С почит към Вацлав Нижински и Жозефин Бейкър започва 11-ият фестивал Антистатик
С респект към Вацлав Нижински, Валеска Герт, Жозефин Бейкър и Хари Шепард стартира 11-ият Международен фестивал за актуален танц и пърформанс " Антистатик ". Марк Томкинс (Франция/САЩ) ще показа солата си, обединени в спектакъла " В респект към... " на 20 април от 19.30 ч. в ДНК – пространство за актуален танц и пърформанс, оповестяват уредниците, представени от Българска телеграфна агенция.
В афиша на фестивала, който продължава до 30 април под мотото " Извънредно състояние ", са още четири заглавия от Международната стратегия – " Хабитат " на Ури Шафир (Израел), " Пориви " на Бенжамeн Бертран (Франция), " Жените-чудо " на Мелани Лейн (Австралия/ Германия) и " Опиянение и яд " на Ligna (Германия), в който има и " българска диря ". Специален фокус на фестивала е Българската танцова платформа. В съпътстващата стратегия на " Антистатик " са полемики, лекции, работни ателиета. Фестивалните пространства са ДНК, Младежкият спектакъл " Николай Бинев " и Центърът за просвета и спор " Червената къща ". След някои от спектаклите ще има диалози с артистите.
" Запазете успокоение и да танцуваме! " – призоват уредниците във връзка на мотото на фестивала. По думите им, в света, в който живеем, " изключително състояние " значи опасност, боязън, тероризъм и надзор. В измерението на " Антистатик " обаче наложените правила незабавно стопират да важат.
" Валсът на Вацлав ", " Икони ", " Под кожата " и " Свидетел " са четирите сола на Марк Томкинс, обединени в представлението " В респект към... ".
Кабарето и мюзикхолът, с тяхната пресилена превзетост и еротичност, постоянно са били ентусиазъм за именития френско-американски хореограф и реализатор. Във " В респект към... " (1998) той се слага в позицията на четири икони на модерния танц, които са били от извънредно значение за него, и пресъздава тяхното наличие и жанр. Това са Вацлав Нижински, емблемата на парижкия Балет " Рус " от началото на 20-и век, Валеска Герт, немска актриса и танцьорка, знаково име за експресионистичния танц, фамозна с ексцентричните си осъществявания, Жозефин Бейкър, наричана Черната перла – една от огромните диви на парижките мюзикхолове през 20-те, както и Хари Шепард, американски танцьор и персонален другар на Томкинс.
Можем ли да погледнем на " нищото " като форма или материя, може ли да го осезаем, по какъв начин предишното пресреща сегашното и по какъв начин това " да бъдеш тяло " тук и в този момент подчинява всичко на своята воля, на своя протест, на своята елементарност, на устрема си да вижда и да бъде забелязано – тези въпроси занимават Ури Шафир в " Хабитат ", с подзаглавие откъс от фамозния американски концептуален актьор от 60-те Робърт Бари: " За мен нищото е най-мощното нещо на света ".
" Пориви " придвижва на сцената флуидната динамичност напразно в непрестанно вълнообразно придвижване. Един мъж, една жена, вентилатор и осезателен лъх на въздуха, който ги свързва – нищо повече не е належащо в спектакъла на младия френски хореограф Бенжамен Бертран, чието име от ден на ден ще се чува на интернационалната сцена, съгласно познавачи.
Стефан А. Щерев е създател на концепцията, сърежисьор и съпродуцент на " Опиянение и яд " на Ligna (Германия) – " проучвания върху властническия темперамент ". Музиката е на Емилиян Гацов, преводът – на Гергана Димитрова.
Германският колектив Ligna, специализирал се в медийните изкуства и пърформанса, и българските актьори изследват в какво се състои привлекателността на фундаментализма и радикалните общности, занимават се с логиката на исторически събития, теории и разбори и пресъздават модерни процеси, като трансформират публиката в основно настоящо лице в пърформанса.
Професионалните бодибилдъри Рози Харте и Натали Шмид са изпълнителките в " Жените-чудо " на Мелани Лейн, който " сплотява силата и уязвимостта, репрезентацията и трансформацията, атлетизма и женствеността и предизвика разговор с усещанията ни за тези категории ".
Между пърформанс и галерия е най-новата работа на Иво Димчев Avoiding deLIFEeath – от заглавията в Българската танцова платформа. Артистът изследва седем от обичаните си креативен действия – преподаване, писане на лирика, изобразяване, композиране на песни, осъществяване на спонтанен концерт за пиано и глас, снимане на музикално видео, предоставяне на изявление.
С мъчно уловимото, " подмолно " отнемане на индивида от инерцията, в която попада животът му, се занимава " Мейнстрийм " на Марион Дърова с музика на Иван Шопов и Александър Евтимов – Шаманчето, с присъединяване на Борис Георгиев, Христо Ушев и Ина Гергинова.
Бурлеск пърформънсът " Неон " се интересува от тялото, което провокира, предизвика, флиртува и познава себе си като форма на митинг, по думите на създателите Александър Георгиев – Аце (Македония/Швеция), Жана Пенчева – двамата са и участници в представлението – и Ирена Цветанова.
Ирена Цветанова си партнира с Ива Свещарова и Виолета Витанова в движенческия пърформънс " Голем " на Анна Данкова, който " построява минималистична абстракция на потреблението като титаничната центрофуга от ресурс-продукт-боклук, като чудовищна движеща мощ – било то прочувствена, полова, пазарна, осведомителна ".
Заглавието на новото зрелище на един от най-активните модерни български хореографи Живко Желязков – FlapSe, е комбиниране и от flap, ударът на крилете на птицата при полет, и lapse, въздушно течение, и посочва гранично положение, в което споменът " отнася " тялото и съзнанието.
Вечерта на младите хореографи на Балет " Арабеск " на 29 април в Музикалния спектакъл е част и от програмата за 50-годишнината на трупата, която се празнува през целия сезон. Включени са две миниатюри на изявени солисти на балета, в този момент в ролята на хореографи – " Моето второ аз " на Асен Наков и " Пътят ми с теб " на Ангелина Гаврилова.
В Българската танцова платформа на " Антистатик " са още Shamebox на Ива Свещарова и Вили Прагер, " Синхроничност " на Станислав Генадиев – което не се предлага за хора с нараснала фоточувствителност, " Мадам Кифла " (с акцентиране на последната сричка) на Мирослава Захова – представление, разискващо усещанията за красивото женско тяло, " Невъзможност в най-чист вид/Фрагменти в придвижване " на Стефания Георгиева, " Саломе " на Мирослав Йорданов, " Историята на вчерашния ден " на Галина Борисова.
Празникът приключва с Antistatic празненство с DJ Genda – Станислав Генадиев, професионален хореограф и танцьор със личен жанр, който посредством подбрани минималистични придвижвания на тялото рисува аналогии с естествени и обществени процеси. Тази хармония актьорът следва и в метода си към музиката. В композициите си съчетава семпли сигнали, записани от виртуални и аналогови машини, и " полеви " записани звуци.
" Антистатик " се провежда от " Брейн сторм проджект ", асоциация " Информбюро " и " Червената къща " в партньорство с Министерството на културата, Столичната община, български и задгранични културни институти у нас, посолства и други.
Информацията е на Българска телеграфна агенция.
В афиша на фестивала, който продължава до 30 април под мотото " Извънредно състояние ", са още четири заглавия от Международната стратегия – " Хабитат " на Ури Шафир (Израел), " Пориви " на Бенжамeн Бертран (Франция), " Жените-чудо " на Мелани Лейн (Австралия/ Германия) и " Опиянение и яд " на Ligna (Германия), в който има и " българска диря ". Специален фокус на фестивала е Българската танцова платформа. В съпътстващата стратегия на " Антистатик " са полемики, лекции, работни ателиета. Фестивалните пространства са ДНК, Младежкият спектакъл " Николай Бинев " и Центърът за просвета и спор " Червената къща ". След някои от спектаклите ще има диалози с артистите.
" Запазете успокоение и да танцуваме! " – призоват уредниците във връзка на мотото на фестивала. По думите им, в света, в който живеем, " изключително състояние " значи опасност, боязън, тероризъм и надзор. В измерението на " Антистатик " обаче наложените правила незабавно стопират да важат.
" Валсът на Вацлав ", " Икони ", " Под кожата " и " Свидетел " са четирите сола на Марк Томкинс, обединени в представлението " В респект към... ".
Кабарето и мюзикхолът, с тяхната пресилена превзетост и еротичност, постоянно са били ентусиазъм за именития френско-американски хореограф и реализатор. Във " В респект към... " (1998) той се слага в позицията на четири икони на модерния танц, които са били от извънредно значение за него, и пресъздава тяхното наличие и жанр. Това са Вацлав Нижински, емблемата на парижкия Балет " Рус " от началото на 20-и век, Валеска Герт, немска актриса и танцьорка, знаково име за експресионистичния танц, фамозна с ексцентричните си осъществявания, Жозефин Бейкър, наричана Черната перла – една от огромните диви на парижките мюзикхолове през 20-те, както и Хари Шепард, американски танцьор и персонален другар на Томкинс.
Можем ли да погледнем на " нищото " като форма или материя, може ли да го осезаем, по какъв начин предишното пресреща сегашното и по какъв начин това " да бъдеш тяло " тук и в този момент подчинява всичко на своята воля, на своя протест, на своята елементарност, на устрема си да вижда и да бъде забелязано – тези въпроси занимават Ури Шафир в " Хабитат ", с подзаглавие откъс от фамозния американски концептуален актьор от 60-те Робърт Бари: " За мен нищото е най-мощното нещо на света ".
" Пориви " придвижва на сцената флуидната динамичност напразно в непрестанно вълнообразно придвижване. Един мъж, една жена, вентилатор и осезателен лъх на въздуха, който ги свързва – нищо повече не е належащо в спектакъла на младия френски хореограф Бенжамен Бертран, чието име от ден на ден ще се чува на интернационалната сцена, съгласно познавачи.
Стефан А. Щерев е създател на концепцията, сърежисьор и съпродуцент на " Опиянение и яд " на Ligna (Германия) – " проучвания върху властническия темперамент ". Музиката е на Емилиян Гацов, преводът – на Гергана Димитрова.
Германският колектив Ligna, специализирал се в медийните изкуства и пърформанса, и българските актьори изследват в какво се състои привлекателността на фундаментализма и радикалните общности, занимават се с логиката на исторически събития, теории и разбори и пресъздават модерни процеси, като трансформират публиката в основно настоящо лице в пърформанса.
Професионалните бодибилдъри Рози Харте и Натали Шмид са изпълнителките в " Жените-чудо " на Мелани Лейн, който " сплотява силата и уязвимостта, репрезентацията и трансформацията, атлетизма и женствеността и предизвика разговор с усещанията ни за тези категории ".
Между пърформанс и галерия е най-новата работа на Иво Димчев Avoiding deLIFEeath – от заглавията в Българската танцова платформа. Артистът изследва седем от обичаните си креативен действия – преподаване, писане на лирика, изобразяване, композиране на песни, осъществяване на спонтанен концерт за пиано и глас, снимане на музикално видео, предоставяне на изявление.
С мъчно уловимото, " подмолно " отнемане на индивида от инерцията, в която попада животът му, се занимава " Мейнстрийм " на Марион Дърова с музика на Иван Шопов и Александър Евтимов – Шаманчето, с присъединяване на Борис Георгиев, Христо Ушев и Ина Гергинова.
Бурлеск пърформънсът " Неон " се интересува от тялото, което провокира, предизвика, флиртува и познава себе си като форма на митинг, по думите на създателите Александър Георгиев – Аце (Македония/Швеция), Жана Пенчева – двамата са и участници в представлението – и Ирена Цветанова.
Ирена Цветанова си партнира с Ива Свещарова и Виолета Витанова в движенческия пърформънс " Голем " на Анна Данкова, който " построява минималистична абстракция на потреблението като титаничната центрофуга от ресурс-продукт-боклук, като чудовищна движеща мощ – било то прочувствена, полова, пазарна, осведомителна ".
Заглавието на новото зрелище на един от най-активните модерни български хореографи Живко Желязков – FlapSe, е комбиниране и от flap, ударът на крилете на птицата при полет, и lapse, въздушно течение, и посочва гранично положение, в което споменът " отнася " тялото и съзнанието.
Вечерта на младите хореографи на Балет " Арабеск " на 29 април в Музикалния спектакъл е част и от програмата за 50-годишнината на трупата, която се празнува през целия сезон. Включени са две миниатюри на изявени солисти на балета, в този момент в ролята на хореографи – " Моето второ аз " на Асен Наков и " Пътят ми с теб " на Ангелина Гаврилова.
В Българската танцова платформа на " Антистатик " са още Shamebox на Ива Свещарова и Вили Прагер, " Синхроничност " на Станислав Генадиев – което не се предлага за хора с нараснала фоточувствителност, " Мадам Кифла " (с акцентиране на последната сричка) на Мирослава Захова – представление, разискващо усещанията за красивото женско тяло, " Невъзможност в най-чист вид/Фрагменти в придвижване " на Стефания Георгиева, " Саломе " на Мирослав Йорданов, " Историята на вчерашния ден " на Галина Борисова.
Празникът приключва с Antistatic празненство с DJ Genda – Станислав Генадиев, професионален хореограф и танцьор със личен жанр, който посредством подбрани минималистични придвижвания на тялото рисува аналогии с естествени и обществени процеси. Тази хармония актьорът следва и в метода си към музиката. В композициите си съчетава семпли сигнали, записани от виртуални и аналогови машини, и " полеви " записани звуци.
" Антистатик " се провежда от " Брейн сторм проджект ", асоциация " Информбюро " и " Червената къща " в партньорство с Министерството на културата, Столичната община, български и задгранични културни институти у нас, посолства и други.
Информацията е на Българска телеграфна агенция.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ