Нова лаборатория за базата ни в Антрактида
С нова научна лаборатория ще се снабди българската база на Антарктида. Проектът за оборудването е с повърхност към 250 квадратни метра и е поверен на екипа на проектант Пенка Станчева. Тя сега живее и работи в Чили.
Лабораторията ще служи на учените за осъществяването на значими изследвания.
Да проектираш постройка на края на света е амбициозно предизвикателство. На ледения континент бушуват виелици, а температурите падат до равнища, сравними с необитаеми светове, като планетата Марс. За да устои на този климатичен пъкъл, бъдещият дом на науката би трябвало да бъде опростена, само че издръжлива конструкция.
„ Материалите би трябвало да са съобразени с тези условия. Конструкцията ще е железна - такова е заданието на състезанието. Самият метал ще е съгласуван с условията за температури”, споделя проектант Пенка Станчева в ефира на Нова телевизия.
Сгушено в Южния залив на остров Ливингстън, актуалното българско поселище е учредено още през 1988 година с слагането на първите 2 сглобяеми постройки. Години по-късно е добавена главната постройка. Последно е построен и дребен параклис.
Уникалното разположение на българския комплекс дава на проектантите основно преимущество, изяснява българският проектант: „ Виждала съм плановете на едно британско студио, което проектира множеството полярни станции. И там в действителност всичко е в жанр „ оборудване, което идва и каца като галактически транспортен съд. Това има логичност, тъй като терените на доста бази нямат денивелация. Тоест, с цел да се издигнат, би трябвало да се изградят платформи на пилони. Нашият терен е с денивелация, което го прави по-уютен. Защото сме загърбени, тъй като имаме взор напред към водата”.
Красивият пейзаж автоматизирано води мисълта към необятна веранда и големи прозорци. На края на света обаче това би направило базата уязвима на капризите на времето. „ Колкото и да ми се желае да осигуря една гледка към по този начин прелестния пейзаж, прозорците ще би трябвало да са подчинени и на изискването да не пускаме студа вътре” - безапелационна е проектант Станчева.
Докато обновяването на най-близката до нас база - тази на Испания - коства 40 милиона евро, новият модул към българската е за по-малко от 1 милион. На този стадий предизвикването е превозът на материалите.
Ще се разчита на кораби на партньорски страни. „ Всеки е правил услуги на българските задачи - къде с превоз без пари или за малко пари. Така е ставало до момента. Ще е хубаво нашата задача да има личен превоз. Но хубавите неща стават бавно”, изяснява Пенка Станчева.
Самата тя към момента не се е докосвала до ледената хубост на Антарктида. Вече като човек, работещ за българската полярна просвета, ще би трябвало да преплава протока Дрейк и да стъпи на края на света.
По проект лабораторията ще е подготвена до 2-3 години. Още този полярен сезон следва слагането на основите. Там, измежду ледовете, на 13 000 километра от България.
Лабораторията ще служи на учените за осъществяването на значими изследвания.
Да проектираш постройка на края на света е амбициозно предизвикателство. На ледения континент бушуват виелици, а температурите падат до равнища, сравними с необитаеми светове, като планетата Марс. За да устои на този климатичен пъкъл, бъдещият дом на науката би трябвало да бъде опростена, само че издръжлива конструкция.
„ Материалите би трябвало да са съобразени с тези условия. Конструкцията ще е железна - такова е заданието на състезанието. Самият метал ще е съгласуван с условията за температури”, споделя проектант Пенка Станчева в ефира на Нова телевизия.
Сгушено в Южния залив на остров Ливингстън, актуалното българско поселище е учредено още през 1988 година с слагането на първите 2 сглобяеми постройки. Години по-късно е добавена главната постройка. Последно е построен и дребен параклис.
Уникалното разположение на българския комплекс дава на проектантите основно преимущество, изяснява българският проектант: „ Виждала съм плановете на едно британско студио, което проектира множеството полярни станции. И там в действителност всичко е в жанр „ оборудване, което идва и каца като галактически транспортен съд. Това има логичност, тъй като терените на доста бази нямат денивелация. Тоест, с цел да се издигнат, би трябвало да се изградят платформи на пилони. Нашият терен е с денивелация, което го прави по-уютен. Защото сме загърбени, тъй като имаме взор напред към водата”.
Красивият пейзаж автоматизирано води мисълта към необятна веранда и големи прозорци. На края на света обаче това би направило базата уязвима на капризите на времето. „ Колкото и да ми се желае да осигуря една гледка към по този начин прелестния пейзаж, прозорците ще би трябвало да са подчинени и на изискването да не пускаме студа вътре” - безапелационна е проектант Станчева.
Докато обновяването на най-близката до нас база - тази на Испания - коства 40 милиона евро, новият модул към българската е за по-малко от 1 милион. На този стадий предизвикването е превозът на материалите.
Ще се разчита на кораби на партньорски страни. „ Всеки е правил услуги на българските задачи - къде с превоз без пари или за малко пари. Така е ставало до момента. Ще е хубаво нашата задача да има личен превоз. Но хубавите неща стават бавно”, изяснява Пенка Станчева.
Самата тя към момента не се е докосвала до ледената хубост на Антарктида. Вече като човек, работещ за българската полярна просвета, ще би трябвало да преплава протока Дрейк и да стъпи на края на света.
По проект лабораторията ще е подготвена до 2-3 години. Още този полярен сезон следва слагането на основите. Там, измежду ледовете, на 13 000 километра от България.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ