С оглед европейското ембарго върху вноса на руски петрол България

С оглед европейското ембарго върху вноса на съветски нефт България " протяга тръби към морето ", написа в коментар в. " Комерсант ", представен от Българска телеграфна агенция. Търсейки разновидности за обезпечаване със първични материали на бургаската си петролна си рафинерия, страната желае да възроди плана за водопровод Бургас – Александруполис, показва изданието. България и Гърция са се договорили незабавно да възобновят градежа на тръбопровода, само че в режим на реверс – за доставки от Александруполис до Бургас, прибавя то, като се базира на президента Румен Радев, приказвал през вчерашния ден на форума " Българската енергетика – Стратегия 2023–2053 ", проведен от Министерството на енергетиката. Така рафинерията в Бургас – благосъстоятелност на съветския тръст " Лукойл ", а и други такива предприятия от Черноморския район, " ще могат да получават нефт от целия свят ", споделил Радев. Според българския енергиен министър Росен Христов съответният меморандум с Гърция ще бъде подписан в околните седмици. В момента нефтопреработвателният цех в Бургас продължава да получава съветски нефт, защото България е получила изключения от европейското ембарго до края на 2024 година " Лукойл " не разяснява обстановката, отбелязва вестникът. Всекидневникът напомня параметрите на изходния план, предвиждал доставки на нефт, основно от Русия, през България в Гърция – до 50 милиона тона годишно. Стойността на градежа съгласно тогавашни оценки бе към 1 милиард евро. А задачата - да се избегне прекосяването на танкерите през извънредно натоварения Босфор, където корабите постоянно попадат в тапи. През 2008 година за потребностите на строителството бе основано сдружението " Транс-Болкан пайплайн " с 51 на 100 дялово присъединяване на Русия; останалите дялове си разделиха поравно Гърция и България. През 2012 година обаче София едностранно се отдръпна от съглашението и планът бе замразен. А специалистите гледат скептично на проектите да бъде реанимиран, написа изданието. На фона на българските опасения по отношение на Турция, която би могла в бъдеще да лимитира минаването на кораби през проливите си, потребност от подобен водопровод в действителност има, разяснява Игор Юшков, специалист от Финансовия университет към държавното управление на Русия. По думите му обаче икономическата целенасоченост на петролопровода е под подозрение поради много лимитираното ползване в Бургас – ще се наложи България да купува нефт на международния пазар, да го доставя в Гърция, след това да заплаща за претоварването на суровината и за преноса по тръбопровода. В първичната версия на петролопровода Бургас – Александруполис имаше изясненост във връзка източниците на доставки в Русия и получателите от Средиземноморския басейн, прибавя Вячеслав Мишченко, началник на аналитичния център към Руския държавен университет за нефт и газ " И. М. Губкин ". Според специалиста сега такава изясненост няма. Той вижда в проектите на България най-много политическо изказване за желанието на страната да стане самостоятелна от доставките от Русия.