това честване.
Първата китара е купена от вуйна му от Армения
- Какво се случи тогава?
- Дълги години ми викаха прислужник на двама господари. Дай Боже всекиму. Аз го усещам това като огромен комплимент, тъй като единият стопанин е Недялко Йорданов, другият - Стефан Цанев. Т. е. аз правех рецитали и с единия, и с другия и продължаваме да вършим.
Обаче тогава се случи по този начин - показа си сцената, един роял в средата, от едната страна на сцената Доротея Тончева и Стефан Цанев, от другата страна - Недялко и брачната половинка му Ивана, а аз по средата изсвирвам на рояла. Стефан рецитира “Птица ми мина път”, отдадено на Недялко, Недялко му връща жеста с “Птицата, която път ми мина”. Доротея - “Това е мъжът на моя живот”, Ивана - “Това е мъжът на моите мечти”.
И по този начин един на различен си подават стихове, а аз пея ту на единия, ту на другия. Винаги съм мечтал за това нещо - да ги събера двамата на сцената. И ето на, това се случи в Плевен преди 25 години. Междувременно към читалището са основали вокална детска група “Арлекино”, за която написах ария на плевенските деца. Предстои ми и състезанието “Северно сияние” в Русе, където съм жури. С една дума, потънал съм в “сладка умора”. Но това е, което ме държи в кондиция - работата с децата, музиката, хората.
- Недялко има един стих: “Ти си мъж по лице, само че момче по сърце...”. На 66 години към момента ли си момче по сърце?
- Това е обичаният ми стих. Като студент в Музикалната академия режисьорът Андрей Калудов ме взе да изсвирвам в спектакъла “Ромео и Жулиета” във ВИТИЗ, в който участваха студентите от класа на Гриша Островски.
Това е 1976 година Така попаднах измежду прелестни хора, които ме одобриха безусловно - Пламена Гетова, Даринка Митова, светла му памет, Траян Янков... 2-3 години просто живеех в техния свят. Четяхме стихове, слушахме музика, ходехме на представления.
Именно при тях усетих, че сцената е наслада, сцената е празник.
Докато при нас, в Консерваторията, на концертите ни идваха единствено близки хора, на спектаклите във ВИТИЗ залата постоянно е цялостна. Един различен се надъхваха - за триумф, за въодушевление. С тези мои другари обичахме да четем стихове и един ден ми подават някакъв лист: “Дявол знае по кое време, ей по този начин - внезапно, през днешния ден си още момче, на следващия ден към този момент си мъж... Но какво от това, че си мъж по лице. Ти си мъж по лице, а момче по сърце...”. Страшно ме впечатли.
Това е просто музика. Ще направя ария. Направих я за себе си, само че животът си подрежда нещата.
Семейство Агасян - Хайгашод, Азад и Мари
След като приключих Консерваторията, вместо да отпътува за чужбина в някой първокласен западен оркестър, както направиха множеството мои сътрудници, аз постъпих на работа в Младежкия спектакъл. Това прекатурна живота ми, тъй като там се срещнах с Недялко Йорданов.
И това е първата ария, която му изпях по негови стихове. След това започнах да пропадам в поезията му. Направих и други песни по негови стихове. После открих Стефан Цанев. Общувал съм с огромни български поети - Павел Матев, Радой Ралин, Дамян Дамянов... Прекрасни хора, различен свят, друга орбита.
Много съм благополучен от това. Лятото на 1983 година бях при роднините си по майчина линия във Варна и един ден отидох до писателската станция на “Журналист”, където знаех, че почиват Недялко и жена му. В диалога той ми подаде един лист и сподели: “Прочети нещо!”. Чета аз, и онемях.
“Не остарявай, любов”, преди малко написано стихотворение във връзка рождения ден на жена му Ивана - 18 юли. Кръвта ми се качи в главата. Казах единствено: “Ако ми разрешите, ще вложа всичко от себе си да напиша почтена музика на тези стихове”. Разреши ми. И по този начин се роди песента “Не остарявай, любов”.
- Любовта може да не остарее, само че за жалост тялото остарява... При теб по какъв начин е?
- Виж в този момент, дребни неща се обаждат. Та, какво да ти кажа за здравето. Аз съм човек, който доста обича и почита лекарите и лекарския труд. Навремето сме правили доста концерти във Военномедицинска академия.
Имаше традиция всеки финален петък да вършим “Музиката и смехът като терапия”. Докарваха заболели на легло, в колички. Участвали са доста хора - Калоянчев, Парцалев, Стоянка Мутафова, музиканти, артисти. Аз бях постоянен на всеки концерт и виждах по какъв начин лекарите ни одобряваха безусловно. Всеки, с каквото може, би трябвало да оказва помощ. Аз това мога.
Хайго с огромния френски артист от арменски генезис Шарл Азнавур
- Преди няколко години претърпя злополука. Какво се случи?
- Това се случи през 2003 година Направих огромна нелепост. Преди рецитал с Недялко в Севлиево минавам аз през Дряново да се видя с моя другар Валентин. Паркирам пред офиса му с опела и, без да дръпна ръчната спирачка, като прочувствен човек изскачам от колата да се прегръщаме. В този миг колата потегля сама по баира надолу, а насреща е учебно заведение, деца. Ужас!
За част от секундата би трябвало да отвръщам. Хвърлих се пред колата, а тя набира скорост, и с ръце и с крайници се пробвам да я спра. Можеш ли да си представиш, безумство. Как ще спреш тази тежка кола?
Премаза ме в друга спряла кола. Излезе ми тазът, всичко, нямам думи. Дойде “Бърза помощ” от Габровската болница. Но Господ ме беше пожалил, в смисъл, че нямах счупено. Да, тазът излезе, само че те го наместиха без никакви интервенции. Нямам думи какво внимание. Това решение да не се оперира е взел доктор Въгленов, който е огромен експерт ортопед. Слава Богу, всичко мина-замина.
Между другото, доста другари пристигнаха да ме видят в Габровската болница. Извървях дълъг път - месец в болничното заведение, четири месеца с проходилка, само че бях жив. Попаднах на доста добра рехабилитаторка и си стъпих на краката. Следващата година станах първенец по тенис на маса.
Румяна СТЕФАНОВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ