Балът на чудовището
С свеж " Златен лъв " от най-стария кинофестивал в света - този във Венеция, и суперлативни рецензии от първите си прожекции, " Жокера " се обрисува като един от шлагерите на идния сезон. Филмът е опит за тъмен и сериозен прочит на част от Батман вселената (по-мрачен и от тези на Кристофър Нолан) и изненадващо е дело на Тод Филипс - много несъвършен режисьор на комедии като " Голямото пътешестване ", " Старски и Хъч ", " Последният ергенски запой " и неговите две продължения. Това е вероятно първият му трагичен опит и той е, хм, прекомерно трагичен. Филм с известни качества и извънредно впечатляващо със своето мъжество осъществяване на Хоакин Финикс в ролята на Жокера, само че доста надалеч от шедьовър.
На първо място ще бъдат разочаровани почитателите на комиксовите филми, привикнали с ведрата палитра и шеговит комизъм на " Марвъл ". В този " Батман " няма нито една летяща кола, нито една черна мантия и нито една детонация. Все отново реализмът му може да се преглежда като плюс - по-сериозен трагичен метод към една богата модерна митология, опит за кино върху стилизираните картинки на DC Comics. Но в тази посока работеше и Нолан, тъй че Жокера не може да претендира за автентичност. Той просто отива още по-далеч, довежда модела до мъчителна прекаленост.
В построяването на сюжета и облика си Тод Филипс заимства самоуверено и от два типичен кино лентата на Мартин Скорсезе - " Шофьор на такси " и " Кралят на комедията ". Дори, като поклон към втория, кани Робърт де Ниро да изиграе втората по значимост роля във кино лентата му - на токшоу звезда. Защо Филипс не може да стъпи и на дребния пръст на Скорсезе, най-добре вижте сами.
Повествувателно " Жокера " е origin story. Какво построява този изверг, по какъв начин навлиза тъмнината в душата му, преди да го забележим в конфронтация с Брус Уейн, преди в кожата му да се намъкнат страхотните Джак Никълсън и Хийт Леджър (Джаред Лито в " Отряд самоубийци " беше по-скоро посредствен) - с това се занимава премиерният филм. В " Жокера " Артър Флек - както е същинското му име - е показан като драматичен персонаж. Жертва на всичко и всички - неуспешен печален смешник, душевен болен, незает, дрипльо, отшелник със фамилни контузии и нещастия, обичай по улиците просто тъй като не е приветлив на гамените и така нататък Букварен образец за loser. Наглед огромната му покруса е, че заради необичаен здравословен кусур избухва в противен смях неконтролируемо, без даже да му е смешно, с цел да стане за подбив и на гаргите. В дълбочина нещата са даже по-зле. Като резултат от сипещите се върху него неуважение и експанзия, озлобеният Артър самичък се трансформира в безсъвестен палач и в страшилище.
Може би някои фенове ще съумеят да изпитат състрадание към Жокера. Не е несъмнено колцина ще бъдат те, тъй като филмът е лишен от честен компас, както и от всякаква доза нормалност. Единственият, оскъден лъч човечност внася тъмнокожата съседка на Артър, с която той мечтае да се сближи. " Жокера " е по-скоро психиатрично case study и за това способства фокусирането му към оптимално отдаденото осъществяване на Финикс - той участва в на практика всеки кадър, непосилен за гледане с разкривеното си лице и мъчително броящи се ребра, безспорен претендент за " Оскар " за основна мъжка роля следващата година. (Колкото и добър да беше починалият Хийт Леджър, неговото осъществяване завоюва за поддържаща роля.)
Заслужава да се означи общественият слой в " Жокера ", само че той също не е нещо невиждано. В антиутопичния, заринат с отпадък Готам/Ню Йорк от края на 70-те години, антигероят се трансформира в знаме на онеправданите, разпалва невиждани протести против богатите, вълнения и безредица. Това, несъмнено, е добре пристигнало за копнеещия за самопризнание Артър, само че наивно американската трактовка на класова битка в комиксов филм може единствено да ни разсмее. (Иначе " Жокера " е изцяло лишен от възприятие за комизъм, въпреки множеството му персонажи да са професионални клоуни, стендъп и тв комици). От филма не излиза наяве дали създателите му се трогват от фактически вилнеещите из Съединени американски щати психопати с револвери - въпреки един подобен да изби сума народ на прожекция на " Черния рицар: Възраждане ". Сигурно се надяват да бъдат спрени, като за всеки от тях се откри по един Батман.
Въпреки че стремежът на кино лентата е към недопечен натурализъм, а не към комиксова хиперкинетика, образно " Жокера " е добре издигнат, въпреки и монотонен. Има няколко въздействащи епизода и добра сценография. Интересна музика на исландската композиторка Хилдур Гуднадоттир. По-скоро любопитен, в сравнение с добър филм. И безрадостно предсказване в какво могат да се трансфорат кохортата комиксови герои, когато Холивуд реши, че е привършен екшън капацитетът им (но към момента могат да носят пари).
На първо място ще бъдат разочаровани почитателите на комиксовите филми, привикнали с ведрата палитра и шеговит комизъм на " Марвъл ". В този " Батман " няма нито една летяща кола, нито една черна мантия и нито една детонация. Все отново реализмът му може да се преглежда като плюс - по-сериозен трагичен метод към една богата модерна митология, опит за кино върху стилизираните картинки на DC Comics. Но в тази посока работеше и Нолан, тъй че Жокера не може да претендира за автентичност. Той просто отива още по-далеч, довежда модела до мъчителна прекаленост.
В построяването на сюжета и облика си Тод Филипс заимства самоуверено и от два типичен кино лентата на Мартин Скорсезе - " Шофьор на такси " и " Кралят на комедията ". Дори, като поклон към втория, кани Робърт де Ниро да изиграе втората по значимост роля във кино лентата му - на токшоу звезда. Защо Филипс не може да стъпи и на дребния пръст на Скорсезе, най-добре вижте сами.
Повествувателно " Жокера " е origin story. Какво построява този изверг, по какъв начин навлиза тъмнината в душата му, преди да го забележим в конфронтация с Брус Уейн, преди в кожата му да се намъкнат страхотните Джак Никълсън и Хийт Леджър (Джаред Лито в " Отряд самоубийци " беше по-скоро посредствен) - с това се занимава премиерният филм. В " Жокера " Артър Флек - както е същинското му име - е показан като драматичен персонаж. Жертва на всичко и всички - неуспешен печален смешник, душевен болен, незает, дрипльо, отшелник със фамилни контузии и нещастия, обичай по улиците просто тъй като не е приветлив на гамените и така нататък Букварен образец за loser. Наглед огромната му покруса е, че заради необичаен здравословен кусур избухва в противен смях неконтролируемо, без даже да му е смешно, с цел да стане за подбив и на гаргите. В дълбочина нещата са даже по-зле. Като резултат от сипещите се върху него неуважение и експанзия, озлобеният Артър самичък се трансформира в безсъвестен палач и в страшилище.
Може би някои фенове ще съумеят да изпитат състрадание към Жокера. Не е несъмнено колцина ще бъдат те, тъй като филмът е лишен от честен компас, както и от всякаква доза нормалност. Единственият, оскъден лъч човечност внася тъмнокожата съседка на Артър, с която той мечтае да се сближи. " Жокера " е по-скоро психиатрично case study и за това способства фокусирането му към оптимално отдаденото осъществяване на Финикс - той участва в на практика всеки кадър, непосилен за гледане с разкривеното си лице и мъчително броящи се ребра, безспорен претендент за " Оскар " за основна мъжка роля следващата година. (Колкото и добър да беше починалият Хийт Леджър, неговото осъществяване завоюва за поддържаща роля.)
Заслужава да се означи общественият слой в " Жокера ", само че той също не е нещо невиждано. В антиутопичния, заринат с отпадък Готам/Ню Йорк от края на 70-те години, антигероят се трансформира в знаме на онеправданите, разпалва невиждани протести против богатите, вълнения и безредица. Това, несъмнено, е добре пристигнало за копнеещия за самопризнание Артър, само че наивно американската трактовка на класова битка в комиксов филм може единствено да ни разсмее. (Иначе " Жокера " е изцяло лишен от възприятие за комизъм, въпреки множеството му персонажи да са професионални клоуни, стендъп и тв комици). От филма не излиза наяве дали създателите му се трогват от фактически вилнеещите из Съединени американски щати психопати с револвери - въпреки един подобен да изби сума народ на прожекция на " Черния рицар: Възраждане ". Сигурно се надяват да бъдат спрени, като за всеки от тях се откри по един Батман.
Въпреки че стремежът на кино лентата е към недопечен натурализъм, а не към комиксова хиперкинетика, образно " Жокера " е добре издигнат, въпреки и монотонен. Има няколко въздействащи епизода и добра сценография. Интересна музика на исландската композиторка Хилдур Гуднадоттир. По-скоро любопитен, в сравнение с добър филм. И безрадостно предсказване в какво могат да се трансфорат кохортата комиксови герои, когато Холивуд реши, че е привършен екшън капацитетът им (но към момента могат да носят пари).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ