С празнично слово, полагане на венци и цветя, изпълнение на

С празнично слово, полагане на венци и цветя, осъществяване на Духов оркестър – Пловдив с диригент Николай Гешев и атрактивна възстановка на събитията от 1908 година на Комитет „ Родолюбие “, в Пловдив приключи общоградското честване във връзка 114-та годишнина от провъзгласяването на Независимостта на България.

Церемонията се състоя на пл. „ 22 септември “, където се намира Колоната на Независима България.

Празникът стартира с възстановка на посрещането на Цар Фердинанд в Пловдив. Файтонът, в който бе настанено царското семейство, дойде на площада, където бе посрещнат от доктор Иван Кесяков – кмет на Пловдив през 1908 година и неговата брачна половинка.

След като цар Фердинанд поздрави строя и прочете манифеста, той се обърна към натрупалите се пловдивчани и посетители с думите „ Да живее свободна и самостоятелна България, да живее българският народ! ” и разгласи Независимостта на България в центъра на Пловдив.

На днешната дата преди 114 години, употребявайки създалата се удобна интернационална конюнктура и резултата от младотурската гражданска война, Княз Фердинанд афишира България за самостоятелна страна от „ Великата врата “ и се прогласява за Цар на всички българи.

С този акт, съединената през 1885 година Българска страна, става пълновръстен член на европейското семейство. Ден откакто афишира Независимостта, цар Фердинанд идва да означи събитието и в Пловдив.

Официалното слово за празника бе произнесено от Стоян Иванов – шеф на Регионален исторически музей – Пловдив. Водещ на церемонията бе Златко Павлов.

За да отдадат респект към този значим за българската история акт, на площад „ 22 септември “ се събраха жители и публични посетители, измежду които Председателят на Общински съвет Пловдив инж. Александър Държиков, заместител регионалният шеф на област Пловдив Даниела Николова, заместник-кметовете Пламен Панов и Стефан Стоянов, кметът на регион Западен Димитър Колев, представители на общинската администрация, районните кметства, общински съветници, представители на политически партии, публични организации и признателни жители.

По-рано денем в храм „ Света Неделя ” в Стария град беше отслужен молебен за празника от отец Апостол, а пред паметната плоча на Александър Малинов, Министър-председател по това време, бяха поднесени венци и цветя. Всяка година уредник на двете събития е Сдружение „ Център Петко Каравелов “ Пловдив.

Сред присъстващите бяха Председателят на Общински съвет Пловдив инж. Александър Държиков, заместник-кметът Стефан Стоянов, представители на политически партии и членовете на „ Център Петко Каравелов “.

Слово на Стоян Иванов – шеф на Регионален исторически музей – Пловдив:

Господин Председател на Общински съвет – Пловдив,

госпожо заместител регионален шеф,

Уважаеми господа заместник-кметове на община Пловдив и кметове на региони,

Госпожи и господа Общински съветници,

Скъпи пловдивчани,

Днес се навършват 114 година от оповестяване на Независимостта на България, още от часа на нейното оповестяване тя се трансформира в “голямо и свято събитие ” за целокупната българска общност.

Официалното ú оповестяване става в търновската черква “Св. 40 мъченици ”. Изборът на старопрестолния град индиректно  внушава фактическата държавотворна последователност сред Втората и Третата българска страна. Още преди обяд на “хубавия и безоблачен ден “ 22 септември 1908 г.  българският държател, съпроводен от министри и депутати, идва в Търново,  “потънало в празнична одеждa, цветя, флагове и лозунги ”. След обичайното посрещане с самун и сол, тържествения молебен и формалните речи, княз Фердинанд І прочита направения от тогавашния министър-председател Ал. Малинов  “Манифест към българския народ ”

Ето по какъв начин вестник „ Пряпорец ” в броя си от 23 септември 1908 година разказва този ден:  „ Вчера в историческата столица на българските царе се извърши едно от най-великите събития в нашата нова история и се съживи скъпата традиция, завещана нам от славното и велико минало на тогавашна България – Българското царство се възвърне. ”

Новината е посрещната с екстаз в цялата страна, проведени са  манифестации и тържества. След Велико Търново Князът и министрите се насочат през Габрово, Шипка, Казанлък, Стара Загора  и на 27 септември идват в Пловдив, където  особено до Офицерския клуб е издигната триумфална арка.

Идеята за самостоятелна България е жива през столетията  назад  в историята ни. През епохата на Възраждането тя става част от проектите за избавление и за създаване на съвременна и самостоятелна българска страна, а нейното  прогласяване в действителност приключва делото на българските възрожденци и  борци за национално избавление.

След Руско-турската война от 1877/78 г България е свободна, само че единствено една нейна част. След Съединението на 6 септември 1885 година и земите на юг от Балкана стават част от българската страна. Едва на 22 септември 1908 година, тъкмо тридесет години след Освобождението,  България получава правото да се посочва в действителност самостоятелна. Дотогава тя е княжество, васално на султана.

В началото на ХХ век изискванията за оповестяване на независимостта на младата българска страна са извънредно удобни, назряват  комплекс от аргументи – и стопански, и политически, които вършат допустима тази решителна крачка. През лятото на 1908 година младо-турската гражданска война в Османската империя е приключила с триумф за реформистите, а  Австро-Унгария – една от Великите сили, наложили Берлинския контракт, се готви да анексира две от провинциите на Османската империя – Босна и Херцеговина. Неслучайно княз Фердинанд се среща във Виена с император Франц-Йосиф и съгласува дейностите си с него.  Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина на идващия ден след оповестяването на българската самостоятелност.

На 22 септември 1908г. България става царство и пълновръстен участник в интернационалните връзки, князът към този момент се титулува цар. Изключителна е ролята на политическия хайлайф. В рядко срещано комбиниране на възгледи-  Народното събрание, монархът и опозицията  се обединяват  за прокламиране Независимостта на България. Успешното комбиниране на дипломация, национална отговорност и държавническа упоритост, както и прибраните лакти на партиите правят  възможно  утвърждаването  на името на България като суверенна страна.

Обявяването на независимостта носи две съществени послания  – цялостен суверенитет и  обединяването на всички българи, а освен смяна на статута на страната. С този акт българският народ заличава значими останки от петвековното турско господство. България се подрежда като пълноправен сътрудник дружно с останалите европейски страни.

„ Въодушевен от това свято дело и с цел да отговоря на държавните потребности и националното предпочитание, с благословението на Всевишния, ПРОВЪЗГЛАСЯВАМ СЪЕДИНЕНАТА НА 6 СЕПТЕМВРИЙ 1885 ГОДИНА БЪЛГАРИЯ ЗА НЕЗАВИСИМО ЦАРСТВО!

Из  „ Манифест към българския народ за оповестяване на Независимостта “

Да живее свободна и самостоятелна България!

Да живее българският народ!

Честит празник!