Нека ги приемем, за да не са руски, но да ги държим под око и в коридора
С рухването на Желязната завеса и—поне привидното—подаване на ръка сред Изтока и Запада се появиха доста въпросителни кое по какъв начин да се прави, кое къде да се сложи на новата геополитическа карта и най-много: „ можем ли да им имаме вяра? “
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 4526
Трябва да отбележим, че Западът прояви невероятна доверчивост във връзка с някогашните социалистически страни и в частност Русия и правилните ѝ спътници като България най-много.
Изхождайки от личната си история, те допуснаха, че един път освободени робите няма да изпитват носталгия по робството и ще се стремят да се развиват като свободни хора.
Грешка.
Ако седнем да разсъждаваме по този въпрос, дни няма да ни стигнат и този текст ще стане досадно дълъг. Можем просто да отбележим, че това е една от главните разлики сред нас и тях. Тук има професионални плебеи, които са подготвени да се бият за правото си да бъдат плебеи – дали ще е в учебниците, дали ще е да не им скапват удоволствието да си учат децата, че предците им са били плебеи, дали ще е в отбрана на паметниците на поробителя, които се издигат под доста форми, на доста места – пред Народното събрание, в центъра на огромните градове, под дърво и камък, съветски, руски – всякакви… робството и робското са „ полезност “.
Освен това свободните хора имат задължения към свободата и обществото,
а и от тях се чака да носят отговорност и да не викат: Кога ще се оправим? Кой ще ни оправи? Няма ли най-сетне някой да ни оправи? А вместо това да работят. Което пък автоматизирано значи, че ще има и такива измежду тях, които—поради несръчност или мързел—ще са по-назад от другите. Как да се случи това в общество, привикнало даже да създава брак, да получава заплата?
Липсата на независимост не им е изключително огромен проблем, тъй като не им е нужна. Защо им е свода на словото, когато нямат какво изключително да кажат? За какво им е независимост на придвижването, щом за тях Колизеумът е просто „ каманак “, считат, че от българската природа по-хубава няма (нито Алпите, нито Хавай), а на всички места, където и да отидат, единственото, което търсят е, къде да седнат да хапнат? Всичко нужно си го намират в рамките на родината, нали по този начин?
Изкуството за тях е излишно и има просто разкрасителна функционалност за такива, дето са си надскочили на масрафа – хора, по предписание считани за капризни и разнежени (днес им викат джендъри).
Свободата им заплашва правото да ядат и пият без да правят работа. Както е било преди.
Слагайки на везните мързелът, който се награждава с ястие и пиянство --- против свободата, която намират за ненужна, а върви с усилия…?
Мисля, че отговорът автоматизирано се появява с края на въпроса.
Тук се прибавя и неналичието на обучение и обикновена функционална просветеност. Хора, които се усещат застрашени от новите технологии, ненавиждат ги, тъй като ги унижават, карайки ги да се видят какъв брой са зле, най-после ги афишират за ненужни (и джендърски) лиготии. Не схващат по какъв начин ги манипулират с подправени вести и ги експлоатират подправени персони. Нямат знание за механизмите за самоотбрана от това.
Хора, които се оплакват, че трафикът им е ужасяващ и пътищата им са толкоз зле, че взимат жертви, само че в същото време се фукат, че точно ТОВА ги е направило калени и се подиграват на Запада, който имал прекомерно „ капризно “ население.
Всичко това хората от Запада нямаше по какъв начин да го плануват. Нямаше по какъв начин и да го повярват, когато им е било казвано. Дори, когато започнаха да го виждат, отново не го имаха вяра, тъй като е безчовечен жалко.
Струва ми се, че даже и през днешния ден те към момента не могат да го повярват изцяло и по тази причина се затрудняват да възприемат протичащото се в Украйна и позицията на спътници като България или Сърбия.
Но войната в Украйна сигурно носи „ наваксване “ в познанията им за нас със светкавична експедитивност. По-важното е, че им носи и опит и отсега нататък ще знаят по какъв начин да се отнасят с такива като нас – дали ще е Македония, дали ще е друга Балканска страна или друга някогашна руска република, приемането им в клуба на цивилизованите – дали е НАТО или Европейски Съюз – ще се случва по друг метод. Нас ни пуснаха на масата и оповестиха, че няма да има „ второ качество “ членове. А в този момент се опасяват да разискват военните си секрети и техническите параметри на самолетите си с нас, нищо че и ние сме НАТО, а Унгария получи пестник по линия на еврофондовете.
Идеята на разширението към този момент не е с цел да се подаде ръка и да се направи съюзът/алиансът (ЕС или НАТО) по-силен, а просто с цел да се отреже достъпът на Русия до дадената страна. Македония не може да донесе изключително доста на масата на Европейски Съюз, както и България не донесе изключително доста, само че това, което ще е от изгода, е да се извади от въздействието на Русия.
Сега разширението ще има най-вече тази функционалност. Не единствено, само че най-вече.
Ние – с нашето тъпоумно държание – помогнахме на цивилизацията да си нарисува бъдещите карти и напише бъдещите правила за това по какъв начин да се действа с такива като нас. Ще са външна страна, ще им се дават фондове, само че с доста повече условия; и няма да се пускат до военни секрети или бази данни с информация за разследвания; ще се изслушват за мнение, само че мнението им ще бъде „ притискано “, в случай че не дава отговор на здравия разум; ще бъдат признати, само че десетилетия ще коства (ако въобще някога) да се развие доверие; единствената цел – да се държи дадената страна вън от въздействието на Империята на злото, само че точно поради продажната природа на генералите, политиците, публицистите и популацията, ще бъдат държани в коридора на цивилизацията – до тоалетната, не вътре в хола и покрай масата.
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 4526
Трябва да отбележим, че Западът прояви невероятна доверчивост във връзка с някогашните социалистически страни и в частност Русия и правилните ѝ спътници като България най-много.
Изхождайки от личната си история, те допуснаха, че един път освободени робите няма да изпитват носталгия по робството и ще се стремят да се развиват като свободни хора.
Грешка.
Ако седнем да разсъждаваме по този въпрос, дни няма да ни стигнат и този текст ще стане досадно дълъг. Можем просто да отбележим, че това е една от главните разлики сред нас и тях. Тук има професионални плебеи, които са подготвени да се бият за правото си да бъдат плебеи – дали ще е в учебниците, дали ще е да не им скапват удоволствието да си учат децата, че предците им са били плебеи, дали ще е в отбрана на паметниците на поробителя, които се издигат под доста форми, на доста места – пред Народното събрание, в центъра на огромните градове, под дърво и камък, съветски, руски – всякакви… робството и робското са „ полезност “.
Освен това свободните хора имат задължения към свободата и обществото,
а и от тях се чака да носят отговорност и да не викат: Кога ще се оправим? Кой ще ни оправи? Няма ли най-сетне някой да ни оправи? А вместо това да работят. Което пък автоматизирано значи, че ще има и такива измежду тях, които—поради несръчност или мързел—ще са по-назад от другите. Как да се случи това в общество, привикнало даже да създава брак, да получава заплата?
Липсата на независимост не им е изключително огромен проблем, тъй като не им е нужна. Защо им е свода на словото, когато нямат какво изключително да кажат? За какво им е независимост на придвижването, щом за тях Колизеумът е просто „ каманак “, считат, че от българската природа по-хубава няма (нито Алпите, нито Хавай), а на всички места, където и да отидат, единственото, което търсят е, къде да седнат да хапнат? Всичко нужно си го намират в рамките на родината, нали по този начин?
Изкуството за тях е излишно и има просто разкрасителна функционалност за такива, дето са си надскочили на масрафа – хора, по предписание считани за капризни и разнежени (днес им викат джендъри).
Свободата им заплашва правото да ядат и пият без да правят работа. Както е било преди.
Слагайки на везните мързелът, който се награждава с ястие и пиянство --- против свободата, която намират за ненужна, а върви с усилия…?
Мисля, че отговорът автоматизирано се появява с края на въпроса.
Тук се прибавя и неналичието на обучение и обикновена функционална просветеност. Хора, които се усещат застрашени от новите технологии, ненавиждат ги, тъй като ги унижават, карайки ги да се видят какъв брой са зле, най-после ги афишират за ненужни (и джендърски) лиготии. Не схващат по какъв начин ги манипулират с подправени вести и ги експлоатират подправени персони. Нямат знание за механизмите за самоотбрана от това.
Хора, които се оплакват, че трафикът им е ужасяващ и пътищата им са толкоз зле, че взимат жертви, само че в същото време се фукат, че точно ТОВА ги е направило калени и се подиграват на Запада, който имал прекомерно „ капризно “ население.
Всичко това хората от Запада нямаше по какъв начин да го плануват. Нямаше по какъв начин и да го повярват, когато им е било казвано. Дори, когато започнаха да го виждат, отново не го имаха вяра, тъй като е безчовечен жалко.
Струва ми се, че даже и през днешния ден те към момента не могат да го повярват изцяло и по тази причина се затрудняват да възприемат протичащото се в Украйна и позицията на спътници като България или Сърбия.
Но войната в Украйна сигурно носи „ наваксване “ в познанията им за нас със светкавична експедитивност. По-важното е, че им носи и опит и отсега нататък ще знаят по какъв начин да се отнасят с такива като нас – дали ще е Македония, дали ще е друга Балканска страна или друга някогашна руска република, приемането им в клуба на цивилизованите – дали е НАТО или Европейски Съюз – ще се случва по друг метод. Нас ни пуснаха на масата и оповестиха, че няма да има „ второ качество “ членове. А в този момент се опасяват да разискват военните си секрети и техническите параметри на самолетите си с нас, нищо че и ние сме НАТО, а Унгария получи пестник по линия на еврофондовете.
Идеята на разширението към този момент не е с цел да се подаде ръка и да се направи съюзът/алиансът (ЕС или НАТО) по-силен, а просто с цел да се отреже достъпът на Русия до дадената страна. Македония не може да донесе изключително доста на масата на Европейски Съюз, както и България не донесе изключително доста, само че това, което ще е от изгода, е да се извади от въздействието на Русия.
Сега разширението ще има най-вече тази функционалност. Не единствено, само че най-вече.
Ние – с нашето тъпоумно държание – помогнахме на цивилизацията да си нарисува бъдещите карти и напише бъдещите правила за това по какъв начин да се действа с такива като нас. Ще са външна страна, ще им се дават фондове, само че с доста повече условия; и няма да се пускат до военни секрети или бази данни с информация за разследвания; ще се изслушват за мнение, само че мнението им ще бъде „ притискано “, в случай че не дава отговор на здравия разум; ще бъдат признати, само че десетилетия ще коства (ако въобще някога) да се развие доверие; единствената цел – да се държи дадената страна вън от въздействието на Империята на злото, само че точно поради продажната природа на генералите, политиците, публицистите и популацията, ще бъдат държани в коридора на цивилизацията – до тоалетната, не вътре в хола и покрай масата.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ