С около 2.3% от началото на годината ще се повиши

С към 2.3% от началото на годината ще се увеличи общата прехрана на живота поради новите цени на топло и електрическата енергия. След като през юни 2018г издръжката на живота доближи до 590 лева, упованията са в края на годината да доближи размер приблизително на разположение от 4-ри членно домакинство от към 595 – 597 лева

Това сочат сметките на специалистите от КНСБ по отношение на нарастването на цените от 1 юли на природния газ с 10.81%, на топлоенергия приблизително със 7.33% (като диапазонът за обособените сдружения е от 0.94 до 17.12%), на електрическата енергия за семействата приблизително с 2,03% (в диапазон от 1.75 до 2.78%). Експертните планирани оценки демонстрират, че: · С към 2.6% ще се усилят нужните разноски в групата на горивата за отопление, топла вода, осветяване, поддържане на електроуредите, оповестиха от пресцентъра на КНСБ.

Тази група образува към 2/3 от разноските за поддържане на жилището и 12% от общо нужните средства за прехрана на живота. През летните месеци тези разноски са по-малки, само че не би трябвало да се не помни, че през този интервал семействата заделят средства от фамилния бюджет, с цел да поемат сметките си през зимния интервал.

Най-силно наранени ще бъдат живеещите в София (столица), където 61.2% от жилищата са с парно отопление от централен източник. При междинна сметка от 150 лева за парно, през идващите зимни месеци столичани ще заплащат повече с към 11 лева, което значи, че общо разходът за целия отоплителен сезон ще нарасне с към 55-60 лева

Очакванията са да нарасне енергийната беднотия. Като се има поради, че към 1,2 млн. пенсионери у нас получават пенсия под линията на беднотия (321 лева.) и към 75 % от семействата в страната живеят с общ приход на 1 лице под нужните средства за прехрана на живота (590 лв), това значи, че всяко даже и нищожно повишаване на живота ще свие потреблението, а хората в беднотия и обществено изключване ще не престават да нарастват.

Красноречив измерител за необятния обсег на енергийна беднотия са данните на Евростат, които сочат, че 36.5% от българските жители през 2017 година нямат опция да поддържат домовете си задоволително топли, при приблизително за ЕС-28 от 8.2%. В тази ранглиста още веднъж заемаме първите позиции, след нас се подреждат Литва и Гърция с 29%. През 2017 година междинното българско домакинство заделя 14.8% от всички разноски за покриване на групата

„ Жилища, вода, електрическа енергия и горива”, откакто през 2010 година, делът на този разход е 14.3%. В безусловно изражение тези разноски приблизително на домакинство са нарастнали с 11% по отношение на 2016 година и с 52.2% по отношение на 2010 година Делът на тези разноските при бедните семейства е доста по-голям, освен това при тях кумулативните разноски нарастват ускорено, до момента в който при високодоходните се задържат на непрекъснати равнища.

Ниската покупателна дарба на приходите на българските семейства слага въпроса за несъразмерните цени на силата. Последните данни на Евростат сочат, че цените в България са нарастнали с 84,6% в интервала сред 2000 и 2017 година, до момента в който междинното им покачване в границите на целия Европейски Съюз е било от 36%. По този индикатор нашата страна е изпреварена само от Румъния (с ценови скок от 257%), Унгария (с 98%) и Латвия (повишение с 86,7%). Цените за комунални услуги, включващи цените за вода, електричество, естествена газ и за жилищни наеми в България се покачват с 130,6%, до момента в който междинното нарастване за Европейски Съюз е от 57.2%, а в Германия е от 38.1%.

Нарастването на цените все по-бързо приближава страната ни до междинното ценово ниво на ЕС28, макар, че приходите в България остават най-ниски в целия Европейски Съюз и по СПС са към 2.2 пъти от междинните в ЕС28. Все по-често се излагат данните на Евростат, че България е страната с най-евтини потребителски артикули в целия Европейски съюз. Общият показател на междинното ценово равнище е 44% от междинните европейски нива. Не се отхвърля обстоятелството, че при някои артикули и услуги цените се задържат на по-ниски равнища (здравеопазване (29%), обучение, свободно време (24,6%), само че при други все по-бързо се приближават към междинните европейски равнища, освен това на цени на артикули и услуги от двете съществени разходни пера:

-Индексите на ценовото ниво единствено за електрическа енергия, газ и други горива (без жилища) в България доближат до 55.2% от междинното ниво за ЕС-28, след нас се подрежда единствено Румъния с 52.8% (Евростат).

-Индексите на ценовото ниво на храна и безалкохолни питиета доближават до 73,1% от междинните европейски нива, след нас е Румъния с 62.2%.

При това, страните посочени с най-ниски ценови индикатори на артикули и услуги, като Румъния и България, регистрират и най-високи индикатори за хора, живеещи в риск от беднотия и обществено изключване (40% за България и 38% за Румъния). В страните с висок стандарт на живот като Дания и Люксембург, растежът на хората в риск от беднотия е най-нисък - едвам 16%. При този висок дял на живеещи в риск от беднотия и обществено изключване, всяко ново нарастване на цените изправя битовите консуматори пред съществени проблеми във връзка с непостижимите разноски за сила.

Мерките за превъзмогване на енергийната беднотия се свеждат до разпределяне на целева енергийна помощ, те имат ниско покритие и не всички нуждаещи се от помощи могат да имат достъп до тях. За отоплителния сезон 2017/2018 година на 204 635 лица и фамилии е отпусната целева енергийна помощ, като броят понижава с 6% по отношение на предходния интервал, когато са 217 635 лица и фамилии. При това общият размер за петте месеца на целия отоплителен сезон нараства за годишен интервал едвам с 0,8%, като доближава до 365,10 лева, при 362,30 лева през 2016/2017г.

За новия отоплителен сезон 2018/2019 година цената на целевата помощ за целия отоплителен сезон нараства до 374,15 лева, само че към момента е сериозно невисок и в комбиниране със скромните размери на приходите нямат задоволителен резултат в понижаване на бедността и неравенството. Мерките са остатъчни и следващи, вместо дълготрайни и превантивни. Поради това и изключително заради острата диспропорционалност сред приходите и цените на електро и топлоенергията, най-общите прогнози са, че ще последва продължаващо обедняване на популацията.