Август - с поезията на Борис Христов
“С прахуляк в душата и прахуляк по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седнал съм върху камъка.
И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя мебелировка
дом строя върху остарялата суша -
няма отиване, няма завръщане.
С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто безмълвие пътя -
пак ли в мен като зебри ще скитат
огнищата непознати, прозорците жълти.
Тухла по тухла - през целия ден ще бутам
и плодове ще садя над бурена.
Нека различен вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.
Трябва най-накрая аз да узная
как ще пребивавам с тоя друмник - сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето. ”
Борис Кирилов Христов е роден на 14.08.1945 година в Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник (1963) и българска лингвистика във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий ” (1970). Работи като преподавател (Перник, 1971-72), публицист и редактор в Студия за игрални филми, литературния сборник “Струма ” и сп. “Феникс ”. Автор е на книгите “Вечерен тромпет ” (1977; 1979), “Честен кръст ” (1982), “Бащата на яйцето ” (1987), “Сляпото куче. Долината на обувките ” (1990), “Думи и графити ” (1991; 2002), “Крилете на вестителя ” (1991), “Смъртни петна ” (1991), “Думи върху други думи ” (1992), “Вечерен тромпет. Честен кръст ” (2000), “Поезия ” (2004), както и на голям брой сюжети за игрални, документални и анимационни филми. Негови стихове са преведени на британски, немски, съветски, италиански и други езици. Съставител е на редица сборници и антологии, измежду които “Български разкази на ХХ век ” (1995), “Народни писмена ” (1995), “Веда Словена ” (1998) и доста други. Носител на Голямата премия на СУ “Св. Климент Охридски ” (2000).Научавайки от медиите, че на 26 май 2010 година е награден с медал „ Кирил и Методий “, I степен, за заслуги в региона на културата, с писмо до държавното управление отхвърля да получи премията.
Източник на биографичните бележки: www.liternet.bg, www.wikipedia.bg
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седнал съм върху камъка.
И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя мебелировка
дом строя върху остарялата суша -
няма отиване, няма завръщане.
С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто безмълвие пътя -
пак ли в мен като зебри ще скитат
огнищата непознати, прозорците жълти.
Тухла по тухла - през целия ден ще бутам
и плодове ще садя над бурена.
Нека различен вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.
Трябва най-накрая аз да узная
как ще пребивавам с тоя друмник - сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето. ”
Борис Кирилов Христов е роден на 14.08.1945 година в Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник (1963) и българска лингвистика във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий ” (1970). Работи като преподавател (Перник, 1971-72), публицист и редактор в Студия за игрални филми, литературния сборник “Струма ” и сп. “Феникс ”. Автор е на книгите “Вечерен тромпет ” (1977; 1979), “Честен кръст ” (1982), “Бащата на яйцето ” (1987), “Сляпото куче. Долината на обувките ” (1990), “Думи и графити ” (1991; 2002), “Крилете на вестителя ” (1991), “Смъртни петна ” (1991), “Думи върху други думи ” (1992), “Вечерен тромпет. Честен кръст ” (2000), “Поезия ” (2004), както и на голям брой сюжети за игрални, документални и анимационни филми. Негови стихове са преведени на британски, немски, съветски, италиански и други езици. Съставител е на редица сборници и антологии, измежду които “Български разкази на ХХ век ” (1995), “Народни писмена ” (1995), “Веда Словена ” (1998) и доста други. Носител на Голямата премия на СУ “Св. Климент Охридски ” (2000).Научавайки от медиите, че на 26 май 2010 година е награден с медал „ Кирил и Методий “, I степен, за заслуги в региона на културата, с писмо до държавното управление отхвърля да получи премията.
Източник на биографичните бележки: www.liternet.bg, www.wikipedia.bg
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ