От „има как“ към „ма как така“ – неволите на „промяната“
С преувеличен възторг последователите на новото политическо обединяване сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ откриват предизборната си акция из страната. Ако слушаме техните апели без да се съобразяваме с действителността, ще останем с усещането, че на политическия хоризонт се е появила коалиция, която по своя обсег е равносилна на ранното обединяване на демократичните сили от 90-те години на предишния век. Ако обаче се осланяме на действителността и на обстоятелствата, ще забележим, че обединението сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ е следващият зле скърпен политически Франкенщайн, произлизащ от дните на институционалния и политически безпорядък обхванал България през последните две години – с всичките последици от това. Което, несъмнено, не пречи на проманджиите от паралелната галактика да повдигнат предизборния девиз „ Има по какъв начин! “, с който да разгласят, че те са някаква експертна и можеща политическа опция. Каквато обаче и личното им ръководство потвърди, че не са…
Но дано да стартираме малко по-отдалеч. Вдъхновените под юмрука на Румен Радев летни митинги от лятото на 2020 година и първите очевидни признаци на политическата рецесия след злощастните избори от 4 април 2021 година и още по-злополучното 45-то Народно заседание родиха серия от политически обединения, които от една страна назоваваха и посочват себе си „ смяна “, а от друга имат една ясно сложена пред себе си цел, която е обвързвана освен с политическото, само че и физическото премахване на ГЕРБ от публичния живот в страната. Две години по-късно, след всичките шумни анкетни комисии по проверка (вече позабравени), противозаконни арести на политически водачи, непрекъснати офанзиви и инспекции, задачата остава също толкоз далечна, колкото беше и в самото начало – „ смяната “ не съумя да „ изчегърта “ ГЕРБ, а на последните парламентарни избори партията победи групировката на Кирил Петков и Асен Василев с преднина от над 150 000 гласа. И по този начин на фона на идните парламентарни избори, както и на личните си вътрешни турбуленции, провокирани от разпада на ръководството им и хаоса, който беше наследен след него, „ Продължаваме промяната “ направиха коалиция с „ Демократична България “, към която се причислиха и още няколко обединения, с концепцията, че ще съумеят да победят ГЕРБ на парламентарните избори и ще сформират независимо ръководство.
На първо място тук следва да се означи, че всякога, когато Кирил Петков, Асен Василев или Христо Иванов кажат, че те ще имат 121 депутата в идващото ново Народно заседание, то те искрено ви лъжат. Политическата и електоралната математика са нещо, което ги опровергава напълно. Ако погледнем исторически, последният път, когато една политическа мощ е постигала независимо парламентарно болшинство, то това е през 1997 година, когато ОДС печели парламентарните избори със 137 народни представители. Всички последващи ръководства на страната, в това число това на Национална движение „Симеон Втори" и на ГЕРБ, които в своите първи мандати имат внушителни по мярка парламентарни групи, зависят от поддръжката на други политически партии в Народното събрание – при Национална движение „Симеон Втори" това е Движение за права и свободи, а държавното управление на малцинството на ГЕРБ от 2009 година употребява поддръжката на Синята коалиция, РЗС, Атака в 41-то Народно заседание. Другите две държавни управления на ГЕРБ, както тези на Тройната коалиция, Орешарски и на Кирил Петков са съдружни като нито една от участващите в тях парламентарни групи няма над 100 народни представители. И още повече, че с цел да има парламентарна групи с толкоз доста депутати, то тя би трябвало да има зад тила си огромна социална вълна и сред 1,6 и 2 милиона гласа (каквато е обстановката с ОДС, Национална движение „Симеон Втори" и ГЕРБ през годините). На фона на всеобщата отмалялост от избори и рекордно ниската изборна интензивност, неналичието на обозрима политическа непоклатимост, да се приказва за независима парламентарна група от 121 депутата от страна на „ смяната “ минава някъде сред фантастичното и неуместното. Казано по различен метод, в случай че опцията за ръководство въобще стигне до ПП-ДБ, то те ще би трябвало да търсят съдружна формула. Или още веднъж ще има избори.
На тези избори обединението сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ разгласи избирателен девиз с думите „ Има по какъв начин “ за да покаже някаква управническа опция. Управленската опция обаче е нещо, което се базира от една страна на експертност, от друга на опит, а от трета на стратегия. Към сегашния миг обединението не е излязла с подробна стратегия от ограничения по нито едно от водещите посоки, които засягат обществото и страната. Няма и антикризисна стратегия. Предизборната и антикризисната стратегия са директно свързани с експертността, която една политическа мощ може да показва. И тук отвън приказките за „ новото начало “ още веднъж липсва каквато и да е била конкретика – до момента в който в ГЕРБ има извънредно готови специалисти във всички области на ръководството, „ смяната “ не може да уточни такива даже за водене на избирателен спор по малкия екран. В този ред на мисли обединението ПП-ДБ очевидно избира да се занимава с политическата интеграция на отцепници от други партия, само че не и да построи явен експертен профил и екип от хора, които да могат да пазят и организират политики. Нека въпреки всичко и се запитаме – кои са техните специалисти в региона на енергетиката да вземем за пример (ключова в сегашния момент), които те да могат да изпратят на спор против Теменужка Петкова, Делян Добрев или Жечо Станков от ГЕРБ? Не бива да се пропуща и параграфа „ опит “, тъй като от настъпването на демокрацията мъчно може да се откри по-хаотично, неорганизирано, сбъркано в своята философия и идеология и с неспособност да формулира трайни политики ръководство от това на „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “. И неговото „ забележително “ завещание е налице във всички области на стопанската система, енергетиката, финансите, опазването на здравето, образованието, културата и така нататък Те освен, че не съумяха да разрешат нито една от съществуващите пред страната рецесии, само че и задълбочиха съществуващите. И в последна сметка е редно да се запитаме какво ръководство биха могли да предложат хора, чието завещание точно в региона на ръководството може да се опише единствено и само с думата „ неуспех “?
От обединението ПП-ДБ споделят „ Има по какъв начин! “. Да, има по какъв начин. Има по какъв начин да извършите инфлацията двойна на междинната за Европейския съюз. Направихте го. Има по какъв начин да вкара редица държавни органи в институционална рецесия. И това направихте. Има по какъв начин да купувате по-скъп съветски газ посредством медиатори. Това отново го направихте. Има по какъв начин да разглобите финансовата непоклатимост на страната. Направихте и това. Има по какъв начин да наложите некомпетентността и хаоса като управнически стандарт. Това също го направихте. И освен. То беше пример на вашето ръководство. Всъщност, има по какъв начин да се направи и друго нещо. То е да не бъде продължената политическата шмекерия, придобила поредна нова форма на тези избори.
Димитър Стоянов, коментар за
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Но дано да стартираме малко по-отдалеч. Вдъхновените под юмрука на Румен Радев летни митинги от лятото на 2020 година и първите очевидни признаци на политическата рецесия след злощастните избори от 4 април 2021 година и още по-злополучното 45-то Народно заседание родиха серия от политически обединения, които от една страна назоваваха и посочват себе си „ смяна “, а от друга имат една ясно сложена пред себе си цел, която е обвързвана освен с политическото, само че и физическото премахване на ГЕРБ от публичния живот в страната. Две години по-късно, след всичките шумни анкетни комисии по проверка (вече позабравени), противозаконни арести на политически водачи, непрекъснати офанзиви и инспекции, задачата остава също толкоз далечна, колкото беше и в самото начало – „ смяната “ не съумя да „ изчегърта “ ГЕРБ, а на последните парламентарни избори партията победи групировката на Кирил Петков и Асен Василев с преднина от над 150 000 гласа. И по този начин на фона на идните парламентарни избори, както и на личните си вътрешни турбуленции, провокирани от разпада на ръководството им и хаоса, който беше наследен след него, „ Продължаваме промяната “ направиха коалиция с „ Демократична България “, към която се причислиха и още няколко обединения, с концепцията, че ще съумеят да победят ГЕРБ на парламентарните избори и ще сформират независимо ръководство.
На първо място тук следва да се означи, че всякога, когато Кирил Петков, Асен Василев или Христо Иванов кажат, че те ще имат 121 депутата в идващото ново Народно заседание, то те искрено ви лъжат. Политическата и електоралната математика са нещо, което ги опровергава напълно. Ако погледнем исторически, последният път, когато една политическа мощ е постигала независимо парламентарно болшинство, то това е през 1997 година, когато ОДС печели парламентарните избори със 137 народни представители. Всички последващи ръководства на страната, в това число това на Национална движение „Симеон Втори" и на ГЕРБ, които в своите първи мандати имат внушителни по мярка парламентарни групи, зависят от поддръжката на други политически партии в Народното събрание – при Национална движение „Симеон Втори" това е Движение за права и свободи, а държавното управление на малцинството на ГЕРБ от 2009 година употребява поддръжката на Синята коалиция, РЗС, Атака в 41-то Народно заседание. Другите две държавни управления на ГЕРБ, както тези на Тройната коалиция, Орешарски и на Кирил Петков са съдружни като нито една от участващите в тях парламентарни групи няма над 100 народни представители. И още повече, че с цел да има парламентарна групи с толкоз доста депутати, то тя би трябвало да има зад тила си огромна социална вълна и сред 1,6 и 2 милиона гласа (каквато е обстановката с ОДС, Национална движение „Симеон Втори" и ГЕРБ през годините). На фона на всеобщата отмалялост от избори и рекордно ниската изборна интензивност, неналичието на обозрима политическа непоклатимост, да се приказва за независима парламентарна група от 121 депутата от страна на „ смяната “ минава някъде сред фантастичното и неуместното. Казано по различен метод, в случай че опцията за ръководство въобще стигне до ПП-ДБ, то те ще би трябвало да търсят съдружна формула. Или още веднъж ще има избори.
На тези избори обединението сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ разгласи избирателен девиз с думите „ Има по какъв начин “ за да покаже някаква управническа опция. Управленската опция обаче е нещо, което се базира от една страна на експертност, от друга на опит, а от трета на стратегия. Към сегашния миг обединението не е излязла с подробна стратегия от ограничения по нито едно от водещите посоки, които засягат обществото и страната. Няма и антикризисна стратегия. Предизборната и антикризисната стратегия са директно свързани с експертността, която една политическа мощ може да показва. И тук отвън приказките за „ новото начало “ още веднъж липсва каквато и да е била конкретика – до момента в който в ГЕРБ има извънредно готови специалисти във всички области на ръководството, „ смяната “ не може да уточни такива даже за водене на избирателен спор по малкия екран. В този ред на мисли обединението ПП-ДБ очевидно избира да се занимава с политическата интеграция на отцепници от други партия, само че не и да построи явен експертен профил и екип от хора, които да могат да пазят и организират политики. Нека въпреки всичко и се запитаме – кои са техните специалисти в региона на енергетиката да вземем за пример (ключова в сегашния момент), които те да могат да изпратят на спор против Теменужка Петкова, Делян Добрев или Жечо Станков от ГЕРБ? Не бива да се пропуща и параграфа „ опит “, тъй като от настъпването на демокрацията мъчно може да се откри по-хаотично, неорганизирано, сбъркано в своята философия и идеология и с неспособност да формулира трайни политики ръководство от това на „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “. И неговото „ забележително “ завещание е налице във всички области на стопанската система, енергетиката, финансите, опазването на здравето, образованието, културата и така нататък Те освен, че не съумяха да разрешат нито една от съществуващите пред страната рецесии, само че и задълбочиха съществуващите. И в последна сметка е редно да се запитаме какво ръководство биха могли да предложат хора, чието завещание точно в региона на ръководството може да се опише единствено и само с думата „ неуспех “?
От обединението ПП-ДБ споделят „ Има по какъв начин! “. Да, има по какъв начин. Има по какъв начин да извършите инфлацията двойна на междинната за Европейския съюз. Направихте го. Има по какъв начин да вкара редица държавни органи в институционална рецесия. И това направихте. Има по какъв начин да купувате по-скъп съветски газ посредством медиатори. Това отново го направихте. Има по какъв начин да разглобите финансовата непоклатимост на страната. Направихте и това. Има по какъв начин да наложите некомпетентността и хаоса като управнически стандарт. Това също го направихте. И освен. То беше пример на вашето ръководство. Всъщност, има по какъв начин да се направи и друго нещо. То е да не бъде продължената политическата шмекерия, придобила поредна нова форма на тези избори.
Димитър Стоянов, коментар за
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ