С нова лекарствена регулация, която влиза в сила от 1

...
С нова лекарствена регулация, която влиза в сила от 1
Коментари Харесай

Забавят достъпа на пациентите до нови лекарства, недоволстват фармацевти

С нова лекарствена регулация, която влиза в действие от 1 април, ще забавят още повече достъпа на българските пациенти до нови медикаменти.
Твърдението е на Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) по време на семинара " Лекарствата на бъдещето - научни открития, които ще трансформират света " #НямаДаСпрем в името на живота ".

През 2018 година фармацевтичните компании са платили към 160 млн. лева отстъпки на здравната каса. Това значи, че всеки 9-и или 10-и пациент се лекува с тези пари, сподели още Деян Денев.

България е измежду най-бавните страни в Европа по включване на новаторски медикаменти за реимбурсиране. Причината за това е и досегашната нормативна уредба, твърди Денев.

С последните промени се чака срокът за утвърждение на ново лекарство да се удължи от приблизително към 550 дни на 700-800 дни. За да кандидатства нов медикамент, компанията производител би трябвало да показа позитивна оценка на здравни технологии. Препоръката би трябвало да идва от някоя от следните страни - Швеция, Англия, Франция и Германия.

Ново условие е лекарството да се заплаща от най-големия обществен здравноосигурителен фонд в 5 от 17 европейски страни. Условието до момента беше възнаграждение с обществени средства в 5 от 27 страни.

" Това значи, че в случай че медикаментът се заплаща от профилиран фонд в някои от тези страни, това няма да важи у нас ", изясни Денев.

Друго ново изискване е Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени артикули да е одобрил новото лекарство до 30 септември. Одобрението е годишно. Лекарствата отвън този период остават за идната година. Тази година утвърждение чакат нови медикаменти за 7 тежки болести, измежду които епилепсия.

С новата регулация се вкарва още едно заплащане за промишлеността - фирмите би трябвало да връщат направените разноски за медикаменти над избрания бюджет, добави той. Очаква се общата сума да е към 50 млн. лева

Според Денев това условие затруднява планирането на разноските на фирмите. Няма по какъв начин това да е резистентен бизнес модел и най-вероятно няма да издържи, ще се пропука и следва да забележим къде ", разяснява Деян Денев.

" Регулация и оценка на успеваемостта несъмнено би трябвало да има, само че неприятната, недомислена регулация може да докара до цялостен блокаж на новите медикаменти. През 2019 година производителите би трябвало да връщат на здравната каса всички разноски за нови медикаменти ", добави той.

България харчи за медикаменти толкоз, колкото и останалите страни в Източна Европа, заяви още Денев. Общите обществени разноски за опазване на здравето са към 5 милиарда лева, от тях към 1,4 милиарда лева са за медикаменти, или 28% от общите. Когато съпоставяме лекарствени разноски, дано сме правилни - би трябвало да се взема поради Данък добавена стойност, който единствено у нас, в Германия и Дания е в цялостен размер за медикаментите, в останалите страни ставката е по-ниска, сподели Деян Денев.

Същевременно технологиите и науката в медицината и фармацията се развиват доста бързо. В идващите 5 година следва по-масово нахлуване на новаторски сложни лечения при нелечими болести.

Една от най-перспективните нови лечения в света е CAR-T лечението, която се ползва от 2012 година при онкозаболявания на кръвта по избрани медицински критерии, заяви доктор Росен Димитров от " Новартис ". При нея се извличат имунните кафези Т-лимфоцити от кръвта на болния и се препрограмират да разпознават и отстраняват раковите кафези, след което кръвният артикул се влива на пациента.

Терапията води до изцеление на пациента, в света към този момент има стотици излекувани. За избран брой деца във Англия тя се заплаща от тяхната здравна каса, изясни Денев. Одобрена е технологията за произвеждане и приложение на 2 световни компании, а десетки други са в развой на клинични изпитвания. Някои изпитвания са за приложение при солидни тумори, сподели той.

По думите на шефа на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители CAR-T лечението е напълно персонализирана - лечебният артикул се създава единствено за съответния пациент и не може да послужи за различен. В Европа са утвърдени 3 индустриални центъра - във Франция, Швейцария и Германия. Другото изискване, с цел да стигне лечението до пациента, е да има готови клинични центрове за работа с нея. Обмисля се в вероятност и у нас да бъде квалифициран подобен клиничен център.

Новите лечения минават сполучливо оценка на здравните технологии, те са разходо-ефективни, въпросът е по какъв начин да бъдат налични за пациента, по какъв модел да стане това, изясни Денев.

Здравните системи у нас и по света не са готови за новаторските здравни технологии. В същото време нововъведенията са скоростни. Да си отговорим на въпроса България ще бъде ли част от тези нововъведения, запита Денев. /news.bg
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР