"Дълг" и "Отечество". Или за преврата на 9 юни 1923 г.
С ключова дума " Дълг " и пропуск " Отечество " през нощта против 9 юни 1923 група офицери от Военния съюз смъкват земеделското държавно управление на Александър Стамболийски и предават властта на кабинет с непартиен министър председател и министри, препоръчани от останалите партии. Събитието се пояснява от коминтерновската историография като военно-фашистки прелом, от некоминтерновската - като въздържане по неконституционен път на една възходяща съсловна тирания.
По мотив 100-годишнината от Деветоюнския прелом " Дневник " разгласява публикацията на проф. Веселин Янчев, която преглежда събитието в подтекста на процесите в българското общество след края на Първата международна война.
Акцентите са на " Дневник ".
-----------------
В края на Голямата война българската държавност навлиза в интервал на дълбока рецесия. Провалът на обичайните партии да реализират националното обединяване основава условия за търсене на опция в ръководството на страната. Към него се устремяват левите политически партии - Български земеделски народен съюз, покръстилата се в болшевизма Българска комунистическа партия и реформистката Социалдемократическа партия. Най-напористи са земеделците. След като се провалят в опита да извършат държавен прелом и принудително да вземат властта през септември 1918 година, те стават част от изпълнителната власт, а парламентарните избори от август 1919 година ги трансформират в първа политическа мощ.
Първа, само че без болшинство в Народното събрание, което да им даде опция за независимо ръководство. Именно такова ръководство желае водачът на партията Ал. Стамболийски и безскрупулно ще го наложи.
Неговите старания не се насочват към усмиряване и омиротворяване на обществото, а към
оповестяване на война на " вътрешните врагове "
Първи в жаравата са хвърлени водачите и министрите от трите демократични партии, управлявали от 1913 до 1918 година посредством признатия Закон за съдене и наказване на виновниците за националната злополука. След елиминирането на част от конкуренцията вдясно, вниманието на ръководещите се концентрира вляво - против комунистите и социалдемократите. С оправданието " против болшевиките - по болшевишки ", целеустремено, с хъс и устремност те чакат и търсят спор, с цел да пречупят възходящо им развиване след войната. В това отношение се залага на армията и на офицерството, като се не помнят старите спорове и съществуването на полутайния Военен съюз. Ще се потърси и авариен вид, посредством образуване на последователите на Български земеделски народен съюз в лична " Оранжева армия ".
Обявените в края на 1919 година обща транспортна стачка и обща политическа стачка ще дадат на ръководещите стремежи мотив за нанасяне на сериозен удар на комунистите и социалдемократите. Проведените през март 1920 година незабавни парламентарни избори още веднъж не дават мечтаното болшинство на земеделците в Народното събрание. Чрез процедурни хватки част от опозиционните представители са отстранени и Български земеделски народен съюз получава нежно болшинство и опция да сформира независимо държавно управление. Пътят към налагане на нова, съсловна земеделска власт е открит.
Паралелно
продължава и битката с " вътрешните врагове " - старите партии, интелигенцията, буржоазията, градското население.
В този лист почетно място е отделено на настоящото офицерство, чиято организация е неразрешена през септември 1920 година Водачите на Военния съюз В. Лазаров, К. Георгиев, Сл. Василев, Д. Велчев, Н. Рачев намират кей в легалния Съюз на запасните офицери. През 1921 година Съюзът се афишира срещу режима на " политическия максимализъм и народовластническия абсолютизъм " на Земеделския съюз, срещу комунизма и за превъзмогване на разединението на обичайните партии. Въпросните запасни офицери се включват интензивно в основаването на Народния сговор през октомври 1921 година Тази междупартийна и надпартийна елитарна организация, отпред с безпартийни интелектуалци като Ал. Греков и проф. Ал. Цанков, си слага за цел " съюзяване, па даже обединяване, на сродните по състав и хрумвания политически партии у нас ", издигане на престижа на държавната власт и се афишира срещу нейното потребление " за чисто партийни или тясно съсловни и класови ползи ".
Веднага по-късно, през ноември 1921 година, Никола Рачев, Кимон Георгиев и Дамян Велчев възвръщат Военния съюз . За негов ръководител е определен полк. Иван Вълков. Рестартиралият съюз не търси повсеместност, а залага на спечелването на младшите офицери, които действително държат армията в ръцете си.
Традиционните партии също осъзнават нуждата от преустрояване, от прегрупиране и консолидиране в духа на конституционализма и парламентаризма. В края на 1920 година трите демократични партии се сплотяват в обща Националлиберална партия. Сливат се Народната и Прогресивнолибералната партии в Обединена народнопрогресивна партия. На 6 юли 1922 година тази партия, дружно с Демократическата и Радикалдемократическата афишират основаването на " Конституционен блок ". Конституционният блок залага на продобиване доверието на гласоподавателите и премахване по парламентарен път на земеделците.
Раздвижването на опозицията не е по усета на властващите. Още в края на 1921 година радикалите вътре в Български земеделски народен съюз основават Комитет за селска тирания и последователно вземат превъзходство в неговото управление. На процедура конституционният строй е сменен, защото изпълнителната власт не дава отговор за своите дейности пред Народното събрание, а единствено пред конгреса на Български земеделски народен съюз. Конгресът взема решение въпросите за връчване на мандат и оставката на държавното управление. Царят е лишен от пълномощията си във връзка с армията и външната политика. Управляващите жестоко се намесват в организацията и работата на правосъдната система.
През май 1922 година на партиен конгрес Стамболийски афишира " кървясъл фронт " на съперниците и съперниците на властта - старите партии, офицерството, врангелистите, Вътрешна македонска революционна организация. Като най-сериозна заплаха се възприема Вътрешна македонска революционна организация, отхвърляща политиката на земеделската власт на отвод от Македония. Под предлог за готвен скрит план на опозицията, властта провежда същински скрит план против старите партии, с цел да ги качи дефинитивно на " погребалната каляска ". Търновските събития от септември 1922 година, арестуването на министрите от кабинетите, управлявали през 1911-1913 и през 1918 година, Законът за допитване до народа и извършеният през ноември 1922 година неконституционен референдум за виновността на тези кабинети, измененията в Закона за съдене и наказване на виновниците за националната злополука са все пирони в ковчега на силите, обичайно поддържащи открития с
Търновската конституция държавен ред.
Ескалацията на спора с Вътрешна македонска революционна организация дава мотив на Ал. Стамболийски и на радикалите от Комитета за селска тирания да стартират следващата война, само че този път против неуместните и съперниците им вътре в държавното управление и партията. След като под външен напън Райко Даскалов е изваден от кабинета, през февруари 1923 година е отстранена тройката умерени, продемократично и проконституционно настроени министри - Константин Томов, Марко Турлаков, Христо Манолов. Цялата партийна и изпълнителна власт е съсредоточена в Александър Стамболийски и Комитета за селска тирания.
Прочистването на партията и на Министерския съвет е първата стъпка към налагане на цялостен надзор върху ръководството и страната. Втората би трябвало да бъде провеждането на парламентарни избори, които да узаконят новото състояние. Третата е цялостното покоряване на армията посредством пречистване на офицерския корпус и основаване на лична партийна въоръжена мощ.
В тази конюнктура към " вътрешните врагове " са прибавени и комунистите и анархистите. Първите отхвърлят цялостната политика на Български земеделски народен съюз и приканват селяните да се включат в битката за основаване на работническо-селско държавно управление, само че под знамето на Комунистическата партия.
Управляващите стартират да разискват благоприятни условия за приемане на Закон за отбрана на страната и за възбрана на Българска комунистическа партия. Полицейските органи преследват, арестуват, бият комунистите, затварят клубовете и разтурят партийните им събрания. В тези акции е включена и войската.
В края на март 1923 година се стига до съществени конфликти сред анархисти и военни в Ямбол, последвани от репресии и арести на анархисти в цялата страна.
Изборите от 22 април 1923 година, извършени след промени в изборния закон,
обезпечават служебна победа на Български земеделски народен съюз - 212 от 245 депутати
при извоювани 52 % от гласовете, и дават убеденост на Земеделския съюз, че му следва дълго и неоспорвано ръководство. Сега към този момент дефинитивно могат да се осъществят концепциите на Комитета за селска тирания и на самия Стамболийски за създаване на ново " трудово общество ", отпред със селската класа като хегемон и с авангард Земеделския съюз.
Очертан е новият кръг на радикални икономически промени, като национализация на банките и застрахователното дело, едрия аграрни инвентар, индустриалните предприятия. Стамболийски стартира да работи и по нова конституция, която би трябвало да узакони трудовата благосъстоятелност и новото политическо устройство на страната посредством основаването на един класов, а не партиен парламент, тъй като " партиите умряха ". На този стадий всесилният министър председател не планува въвеждането на република, а извънредно ограничение на прерогативите на монарха във връзка с външната политика, на изпълнителната власт, на армията.
За реализирането на новия кръг от промени и налагането на селска тирания се пристъпва към абсолютно преодоляване на армията и основаване на лична, партийна въоръжена мощ. С тази цел Стамболийски дефинира за боен министър племенника си К. Муравиев, а невиждано за началник-щаб е назначено политическо лице, полк. Стефан Нойков, който е член на Български земеделски народен съюз . Активно се работи и по създаване на партийна Народна армия. Това се все стъпки, които демонстрират, че управлението на Български земеделски народен съюз не позволява опцията да се раздели с властта по легален метод и е готово да я отстоява със силата на своите последователи и на оръжието.
По този метод, откакто са овладени партийното управление, Министерският съвет и Народното събрание, на практика цялата държавна и военна власт се концентрира в ръцете на партийния водач. Омаломощени са или са отстранени всички фактори и бариери пред неговото желание да се скъса с демократичните и правни правила и полезности, върху които е построена българската държавност след 1879 година, и да се тръгне към налагането на кардинално нов модел на еднопартийна и безконтролна властническа власт, претендираща да показва ползите единствено на една класа или съсловие.
Изборните резултати демонстрират, че старите партии не са парламентарна опция на земеделците. В края на април или началото на май 1923 година управление на Военния съюз взема решение да смъкна земеделците благодарение на армията.
Изготвен е общ проект, разчитащ на безспорна загадка и на изненада
и на лимитирано число заговорници, на преодоляване на връзките и обезвреждане на факторите на властта, способни да провеждат противопоставяне. Този проект би трябвало да доближи не до всички 240 съюзни офицери, а единствено до 80 от тях, ангажирани с непосредственото реализиране на акцията. Паролата за акцията е " Дълг ", а пропускът - " Отечество ". На 5 юни е избрана датата - 9 юни.
Успоредно с военната върви и политическата подготовка на преврата. Организаторите от Военния съюз нямат желание да оглавят новото държавно управление или да ангажират трайно армията с ръководството. За да не бъдат упрекнати, че слагат държавната военна мощ в услуга на една или друга политическа формация, те държат в бъдещия кабинет да вземат участие представители на всички партии, само че с лица, които не са били в ръководството и са " чисти " политически и морално, без земеделците и комунистите. Ето за какво се стопират на проф. Александър Цанков, който да оглави новото държавно управление и да притегли в него партийни лица.
Що се отнася до политическите цели на смяната, те са контрактувани взаимно и плануват след отстраняването на земеделците от власт да се проведат законодателни избори, с цел да се " парламентаризира и възстановява политическия живот - с една дума, да се възвърне конституционно- парламентарният режим ".
На процедура, вторачването на ръководещите земеделци във Вътрешна македонска революционна организация, откъдето само чакат посягане към властта, улеснява в огромна степен както военната, по този начин и политическа подготовка на смяната. Правителството не разполага със сигурни сведения за готвения прелом и не подхваща никакви съответни ограничения, даже за гарантиране на личната си сигурност и тази на столицата.
Цар Борис ІІІ по всяка възможност знае за готвения прелом, само че липсват доказателства, че е взел участие в неговата подготовка и е дирижирал дейностите на уредниците, че е наясно с деня и часа на осъществяването му. Царят до последния миг следва демонстрираната още от септември 1922 година позиция на равна раздалеченост и от ръководещи, и от съпротива. Той не желае да се ангажира с едната или другата противостоящи си сили и да стане съизвършител и подстрекател на конфликт, извънредно рисков за бъдещето както на армията, по този начин и на страната и на короната.
Монархът се притеснява и от намесата на Вътрешна македонска революционна организация във вътрешнополитическия живот и в това направление прави опити за възпиращо влияние.
Вечерта на 8 юни 1923 година в дома на запасния военачалник Иван Русев се събират бъдещите министри и уредниците на преврата
Сега дефинитивно се дефинират министерските постове, които се разпределят сред сговористите и представителите на старите партии. Изненадващо, единственият настоящ боен, полк. Ив. Вълков, отхвърля да оглави Военното министерство с претекста, че не може да взе участие в държавно управление, наложено на, а не посочено от, президента и висш главнокомандващ царя. Постът краткотрайно се поема от проф. Цанков.
В 3 часа на 9 юни " машината на конспирацията " е пусната и стартира да действа " с точността на часовник ". Към 4 часа Дамян Велчев рапортува на Вълков, че
" интервенциите се завършиха наред и тъкмо съгласно дадените нареждания ".
Пристигат известия, че основните гарнизони и градове в провинцията са в ръцете на заговорниците. Едва тогава проф. Ал. Цанков, съпроводен от двама от бъдещите министри - Димо Казасов и Боян Смилов, потегля към Врана, където се намира цар Борис ІІІ, с цел да подпише квалифицираните укази за уволняване на държавното управление на Стамболийски и назначение на ново, отпред с проф. Цанков.
Задачата им се оказва сложна. В продължение на часове царят отхвърля да се яви пред делегацията. Монархът си дава сметка, че отводът му да се солидаризира с смяната в персонален проект значи абдикация, която заговорниците не желаят, само че и не изключват, а в държавен - революция, защото ще бъде оправдано остарялото държавно управление и войската ще се разцепи.
От друга страна, неконституционната смяна е в името на връщането на конституционните правила, секване на диктаторските попълзновения на земеделските водачи и възобновяване на пълномощията му на държавен глава и главнокомандващ на армията. За да се избегне задълбочаването на борбата и гражданската война,
цар Борис ІІІ подписва указите с изискването да се вземат ограничения за опазване на живота на всички и да се щади всяка капка българска кръв.
Веднага указите са оповестени като прибавка на " Държавен вестник ", с което новата власт става законна, а съпротивата против нея е лишена от правно съображение.
В столицата военната обсада е вдигната и центърът на града се изпълва с хора, приветстващи осъществената смяна и армията. В поддръжка на новото държавно управление и на армията се явяват запасното офицерство и подофицерство, четите на Вътрешна македонска революционна организация и хиляди доброволци.
Неочаквана, само че разумна и основна помощ при свалянето на Български земеделски народен съюз от власт идва от Българска комунистическа партия
Промяната е призната с схващане от страна на силите победителки, защото новите ръководещи дават гаранции, че ще се придържат лоялно към клаузите на Ньойския контракт, няма да активизират армията и че тяхната единствена цел е да открият " на мястото на селската тирания режим на реда и законността ".
С преврата на 9 юни 1923 година опитът да се наложи оранжева тирания е провален, само че той ще стане мотив комунистите, под натиска на Москва и Коминтерна, да се опитат да наложат своя алена тирания.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
По мотив 100-годишнината от Деветоюнския прелом " Дневник " разгласява публикацията на проф. Веселин Янчев, която преглежда събитието в подтекста на процесите в българското общество след края на Първата международна война.
Акцентите са на " Дневник ".
-----------------
В края на Голямата война българската държавност навлиза в интервал на дълбока рецесия. Провалът на обичайните партии да реализират националното обединяване основава условия за търсене на опция в ръководството на страната. Към него се устремяват левите политически партии - Български земеделски народен съюз, покръстилата се в болшевизма Българска комунистическа партия и реформистката Социалдемократическа партия. Най-напористи са земеделците. След като се провалят в опита да извършат държавен прелом и принудително да вземат властта през септември 1918 година, те стават част от изпълнителната власт, а парламентарните избори от август 1919 година ги трансформират в първа политическа мощ.
Първа, само че без болшинство в Народното събрание, което да им даде опция за независимо ръководство. Именно такова ръководство желае водачът на партията Ал. Стамболийски и безскрупулно ще го наложи.
Неговите старания не се насочват към усмиряване и омиротворяване на обществото, а към
оповестяване на война на " вътрешните врагове "
Първи в жаравата са хвърлени водачите и министрите от трите демократични партии, управлявали от 1913 до 1918 година посредством признатия Закон за съдене и наказване на виновниците за националната злополука. След елиминирането на част от конкуренцията вдясно, вниманието на ръководещите се концентрира вляво - против комунистите и социалдемократите. С оправданието " против болшевиките - по болшевишки ", целеустремено, с хъс и устремност те чакат и търсят спор, с цел да пречупят възходящо им развиване след войната. В това отношение се залага на армията и на офицерството, като се не помнят старите спорове и съществуването на полутайния Военен съюз. Ще се потърси и авариен вид, посредством образуване на последователите на Български земеделски народен съюз в лична " Оранжева армия ".
Обявените в края на 1919 година обща транспортна стачка и обща политическа стачка ще дадат на ръководещите стремежи мотив за нанасяне на сериозен удар на комунистите и социалдемократите. Проведените през март 1920 година незабавни парламентарни избори още веднъж не дават мечтаното болшинство на земеделците в Народното събрание. Чрез процедурни хватки част от опозиционните представители са отстранени и Български земеделски народен съюз получава нежно болшинство и опция да сформира независимо държавно управление. Пътят към налагане на нова, съсловна земеделска власт е открит.
Паралелно
продължава и битката с " вътрешните врагове " - старите партии, интелигенцията, буржоазията, градското население.
В този лист почетно място е отделено на настоящото офицерство, чиято организация е неразрешена през септември 1920 година Водачите на Военния съюз В. Лазаров, К. Георгиев, Сл. Василев, Д. Велчев, Н. Рачев намират кей в легалния Съюз на запасните офицери. През 1921 година Съюзът се афишира срещу режима на " политическия максимализъм и народовластническия абсолютизъм " на Земеделския съюз, срещу комунизма и за превъзмогване на разединението на обичайните партии. Въпросните запасни офицери се включват интензивно в основаването на Народния сговор през октомври 1921 година Тази междупартийна и надпартийна елитарна организация, отпред с безпартийни интелектуалци като Ал. Греков и проф. Ал. Цанков, си слага за цел " съюзяване, па даже обединяване, на сродните по състав и хрумвания политически партии у нас ", издигане на престижа на държавната власт и се афишира срещу нейното потребление " за чисто партийни или тясно съсловни и класови ползи ".
Веднага по-късно, през ноември 1921 година, Никола Рачев, Кимон Георгиев и Дамян Велчев възвръщат Военния съюз . За негов ръководител е определен полк. Иван Вълков. Рестартиралият съюз не търси повсеместност, а залага на спечелването на младшите офицери, които действително държат армията в ръцете си.
Традиционните партии също осъзнават нуждата от преустрояване, от прегрупиране и консолидиране в духа на конституционализма и парламентаризма. В края на 1920 година трите демократични партии се сплотяват в обща Националлиберална партия. Сливат се Народната и Прогресивнолибералната партии в Обединена народнопрогресивна партия. На 6 юли 1922 година тази партия, дружно с Демократическата и Радикалдемократическата афишират основаването на " Конституционен блок ". Конституционният блок залага на продобиване доверието на гласоподавателите и премахване по парламентарен път на земеделците.
Раздвижването на опозицията не е по усета на властващите. Още в края на 1921 година радикалите вътре в Български земеделски народен съюз основават Комитет за селска тирания и последователно вземат превъзходство в неговото управление. На процедура конституционният строй е сменен, защото изпълнителната власт не дава отговор за своите дейности пред Народното събрание, а единствено пред конгреса на Български земеделски народен съюз. Конгресът взема решение въпросите за връчване на мандат и оставката на държавното управление. Царят е лишен от пълномощията си във връзка с армията и външната политика. Управляващите жестоко се намесват в организацията и работата на правосъдната система.
През май 1922 година на партиен конгрес Стамболийски афишира " кървясъл фронт " на съперниците и съперниците на властта - старите партии, офицерството, врангелистите, Вътрешна македонска революционна организация. Като най-сериозна заплаха се възприема Вътрешна македонска революционна организация, отхвърляща политиката на земеделската власт на отвод от Македония. Под предлог за готвен скрит план на опозицията, властта провежда същински скрит план против старите партии, с цел да ги качи дефинитивно на " погребалната каляска ". Търновските събития от септември 1922 година, арестуването на министрите от кабинетите, управлявали през 1911-1913 и през 1918 година, Законът за допитване до народа и извършеният през ноември 1922 година неконституционен референдум за виновността на тези кабинети, измененията в Закона за съдене и наказване на виновниците за националната злополука са все пирони в ковчега на силите, обичайно поддържащи открития с
Търновската конституция държавен ред.
Ескалацията на спора с Вътрешна македонска революционна организация дава мотив на Ал. Стамболийски и на радикалите от Комитета за селска тирания да стартират следващата война, само че този път против неуместните и съперниците им вътре в държавното управление и партията. След като под външен напън Райко Даскалов е изваден от кабинета, през февруари 1923 година е отстранена тройката умерени, продемократично и проконституционно настроени министри - Константин Томов, Марко Турлаков, Христо Манолов. Цялата партийна и изпълнителна власт е съсредоточена в Александър Стамболийски и Комитета за селска тирания.
Прочистването на партията и на Министерския съвет е първата стъпка към налагане на цялостен надзор върху ръководството и страната. Втората би трябвало да бъде провеждането на парламентарни избори, които да узаконят новото състояние. Третата е цялостното покоряване на армията посредством пречистване на офицерския корпус и основаване на лична партийна въоръжена мощ.
В тази конюнктура към " вътрешните врагове " са прибавени и комунистите и анархистите. Първите отхвърлят цялостната политика на Български земеделски народен съюз и приканват селяните да се включат в битката за основаване на работническо-селско държавно управление, само че под знамето на Комунистическата партия.
Управляващите стартират да разискват благоприятни условия за приемане на Закон за отбрана на страната и за възбрана на Българска комунистическа партия. Полицейските органи преследват, арестуват, бият комунистите, затварят клубовете и разтурят партийните им събрания. В тези акции е включена и войската.
В края на март 1923 година се стига до съществени конфликти сред анархисти и военни в Ямбол, последвани от репресии и арести на анархисти в цялата страна.
Изборите от 22 април 1923 година, извършени след промени в изборния закон,
обезпечават служебна победа на Български земеделски народен съюз - 212 от 245 депутати
при извоювани 52 % от гласовете, и дават убеденост на Земеделския съюз, че му следва дълго и неоспорвано ръководство. Сега към този момент дефинитивно могат да се осъществят концепциите на Комитета за селска тирания и на самия Стамболийски за създаване на ново " трудово общество ", отпред със селската класа като хегемон и с авангард Земеделския съюз.
Очертан е новият кръг на радикални икономически промени, като национализация на банките и застрахователното дело, едрия аграрни инвентар, индустриалните предприятия. Стамболийски стартира да работи и по нова конституция, която би трябвало да узакони трудовата благосъстоятелност и новото политическо устройство на страната посредством основаването на един класов, а не партиен парламент, тъй като " партиите умряха ". На този стадий всесилният министър председател не планува въвеждането на република, а извънредно ограничение на прерогативите на монарха във връзка с външната политика, на изпълнителната власт, на армията.
За реализирането на новия кръг от промени и налагането на селска тирания се пристъпва към абсолютно преодоляване на армията и основаване на лична, партийна въоръжена мощ. С тази цел Стамболийски дефинира за боен министър племенника си К. Муравиев, а невиждано за началник-щаб е назначено политическо лице, полк. Стефан Нойков, който е член на Български земеделски народен съюз . Активно се работи и по създаване на партийна Народна армия. Това се все стъпки, които демонстрират, че управлението на Български земеделски народен съюз не позволява опцията да се раздели с властта по легален метод и е готово да я отстоява със силата на своите последователи и на оръжието.
По този метод, откакто са овладени партийното управление, Министерският съвет и Народното събрание, на практика цялата държавна и военна власт се концентрира в ръцете на партийния водач. Омаломощени са или са отстранени всички фактори и бариери пред неговото желание да се скъса с демократичните и правни правила и полезности, върху които е построена българската държавност след 1879 година, и да се тръгне към налагането на кардинално нов модел на еднопартийна и безконтролна властническа власт, претендираща да показва ползите единствено на една класа или съсловие.
Изборните резултати демонстрират, че старите партии не са парламентарна опция на земеделците. В края на април или началото на май 1923 година управление на Военния съюз взема решение да смъкна земеделците благодарение на армията.
Изготвен е общ проект, разчитащ на безспорна загадка и на изненада
и на лимитирано число заговорници, на преодоляване на връзките и обезвреждане на факторите на властта, способни да провеждат противопоставяне. Този проект би трябвало да доближи не до всички 240 съюзни офицери, а единствено до 80 от тях, ангажирани с непосредственото реализиране на акцията. Паролата за акцията е " Дълг ", а пропускът - " Отечество ". На 5 юни е избрана датата - 9 юни.
Успоредно с военната върви и политическата подготовка на преврата. Организаторите от Военния съюз нямат желание да оглавят новото държавно управление или да ангажират трайно армията с ръководството. За да не бъдат упрекнати, че слагат държавната военна мощ в услуга на една или друга политическа формация, те държат в бъдещия кабинет да вземат участие представители на всички партии, само че с лица, които не са били в ръководството и са " чисти " политически и морално, без земеделците и комунистите. Ето за какво се стопират на проф. Александър Цанков, който да оглави новото държавно управление и да притегли в него партийни лица.
Що се отнася до политическите цели на смяната, те са контрактувани взаимно и плануват след отстраняването на земеделците от власт да се проведат законодателни избори, с цел да се " парламентаризира и възстановява политическия живот - с една дума, да се възвърне конституционно- парламентарният режим ".
На процедура, вторачването на ръководещите земеделци във Вътрешна македонска революционна организация, откъдето само чакат посягане към властта, улеснява в огромна степен както военната, по този начин и политическа подготовка на смяната. Правителството не разполага със сигурни сведения за готвения прелом и не подхваща никакви съответни ограничения, даже за гарантиране на личната си сигурност и тази на столицата.
Цар Борис ІІІ по всяка възможност знае за готвения прелом, само че липсват доказателства, че е взел участие в неговата подготовка и е дирижирал дейностите на уредниците, че е наясно с деня и часа на осъществяването му. Царят до последния миг следва демонстрираната още от септември 1922 година позиция на равна раздалеченост и от ръководещи, и от съпротива. Той не желае да се ангажира с едната или другата противостоящи си сили и да стане съизвършител и подстрекател на конфликт, извънредно рисков за бъдещето както на армията, по този начин и на страната и на короната.
Монархът се притеснява и от намесата на Вътрешна македонска революционна организация във вътрешнополитическия живот и в това направление прави опити за възпиращо влияние.
Вечерта на 8 юни 1923 година в дома на запасния военачалник Иван Русев се събират бъдещите министри и уредниците на преврата
Сега дефинитивно се дефинират министерските постове, които се разпределят сред сговористите и представителите на старите партии. Изненадващо, единственият настоящ боен, полк. Ив. Вълков, отхвърля да оглави Военното министерство с претекста, че не може да взе участие в държавно управление, наложено на, а не посочено от, президента и висш главнокомандващ царя. Постът краткотрайно се поема от проф. Цанков.
В 3 часа на 9 юни " машината на конспирацията " е пусната и стартира да действа " с точността на часовник ". Към 4 часа Дамян Велчев рапортува на Вълков, че
" интервенциите се завършиха наред и тъкмо съгласно дадените нареждания ".
Пристигат известия, че основните гарнизони и градове в провинцията са в ръцете на заговорниците. Едва тогава проф. Ал. Цанков, съпроводен от двама от бъдещите министри - Димо Казасов и Боян Смилов, потегля към Врана, където се намира цар Борис ІІІ, с цел да подпише квалифицираните укази за уволняване на държавното управление на Стамболийски и назначение на ново, отпред с проф. Цанков.
Задачата им се оказва сложна. В продължение на часове царят отхвърля да се яви пред делегацията. Монархът си дава сметка, че отводът му да се солидаризира с смяната в персонален проект значи абдикация, която заговорниците не желаят, само че и не изключват, а в държавен - революция, защото ще бъде оправдано остарялото държавно управление и войската ще се разцепи.
От друга страна, неконституционната смяна е в името на връщането на конституционните правила, секване на диктаторските попълзновения на земеделските водачи и възобновяване на пълномощията му на държавен глава и главнокомандващ на армията. За да се избегне задълбочаването на борбата и гражданската война,
цар Борис ІІІ подписва указите с изискването да се вземат ограничения за опазване на живота на всички и да се щади всяка капка българска кръв.
Веднага указите са оповестени като прибавка на " Държавен вестник ", с което новата власт става законна, а съпротивата против нея е лишена от правно съображение.
В столицата военната обсада е вдигната и центърът на града се изпълва с хора, приветстващи осъществената смяна и армията. В поддръжка на новото държавно управление и на армията се явяват запасното офицерство и подофицерство, четите на Вътрешна македонска революционна организация и хиляди доброволци.
Неочаквана, само че разумна и основна помощ при свалянето на Български земеделски народен съюз от власт идва от Българска комунистическа партия
Промяната е призната с схващане от страна на силите победителки, защото новите ръководещи дават гаранции, че ще се придържат лоялно към клаузите на Ньойския контракт, няма да активизират армията и че тяхната единствена цел е да открият " на мястото на селската тирания режим на реда и законността ".
С преврата на 9 юни 1923 година опитът да се наложи оранжева тирания е провален, само че той ще стане мотив комунистите, под натиска на Москва и Коминтерна, да се опитат да наложат своя алена тирания.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ