С осмия си триумф в неделя на свещената трева (б.р.

С осмия си успех в неделя на свещената трева (б.р. победа на финала в три сета против хърватина Марин Чилич) Роджър Федерер стана едноличен рекордьор по трофеи на „ Уимбълдън ”. Рекордите за най-вече трофеи от Големия шлем и най-вече седмици като №1 в международната класация към този момент бяха негово владеене. Точно тази купа от „ Уимбълдън ” му лисваше, с цел да се трансформира дефинитивно в най-великия тенисист на всички времена. С неговия великолепен връх той към този момент играе в една лига с Майкъл Джордан или Мохамед Али, които са най-великите митове в техните спортове за всички времена. „ Наистина съм благополучен да напиша история тук на „ Уимбълдън ”. Това е нещо велико. Обичам този шампионат. Всички мои фантазии като тенисист станаха действителност тук ”, показа 35-годишният швейцарец след триумфа си. Най-забележителното в срещите на Федерер тази година е, че като деец той още веднъж се изстреля на върха в този спорт, откакто към този момент го бе достигал. „ След последната година изобщо не знаех дали още един път ще играя край тук. Винаги обаче съм вярвал в това и съм си мечтал за това ”, споделя още Федерер. Със своите 35 години той бе най-възрастният финалист на „ Уимбълдън ” от 1974 година, само че на корта неговата възраст е незабележима. След години, в които бе несломим, на корта се появиха млади играчи, които го сложиха в сянка по разнообразни индикатори като скорост (Надал), игра под друг ъгъл (Джокович), мощ на удара (Вавринка) или подготвеност за бягане по целия корт (Мъри). Изведнъж Федерер стартира да губи значими мачове. Преди купата му при започване на годината от Australian Open той не бе печелил трофей от Големия шлем в продължение на четири години и половина. Преди това имаше и още две години и половина суша от титли на четирите най-големи шампионата. Неговият жанр на игра с връщане на топките с една ръка бе разгласен като прекомерно остарял и неверен. Заговори се даже за завършек на кариерата му и това, че било единствено въпрос на време Федерер да се отдръпна. Вместо да се съобщи, Федерер възпламени още един път турбото и то не остарялото, а едно ново и непознато. Точно за това неговият триумф е толкоз популярен. С оглед на настоящата му доминация е мъчно човек да си показа, че най-успешният тенисист за всички времена стартира в действителност да тества нови неща. Той притегли в екипа си спомагателен треньор като тенис легендата Щефан Едберг, при ретурите си играе надълбоко вътре в полето, играе на по-малко шампионати и по този начин се грижи повече за неговото семейство. Колкото по-освободен е някогашният маниак към триумфите Федерер, толкоз по-добре се получават нещата при него. Той отписа тази година „ Ролан Гарос ” и вместо да играе на клей, се готвеше на трева за „ Уимбълдън ”, а както се видя, този ход приключи с триумф. На едно нещо Федерер постоянно може да се опре. На допира с топката, това необикновено възприятие към нея, което няма равно на себе си при различен тенисист. За разлика от съперниците си, Федерер не натоварва тялото си и в този момент му благодари. Вместо да играе нападателен тенис, швейцарецът постоянно е играе механически и стремително чисто, пестейки сили на мускулите си. Това е тайната на неговите триумфи при тази възраст. Друга мощ на Федерер е менталната. Едно вътрешно успокоение, което Федерер придвижва и в своята осанка. Често това е изтъквано като негова уязвимост, само че се вижда, че не е тъкмо по този начин. Защо Федерер в никакъв случай не е сърдит? Защо в никакъв случай не избухва? Тези въпроси си слагат почитателите постоянно след видимо студеното държание на швейцареца на корта. Отговорът е може би, че това към този момент му е повлиявало отрицателно. Преди неговата кариера да тръгне нагоре, тя бе съвсем завършила. След като през 2001 година едвам на 19-годишна възраст изхвърля от „ Уимбълдън ” считания тогава за несломим Пийт Сампрас, отпада незабавно в идващия кръг от британеца Тим Хенман. Следва душевен срив. Говори се за една „ Блокада на Големия шлем ”. Голяма роля изиграва гибелта след случай на тогавашния му треньор Питър Картър през август 2002 година. Федерер обаче се възвръща и става като нов. Той се оправя със своята емоционалност и заобикаля да се ядосва по този начин, както едно изгоряло се дете бяга от огъня. В края на 2013 година Федерер ангажира своя кумир от детството Щефан Едберг като по този начин наименуван супер треньор. В рамките на половин година Федерер се изкачи от осмо до трето място в международната класация. Швейцарецът има към този момент 19 трофеи от Големия шлем и е едноличен рекордьор пред Рафаел Надал (15 титли) и Пийт Сампрас (14 трофея). Федерер е бил №1 в света 302 седмици, а това също не е постигано от различен. С осмата си купа от „ Уимбълдън ” за него се затваря кръгът. Той към този момент е израснал от своя прякор Крал Роджър. От в този момент той е императорът на тениса. Флориан Грове, Bild.de Превод от немски: Георги Георгиев/БЛИЦ СПОРТ