Вдигат лекарските заплати с 800 лв. А защо не с 1600?
С подписания нов Колективен трудов контракт лекарските заплати се подвигат с 800 лв., а на медицинските сестри - с 550 лева С тази впечатляваща вест стартира седмицата. Премиерът Кирил Петков побърза да разгласи обещанието на обединението за изпълнено и възкликна: " В здравната система хората са най-важните! " Така е, в която и да било система.
Малко детайлност е, че оповестеното нарастване е съглашение на хартия. Със същия триумф можеха да зарадват лекарите с 1600 лева в допълнение, а сестрите да получат заричане за 1100. Колективният контракт е подписан сред синдикалните организации в опазването на здравето - Федерацията на синдикатите в опазването на здравето към КНСБ, Медицинска федерация " Подкрепа " и работодателската организация - Националната браншова стопанска камара на търговците - дистрибутори на едро на лекарствени средства, медико-санитарни и билкови препарати. Последната прочее беше единствената работодателска организация, която постави подписа си под контракта. Министерството на здравеопазването е единствено посредник за постигането на съглашение.
Какво следва от тук нататък. На процедура към момента нищо, тъй като някой би трябвало даде тези пари. По тази причина вероятността за стартова заплата за доктор от 2000 лева, за мед сестра от 1500 и за санитар от 900 лева, не провокира особена еуфория в здравните среди.
Как стоят нещата в реалност? Парите държи и дава НЗОК въз основата на гласувания от Народното събрание бюджет. Ако питате Касата ще ви опонират, че не дават пари, а купуват медицински действия. Само че медицинските действия имат избрана цена - т-нар. клинични пътеки (КП). От години съсловните организации в опазването на здравето тръбят, че те са недофинансирани и че в действителност калкулират престоя и лекуването на пациента, без да включват положения труд. Наскоро един от зам.-председателите на УС на БЛС за следващ път подсети, че медицинският труд към момента не е остойностен. Което подсказва, че при съществуващите сега КП, от които печелят здравните заведения, внушително усъвършенстване на приходите в сектора не следва да се чака.
Лекарският съюз и Касата са на път да се спогодят за 25% нарастване на клиничните пътеки, с цел да продължат медиците да получават по-високите хонорари от времето на пандемията. При това не всички. За да стане факт това, съсловната организация и здравният фонд би трябвало да подпишат най-накрая Анекс към Националния рамков контракт, с който тези заплати да станат действителност. Въпреки упованията това да се случи през миналата седмица, подписването на анекса към момента не е реалност, което е сигнал за проблем при договарящите.
Но даже и двете организации да съумеят да се спогодят за 25% нарастване, не всички лечебни заведения ще могат да обезпечат упоменатите нагоре заплати на чиновниците си. В най-неизгодна позиция са общинските лечебни заведения, които работят по евтини клинични пътеки (не вършат сърдечни и мозъчни интервенции например) и едвам свързват двата края. За да бъдат в положение да изплащат увеличените възнагражданеия, те евентуално ще би трябвало да поемат нови задължения.
Неотдавна доктор Иван Кокалов член на Народно събрание на НЗОК разяснява, че лечебните заведения в дребните обитаеми места, най-вече общински, ще би трябвало да бъдат подкрепени от общините. Общините обаче мълчат, защото от много време срещат компликации да поддържат живи лечебните заведения, в които са съсобственик - дефицитът на фрагменти и високата междинна възраст на медиците по тези места са проблем, който виси от десетилетия. На процедура по-голяма част от тези лечебни заведения са просто здания, които се нуждаят от ремонт и в които няма кой да работи.
В същото време и сега има лечебни заведения, които изплащат сходни на упоменатите нагоре заплати, като университетската кардиологична болница " Св. Екатерина " да вземем за пример, само че това е допустимо единствено тъй като там се прави високоспециализирана и добре платена лечебна активност, освен това недостиг на фрагменти няма.
Кой какво получава в частните лечебни заведения може единствено да се допуска, защото достъпът до сходна информация не е обществен.
На фона на постигнатия на хартия триумф за увеличение на заплатите в здравния отрасъл, ръководещата коалиция възнамерява съществени промени в бранша. Реакцията на медиците към декларираните планове е нееднозначна и съвсем всеки анонс за смяна се съпътства с позиция " срещу " от една или друга съсловна организация.
Председателят на Комисията по опазване на здравето в Народно събрание доцент Антон Тонев наскоро разгласи, че се планува да бъде отстранен изборът на персонален доктор и всеки да може да се лекува при който си желае експерт от извънболничната помощ. Оспорена беше капитацията (гарантирана сума, която общопрактикуващите лекари получават за всеки записан в практиката си пациент). Както можеше да се планува фамилните лекари остро възразиха против тези планове - едно че не желаят да им се пипат сигурните пари, второ, че не се знае при освобождение на достъпа до всички джипита дали някои няма да останат без пациенти.
Друга революционна концепция е въвеждането на диагностично-свързаните групи (ДСГ) в болничното лекуване. Тази тематика от дълго време се предъвква, само че по този начин и не е видяла реализация. Какво съставляват въпросните ДСГ? Ако влезете в болница с ковид да вземем за пример, колкото и да не е настоящо сега, само че имате високо кръвно или диабет, или бъбречно заболяване - лекуването ви да е сложно и да обгръща всички здравни проблеми, които имате - в тази ситуация коронавирус инфекцията и хроничните болежки. Това би трябвало да бъде калкулирано, несъмнено, с цел да може Касата да го заплаща. От пръв взор проличава, че това ще оскъпи лекуването и ще вдигне средствата, нужни за опазване на здравето. Сегашният бюджет не може да си го разреши. Колко ще може да се случи в бъдеще, също е мъчно да се предвижда. Отдавна се приказва за потребността от пруструктуриране на болничната помощ, само че никой не протяга ръка към непопулярната мярка, а лечебните заведения не престават да се роят, въпреки и не с темповете от предходни години. В настоящия тип на системата наливането на още пари не наподобява рационално.
Още при договарянията за сформиране на държавно управление бъдещите сътрудници сложиха още някои условия към бранша - предел на заплатите на шефове на лечебни заведения, което възмути най-много админите в печелившите лечебни заведения. Заложиха и ограничаване - за заемането на няколко управителни длъжности по едно и също време - това пък провокира неодобрение от страна на университетските лечебни заведения, защото шефовете на катедри са и шефове на клиники и вероятността да се лишат от сериозна част от парите си, напълно естествено не ги хвърли във екстаз.
Най-трудно се реализират положителни планове, като това с увеличението на заплатите за медиците. Особено в случай че, с цел да стане допустимо, е належащо да се вземат поредност от ограничения, които по никакъв начин не подвигат рейтинга и се протяга ръка на нечии пари.
Малко детайлност е, че оповестеното нарастване е съглашение на хартия. Със същия триумф можеха да зарадват лекарите с 1600 лева в допълнение, а сестрите да получат заричане за 1100. Колективният контракт е подписан сред синдикалните организации в опазването на здравето - Федерацията на синдикатите в опазването на здравето към КНСБ, Медицинска федерация " Подкрепа " и работодателската организация - Националната браншова стопанска камара на търговците - дистрибутори на едро на лекарствени средства, медико-санитарни и билкови препарати. Последната прочее беше единствената работодателска организация, която постави подписа си под контракта. Министерството на здравеопазването е единствено посредник за постигането на съглашение.
Какво следва от тук нататък. На процедура към момента нищо, тъй като някой би трябвало даде тези пари. По тази причина вероятността за стартова заплата за доктор от 2000 лева, за мед сестра от 1500 и за санитар от 900 лева, не провокира особена еуфория в здравните среди.
Как стоят нещата в реалност? Парите държи и дава НЗОК въз основата на гласувания от Народното събрание бюджет. Ако питате Касата ще ви опонират, че не дават пари, а купуват медицински действия. Само че медицинските действия имат избрана цена - т-нар. клинични пътеки (КП). От години съсловните организации в опазването на здравето тръбят, че те са недофинансирани и че в действителност калкулират престоя и лекуването на пациента, без да включват положения труд. Наскоро един от зам.-председателите на УС на БЛС за следващ път подсети, че медицинският труд към момента не е остойностен. Което подсказва, че при съществуващите сега КП, от които печелят здравните заведения, внушително усъвършенстване на приходите в сектора не следва да се чака.
Лекарският съюз и Касата са на път да се спогодят за 25% нарастване на клиничните пътеки, с цел да продължат медиците да получават по-високите хонорари от времето на пандемията. При това не всички. За да стане факт това, съсловната организация и здравният фонд би трябвало да подпишат най-накрая Анекс към Националния рамков контракт, с който тези заплати да станат действителност. Въпреки упованията това да се случи през миналата седмица, подписването на анекса към момента не е реалност, което е сигнал за проблем при договарящите.
Но даже и двете организации да съумеят да се спогодят за 25% нарастване, не всички лечебни заведения ще могат да обезпечат упоменатите нагоре заплати на чиновниците си. В най-неизгодна позиция са общинските лечебни заведения, които работят по евтини клинични пътеки (не вършат сърдечни и мозъчни интервенции например) и едвам свързват двата края. За да бъдат в положение да изплащат увеличените възнагражданеия, те евентуално ще би трябвало да поемат нови задължения.
Неотдавна доктор Иван Кокалов член на Народно събрание на НЗОК разяснява, че лечебните заведения в дребните обитаеми места, най-вече общински, ще би трябвало да бъдат подкрепени от общините. Общините обаче мълчат, защото от много време срещат компликации да поддържат живи лечебните заведения, в които са съсобственик - дефицитът на фрагменти и високата междинна възраст на медиците по тези места са проблем, който виси от десетилетия. На процедура по-голяма част от тези лечебни заведения са просто здания, които се нуждаят от ремонт и в които няма кой да работи.
В същото време и сега има лечебни заведения, които изплащат сходни на упоменатите нагоре заплати, като университетската кардиологична болница " Св. Екатерина " да вземем за пример, само че това е допустимо единствено тъй като там се прави високоспециализирана и добре платена лечебна активност, освен това недостиг на фрагменти няма.
Кой какво получава в частните лечебни заведения може единствено да се допуска, защото достъпът до сходна информация не е обществен.
На фона на постигнатия на хартия триумф за увеличение на заплатите в здравния отрасъл, ръководещата коалиция възнамерява съществени промени в бранша. Реакцията на медиците към декларираните планове е нееднозначна и съвсем всеки анонс за смяна се съпътства с позиция " срещу " от една или друга съсловна организация.
Председателят на Комисията по опазване на здравето в Народно събрание доцент Антон Тонев наскоро разгласи, че се планува да бъде отстранен изборът на персонален доктор и всеки да може да се лекува при който си желае експерт от извънболничната помощ. Оспорена беше капитацията (гарантирана сума, която общопрактикуващите лекари получават за всеки записан в практиката си пациент). Както можеше да се планува фамилните лекари остро възразиха против тези планове - едно че не желаят да им се пипат сигурните пари, второ, че не се знае при освобождение на достъпа до всички джипита дали някои няма да останат без пациенти.
Друга революционна концепция е въвеждането на диагностично-свързаните групи (ДСГ) в болничното лекуване. Тази тематика от дълго време се предъвква, само че по този начин и не е видяла реализация. Какво съставляват въпросните ДСГ? Ако влезете в болница с ковид да вземем за пример, колкото и да не е настоящо сега, само че имате високо кръвно или диабет, или бъбречно заболяване - лекуването ви да е сложно и да обгръща всички здравни проблеми, които имате - в тази ситуация коронавирус инфекцията и хроничните болежки. Това би трябвало да бъде калкулирано, несъмнено, с цел да може Касата да го заплаща. От пръв взор проличава, че това ще оскъпи лекуването и ще вдигне средствата, нужни за опазване на здравето. Сегашният бюджет не може да си го разреши. Колко ще може да се случи в бъдеще, също е мъчно да се предвижда. Отдавна се приказва за потребността от пруструктуриране на болничната помощ, само че никой не протяга ръка към непопулярната мярка, а лечебните заведения не престават да се роят, въпреки и не с темповете от предходни години. В настоящия тип на системата наливането на още пари не наподобява рационално.
Още при договарянията за сформиране на държавно управление бъдещите сътрудници сложиха още някои условия към бранша - предел на заплатите на шефове на лечебни заведения, което възмути най-много админите в печелившите лечебни заведения. Заложиха и ограничаване - за заемането на няколко управителни длъжности по едно и също време - това пък провокира неодобрение от страна на университетските лечебни заведения, защото шефовете на катедри са и шефове на клиники и вероятността да се лишат от сериозна част от парите си, напълно естествено не ги хвърли във екстаз.
Най-трудно се реализират положителни планове, като това с увеличението на заплатите за медиците. Особено в случай че, с цел да стане допустимо, е належащо да се вземат поредност от ограничения, които по никакъв начин не подвигат рейтинга и се протяга ръка на нечии пари.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ